№ 458
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330207402 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0441-000484/ 20.10.2021 г.
на Началник Сектор към ОД на МВР – Пловдив, 04 РУ Пловдив, с което на В.
ЛЮБ. ИЛ., ЕГН ********** е наложено на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателката, действаща чрез
процесуалния си представител адв. П. излага конкретни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното Наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Представя списък на разноските.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба като моли същата да бъде оставена без уважение, като
обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено. Не претендира възнаграждение. Релевира
възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за този
извод са следните:
На 20.04.2021 г. от актосъставителят Ст. Ив. Б. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против В. ЛЮБ. ИЛ. за
това, че на 20.04.2021 г., около 00,05 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на
бул. „Цар Борис III Обединител“ и ул. „Кап. Райчо“ в посока тунела
управлява лек автомобил „Хюндай ИХ 35“ с рег. № ***, собственост на
С.Б.Д. – И., като извършила следното нарушение: Управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта 0,78 промила в издишания въздух,
установено след тест с техническо средство Алкотест 7510 с Фабр. № ARNJ -
0031. Издаден бил и талон за изследване № 071387.
Актосъставителят приел, че в случая се касае за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя Б., както и от приобщените по надлежния ред
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
При извършената преценка за съответствие с материалния закон съдът
намира за основателни твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателката за незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради издаването му след изтичане на преклузивния срок по чл. 34, ал.3 от
ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява сроковете, в които може да се
състави акт за установяване на административно нарушение, тяхното начало
се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на
2
нарушението. В нея са определени и сроковете за издаване на наказателното
постановление. Общият срок относно съставянето на акта е тримесечен
спрямо откриване на нарушението и едногодишен срок от извършването му, а
за постановлението - шестмесечен от съставяне на акта. Тези срокове са
преклузивни, т. е. процесуалноправни и изтичането им е абсолютна пречка да
се образува административно наказателно производство, респ. абсолютно
основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането им се погасява
правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват
наказателното преследване - актосъставителят да състави акта, а
административно-наказващият орган - да издаде наказателното
постановление.
Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН образуваното административно наказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта.
В процесния случай, от приложения по делото АУАН № 73, бл. № 800620
е видно, че същият е съставен на 20.04.2021г.
Видно от представената с въззивната жалба справка за нарушител/ водач
изх. № 1662/ 22.10.2021 г. се установява, че към датата на издаване на
посочената справка липсва издадено НП във връзка с процесния АУАН.
Видно от изисканите и представени по делото от въззиваемата страна
справка за период по видове нарушители за периода 20.10.2021г. –
25.10.2021г. в ОД на МВР – Пловдвив, 04 РУ Пловдив процесното НП се
сочи да е с № 21 – 0441 – 000484 и да е издадено на 20.10.2021 г. /последния
възможен момент с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН/, като
същевременно НП с № 21 – 0441 – 000483 се сочи да е издадено на 21.10.2021
г. Посоченото се установява и от допълнително изисканата и представена
двукратно Справка за брой издадени НП от 01.10. 2021г. до 31.10.2021 г. от
ОД на МВР – Пловдив, 04 РУ Пловдив.
Анализа на гореизложеното води до единствено възможния извод, че при
проследяване хронологията на издаване на посочените наказателни
постановления, процесното такова е издадено след издаване на справката с
изх. № 1662/ 22.10.2021 г., т. е. след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от
ЗАНН.
При това положение, направеният довод пред съда за нарушение на
цитираната разпоредба е основателен, тъй като наказателното постановление
3
не е издадено в шестмесечния срок. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително.
Бездействието на административно наказващия орган повече от шест месеца е
пречка за издаване на НП и изключва отговорността на нарушителя. С
изтичането на давността се погасява възможността за реализиране на
административно наказателната отговорност. Издаването на наказателно
постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е
съществено нарушение на процесуалните правила. За тези обстоятелства
съдът следи служебно.
Предвид изложеното съдът намира, че констатираната
незаконосъобразност води до отмяна на атакуваното наказателното
постановление, без да разглежда спора по същество, включително
безпредметно е обсъждането на другото основно възражение касателно
годността на техническо средство Алкотест.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателката. Такава претенция е своевременно направена, като по
делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК,
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от
същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00
лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните
разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателката, като възражението
на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 0441- 000484/ 20.10.2021 г. на
Началник Сектор към ОД на МВР – Пловдив, 04 РУ Пловдив, с което на В.
ЛЮБ. ИЛ., ЕГН ********** е наложено на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В. ЛЮБ. ИЛ., ЕГН
4
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5