№328
гр. Силистра, 04.10.2019
Силистренският окръжен
съд, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян
Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.ч.гр.д. № 244 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 и чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на Д.Й.Е. с ЕГН ********** против Определение №
2520 от 04.07.2019 г. по гр.д. № 691/2019 г. на РС Силистра в частта му относно
присъединяването на основание чл. 213 от ГПК на подадената искова молба от
ищцата И.С.И. към съдебното производство по гр.д. № 383 по описа на РС Силистра
за 2019 г., както и по жалба против Определение № 2778 от 06.08.2019 г. по
гр.д.№ 691 / 2019 г. по описа на РС Силистра (неправилно посочено в жалбата, че
е с № 2728).
В жалбата срещу Определение № 2520 се поддържа довод, че прекратяването
на гр.д. № 691/2019 г. по описа на РС Силистра, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, е правилно и понеже производството е недопустимо, не може да се
присъединява по чл. 213 от ГПК към друго дело. В случай че жалбата бъде уважена
от въззивния съд, основателна се явява, според жалбоподателя, и жалбата му
срещу Определение № 2778, с което е отказано да се допълни Определение № 2520 в
частта за разноските.
Постъпили са отговори от насрещната страна, с които се моли обжалваните
определения да бъдат потвърдени. Поддържа се, че при всички случаи, след като
се постанови присъединяване по чл. 213 от ГПК, съдът следва да прекрати, на
основание чл. 126 от ГПК, по-късно заведеното дело, тъй като няма причина то да
съществува и да продължава да е висящо.
Силистренският окръжен съд, като съобрази наличния доказателствен
материал по гр.д. № 691 / 2019 г. на РС Силистра и служебно събрания по реда на
чл. 278, ал. 2, изр. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
На 13.03.2019 г. пред РС Силистра е депозирана искова молба от Д.Е. с
правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс: за упражняване на
родителските права по отношение на двете му деца Валентин Е. и Ивайло Е.;
определяне на лични отношения с майка им И.И.; и осъждане на майката да плаща
издръжка на децата. По тези претенции е образувано гр.д. № 383 / 2019 г. на РС
Силистра.
На 23.05.2019 г. И.И. сезира Силистренския районен съд със същите искания
и по тях е образувано гр.д. № 691 / 2019 г. С отговора на исковата молба Д.Е.
предявява отвод за висящ процес и иска присъждане на разноските по договора за
процесуално представителство, защита и съдействие. С Определение № 2520 /
04.07.2019 г. е прието в мотивите, че са налице предпоставките на чл. 126 от ГПК по отношение на претенциите за предоставяне на родителските права и
по-късно заведеното дело следва да се прекрати, а на основание чл. 213 от ГПК
материалите по него следва да се присъединят към гр.д. № 383 / 2019 на РС
Силистра, с оглед разглеждането на претенцията на И.И. под формата на насрещен
иск. С диспозитива на определението е постановено прекратяване на делото,
присъединяването му към гр.д. № 383 и не е указана неговата обжалваемост. Няма
произнасяне по искането за разноските. Това е мотивирало Д.Е. да инициира
производство по чл. 248 от ГПК. С Определение № 2778 от 06.08.2019 г. първоинстанционният
съд е отказал да уважи искането за допълване на Определение № 2520 в частта за
неприсъдените разноски, доразвивайки мотивите за присъединяването по чл. 213 от ГПК.
По жалбата срещу Определение № 2520 от 04.07.2019 г.:
Липсата на указание, че определението е обжалваемо, не е пречка то да
бъде ревизирано то въззивния съд, ако е сезиран надлежно. В случая обаче
жалбоподателят изрично заявява, че прекратяването на гр.дело № 691 / 2019 г. не
е предмет на жалбата, защото е правилно. Въззивната инстанция не може да
преодолее диспозитивното начало и контра волята на жалбоподателя да въведе нов
предмет на производството. В същото време произнасянето по чл. 213 от ГПК не
попада в кръга на обжалваемите определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК.
Жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по
същество, а въззивното производство в тази част следва да се прекрати. Това
прекратяване вече подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд, на основание
чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от ГПК.
По жалбата срещу Определение № 2778 от 06.08.2019 г.:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от упълномощен
представител; в срок; срещу обжалваем акт на съда; изхожда от лице, което има
правен интерес от отмяната му; и е внесена дължимата държавна такса. Същата
обаче е неоснователна.
Производствата по двете дела имат един и същ предмет – начинът, по който
ще се упражняват родителските права по отношение на децата Валентин и Ивайло.
Това е производство по спорна съдебна администрация на гражданските отношения,
в което липсват типичните за исковото производство ищец и ответник – така в
Определение № 385 / 25.08.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3423/2015 г. на I-во г.о.
Процесуалната роля на родителите е на лица, които не са постигнали съгласието
по чл. 127, ал. 1 от ГПК, възникнала е необходимост да уредят отношенията си и
няма значение кой от двамата ще сезира съда с искането по ал. 2, както и какъв
петитум ще предложи на съда. Съобразявайки интересите на децата, съдът не е
обвързан от диспозитивното начало и може да възложи родителските права на
другия родител, който не е сезирал съда. Затова в двете производства по спорна
съдебна администрация, които се развиват пред Силистренския районен съд, не може
да се приеме, че родителите са страни в различно процесуално качество. И именно
защото тяхното процесуално качество е едно и също, независимо кой е инициатор
на съдебните производства по двете дела, е налице предпоставката на чл. 126,
ал. 1 от ГПК за прекратяване на по-късно заведеното дело.
Горното е валидно само по отношение предметния обхват на спорната съдебна
администрация – упражняване на родителските права, местоживеенето на децата и
личните отношения. Издръжката на децата е предмет на исково производство – така
в Определение № 306 / 04.09.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2722 / 2017 г. на
III-то г.о., което се развива с характерните за него страни – ищец и ответник.
По тази претенция ищци и по двете дела са децата. Това следва от чл. 27, ал. 1
от ГПК, който определя, че процесуално правоспособен (ищец) е този, който е
правоспособен (кредитор) по материалното право, а материално правоспособните
кредитори по чл. 143, ал. 2 от СК са ненавършилите пълнолетие деца. Не са ищци
родителите, които на основание чл. 123, ал. 1, изр. 1 от СК са упражнили
поотделно правото им на иск в техен (на децата) интерес, като са подписали
исковата молба в качеството им на законни представители по чл. 28, ал. 4 от ГПК. Въпреки това предметът на исковите производства по двете дела е различен,
като разликата е в ответниците. Легитимиран ответник по исковете за издръжка е
носителят на субективното задължение – онзи от родителите, комуто няма да бъде
възложено упражняването на родителските права. Затова процесуалното качество на
всеки от тях двамата е еднаква – на евентуален ответник по осъдителния иск.
Преценката на първоинстанционния съд за приложение на чл. 213 от ГПК е
суверенна. Налице е последващо субективно съединяване на искове по почин на
съда срещу различни ответници и тъй като участието на жалбоподателя ответник по
евентуалния иск срещу него не е приключило, правилно се явява определението на
първоинстанционния съд, с което е отказал да му присъди разноските, направени
по гр.д.№ 691 / 2019 г.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество жалбата с вх.№ 5764 / 19.07.2019 г.
против Определение № 2520 от 04.07.2019 г. по гр.д. № 691 / 2019 г. на
Силистренския районен съд, с което е постановено присъединяване на делото към
гр.д. № 383 / 2019 г. на същия съд и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази
част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2778 от 06.08.2019 г. по гр.д. № 691 / 2019 г.
на Силистренския районен съд.
Определението, с което се оставя без разглеждане жалбата с вх.№ 5764,
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.