Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 212 10.02.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на тринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря К. Л., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 2737 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.226,
ал.1 АПК вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на В.В.Ж. ***, със съдебен
адрес ***, с която се иска обявяване нищожността на индивидуален
административен акт, съставляващ извършена на 02.05.2017 г. промяна на ЕГН на
жалбоподателката от С.З. - ръководител на ТЗ „ГРАО“ – Бургас, чрез обработен
електронен документ за промяна на ЕГН, като ЕГН на жалбоподателката В.В.Ж. е
променено от ЕГН: ********** на ЕГН: **********.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е нищожен, издаден от некомпетентен
орган – длъжностно лице при ТЗ „ГРАО“ – Бургас,
а не от длъжностно лице при ТЗ „ГРАО“ – Стара Загора. Твърди се, че
жалбоподателката е родена в гр. Стара Загора, видно от Удостоверение за раждане
на ОНС Стара Загора от 25.08.1951 г., приложено към жалбата, като в този
смисъл, евентуалната промяна на нейното ЕГН е следвало да бъде извършена от
длъжностно лице при ТЗ „ГРАО“ Стара Загора, в съответствие с разпоредбата на
чл.114 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на ЕСГР, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В с.з. жалбоподателката се представлява от
адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването й, сочи доказателства и
претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – С.З., ръководител ТЗ „ГРАО“ – Бургас, оспорва
жалбата, твърди законосъобразност на издадения акт. Сочи доказателства,
претендира отхвърляне на жалбата.
Делото е висящо за втори път пред Адм.съд – Бургас, след като с Решение
№ 15213/11.11.2019 г. на ВАС, ІІІ отделение по адм.дело № 4616/2019 г. по описа
на ВАС е отменено Решение № 267/18.02.2019 г. по адм.дело № 1907/2018 г. по
описа на Адм.съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
В отменителното решение са дадени задължителни указания по прилагането
на процесуалния и материалния закон, които настоящият съдебен състав е изпълнил
с Определение № 2575/14.11.2019 г.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби и задължителните указания на ВАС в отменителното решение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателката е уведомена за извършената промяна на
ЕГН на 11.05.2017 г., видно от приложеното писмо с изх.№ 10-11-4835/10.05.2017
г. на ст. Специалист в дирекция „ТС“ при Община Бургас, с което й е връчено
Удостоверение за верен ЕГН. Жалбата е подадена чрез административния орган на
26.06.2018 г., след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване.
Независимо от това, тя е процесуално допустима съгласно чл.168, ал.3 АПК,
доколкото в нея е формулирано искане за прогласяване нищожност на
административния акт.
От данните по делото е видно, че жалбоподателката Ж. /с предбрачно
фамилно име К., видно от удостоверение за граждански брак на ГНС Пловдив/ е
депозирала в Община Стара Загора заявление за издаване на удостоверение за
постоянен адрес, към което е приложила удостоверение за раждане от *** г.,
издадено от Общински народен съвет - Стара Загора. В същото е вписано, че е
издадено въз основа на акт за раждане /без номер/ от 22.04.1949 г. на В.В. К.. По
повод заявлението е била извършена справка в регистрите на Община Стара Загора,
при която е било установено, че на заявителката Ж. не е издаден акт за раждане
в гр. Стара Загора, видно от писмо с изх.№ 10-11-5956/06.06.2017 г. от старши
специалист Дирекция ГС при Община Стара Загора (л.19) и
писмо с изх.№ 90-05-559/15.06.2018 г. на директора на Главна дирекция
„Гражданска регистрация и административно обслужване“ /л.12-13/. В резултат на
проверката е било установено, че Ж. ***, за което е съставен акт за раждане №
37/20.04.1948 г. от Община Огнен, околия Карнобат. Настоящият съдебен състав е
изискал четливо копие на този документ в съответствие с указанията на ВАС /л.10/
и от същия се установява, че в графа „бележки“ на този акт е вписано
осиновяване на лицето В. Я. Ю., родена на *** ***, от съпрузите В. К. К.и М. В.
К., съгласно Определение на Старозагорския околийски съд от 17.02.1950 г. по
гр.д. № 181/1950 г. След констатация от длъжностно лице при Община Карнобат, че
жалбоподателката и осиновеното лице са едно и също лице, и че посочената в акта
дата на раждането й - *** г., не съответства на датата на раждане от единния й граждански
номер - 20.04.1948 г., е било изготвено искане до ТЗ „ГРАО“ – Бургас от
длъжностно лице при Община Карнобат с изх. № 17/02.05.2017 г. за промяна на ЕГН
на жалбоподателката (л. 16).
На 02.05.2017 г. ръководителят
на ТЗ „ГРАО“ Бургас С.З. е извършил промяна на единния граждански номер на Ж.
от ********** на **********, съответстващ на посочената в акта за раждане с №
37/20.04.1948 г. дата на раждане - *** г. Промяната е била извършена на основание
чл.114, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за
функциониране на Единната система за гражданска регистрация, като е бил
обработен електронен документ за промяна на ЕГН и издадено удостоверение за
верен ЕГН от ТЗ „ГРАО“- Бургас. С писмо № 10-11-4835/10.05.2017 г. от старши
специалист в Дирекция ГС при Община Стара Загора /л. 18/ е било изпратено на В.Ж.
така издаденото удостоверение, заедно с удостоверение за раждане, издадено от Община
Карнобат, удостоверение за постоянен адрес и удостоверение за настоящ адрес,
като за извършеното на 11.05.2017 г. връчване тя е положила подписа си в
съпроводителното писмо, с отбелязване „отказвам да получа гореописаните
удостоверения“. С писма изх. № 10-11-5956/06.06.2017 г. на старши специалист в
дирекция ГС при Община Стара Загора (л.19) и изх. № 90-05-559/15.06.2018 г. на
директора на Главна Дирекция „Гражданска регистрация и административно
обслужване“, адресирани до В.Ж., са били разяснени фактическите и правните
основания за извършената промяна на единния граждански номер, като по делото
няма спор, че жалбоподателката не е знаела за започнатото административно
производство по промяна на нейния ЕГН и не е взела участие в същото нито лично,
нито чрез упълномощено лице.
При новото разглеждане на делото, С Определение №
2575/14.11.2019 г., постановено по адм.дело № 2737/2019 г. на АдмС – Бургас, са
изпълнени указанията на ВАС, дадени в Решение № 15213/11.11.2019 г. на ВАС, ІІІ
отделение по адм.дело № 4616/2019 г. по описа на ВАС, а именно: на
жалбоподателката е указано да заяви дали желае да се ползва от оспореното от
ответника Удостоверение за раждане № І-5791, издадено на 25.08.1951 г. от ОНС –
Стара Загора, в което е вписано, че тя е родена на *** г. в гр. Стара Загора,
както и да уточни становището си по Акт за раждане № 37/1948 г., представен от
ответника, като уточни дали твърди, че този акт не се отнася до нея, или
твърди, че актът я касае, но е обезсилен, тъй като е съставен нов акт за
раждане във връзка с осиновяването й. На ответника е указано да попълни
административната преписка с всички документи в нея, вкл. като представи
уведомлението за констатираното несъответствие, изпратено от Община Стара
Загора до Община Карнобат по чл.115, ал.2 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г.
за функциониране на ЕСГР, както и уведомлението по чл.116, ал.2 от Наредбата от
длъжностното лице в Община Карнобат до жалбоподателката, както и ксерокопие от
Акт за раждане № 37/1948 г., в което да се четат всички текстове в него. На
жалбоподателката е дадена възможност да докаже твърдението си, че в Община
Стара Загора за нея е съставен акт за раждане, въз основа на който е издадено
удостоверението за раждане, приложено към жалбата й.
В резултат на така
дадените при повторното разглеждане на делото указания и във връзка с
направеното от ответника оспорване истинността на представеното с жалбата
удостоверение за раждане от *** г., издадено от Общински народен съвет - Стара
Загора, жалбоподателката е заявила в молба на л.17, че ще се ползва от оспорения
документ, както и че Акт за раждане № 37/1948 г. не се отнася до нея, тъй като
родителите й са лицата, вписани в представеното от нея удостоверение за
раждане.
Във връзка с
оспорването на удостоверението за раждане на ОНС Стара Загора от 1951 г., съдът
е открил производство по оспорване на този документ по реда на чл.193 ГПК
вр.чл.144 АПК с определение в с.з. на 02.12.2019 г., като предвид
обстоятелството, че същият е официален свидетелстващ документ, е указал на
ответника, който го оспорва, че е негова тежестта да установи неистинността на
документа. В тази връзка, ответникът е представил писмо на Община Стара Загора
с изх.№ 10.11.178/08.01.2020 г., от което се установява, че след направена
справка в регистрите за раждане на гр. Стара Загора от 1950 г. до 1953 г. , не
е открит съставен акт за раждане на лицето В.В.Ж., както и на същата, с
предишното й лично име – П.. По тази причина, не е предоставено заверено копие
на удостоверението за раждане от 1951 г.
В изпълнение
указанията на ВАС, с определение от с.з. на 02.12.2019 г. от Община Стара
Загора е изискано уведомлението до Община Карнобат по чл.115, ал.2 от Наредба №
РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на ЕСГР във връзка с необходимостта
от промяна на ЕГН на жалбоподателката. Като такова е представено писмо с изх.№
10.11-12077/18.10.2016 г. /л.26/, с което Община Стара Загора е уведомила
Община Карнобат за констатираното несъответствие при извършената проверка
досежно датата на раждане на жалбоподателката. Със същото определение от
02.12.2019 г. съдът е задължил Община Карнобат да представят уведомлението от
длъжностното лице при общината до жалбоподателката по чл.116, ал.2 от Наредбата
от 21.05.2012 г., относно необходимостта и причината, поради която нейният ЕГН
следва да бъде променен, като такова не е представено.
При
тези фактически данни, съдът намира от жалбата за основателна.
Единният граждански номер е част от данните, чиято
съвкупност представлява гражданската регистрация на физическо лице в Р
България. Съгласно чл.100 от ЗГР, ЕСГРАОН е национална система за гражданска
регистрация на физическите лица в Р България и източник на лични данни за тях.
Редът и начинът на функциониране на ЕСГРАОН се определят с наредба на министъра
на регионалното развитие и благоустройството, която съгласно чл.11, ал.2 от ЗГР
определя и начина на формиране, и реда за даване, и промяна на ЕГН.
Съгласно чл.11, ал.3 ЗГР, ЕГН се формират по
електронен път и образуват регистър на единните граждански номера. Освен в този
регистър, ЕГН на физически лица са и част от съдържанието на актовете за
гражданско състояние – чл.45, ал.1, т.7, чл.53, ал.1, т.5 и чл.60, ал.1, т.7 от
ЗГР.
Според разпоредбата на чл. 77 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР), промяна
на ЕГН на титуляра на акта за гражданско състояние се извършва само по
административен ред от длъжностното лице въз основа на документ, установяващ
необходимостта от такава промяна. Редът, начинът и образците на документите за
функциониране на Единната система за гражданска регистрация са регламентирани с
Наредба № РД-02-20-9 от 21. 05. 2012 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството (обн. ДВ. бр. 43 от 8. 06. 2012 г.), приета въз основа на
законовата делегация на чл. 113, ал. 1 от ЗГР. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 от посочената наредба, право да променят ЕГН имат
териториалните звена „ГРАО“, като за целта се изготвя преписка от длъжностното
лице в района или в административния център на общината, където се съхранява актът
за раждане на лицето (чл. 114, ал. 3 от Наредбата). Според чл. 27 от
Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно
обслужване“ при Министерството на регионалното развитие и благоустройството има
териториални звена в административните центрове на областите, на които е
разделена територията на Република България.
Съгласно чл.108 от ЗГР,
корекция на данните в ЕСГРАОН се извършва от съответната администрация,
отговорна за верността на предоставените данни, като тази корекция може да бъде
поискана от институция, физическо или юридическо лице, получила данни от
ЕСГРАОН и установила противоречие, неточност или непълнота в тях.
Съгласно чл.11, ал.4 ЗГР,
верността на ЕГН се удостоверява от МРРБ чрез териториалните звена „Гражданска
регистрация и административно обслужване“.
В случая не става въпрос
за промяна на ЕГН в актовете за гражданско състояние на жалбоподателката, т.е.
не е налице хипотезата на чл.77 ЗГР, а за промяна на ЕГН по чл.108 ЗГР,
резултат от уведомяване от длъжностно лице при Община Стара Загора, установило
различието между датата на раждане на жалбоподателката и тази, посочена в ЕГН-то й,
Редът, процедурата и начина
за промяна на ЕГН е регламентиран в чл.114 и сл. от Наредба №
РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единна система за гражданска
регистрация, като установената процедура изисква: 1. писмено уведомление от длъжностното лице в общинската администрация,
установило несъответствието, до длъжностното лице в общината, където се
съхранява актът за раждане на лицето – чл.115, ал.2 от Наредбата; 2. уведомление от длъжностното лице в
общината, където се съхранява актът за раждане, до засегнатото лице, в което да
се посочи необходимостта и причината, поради която ЕГН трябва да бъде променен
– чл.116, ал.2 от наредбата; 3.
изготвяне на преписка за промяна на ЕГН от длъжностното лице в общината, където
се съхранява актът за раждане на лицето, и изпращането й в ТЗ „ГРАО“ чл.116, ал.2 от Наредбата; 4. регистриране на преписката за
промяна на ЕГН в териториалното звено „ГРАО“ – чл.117, ал.1 от Наредбата; 5. извършване на проверка от
длъжностното лице при ТЗ „ГРАО“ на документите в преписката; даване на нов ЕГН от
регистъра на ЕГН и обработване на актуализационен документ „Съобщение за
промяна на ЕГН“; издаване на удостоверение за верен ЕГН; вписване на новия ЕГН
в двата екземпляра „искане за ЕГН“ и предаване на екземпляр от искането на
общината, където то е изготвено, придружено от удостоверение за верен ЕГН –
чл.117, ал.2, т.1,2,3 от Наредбата. Промяната на ЕГН е резултат от фактическо
действие на длъжностното лице в съответното ТЗ „ГРАО“, което съдържа
волеизявление на административен орган, непосредствено засягащо правната сфера
на съответното физическо лице, т.е. индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 АПК, като засегнатото лице узнава за тази промяна с получаването
на удостоверение за верен ЕГН, което обективира извършеното фактическо действие
по промяна на ЕГН.
Съгласно чл.102 от ЗГР, ЕСГРАОН
функционира на национално ниво чрез Главна дирекция „Гражданска регистрация и
административно обслужване“ при МРРБ, на областно ниво – чрез териториални
звена „ГРАО“, на общинско ниво – чрез общинските администрации, като
компетентният орган за извършване на промяната на ЕГН на физическо лице е
съответното длъжностно лице от ТЗ „ГРАО“ в областта, в която се намира
общината, в която се съхранява актът за раждане на това лице.
В конкретния случай промяната на ЕГН на
жалбоподателката е извършена от длъжностно лице – ръководител на ТЗ „ГРАО“ –
Бургас, следователно, за да е налице валиден индивидуален административен акт,
издаден от компетентен орган, следва ответникът да докаже, че в същата тази
област /в случая – Област Бургас/ се намира общината, в която се съхранява
актът за раждане на жалбоподателката. Т.е. ответникът следва да докаже, че
оспореното от него удостоверение за раждане от 1951 г. на ОНС Стара Загора е
документ с невярно съдържание, тъй като липсва акт за раждане, въз основа на
който същото е съставено, понеже Акт за раждане № 37/1948 г. се отнася до
жалбоподателката и същият се съхранява в Общ. Карнобат.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира оспорването за
доказано. Както беше посочено по-горе, от информацията, получена от Община
Стара Загора, става ясно, че в регистрите за раждане от 1950 г. до 1953 г.
липсва съставен акт за раждане на жалбоподателката. Същата в настоящото
производство, след дадените й указания, твърди чрез процесуалния си
представител в с.з. на 02.12.2019 г., че актът й за раждане, въз основа на
който е съставено удостоверение за раждане от *** г., е бил изгубен или
унищожен, но не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдението си,
въпреки че съдът й е дал такава възможност /респ. не твърди да е образувано
производство по чл. 542 и сл ГПК за установяване на факт с правно значение/. В
образеца на удостоверението за раждане от *** г. е вписано, че удостоверението
се издава въз основа на закона за заменяване кръщелните свидетелства с други
документи за гражданско състояние /ДВ бр.70/27.03.1946 г./ и се представя във
всички случаи, където се изисква кръщелно свидетелство, като съгласно член
единствен от този закон, ражданията, станали след влизането на закона в сила,
се установяват само с препис от акта за раждането или с удостоверение от
общината, издадено въз основа на регистъра за раждането. Тези изисквания в
случая не са изпълнени – нито е налице представен препис от акта за раждане,
въз основа на който е издадено удостоверението за раждане, нито е налице
издадено от общината удостоверение въз основа на регистъра на ражданията.
С оглед на това следва да се приеме, че
представеното от жалбоподателката удостоверение за раждане от *** г. е документ
с невярно съдържание, т.е. неистински документ, чиято официална материална
доказателствена сила е оборена.
На следващо място, от
доказателствата по делото и предвид четливо представения пред настоящата
инстанция препис от Акт за раждане № 37/20.04.1948 г. от Община Огнен, околия
Карнобат, може да се направи безпротиворечив извод, че този акт касае именно
жалбоподателката, която не ангажира доказателства да установи противното,
въпреки дадените й указания и възможност да стори това. Безспорно
жалбоподателката, родена на *** г. с лично име П., е била осиновена от В. и М.
К., като след осиновяването е приела личното име В. - налице е пълно съвпадение
на имената на осиновителите с настоящите имена на жалбоподателката. С оглед на
това, правилно длъжностното лице е констатирало несъответствие между ЕГН на
жалбоподателката и датата й на раждане, която не е 20.04.1948 г., а 14.04.1948
г. Тъй като се установява, че Акт за раждане № 37/20.04.1948 г. касае именно
жалбоподателката и се съхранява в Общ. Карнобат, то промяната на ЕГН на
жалбоподателката от С.З. – длъжностно лице при ТЗ „ГРАО“ – Бургас /т.е. от
длъжностно лице от ТЗ „ГРАО“ в областта, в която се намира общината, в която се
съхранява актът за раждане на лицето/ е извършена от компетентен орган, поради
което това възражение в жалбата за нищожност на акта е неоснователно.
По арг. от чл. 168, ал.3 АПК, подаването на жалбата след преклузивния срок
за оспорване законосъобразността на административния акт ограничава предмета на съдебния контрол единствено до проверка на
неговата действителност, т.е.
обсъждат се само основанията за нищожност, не и тези, които биха могли да водят
до незаконосъобразност.
В случая актът е издаден от компетентен орган, като безспорно е спазена изискуемата в закона форма. За да бъде налице нарушение на формата, трябва законът да поставя
изискване за определена форма на акта и тя да не е спазена. Тогава ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването
за форма е условие за действителност на акта. Чл.117,
ал.2, т.1 от Наредбата от 21.05.2012 г. изрично
установява формата за действителност на
административния акт и това е електронната форма, която в случая е спазена, тъй
като промяната на ЕГН на жалбоподателката е извършена чрез обработка на
електронен документ „Съобщение за промяна на ЕГН“.
В случая обаче
при издаване на акта са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които са засегнали
законосъобразността на акта до степен на нищожност. Това е така,
тъй като съгласно разпоредбите на чл.116, ал.2 от Наредбата от 21.05.2012 г., когато на длъжностното лице по чл.
114, ал. 3 му стане
известно несъответствието по чл. 114, ал. 2, уведомява лицето за необходимостта и
причината, поради която ЕГН трябва да бъде променен. Преписка за промяна на ЕГН се изготвя след явяване на лицето лично или
на изрично упълномощено от него лице. Тези
изисквания в случая не са изпълнени. Уведомяването на лицето относно
необходимостта и причината за промяна на неговия ЕГН, както и личното му
явяване пред органа, респ. представляването му от пълномощник, са предвидени от
законодателя като условие за изготвянето на преписка и за извършване на самата
промяна. Без да са изпълнени тези условия, актът не може да бъде издаден.
Анализът на разпоредбата на чл.116, ал.2 от Наредбата налага извод, че
неспазването на тези изисквания относно уведомяването на лицето и осигуряването
на участието му в административното производство пред органа съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се намира в толкова тежка степен на
изначална нетърпимост от правния ред, че обосновава нищожност на административния акт на това основание.
С оглед на горното, оспореният
акт се явява нищожен, което налага извод за основателност на подадената жалба.
При този изход на делото и с оглед своевременното
искане на жалбоподателката за присъждане на разноски, на осн.чл. 143, ал.1 АПК и
чл.226, ал.3 АПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката направените по делото разноски в общ размер на 980 лв., вкл.
пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожност на индивидуален административен акт, съставляващ
извършена на 02.05.2017 г. промяна на ЕГН на жалбоподателката В.В.Ж. ***, от С.З.
- ръководител на ТЗ „ГРАО“ – Бургас, чрез обработен електронен документ за
промяна на ЕГН, като ЕГН на жалбоподателката В.В.Ж. е променен от ЕГН: **********
на ЕГН: **********.
ОСЪЖДА С.З. - ръководител на ТЗ „ГРАО“ – Бургас, да заплати на В.В.Ж. ***, направените по делото разноски в размер на 980 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: