Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260463 15.02.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14656 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от у. С. Л. Н., чрез пълномощника си юрк.
Н.а е предявил против А.К.Й. с ЕГН ********** *** искове за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 9856/ 2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми, както следва: 769,51 лева - главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 07.04.2016г. – 13.05.2019 г. за обект, находящ се в гр.
П., ул. ***, *; 83,55 лева -
обезщетение за забава за периода 30.06.2016г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.06.2019 г. до
окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 07.04.2016 г. до 13.05.2019 г., ответникът имал непогасени
задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална
вода за ползван от него обект, находящ
се в гр. П., ул. ***по партида с аб. № ***, като за потребените количества вода
били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба.
Твърди се, че съгласно чл. 198 от
Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извържва от
ВиК оператора срещу заплащане и по реда на ЗРВКУ.
Твърди се, че ответникът е потребител
на ВиК услуги, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като
потребител с № ***. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното
дружество се уреждат от публично известни Общи условия.
Твърди се, че ищцовата страна е
изпълнила задължението си към ответника, като отчетът в имота на потребителя за
периода от 09.02.2015 г. до 06.06.2016 г. е извършван съгласно разпоредбата на
чл. 23, ал. 5 от ОУ одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ.
При условията на неизправно
измервателно устройство, задължение на всеки един потребител било да поддържа в
изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са
негова собственост или които ползва. Поради това, при условията на неизправно
измервателно устройство са изчислени количества вода по тарифа съгласно
разпоредбата на ОУ на ЗРВКУ.
Твърди се, че съгласно чл. 203 от
Закона за водите потребителите и водоползвателите на вода и услуги носят
отговорност за задълженията си. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, но същата е била връчена по реда на чл. 47 ГПК, с оглед на
което предявяват настоящия иск.
Претендират се разноските в
заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор. Извън срока за отговор оспорва иска по основание
и размер.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 9856/2019 г.
на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 769,51 лева - главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 07.04.2016г. – 13.05.2019 г. за обект, находящ се в гр.
Пловдив, ул. ***, *; 83,55 лева -
обезщетение за забава за периода 30.06.2016г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.06.2019 г. до
окончателното погасяване, както и разноските по заповедното производство в общ
размер на 325 лева. Заповедта за изпълнение
е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество. Налице е идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото са представени справка за
задълженията на абоната, както и копия
от карнети за отчитане на абоната.
Приета
е и съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството
на ищеца и е установила, че ответникът е извършвал
плащания за процесния период. Непогасени са останали следните вземания: 601,31
лв. за главница и 93,69 лв. за лихви. Фактурите били надлежно осчетоводени в
счетоводството на ищцовото дружество, което било редовно
водено. Сумите отразени във фактурите са правилно изчислени ,
съгласно действащите цени.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги
на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11,
ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ), В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Според ал.8, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В
и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в
допълнителни писмени споразумения.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според чл.8, ал.1 от
същата наредба, получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон
или в изпълнение на концесионен договор. С общите условия за получаване на
услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят:1.
правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води;3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на
отпадъчните води; 5. редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително
в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на
отделните водоснабдявани имоти.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-гр. П., потребители на В и К услуги са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Според чл. 31. (1) от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен
при изрична договореност за различен период на фактуриране, а съгласно, ал.2,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, поради и което
неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не е получавал фактури за
начислените суми. Ищцовото дружество не е задължено да изпраща фактури на
потребителите, като изискуемостта настъпва от датата на фактуриране.
Ответникът не оспорва качеството си на
потребител. Поради това съдът приема, че ответникът има качеството потребител
на ВиК услуги за обекта, находящ се в
гр. П., ул. ***.
Според заключението на в. л. по ССчЕ,
неоспорено от страните, ответникът е платил част от претендираните суми. Предвид
което, установителният иск за главница се явява частично основателен за размера
от 601,31 лв., а за разликата до пълните
претендиран размер от 769,51 лв. следва
да се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По отношение
на акцесорния иск за лихва за забава в размер на 83,55 лв. за периода от 30.06.2016 г. до 30.04.2019 г.,
същият е изцяло основател и следва да се уважи.
По
отношение на разноските:
Отговорността за разноските по делото е
задължението на едната страна да плати направените разноски на другата
страната, в чиято полза съдът е решил делото. Фактическият състав, от който
отговорността за разноски се поражда, включва следните предпоставки: неоснователно
предизвикан правен спор; реално направени разноски, причинени от водене на дело
по повод на този спор и своевременно направено искане за присъждането им.
Уважаването на искането на ищеца за разноски е
обусловено от основателността на главната претенция. Извършеното от ответника
доброволно изпълнение представлява извънсъдебно признание с конклудентни
действия на главното вземане. Доколкото признанието представлява изявление за
неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като годно доказателствено
средство, достатъчно да обуслови извод за съществуване на вземането за
главницата и мораторната лихва към момента на подаване на исковата молба.
Тъй като ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на делото – извършил е плащане на задължението си
след завеждане на делото, поради което съдът намира, че са налице основанията
на чл. 78 ал. 2, тълкувани по аргумент на противното и ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени-
внесена държавна такса в размер на 75 лева и 150 лева – депозит за особен
представител, 120 лева – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е със
средна фактическа и правна сложност. Следва да бъдат присъдени изцяло и
направените по ч. гр. дело № 9856/2019 г. по описа на ПдРС разноски, които са в
общ размер от 325 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.К.Й.
с ЕГН ********** ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, представлявано от у. С. Л. Н. сумата от 601,69 лв. - главница,
представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 07.04.2016г. – 13.05.2019 г. за обект, находящ се в гр.
П., ул. ***, *, като за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 769,51 лв. – отхвърля предявения иск
като погасен чрез плащане; 83,55 лева
- обезщетение за забава за периода 30.06.2016г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2019 г. до изплащане на
вземането, за които вземания „Водоснабдяване и канализация” ЕООД се е снабдило
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
9856 по описа на Районен съд – Пловдив
за 2019 г.
ОСЪЖДА А.К.Й. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от у. С. Л., направените по делото разноски в размер на 445 лева и сумата от
325 лева, представляваща разноски по
частно гр. дело № 9856/2019 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ