Определение по дело №138/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 222
Дата: 2 април 2024 г. (в сила от 2 април 2024 г.)
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20243000500138
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222
гр. Варна, 02.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500138 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. В. В., вх. № 2728/01.02.2024г.,
допълнена с подадена от назначения му по реда на Закона за правната помощ
процесуален представител адв.Г. жалба с вх. № 3214/06.02.2024г., против
решение № 30/11.01.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
1355/2023г..
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от въззивника против Окръжен съд – Шумен частичен иск с
правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 130 000 лева, при
размер на целия от 1 300 000 лева, претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически, физически
болки и страдания, психологически стрес, накърнено достойнство и загуба на
доверие в правосъдието, в резултат на противоправно поведение, извършено в
периода от 27.06.2011г. до 29.11.2012г. при разглеждане на НОХД №
303/2011г. по описа на ОС – Шумен, поради оковаването му с белезници на
ръцете към колан на кръста по време на разглеждане на делото, който е
свален по разпореждане на 28.09.2011г., но не и белезниците, както и поради
разделянето му от неговите упълномощени адвокати, поради присъствието на
кордон от представители на „Съдебна охрана“ в съдебната зала, което го е
лишило от правото на „лична защита“ и правото му да събеседва с него, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 27.06.2011г., до
окончателното изплащане на задължението.
В подадената лично от Г. В. въззивна жалба се твърди, че решението е
неправлино, незазаконосъобразно и необосновано, постановено при
1
допуснати процесуални нарушения, непълно и неправилно изяснена
фактическа обстановка, в противоречие с материалния закон и съдебната
практика. Конкретни твърдения за тези оплаквания не са посочени.
Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявения
иск.
С допълнителната жалба, подадена от особения представител са
наведени оплаквания, че определеният от съда в мотивите на решението
размер от 20 000 лева не кореспондира на установените по делото релевантни
факти, поради което и е явно занижено. Оспорва се и извода на съда за
погасяване на исковата претенция по давност.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна –
ОС – Шумен, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Настоящият състав констатира, че с нарочна молба, приложена към
подадената от Г. В. въззивна жалба, същият е направил искане за отвод на
всички съдии от Апелативен съд – Варна. Основанието за това е
обстоятелството, че Апелативен съд – Варна се е произнасял като въззивна
инстанция по постановената по НОХД № 303/2011г. от ОС – Шумен
присъда, вкл. и по въведените по настоящия иск фактически основания,
поради което и счита, че съставът на АпС – Варна не би бил безпристрастен
при разрешаване на спора.
Съдът намира така направеното искане за отвод за неоснователно. Не е
налице нито едно от абсолютните основания по чл.22, ал.1, т.1-5 ГПК, нито
хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Произнасянето на друг състав на АпС –
Варна по реда на инстанционния контрол относно правилността и
законосъобразността на постановената от ОС – Шумен наказателна присъда е
било предмет на проверка от по-висша инстанция, поради което и доколкото
не се твърдят и претендират вреди от дейността на въззивната инстанция, то
това не съставлява обстоятелство, което да сочи на заинтересованост, респ. да
поражда съмнение за безпристрастност при разглеждането на предявения
деликтен иск. Наред с това, доколкото се касае за две различни съдебни
производства – наказателно и гражданско, то задължителността на
постановените по първото актове за гражданския съд, вкл. и пределите на
това, е регламентирана от процесуалния закон.
Ето защо искането за отвод на настоящия съдебен състав е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Въззивната жалба, както и допълнението към нея са подадени в срок и
от надлежна страна, поради което и същата следва да бъде насрочена за
разглеждане в о.с.з.
Искания по доказателствата не са направени. Не са налице хипотези,
налагащи даване указания на страните вр. редовността на исковата молба,
правната квалификация на иска, разпределението на доказателствената тежест
и възможност за ангажиране на доказателства.
Водим от горното, съдът
2

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. В. за отвод на съдебния
състав, на основание чл.22, ал.2 вр. ал.1 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.06.2024г. от 9:00 часа,
за която дата и час да се призоват страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3