р е ш е н И Е
№ 664/9.8.2021г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито заседание на петнадесети юли
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков административно
дело № 634,
по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от
АПК, във връзка с чл. 172, ал.
5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано
по жалба на И.Б.Д. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-1006-000180/29.03.2021
г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП.
С обжалваната
ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на
И.Б.Д. принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ – временно отнемене
на СУМПС до решаване на въпроса за вината, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват съображения
за незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят твърди,
че оспореният
административен акт е издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с преследваната от
закона цел. В съдебно
заседание, жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата. Иска се от съда да отмени
оспорената заповед.
Ответникът по оспорването – Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП, редовно призован,
не се явява. Взема становище по жалбата в съпроводителното писмо към
административната преписка.
Съдът, след като
се запозна с доказателствата приложени по делото, установи
следното :
На 27.0321 г. около 02,10 ч. албоподателят И.Б.Д.
управлявал
на лек
автомобил „Тойота Авенсис “ С ДКН РА 7106
КР,
негова собственост в гр. Пазарджик на кръстовището на ул.
Самуил и ул. „И. Вазов“, като при извършената проверка същият отказал да бъде
тестван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBA 0193 за употреба на алкохол. Издаден бил талон за
медицинско изследване на кръвта с номер 0059698, в който водачът саморъчно вписал, че желае да бъде изследван за алкохол чрез
медицинско или химическо или химико-
токсикологично изследване отказал доказателствен анализатор. който водачът
отказал да подпише.
За посоченото административно нарушение
по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателят бил съставен АУАН серия GA № 309244, с
който били иззети СУМПС и два броя
регистрационни табели на л.а. с ДКН РА 7106 КР
В тази връзка била издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1006-000180/29.03.2021
г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик,
сектор ПП.
По делото в качеството на свидетели
бяха разпитани свидетелите М. А. и С.И..
От показанията на първата се установява, че жалбоподателят й се е обадил, във
връзка с извършената спрямо него проверка за алкохол и я помолил да отиде на
местопроизшествието и да му съдейства, в качеството й на медицинско лице. Свидетелката
заявява, че Д. е отказал да бъде тестван с техническо средство, тъй като то не
било дезинфекцирано и полицаите били без маски и ръкавици. После жалбоподателят бил задържан и отведен в
болницата. От показанията на св. И. се установява, че е отишъл на място по сигнал, където колеги имали
съмнение, че водачът е употребил алкохол.
Съставил АУАН на жалбоподателя тъй като последния отказал да бъде
тестван с техническо средство- дрегер. След като
пристигнала св. А., жалбоподателят се съгласил да даден кръвна проба. Имал
претенции към полицейските служители, че без предпазни маски и ръкавици. Бил
задържан за неизпълнение на полицейско разпореждане. Бил издаден и талон за
медицинско изследване, след което водачът бил заведен в болницата, където
следвало да бъде освидетелстван. Отказал кръвна проба. Държал се агресивно с
полицейските служители, като отправял към тях обидни думи.
Съдът намира показанията на свидетелите за
незаинтересовани, логични точни и последователни, поради което не намира
основание да не ги кредитира.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок от лице, което
има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите
на чл. 146 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща компетентността на издалия го
орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните
разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик
намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от
ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от
същия закон се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службата за контрол
по този закон
съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от началник група към ОДМВР Пазарджик, с-р. ПП
в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със
Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик.
В обжалваната
заповед е посочено, че същата се
основава на обстоятелства, находящи се в съставения АУАН срещу жалбоподателя. Съдът не констатира при издаване на обжалваната
заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправни норми.
Съгласно чл. 171, т.1 буква „б” от ЗДвП
за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който
управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след
употреба на наркотични вещества или техните аналози,
установени с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство, или с тест, изследван
с доказателствен анализатор,
или да даде
биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, се прилага ПАМ „ временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за вината, но за не повече от 18
месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката
е водачът да е управлявал МПС и
след като е бил поканен да бъде тестван за алкохол с техническо средство да е
отказал тази проверка.
Нарушението на водача е констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.
189, ал. 2
от ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното. С оглед на това доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от описаната в акта, е на жалбоподателя.
Жалбоподателя оспорва фактическата обстановка
и ангажира гласни доказателства, но презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН не се приема за
оборена. Не е спорен фактът, че водачът
е имал качеството водач, спорно е това дали при издаването на ЗППАМ са
допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е възражението за
нарушаване на Наредба 1 от 19 юли 2017 за реда на установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Право на жалбоподателя е да откаже проверка
с доказателствен анализатор, като без значение е
какви са съображенията му за това / в случая се твърди, че полицейските
служители са били без предпазни маски и ръкавици/. В този случаи, съгл. чл. 6
ал.4 от Наредбата, меродавен е резултатът от медицинското или химическото
лабораторно изследване. Видно от съдържанието на талона за медицинско
изследване, водачът саморъчно е попълнил, че желае медицинското или химическото
лабораторно изследване, което впоследствие също е отказал, което се установява
от Протокола за медицинско изследване, изготвена от д-р. Д. П. /л.24 по делото/.
В края на краищата, водачът е длъжен да избере един от методите в Наредба 1 от
19 юли 2017 за изследване на алкохол в
кръвта му, в противен случай се приема че е налице негов отказ за това и е
консумиран състава на нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП. И ако могат да се
споделят доводите в жалбата, че служителите на реда не са спазвали адекватните
мерки за дезинфекция, това няма как да се каже за медицинските работници в
лечебното заведение, където е бил отведен Д..
При извършената проверка
за законосъобразност на оспорената заповед,
на всички основания, посочени в чл. 146 АПК намира,
че същата е законосъобразна, като издадена от компетентен
орган в предвидената от закона форма,
при липса на съществени нарушения
на процесуалните правила и при спазване
на материланоправните разпоредби, при съобразяване с целта на закона- да
се осигури безопасността на движение по пътищата
и да се попречи
на извършването на други нарушения
от водача. При налагането на ПАМ е спазен принципа за съразмерност
по чл. 6 от АПК, като същата е наложена до решаване на въпроса за отговорността
на водача, но за не- повече от максималния нормативен срок от 18 месеца. Жалбата на И.Д. се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Разноски се претендират само от
жалбоподателя, но с оглед крайния изход на делото такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл.
последно от
АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
отхвърля жалбата
на И.Б.Д. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-1006-000180/29.03.2021
г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал. 5
от ЗДвП.
Съдия: (П)