ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№437
гр. Враца, 27.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
втори състав, в закрито заседание на
27.07.2023г. /двадесет и седми юли, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 79 по описа на
АдмС – Враца за 2023г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК /Гражданско-процесуален кодекс/ във вр. чл.144
АПК /Административно-процесуален кодекс/.
Образувано е по МОЛБА вх. № 2076/30.06.2023г.
от Д. на Д.П.П. „В. Б.“ – ***, /жалбоподател по делото/, чрез * Х.П. ***, с искане за изменение на Решение
№ 196/ 22.06.2023г. в частта за
разноските и присъждане на цялата поискана сума – общо 11 520 лв. с ДДС,
при присъдени 3 905.59 лв.
Ответникът по молбата – РЪКОВОДИТЕЛ на националния орган /НО/ по
Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 /ответник по делото/, не
ангажира становище по депозираната
молба.
Молбата
е предявена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, към който препраща разпоредбата на
чл.144 АПК и от страна, която по
има право да иска изменение на акта, в частта му за
разноските, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Молителя е уведомен за
решението на съда на 26.06.2023г., а молбата е подадена на 30.06.2023г. Същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
Решение № 196/22.06.2023г. по
настоящето дело, съдът е отменил Решение № РД-02-14-130/27.01.2023г. на Зам.
Министър и Ръководител на Националния орган в МРРБ с определена финансова
корекция в размер на 100 % от
допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по сключени три договора:
Договор № ROBG378/2/ от 28.06.2019г., Договор
№ ROBG378/10/ от 04.03.2021г. и Договор № ROBG378/14/ от 03.06.2022г., всички с
изпълнител „К. с. Д.Г.“ ЕООД и всеки
договор на стойност 25 000 лв. без ДДС, 30 000 лв. с вкл. ДДС.
Осъдил
е Министерство на регионалното развитие и благоустройство – гр.
София, да заплати на Д.П.П./ДПК/„В. Б.“ – ***, разноски по делото
в общ размер на 3 905.59 лв. и ОТХВЪРЛИЛ искането за
разноски над тази сума до претендирания размер.
По
отношение присъдените разноски съдът се е мотивирал, както следва:
„При този изход на спора и надлежно
заявената претенция от страна на жалбоподателя, следва да се присъдят
направените по делото разноски. За държавна такса в размер на 705.59 лв., която е внесена
/л.15/ и
адвокатско възнаграждение в размер на 3 200 лв., като искането над тази
сума /до общо 11 520 лв. с ДДС/ следва да се отхвърли до претендирания
размер. Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие
от 09.05. 2023г. /л.406гръб/ е договорено заплащане на възнаграждение в размер
на 3 200 лв. за спора по всеки договор, предмет на финансова корекция или
обща сума в размер на 9 600 лв. без вкл. ДДС. В конкретния случай е оспорен
един акт, а обстоятелството, че с него е наложена финансова корекция по три
договора, не води извод, че на лицето следва да се заплати адвокатско
възнаграждение и по трите договора по които е наложена финансова корекция с
решението. В случая на оспорващия следва да се заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 3 200 лв. без вкл. ДДС. Не са представени
доказателства за регистрация по ДДС, поради което и не следва да се присъжда ДДС, още повече, че
същото е договорено без ДДС.
От
страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което също е взето предвид по отношение на адвокатското
възнаграждение, както и с оглед и на материалния интерес по делото. По делото е
проведено и само едно с.з., като същото не е с фактическа и правна сложност.
Предвид изложеното и на осн. чл.143 АПК Министерството на регионалното развитие
и благоустройство, в чиято структура се намира издателят на акт, следва да бъде
осъден да заплати на ответника /фактически на жалбоподателя/ съдебни разноски
в общ
размер на 3 905.59 лв. /три
хиляди деветстотин и пет лева, и петдесет и девет стотинки/, от които 705.59
лв. д.т. и 3 200 лв. адвокатско възнаграждение.“
В молбата от Д.на Д. П. П. „В.Б.“, чрез * Х.П.,
с искане за изменение на Решение № 196/ 22.06.2023г. в частта за разноските и присъждане на цялата
поискана сума – общо 11 520 лв. с ДДС, при присъдени 3 905.59 лв., се сочи, че съгласно Договора за
правна защита и съдействие от 09.05.2023г. е договорено заплащането на
възнаграждение в размер на 3 200 лв. за спора за всеки един договор,
предмет на финансова корекция или общо сумата от 9 600 лв. без вкл. ДДС. Трите
санкции /финансови корекции/ по трите процесни договори са наложени с един
санкционен акт и произтичат от един юридически факт, но това не води до извод,
че е предявена една претенция пред адм.съд. Сочи се, че са предявени три
претенции, съответно по трите процесни договори и предпоставката за уважаване
на всяка претенция полежи на отделна преценка въз основа на събраните по делото
доказателства. Следователно, с оглед обстоятелството, че са наложени три
санкции с един санкционен акт, приложение намира чл.2 ал.5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/ и същите са съобразени с
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.5 от Наредбата. Твърди се, че неправилно е приложен
чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 1 от съда, тъй като материалния интерес е
88 199.10 лв. и минималното адв. възнаграждение би следвало да е
7 705.93 лв. съгласно чл.8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 вр. чл.8 ал.1 т.5 от
Наредбата. Твърди се, че е налице чл.2 ал.9 от Наредбата – фактическа и правна сложност, и минималното
възнаграждение трябва да е в двукратен размер, за което се излагат съображения.
Сочи се, че възражението на ответника за прекомерност е бланкетно и няма
никакви доводи затова. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че поради липса
на доказателства за регистрация по ДДС,
възнаграждението се дължи без ДДС. Сочи се, че Е. А. Д. „Х.П.“ е регистрирано
по ДДС и се представят доказателства затова -
Акт за регистрация по ЗДДС, Уведомително писмо от НАП Враца и Потвърждение.
Съдът, след като се запозна и
прецени възраженията и доводите в депозираната молба, намира, че не са налице
основания за изменение на решението, в
частта му за разноските. Така
определения с решението размер на разноските за жалбоподателя - молител
в размер от 3 905.59 лв., е правилно определен от съда.
Сочения
текст чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се отнася за процесуално представителство, защита и съдействие
по „граждански дела“, а настоящето дело е административно. Сочения текст чл. 8
ал. 1 т. 5 от Наредбата, не е налице в редакцията на наредбата към настоящия
момент. Съдът е определил разноските съгласно чл. 8 ал. 1 вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от наредбата, за админи-стративно дело, а именно – при интерес от 25 000 до
100 000 лв. - 2 650 лв. плюс 8 % за
горницата над 25 000 лв. В случая материалния интерес е общо 88 199.10
лв., или това е по 3 сумата от 29 399.70 лв. с ДДС – допустими разходи без
собствен принос на бенефициера. За тази сума, материален интерес, е и внесената
д.т. от жалбоподателя в размер на 705.59 лв. /л.15 от делото/ или 0.8 % върху
материалния интерес, съгласно чл.27 ал.6 пр.1-во от ЗУСЕФСУ. В случая при
интерес 88 199.10 лв. минималния адв. хонорар е сумата от 2 650 лв. плюс 8
% за горницата над 25 000 лв.
Горницата над 25 000 лв. е сумата от 63 199.10 лв. при 8 % е сумата
от 505.59 лв. В случая минималния хонорар е 2 650 лв. + 505.59 лв. = общо 3 155.59 лв. Съдът с решението си
в частта за разноските е приел 3 200 лв., т.е. в рамките на предвиденото в
наредбата минимално адвокатско възнаграждение.
В конкретния случай е оспорен един акт, а
обстоятелството, че с него е наложена финансова корекция по три договора, не
води извод, че на лицето следва да се заплати адвокатско възнаграждение и по
трите договора по които е наложена финансова корекция с решението. Налице е
едно административно дело и при определяне на разноските водим е общия
материален интерес по делото. В случая за жалбоподателят правилно е определено
от съда да се заплати адвокатско възнаграждение в размер на 3 200 лв. без
вкл. ДДС. Представиха се доказателства за регистрация по ДДС, но възнаграждението
е договорено без ДДС. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, действително без мотиви, но същите не са
задължителни, достатъчно е да се направи самото възражение. Съдът е преценил,
както материалния интерес, така и, че по делото е прове-дено и само едно с.з. и
делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. В случая е налице и предходно идентично дело, но само за
първите два договора, а именно адм.д. № 16/2023г. по описа на АдмС Враца, по
които са извършени идентични процесуални действия, дори идентично искане, като
настоящето, като по настоящето дело само са добавени обстоятелствата за третия
договор. Не са налице условията по чл. 2 ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно – да е налице „особена фактическа и
правна сложност“.
Съдът намира, че няма основания да измени
решението в частта за разноските. Присъдените разноски са съобразени с
материалния интерес по делото и направеното възражение за прекомерност, за
което съдът се е мотивирал и няма основания да променя становището си за
разноските.
Преценявайки материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените дейности
от процесуалния представител на жалбоподателя пред настоящата инстанция, съдът намира,
че няма основания да се измени присъдените с решението разноски - в общ
размер от 3 905.59 лв. /три
хиляди деветстотин и пет лева, и петдесет и девет стотинки/, от които 705.59
лв. д.т. и 3 200 лв. адвокатско възнаграждение, до пълния претендиран размер от
общо 11 520 лв. с ДДС.
Представянето
на договор за правна защита и списък за разноските не е достатъчно да се
присъдят същите в размера в който се претендират. В правомощие на съда е, при
направено възражение за прекомерност, да определи размера на разноските под
претендирания размер, като се обоснове затова, което съдът е сторил в мотивите
към решението.
Предвид
на изложеното съдът приема, че не са
налице основания за изменение на решението, в частта му за разноските, в каквато насока
са възраженията и искането на молителя Д. на Д. П. П. „В. Б.“- *** поради което и
молбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. на Д.П.П. „В. Б.“ - ***,
с искане
за изменение, в частта за
разноските, на Решение № 196/22.06.2023г. по настоящето дело – адм.д.№
79/2023г. по описа на АдмС Враца, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Враца,
пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– София, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщението до страните.
АДМ.СЪДИЯ: