РЕШЕНИЕ
Номер 3816.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори наказателен състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно административно наказателно дело № 20201700600152 по описа за
2020 година
при секретаря Емилия Павлова и в присъствието на прокурора Анита Джамалова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Динева в.н.а.х.д. № 00152 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, вр. с глава XXI от НПК.
С решение № 92 от 18.06.2020 г. по н.а.х.д. № 105/2020 г., Радомирският районен съд
е признал обвиняемата Д. И. И. за виновна в това, че на *** г. в нотариалната кантора на
нотариус Б. К., вписан под № *** в Нотариалната камара на Р България, находяща се в *** е
потвърдила неистина, в частен документ /писмена декларация/, в която по силата на закон-
чл. 264, ал. 1 ДОПК е специално задължена да удостовери истината, а именно, че
представляваното от нея дружество „Елит“ ЕООД, гр. П., със седалище и адрес на
управление *** с ЕИК ********* няма непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и е употребила този
документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства при изповядване на
нотариална сделка за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №***, том **, рег.
№ ***, н.д. № 668/2017 г., поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, във вр. с
чл.78а НК вр. чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 НК е освободил обвиняемата от наказателна
отговорност и е наложил административно наказание “глоба” в размер на 3000 лева и на
основание чл. 304 НПК е оправдал обвиняемата по първоначално повдигнатото обвинение
по чл. 313, ал. 1 НК.
Със същото решение на основание чл. 189, ал. 3 НПК Радомирският районен съд е
осъдил на основание чл.189, ал. 3 НПК обвиняемата Д. И. И. да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Радомир сумата в размер на 40.00 лева
/четиридесет лева/- направени разноски по делото в хода на съдебното следствие, а по
сметка на ОД МВР- П.- сумата в размер от 190.08 /сто и деветдесет лева и осем
1
стотинки/лева, направени разноски в хода на досъдебното производство.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, уточнена с
молба от 27.07.2020 г., подадена от обв. Д. И. И. , чрез защитника адв. С. Д., с която се
иска отмяна на решението като неправилно и оправдаване на обвиняемата. В жалбата са
изложени съображения относно допуснати от районния съд нарушения на процесуалните
правила поради това, че съдът не е разгледал възраженията на защитата. Твърди се, че
липсва субективен състав на престъплението, тъй като обв. И. е считала и продължава да
мисли, че представляваното от нея към инкриминираната дата „Елит“ ЕООД е нямало
непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за данъци и
осигурителни вноски. Посочва се, че липсват доказателства за съществуването на подобни
задължения на дружеството в общ размер на 81 192,31 лева, като се навеждат доводи, че
районният съд необосновано е направил извод за наличието на такива публични задължения
поради образуването на изпълнително дело за събирането им и въз основа на свидетелските
показания на двама свидетели.
Районна прокуратура-Перник не е подала писмено възражение по реда на чл. 322
НПК срещу въззивната жалба.
В съдебно заседание прокурорът оспорва подадената жалба като неоснователна.
Намира за установено обстоятелството, че обвиняемата И. е декларирала пред нотариус
липса на неплатени публични задължения на представляваното от нея дружество, когато е
знаела, че има такива задължения поради наличието на образувано изпълнително
производство за тях. Посочва, че предмет на настоящото производство не е размерът и
видът на публичните задължения. С оглед изложените съображения моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно.
Защитата поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи. Твърди,
че задълженията по ДОПК възникват единствено по реда на глава 14 от този кодекс, като
сочи, че липсват доказателства за наличието на основание за заплащането на такива
задължения. Поради това пледира за решение с оправдателен диспозитив.
Обвиняемата Д. И. И. поддържа казаното от нейния защитник. В последната си дума
твърди, че е подписала декларацията, защото е била сигурна, че представляваното от нея
дружество няма задължения.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на мотивирано
постановление на Районна прокуратура-Радомир, с което е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а НК на обвиняемата Д. И. И. за това, че на *** г. в нотариалната кантора
на нотариус Б. К., вписан под № *** в Нотариалната камара на Р България, находяща се в
***, е потвърдила неистина, в частен документ /писмена декларация/, в която по силата на
закон- чл. 264, ал. 1 ДОПК се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства /удостоверила пред нотариуса, че представляваното от нея дружество
„Елит“ ЕООД, гр. П., с ЕИК *********, няма непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на
събрания доказателствен материал. Отделните доказателствени източници са били
подложени на внимателен анализ, обсъдени са в тяхната взаимовръзка, като съдът не е
допуснал изопачаване или превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените
2
средства, които са оценени според тяхното действително съдържание. Събраните в
досъдебното производство доказателства, преценени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, както и
тези, събрани в съдебното производство- гласни- обясненията на обвиняемата Д. И. И. ,
показанията на свидетелите Б. М. К., Б. Т. В., С. В. Н., М. М. П. и А. С. Л., писмените,
които кореспондират помежду си и в съвкупност с кредитираните гласни доказателства
допринасят за установяване на обективната истина, а именно – нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, том **, рег. № ***, н.д. № 668/2017 г. на нотариус Б. К.
/л. 94-95 от ДП/, Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от *** г. от обвиняемата Д. И. И. /л. 41
от ДП/, Съобщение за доброволно изпълнение изх. № *** г. на основание чл. 221 от ДОПК
/л. 43-44 от ДП /, заедно с обратна разписка за получаване на съобщението от 24.02.2015 г.
/л. 45 от ДП/, Разпореждания за присъединяване по изп.д. № 14150000748/2015 г. по описа
на ТД на НАП гр. С., офис-П. /л. 46-51 от ДП/, Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № *** г. /л.52 от ДП/, Справка за задължения на „Елит“ ЕООД към 29.07.2019 г.
и към 05.12.2017 г., издадена от ТД-НАП гр. В. Т. /л. 53-66 от ДП/, протокол от 19.07.2019 г.
за извършена служебна справка в търговския регистър и приложено към него извлечение от
регистъра за обстоятелствата по партидата на „Елит“ ЕООД/л. 46-51 от ДП/, справка за
съдимост на обвиняемата/л. 18 от ДП/, както и заключението на съдебнопочерковата
експертиза /л. 32-35 от ДП/, са еднопосочни и непротиворечиви.
Извършвайки собствена преценка на отделните доказателствени източници, настоящият
състав намира за установена следната фактическа обстановка:
Със Съобщение с изх. № *** г., за доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК,
изпратено от свидетеля Б. Т. В.- *** към ТД на НАП гр. С., „Елит“ ЕООД е уведомено, че в
ТД на НАП гр. С., офис П. срещу него е образувано изпълнително дело № 748/2015 г. за
неплатени публични вземания. Съобщението е връчено по пощата с обратна разписка на
24.02.2015 г. чрез служителя на дружеството и *** на магазина му- свидетелката С. В. Н..
Още същия ден св. Н. е предала писмото на обвиняемата Д. И. И. , която към онзи момент е
била *** на „Елит“ ЕООД. Във връзка с изпълнителното производство между свидетеля В. и
обвиняемата И. са проведени няколко срещи, като в началото след образуването на
изпълнителното дело от „Елит“ ЕООД са извършвани частични доброволни плащания за
погасяване на публичните му задължения. След спиране на плащанията с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № *** г., издадено от свидетеля В., е наложен запор
върху банковите сметки на „Елит“ ЕООД.
Седмица след запорирането на банковите сметки на дружеството- на *** г. Д. И. И. ,
в качеството на *** на „Елит“ ЕООД, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том **, рег. № ***, н.д. № 668/2017 г., сключен в кантората на нотариус Б. К., е
продала на себе си и своя съпруг Ю. К. И., като купувачи, собствен на дружеството
поземлен имот, находящ се в ***, ведно с построените в имота две сгради. Непосредствено
преди сключване на сделката в нотариалната кантора пред св. Б. К. обвиняемата И. е
подписала декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, в която е декларирала, в качеството си на ***
и представляващ продавача „Елит“ ЕООД, че дружеството няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, като обвиняемата ръкописно е изписала и трите си имена на декларацията. Към
същата дата „Елит“ ЕООД е имало непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, задължителни осигуровки и имуществена санкция, като главницата
на тези задължения била в размер на 81 192,31 лева, установени с подадените от
дружеството до органите по приходите декларации.
Същия месец- на *** г. в Търговския регистър са вписани промени в обстоятелствата
на „Елит“ ЕООД- вписано е извършеното от обвиняемата И. като едноличен собственик на
капитала прехвърляне на дружествения дял от „Елит“ ЕООД на „ХУА ДЖОУ-1“ ЕООД,
едноличен собственик на което е свидетелят А. С. Л., св. Л. е вписан като нов управител и
седалището на дружеството е преместено в ***. Св. Л. не е получил документите на „Елит“
3
ЕООД, тъй като той многократно е купувал дяловете на търговски дружества срещу
възнаграждение в размер на 300 лева, след което е упълномощавал предходния едноличен
собственик на капитала с генерално пълномощно и не се е занимавал с търговската дейност
на закупените фирми, като вече е собственик на капитала на над 30 търговски дружества.
Поради преместването на седалището на дружеството, образуваното срещу него
изпълнително дело № 748/2015 г. по описа на ТД на НАП гр. С., офис П. е било изпратено
през *** г. по компетентност на ТД на НАП-В. Т. и е било разпределено на свидетеля М. М.
П.- ***, който при проучване на имущественото състояние на „Елит“ ЕООД е установил, че
на *** г. е била сключена гореописаната прехвърлителна сделка с недвижимите имоти на
дружеството.
От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебнопочеркова
експертиза се установява по безспорен начин, че подписът върху процесната декларация по
чл. 264, ал. 1 ДОПК от *** г. е положен от обвиняемата Д. И. И. , като ръкописният текст с
изписаните ѝ три имена е изпълнен също от нея.
От обясненията на обвиняемата Д. И. И. , дадени във въззивното производство, се
установява, че в момента работи по трудов договор в *** като *** и месечното брутно
трудово възнаграждение е в размер на 977 лева. Живее на постоянния си адрес със съпруга
си, който работи в строителна фирма и получава заплата от 480 лева, и с дъщеря си, която е
пълнолетна.
Възприетата от този състав фактическа обстановка, основана на съвкупно обсъждане
на цитираните доказателствени източници, не се отличава съществено от установените от
първата инстанция факти.
При правилно установена фактическа обстановка Радомирският районен съд е
направил и верен извод, че са налице всички признаци от обективна и субективна страна на
престъпния състав по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 НК. За да цени доказателствената стойност на
събрания доказателствен материал, съдът следва преди всичко да обсъди съставомерните
признаци на престъплението по чл. 313, ал. 3 вр. с ал. 1 НК, за което е внесено предложение
от прокуратурата по чл. 375 НПК. Престъплението по горепосочения текст от НК
предвижда наказателна отговорност за лице, което потвърди неистина или затаи истина в
частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична
разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължено
да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства или изявления. В този смисъл правната норма на чл. 313, ал. 3
вр. с ал. 1 НК има бланкетна диспозиция. Следователно за съставомерността на деянието по
този текст е необxодимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон, указ или
постановление на Министерския съвет, в която е предвидено да се удостовери истината в
писмена декларация. Органите на досъдебното производство обаче, респективно и
първоинстанционният съд в атакуваното с въззивна жалба решение са конкретизирали
нарушената разпоредба. В конкретния случай в техните актове е отразено, че нарушената
разпоредба е чл. 264, ал. 1 ДОПК.
Обвиняемата Д. И. И. е осъществила това престъпление, като на *** г. в
нотариалната кантора на нотариус Б. К., вписан под № *** в Нотариалната камара на Р
България, находяща се в *** е потвърдила неистина, в частен документ /писмена
декларация/, в която по силата на чл. 264, ал. 1 ДОПК е специално задължена да удостовери
истината, а именно че представляваното от нея дружество „Елит“ ЕООД, гр. П., със
седалище и адрес на управление *** с ЕИК ********* е нямало непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и е
употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства при
изповядване на нотариална сделка за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт
№***, том **, рег.№ ***, н.д. № 668/2017 г.
4
От субективна страна настоящият състав прави аналогичен на първата инстанция
извод, че обвиняемата е извършила инкриминираното деяние при форма на вината пряк
умисъл, като тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието си. Обвиняемата е
формирала съзнание относно всички признаци от състава на престъплението, съзнавала е, че
към инкриминираната дата представляваното от нея „Елит“ ЕООД е имало непогасени
публични задължения, за които е било образувано изпълнително дело, но въпреки това е
попълнила частен документ- декларация, в която пред нотариус е потвърдила неистина- че
дружеството няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски, в които по изрична разпоредба на закон- чл.
264, ал. 1 ДОПК, е била специално задължена да удостовери истината, и е употребила този
документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, с цел да бъде
извършена прехвърлителната сделка.
От правна страна е верен изводът на първоинстанционния съд, че декларацията по чл.
264, ал. 1 ДОПК представлява частен документ, доколкото същата се издава по повод
частноправна прехвърлителна сделка на имот и не са налице условията на чл. 93, т. 5 НК.
Удостоверените в инкриминираната декларация обстоятелства не отговарят на истината, тъй
като към *** г. „Елит“ ЕООД е имало непогасени продлежащи на принудително изпълнение
публични задължения.
За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи размерът на дължими за
данъци, такси и други публични задължения в предхождащ инкриминираната дата период,
както и липсата на постъпили плащания за погасяването им от момента на възникването им
до датата, на която е било осъществено престъплението.
В настоящия случай е установено от писмените доказателства- Справка за
задължения на „Елит“ ЕООД към 29.07.2019 г. и към 05.12.2017 г., издадена от ТД-НАП гр.
В. Т. /л. 53-66 от ДП/, които се потвърждават от показанията на св. П., че към
инкриминираната дата размерът на непогасените публични задължения на „Елит“ ЕООД е
бил 81 192,31 лева, установени с подадените от дружеството до органите по приходите
декларации. Публичното вземане е определено въз основа на декларации, подадени от
задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни
вноски и е допуснато принудително изпълнение на публични вземания въз основа на тези
декларации. Именно посочените декларации представляват и съответният титул по смисъла
на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, въз основа на който вземанията по тях подлежат на
принудително изпълнение.
С оглед всичко изложено въззивният съд намира, че районният съд правилно е
приложил чл. 313, ал.3 вр. с ал.1 НК, като е постановил осъдителен съдебен акт. Правилен е
изводът на първоинстанционния съд, че извършеното от обвиняемата И. не покрива състава
на чл. 313, ал. 1 НК, тъй като нотариусът не е между изрично посочените в разпоредбата на
чл. 93, т. 2 НК органи на власт, а именно: органите на държавна власт, на държавно
управление и органите на съдебна власт, както и на служителите при тях, които са
натоварени с упражняването на властнически функции. Поради това законосъобразно
обвиняемата Д. И. И. е оправдана от районния съд на основание чл. 304 НПК по
първоначално повдигнатото обвинение по чл. 313, ал. 1 НК. Същевременно не е
необходимо изменение на обвинението, доколкото няма съществено изменение на
обстоятелствената му част, нито се налага прилагане на закон за по-тежко наказуемо
престъпление, тъй като предвиденото в санкционната част на чл. 313, ал. 3 НК и чл. 313, ал.
1 НК наказание е едно и също.
В конкретния случай правилно и законосъобразно районният съд е приложил спрямо
обвиняемата И. института на освобождаване от наказателна отговорност, чрез налагане на
административно наказание "Глоба", поради наличие на материално-правните предпоставки
за това - обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по чл.
5
78а НК съгласно приложената по делото справка за съдимост, от деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди и за престъплението, за което е ангажирана наказателната
му отговорност, извършено при форма на вина – умисъл, се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.
Съгласно чл. 54 НК съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс
и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите -
на по-тежко наказание.
Въпреки че районният съд правилно е преценил приложимостта на разпоредбата на чл.
78а НК, според въззивната съдебна инстанция неправилно е определил административното
наказание "Глоба" около средния размер на предвидените в чл. 78а, ал. 1 НК граници от
хиляда до пет хиляди лева. В случая наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, тъй като обвиняемата е с чисто съдебно минало и
домакинството се състои от трима души с общи месечни доходи от 1457 лева или средно
по 458 лева на човек, което е под минималната работна заплата. Доколкото престъплението
по чл. 313, ал. 3 НК е формално и не могат да бъдат определени вредните последици от
извършването му, съответно не могат да се съпоставят с размера на публичните задължения
на представляваното от обвиняемата към инкриминираната дата „Елит“ ЕООД, то този
размер не представлява отегчаващо вината ѝ обстоятелство.
Ето защо, районният съд, определяйки административното наказание "Глоба" в размер
на 3000 (три хиляди), е допуснал съществено нарушение на правилата за индивидуализация
на наказанието, предвидени в чл. 54 НК. Това налага изменение на решението в
санкционната му част, като определеното от първоинстанционния съд административно
наказание "глоба" се намали на 1000 (хиляда) лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК правилно разноските по
делото са възложени в тежест на обвиняемата.
При внимателния преглед на атакуваното решение не се установяват други основания за
неговото изменение или отмяна, поради допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон, освен посоченото определяне на явно несправедливо наказание.
По изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5, вр. с чл. 334, т. 3, вр. с чл.
337, ал. 1, т. 1 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 92 от 18.06.2020 г. по н.а.х.д. № 105/2020 г. на Радомирския
районен съд, в санкционната му част, като намалява размера на наложеното на обвиняемата
Д. И. И. , със снета по делото самоличност, административно наказание "глоба" от 3000 (три
хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7