№ 39
гр. гр. Добрич, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20253200500002 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба на „Дженерали Застраховане“АД – гр.София, чрез упълномощения
юрисконсулт, срещу решение №80/08.07.2024г., изменено с определение
№506/04.09.2024г., поправено с определение №661/18.11.2024г., по гр.д.
№163/2023г. на Балчишкия районен съд в частите, в които въззивникът е
осъден да заплати на Г. И. Г. от гр.Б. сумата 11 000 лева, съставляваща
застрахователно обезщетение по договор/полица №0312220340004789 за
застраховка „каско“ за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№***,
законната лихва за забава в размер на 427.24 лева за периода от 30.09.2022г.
до завеждане на исковата молба 09.02.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.02.2023г. до окончателното изплащане на
задължението и съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се съдържа оплакване, че първоинстанционният съд нарушил
процесуалния закон, като не обсъдил възраженията на въззивника по
предявения срещу него иск и не преценил правилно всички събрани по делото
доказателства. Изложени са доводи, че кражбата на лекия автомобил, оставен
1
без надзор на улицата, отключен, с работещ двигател и с контактен ключ в
таблото, не съставлява застрахователен риск, покрит от договора за
застраховка „каско“ на автомобила, за настъпването на който застрахователят
да има договорно задължение за плащане на застрахователно обезщетение.
Отделно от това, като оставил автомобила по посочения начин, ищецът не
изпълнил своето договорно задължение за добра грижа и обезопасяване на
застрахования автомобил, проявил груба небрежност и сам предпоставил
случилото се, което също означавало, че застрахователят не дължи
застрахователно обезщетение. Първоинстанционният съд напълно игнорирал
тези възражения на въззивника. Така също възприел заключението за
пазарната стойност на автомобила, макар то да било непрофесионално и
необосновано, а и за целта не били необходими специални знания на вещо
лице, достатъчно било да се тълкуват и прилагат клаузите на застрахователния
договор. Не било разгледано и въведеното от въззивника в отговора му на
исковата молба възражение за прихващане на евентуалното му задължение за
застрахователно обезщетение с неговото вземане от насрещната страна за три
вноски от застрахователната премия по полицата. Настоява се след отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части предявените
неоснователни искове за застрахователно обезщетение и за акцесорното
вземане за законна лихва за забава да бъдат отхвърлени със съответните на
това последици относно разноските на страните за водене на делото в двете
инстанции.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият Г. И. Г., чрез упълномощения адвокат,
оспорва жалбата като неоснователна и иска решението на районния съд да
бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Съдебното производство е образувано по предявените от Г. И. Г. с
постоянен адрес в гр.Б. срещу „Дженерали застраховане“АД – гр.София
искове по чл.405 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 11 000 лева, съставляваща застрахователно
обезщетение, дължимо по силата на сключен между страните договор за
застраховка „каско“ по полица №0312200340004789 за настъпило на
2
30.03.2022г. застрахователно събитие кражба на застрахования лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№*** и сумата 968.61 лева, съставляваща
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в
размер на законната лихва върху него, считано от датата на завеждане на
събитието 30.03.2022г. до датата на предявяване на исковата молба.
Претендирана е и законната лихва за забава върху главницата за периода след
предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на главното
парично задължение.
В първоначалната искова молба и допълнителната за нейното уточняване
претенциите са обосновани с твърдения за сключен между страните с полица
№0312200340004789 договор за застраховка „каско“ за лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№***; по силата на договора ответникът имал
задължение при настъпване на предвиден в договора покрит риск да заплати
на застрахования ищец застрахователно обезщетение. На 30.03.2022г.
автомобилът на ищеца бил противозаконно отнет от неизвестно лице - в 7.40
часа ищецът спрял автомобила в гр.***, изгасил го, пресякъл улицата, за да
остави детето си в детската градина „Моряче“, предал детето на входа и,
когато се върнал, установил, че автомобилът липсва. Ищецът уведомил
разследващите органи и било образувано досъдебно производство
№379/2022г. по описа на 3-то РУ при ОД на МВР – гр.Варна. Случилото се с
автомобила му съставлявало покрит риск от сключения между страните
договор за застраховка, поради което на същата дата 30.03.2022г. ищецът
уведомил застрахователя, при който била образувана преписка по щета
№*********. Ищецът предал на застрахователя всички документи и ключове,
които застрахователят му изискал и, с които ищецът разполагал. С писмо от
30.09.2022г. застрахователят отказал да плати застрахователно обезщетение.
Случаят не се обхващал от нито една от хипотезите на чл.408 ал.1 от КЗ и
нямало основание ответникът да откаже да плати застрахователното
обезщетение.
Ответникът „Дженерали застраховане“АД оспорил исковете изцяло като
неоснователни. В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата
молба се е позовал, че ищецът оставил автомобила си на пътното платно пред
детската градина на детето с поставен в стартера контактен ключ, с работещ
двигател, незаключен. Възразил е, че случилата се при тези обстоятелства
кражба на автомобила не е риск, покрит от сключения между страните
3
договор за застраховка, настъпването на който да поражда задължение за
плащане на застрахователно обезщетение. Възразил е, че не дължи
застрахователно обезщетение още и, защото кражбата е резултат на начина, по
който ищецът оставил автомобила на пътното платно, който начин съставлява
неизпълнение от страна на ищеца на негови, произтичащи от
застрахователния договор, задължения и на проявена от негова страна груба
небрежност.
Ответникът оспорил исковете и по размер. Възразил е, че претенцията за
застрахователно обезщетение е твърде завишена и надхвърляща
действителната стойност на застрахования автомобил към деня на настъпване
на събитието. Възразил е и за погасяване на евентуалното свое задължение за
застрахователно обезщетение чрез прихващане с насрещното свое вземане по
чл.369 ал.2 от КЗ за три вноски, дължими от ищеца по застрахователната
полица, общо в размер на 720 лева.
Всяка от страните е претендирала да й бъдат присъдени разноските, които
е сторила за водене на делото.
Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в
която искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва за забава на главното
парично задължение е отхвърлен за разликата над присъдените 427.24 лева до
пълния предявен размер от 968.61 лева.
Извършената в съответствие с чл.269 от ГПК служебна проверка и по
посоченото в жалбата показва, че решението на районния съд е изцяло
валидно, а в обжалваната част то е допустимо, но неправилно.
Установено е по делото, че по полица №0312200340004789 между ищеца
– застраховащ и ответника – застраховател е бил сключен договор за
застраховка „каско“ на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№*** за срок
от 18.02.2022г. до 17.02.2023г. Видно от полицата, договорът е за
застрахователно покритие „пълно каско“ при общи условия на застрахователя,
като при подписване на полицата застраховащият - ищецът е декларирал, че е
запознат и е получил общите условия.
На 30.03.2022г. застрахованият лек автомобил бил откраднат. Това се
случило в гр.***, пред детската градина, която посещавало детето на ищеца. В
7.40 сутринта ищецът спрял автомобила на пътното платно на улицата пред
детската градина, отишъл да остави детето си в заведението и, когато се
4
върнал, автомобила го нямало.
Според обясненото в молбата за уточняване на първоначалната искова
молба, ищецът спрял автомобила, изгасил го и пресякъл улицата, за да остави
детето в градината.
На датата на събитието ищецът подал до застрахователя съобщение за
настъпило застрахователно събитие – приложение №2. В това съобщение
ищецът описал случилото се, като „слязох от автомобила, ключът беше вътре,
с изгасен двигател“. В обяснение – декларация – приложение №3 до
застрахователя ищецът отбелязал, че вътре в откраднатия автомобил останал 1
бр. контактен ключ.
Също на датата на събитието ищецът подал сигнал до полицейските
органи за кражбата на автомобила. По този повод било образувано досъдебно
производство №379/2022г., като на 30.03.2022г. ищецът дал показания като
свидетел. В тях той изложил, че паркирал автомобила пред детската градина
„Моряче“. Понеже много бързал и не искал да се бави излишно, извел детето,
като оставил автомобила с работещ двигател и с поставен в стартера ключ.
Когато, излизайки от детската градина, видял, че автомобила го няма, първо
си помислил, че някой го е преместил, защото, както бил паркиран на пътя,
можело и да пречи. След като обиколил района и не го намерил, разбрал, че
автомобилът е откраднат.
Обясненото и декларирано от ищеца пред застрахователя, а също и
показанията му в досъдебното производство, съдържат извънсъдебно
признание на неизгодни за него факти, които следва да бъдат взети предвид
/решение №231/01.11.2016г. по гр.д.№1614/2016г. на 3-то ГО на ВКС/. От тях
и при съобразяване, че в исковото производство друго не е твърдяно от него,
следва, че, когато ищецът е напуснал автомобила не е взел контактния ключ
със себе си, а го е оставил вътре в автомобила, поставен в стартера. Също
нищо конкретно в исковото производство не е твърдяно по въпроса дали
ищецът е заключил автомобила, но щом контактният ключ не е бил в ищеца и
той първо си помислил, че някой е преместил автомобила, за да не пречи, то
изводът е, че автомобилът е бил оставен отключен. Фактът, че оставил
контактния ключ в стартера на автомобила, внася съмнение в това ищецът да е
изгасил двигателя, каквото е единственото конкретно твърдяно от него
обстоятелство по делото /в уточняващата молба/. Напротив, в разпита му по
5
досъдебното производство се съдържа признание на неизгодния за ищеца
факт, че същият е оставил двигателя на автомобила да работи, защото много
бързал да остави детето в детската градина.
В обобщение на изложеното следва, че непосредствено преди да бъде
откраднат автомобилът е бил паркиран на пътното платно на улицата, с
поставен в стартера контактен ключ, със запален двигател, отключен, като е
бил оставен в това състояние от ищеца.
По подадено от ищеца съобщение за настъпило застрахователно събитие
при ответника – застраховател е образувана преписка по щета
№*********/30.03.2022г. С протокол – приложение №7 ищецът предал на
застрахователя 1 бр. контактен ключ за автомобила. С искане – приложение
№4, връчено лично на ищеца на 30.03.2022г., застрахователят изискал същият
да представи подробно посочените в искането документи; извършено е
удостоверяване, че част от изисканите документи са представени от ищеца на
същата дата. С писмо от 30.09.2022г. ответникът уведомил ищеца, че отказва
да изплати застрахователно обезщетение по преписката, поради
непредставяне на документи, доказващи основанието на претенцията.
При така изложената фактическа обстановка в обжалваното
първинстанционно решение е прието, че непредставянето на допълнителни
документи, доказващи основанието на претенцията, не осъществява
хипотезата на чл.408 ал.1 т.3 от КЗ, защото няма пряко отношение към
настъпилото застрахователно събитие - кражбата на автомобила –
следователно, не съставлява значително, с оглед интереса на застрахователя,
неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца. Кражбата на
автомобила била резултат на оставянето му отключен, с работещ двигател и с
поставен в стартера контактен ключ, но не на това основание застрахователят
отказал да плати застрахователно обезщетение, а основанието, на което той се
бил позовал, правело отказа необоснован. По тези съображения в
обжалваното решение е прието, че ответникът дължи и следва да заплати на
ищеца претендираното застрахователно обезщетение.
Така приетото от първоинстанционния съд е неправилно и поддържаните
идентични доводи от ищеца в отговора му на въззивната жалба не могат да
бъдат възприети. Те са подкрепени с позоваване на практика на Върховния
административен съд по обжалване по чл.588 ал.4 от КЗ на принудителни
6
административни мерки, която е неприложима в случая. Настоящият спор не е
административен и няма за предмет отказа по чл.108 ал.1 т.2 от КЗ и
основанието, на което застрахователят се е позовал за неговото издаване.
Спорът е гражданскоправен и има за предмет правото на застрахователно
обезщетение, принадлежащо на ищеца и подлежащо на изпълнение от
ответника. Този спор се разглежда по общия исков ред и в защитата си по него
ответникът не е ограничен до основанието, на което се е позовал по чл.108
ал.1 т.2 от КЗ, а има право да въведе всички възражения, които може да
противопостави на претендираното от ищеца материално право, като се
позове на всички обстоятелства, които са препятствали възникването на това
право или са довели до неговото погасяване. Съдът е длъжен да вземе предвид
и да обсъди всички надлежно въведени от двете насрещни страни доводи и
възражения и да даде разрешение на спора, съобразно установеното от него
по всички включени в предмета на делото факти и обстоятелства, релевантни
за възникването и съществуването на спорното материално право.
При съобразяване на изложеното, въззивният съд намира предявения иск
по чл.405 ал.1 от КЗ за неоснователен.
Между страните е сключен договор за застраховка „пълно каско“ на
застрахованото превозно средство. Договорът е сключен при Общи условия на
застрахователя, в т.14 от които е предвидено, че застраховката покрива
вредите от кражба на превозното средство. При сбъдване на
застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката
застрахователен риск „кражба“, отговорността на застрахователя за плащане
на застрахователно обезщетение се изключва или, ако е реализирано
предвидено конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо
именно застрахователния риск "кражба", или, ако е налице някое от
основанията по чл.408 ал.1 от КЗ.
В случая в клаузите на т.16 от ОУ на застрахователя ясно са предвидени
рисковете, вредите от които не се покриват от застраховката. В т.16.35.“в“ от
ОУ изрично е посочено, че рискът „кражба“ на превозното средство не се
покрива от застраховката, ако преди настъпването на застрахователното
събитие застрахованото превозно средство е било оставено незаключено или с
работещ двигател, или контактният ключ е бил оставен вътре в превозното
средство. Така предвиденото е ясно, недвусмислено и изпълнява
7
изискванията на чл.345 ал.5 т.1 от КЗ. Кражбата на лекия автомобил на ищеца,
случила се при положение, в което автомобилът е бил оставен от ищеца
незаключен, със запален двигател и с контактен ключ вътре в автомобила
/поставен на стартера/, съставлява непокрит от застраховката застрахователен
риск и за вредите от това събитие застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение.
Освен това оставянето на автомобила от ищеца по описания начин
осъществява хипотезата на чл.408 ал.1 т.3 от КЗ. Съгласно т.66.10 и т.66.11 от
ОУ ищецът е имал задължение, когато напуска автомобила, да не го оставя
незаключен и да не оставя в него контактния ключ. Ищецът в случая не е
изпълнил това задължение и неизпълнението му е значително с оглед интереса
на застрахователя. Ако, при напускане на автомобила, ищецът бе взел
контактния ключ със себе си, загасил двигателя и заключил автомобила,
автомобилът не би бил откраднат /за краткото време на отсъствие на ищеца и
в светлата част на денонощието/. Ищецът не е процедирал по този начин,
както е бил длъжен и именно неизпълнението от негова страна на договорните
му задължения по т.66.10 и т.66.11 от ОУ е довело до настъпване на
застрахователното събитие. Ето защо, ответникът има предвиденото в чл.408
ал.1 т.3 от КЗ основание да откаже да плати застрахователното обезщетение за
вредите от кражбата на автомобила на ищеца.
Следователно, претенцията за застрахователно обезщетение в размер на
11 000 лева по чл.405 ал.1 от КЗ е неоснователна, съответно на което
неоснователна е и акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение
в размер на 427.24 лева за забавено изпълнение на главното парично
задължение в размер на законната лихва върху него, считано от 30.09.2022г. до
09.02.2023г. Първоинстанционното решение в обжалваните части, в които тези
искови претенции са уважени, следва да се отмени и да се постанови решение,
с което неоснователните искове да се отхвърлят.
С оглед този резултат, ищецът няма право на съдебно – деловодни
разноски, поради което следва да се отменят решението на районния съд, в
частта на присъдените в полза на ищеца разноски, ведно с определение
№506/04.09.2024г. и поправящото го определение №661/18.11.2024г. за
изменение на решението в тази част.
В съответствие с чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25а
8
ал.3 от НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
228.54 лева – държавна такса за въззивната жалба, сумата 5 лева – за съдебно
удостоверение, сумата 150 лева и сумата 150 лева – юрисконсултски
възнаграждения за първата и за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №80/08.07.2024г., изменено с определение
№506/04.09.2024г., поправено с определение №661/18.11.2024г., по гр.д.
№163/2023г. на Балчишкия районен съд в частите, в които „Дженерали
застраховане“АД е осъден да заплати на Г. И. Г. с ЕГН ********** сумата
11 000 лева, съставляваща застрахователно обезщетение по договор/полица
№0312220340004789 за застраховка „каско“ за лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег.№***, законната лихва за забава в размер на 427.24 лева за
периода от 30.09.2022г. до завеждане на исковата молба 09.02.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2023г. до
окончателното изплащане на задължението и съдебно-деловодни разноски,
като
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес в
гр.Б., ул.“Тунджа“ №28, срещу „Дженерали застраховане“АД – гр.София
бул.“Княз Ал.Дондуков“№68, искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 11 000 лева, съставляваща застрахователно обезщетение,
дължимо по договор за застраховка "каско“ по застрахователна полица
№0312220340004789 за вреди от кражба на 30.03.2022г. на застрахования лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№*** и сумата 427.24 лева,
съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното парично
задължение в размер на законната лихва върху него за периода от 30.09.2022г.
до предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.Б.,
ул.“Тунджа“ №28, да заплати на „Дженерали застраховане“АД – гр.София
бул.“Княз Ал.Дондуков“№68, сумата 228.54 лева – държавна такса за
въззивната жалба, сумата 5 лева – за съдебно удостоверение, сумата 150 лева
и сумата 150 лева – юрисконсултски възнаграждения за първата и за
въззивната инстанция.
9
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10