Р Е Ш Е Н И Е
№ 402 / 10.11.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година, I касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КР. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. САНДЕВА
ИВ.
ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 518/ 2023 год. по описа
на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на С.Д.С., чрез адв. К.С., ДАК, срещу Решение № 227/ 24.07.2023 г., постановено
по НАХД № 1164/ 2023 г. по описа на Районен съд – Добрич.
Според касатора
първоинстанционното решение е неправилно, поради което иска неговата отмяна и
отмяна на издаденото срещу него Наказателно постановление (НП) № 22-0255-000134/
19.08.2022 г. Изразява несъгласие с
извода на първоинстанционния съд, че е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Счита, че от
съдържанието на НП не става ясно кое изпълнително деяние е осъществил и за кое
носи отговорност, след като са описани две изпълнителни деяния. Прави
оплакване, че с начина на описанието на нарушението са допуснати съществени
процесуални нарушения, които засягат правото му на защита и пречат на съда да
извърши проверка за законосъобразност на НП. Възразява, че съдът неправилно е
счел, че няма съществено нарушение на Наредба № 1 предвид липсата на Протокол
(Приложение № 2) по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Иска от съда да
отмени първоинстанционното решение и в резултат да отмени и НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа
жалбата.
В съдебно заседание ответникът
по касационната жалба, редовно призован, се явява лично, не се представлява.
Оспорва касационната жалба и настоява да бъде оставено в сила
първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Добрич изразява становище, че решението на ДРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Добрич, касационен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни
основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в
производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното
решение, ДРС е счел жалбата за допустима и я е разгледал по същество. От
фактическа страна е приел, че на 04.08.2022 г. около 18.10 часа С.С. управлявал
лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег. № BSGO35 по
ул. „Опълченска“ в с. Стожер, обл. Добрич, когато пред бензиностанция „Химойл“
бил спрян за проверка от служителите към Второ РУ на ОД МВР – Добрич, Й.С.Й. и Т.Г.П.
(свидетели в първоинстанционното производство). В хода на проверка възниква
необходимост от тестване на водача за наличие на упойващи вещества, като същият
е отведен в сградата на Второ РУ, където отказал да бъде тестван с техническо
средство „Drug Test 5000 STK“ с инв.
№ 0036. Служителят Й. издал на водача талон за медицинско изследване с бланков
№ 101292 с указан срок на явяване за изследване. Водачът отказал и това
изследване, което било удостоверено в талона, съответно бил удостоверен отказът
за изследване.
За така установеното нарушение
по чл. 174, ал. 3, пр. второ от ЗДвП на касатора бил съставен АУАН Серия АД № 217724,
в който били описани обстоятелствата при проверката.
Въз основа на съставения АУАН и
събраните в хода на производството доказателства, административнонаказващият
орган приел, че водачът е нарушил чл.
174, ал. 3, пр. второ от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лева) и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като издал обжалваното
пред ДРС НП № 22-0255-000134/ 19.08.2022 г.
При така установените факти съставът
на Районен съд – Добрич приел, че НП не страда от съществени пороци, които да налагат
отмяна на НП и го потвърдил изцяло.
Решението е допустимо, валидно и
правилно.
Първоинстанционният съд правилно
и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на
спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от Районния
съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от
административнонаказващия орган при реализиране на отговорността.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП е административно наказателна и материално правна по своя характер
норма, тъй като съдържа задължение за водачите в хипотезата си, която се
извлича от нейната диспозиция – от описанието на двете форми на изпълнително
деяние, които противоречат на изискуемото поведение, и санкция – предвидените
две кумулативни административни наказания.
Правилото за поведение е, че
водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, когато бъдат спрени за проверка и бъде поискано от
тях това поведение. Нарушението е формално, поради което е описано чрез две
алтернативни форми на изпълнително деяние, представляващо отклонение от
дължимото поведение. Осъществяването на която и да е от двете алтернативни
форми на изпълнителното деяние представлява основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В настоящия случай са осъществени и двете форми на изпълнителното деяние,
като наличието на всяка една от тях е достатъчно за налагане на санкцията.
Деянието се състои в отказа на водача да бъде изследван, като този отказ в
случая е налице и в двете му форми, предвид фактическите обстоятелства. С оглед
на това безспорно в случая е установено, че водачът от обективна и субективна
страна е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не било ясно за какво
деяние е санкциониран водачът. Последният е бил длъжен да изпълни
разпореждането на контролните органи и бъде проверен за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, именно това е изпълнителното деяние – отказ да бъде
изпробван за наличие на наркотични вещества или техни аналози, като не е сторил
това, той следва да понесе административнонаказателната отговорност, предвидена
в закона.
В АУАН и в НП са посочени всички
относими обстоятелства. След като съставомерното поведение се изразява в
отказ/отклонение от дължимо поведение, то се налага изводът, че необходимо и
достатъчно е да се конкретизират онези обстоятелства, които пораждат
задължението на водача да се подложи на проверка за употреба на наркотични
вещества, а именно: управление на моторно превозно средство в съответния ден, час
и място, съответно покана да бъде проверен. Тези обстоятелства са отразени,
както в НП, така и в АУАН.
Настоящият състав споделя изводите на РС, че са неоснователни
възраженията на наказаното лице, свързани с издаваните по Наредба № 1
протоколи. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата резултатът от проверката за
употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в
протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или
техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2,
като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се
прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача. Това е
така, ако е изпълнено изискването на закона и на водача е извършена проверка,
за резултата от която да бъде съставен протокол. В случая обаче се касае за
отказ, поради което не е налице резултат, който да бъде отразен, за да се
претендира процесуално нарушение от липса на съставен протокол.
С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Така мотивиран и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
Добрич, I касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 227/
24.07.2023 г., постановено по НАХД № 1164/ 2023 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: