РЕШЕНИЕ
№ ……………… / 24.07.2019г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
втори юли, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Д.Г.
Прокурор:
С.Османов
Като
разгледа докладваното от съдията
Гражданско
дело № 104 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно
основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ в.в. с чл.5 §1 ЕКЗПЧОС и чл.86 ЗЗД.
Предявен е иск от Р.Я.П. за
осъждане на Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение в размер 3 500 000лв.
за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно лишаване от свобода
за период от седем години, считано от 1.06.2012г., ведно със законната лихва,
считано от същата дата до окончателното изплащане на сумата. В хода на
съдебното дирене е допуснато изменение на размера на предявения иск на
5 000 000лв., ведно със законната лихва върху новопредявения размер, считано
от 1.06.2012г. до нейното окончателно изплащане. В обстоятелствената част на молбата
ищецът излага твърдение, че в периода от 1.06.2006г. до 1.06.2012г. е изтърпял
наказание лишаване от свобода по присъда, постановена по НОХД № 203/2002г. по
описа на РС Разград. С присъда по НОХД № 439/2006г. на ОС Разград, потвърдена с
решение от 14.01.2008г. на ВКС, е бил осъден на наказание доживотен затвор.
Впоследствие по подадена от него жалба до прокуратурата и по предложение на
Окръжен прокурор при ОП Разград, НОХД № 439/2006г. е върнато за ново
разглеждане, а присъдата е отменена, като нито той, нито администрацията на
затвора в Белене разполагат с копие от решението на ВКС. Ищецът счита, че след
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по присъдата, постановена по НОХД
№ 203/2002г. на РС Разград и след отмяната на наказанието доживотен затвор по
НОХД № 439/2006г. на ОС Разград, липсва основание – присъда или мярка за
неотклонение задържане под стража, въз основа на които да бъде задържан в
мястото за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в период от седем
години, считано от 1.06.2012г. Като претърпени от него неимуществени вреди сочи
пълната изолация, в която е бил през време на наложения му специален режим за периода от 1.06.2012г. до
12.08.2016г., както и търпяната от него репресия на органите на власт. В
съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск.
В
срока по чл.131 ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ чрез представител на Окръжна
прокуратура Разград е депозирала писмен отговор, в който изразява становище, че
искът е недоказан по основание и по размер. Твърди, че от 1.06.2012г. Р.П.
търпи наказание доживотен затвор, наложено му с присъда по НОХД № 439/2006г. на
ОС Разград и това е основанието за неговото пребиваване в мястото за лишаване
от свобода. По отношение на претенцията за законна лихва излага допълнителен
довод, че е погасена по давност. Ответникът моли исковата претенция да бъде
отхвърлена. В съдебно заседание становището се поддържа от представител на
Окръжна прокуратура Разград.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира
следната фактическа обстановка: с присъда № 5/22.02.2007г., постановена по НОХД
№ 439/2006г. по описа на Окръжен съд Разград, Р.П. е признат за виновен в това,
че на 31.05.2006г. е извършил престъпления по чл.116 ал.2 пр.7 в.в. с ал.1 т.5,
6, 7, 9 и 12 в.в. с чл.115 НК; по чл.142 ал.4 пр.2 в.в. с ал.2 т.1 ,2 и 7 в.в.
с ал.1; по чл.330 ал.3 пр.1 НК и по чл.339 ал.1 НК. За всяко от престъпленията
е осъден, както следва: доживотен затвор, девет години лишаване от свобода,
шест години лишаване от свобода и четири години лишаване от свобода. На
основание чл.23 НК е определено общо наказание доживотен затвор, което да
изтърпи при първоначален специален режим.
С
решение № 131/25.07.2007г., постановено по ВНОХД № 167/2007г. по описа на
Апелативен съд Варна, присъдата на първостепенния съд е изменена само в частта
на наложеното на Р.П. наказание от доживотен затвор на доживотен затвор без
замяна.
С
решение № 828/14.01.2008г. по н.д. № 597/2007г. на ВКС, въззивното решение е
изменено в частта, с която първоинстанционната присъда е потвърдена и Р.П. е
признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.116 ал.2 пр.7 в.в. с
ал.1 т.5, 6, 7, 9 и 12 в.в. с чл.115; по чл.116 ал.1 т.7 НК и по чл.142 ал.4
в.в. с ал.1 т.7 пр.1 НК, като е оправдан по тези квалификации. С постановеното
от ВКС решение наказанието на П. е намалено от доживотен затвор без замяна на
доживотен затвор.
С
писмо вх. № 929/19.02.2013г. ОП Разград е уведомила първостепенния наказателен съд,
че присъдата доживотен затвор на Р.П. е приведена в изпълнение на 1.06.2012г. в
Затвора-гр.Белене. Ищецът е приложил към исковата молба удостоверение рег. № ЗД
552/06г. на началника на затвора, което удостоверява същия факт. Отделно от
това, удостоверението съдържа данни, че в предходен период от 1.06.2006г. до
1.06.2012г. ищецът е изтърпял наказание от шест години лишаване от свобода по
НОХД № 203/2002г. на РС Разград. Настоящото
наказание се изтърпява в условията на специален режим от 18.01.2008г., заменен
на строг режим с протокол № 5/6.08.2015г., а със заповед № 810/12.08.2016г.
ищецът е преместен от зона за повишена сигурност в ІV група.
Р.П. е
подал молба за възобновяване на наказателното производство, адресирана до Главния
прокурор и постъпила във ВКП с вх. № 43725/21.10.2010г. Молбата е препратена от
прокурор от ВКП на ОП Разград за преценка за наличието или липсата на
предпоставките по чл.422 ал.1 т.1, 2, 3 НПК, която преценка е от компетентността
на Окръжния прокурор. В писмото, с което молбата е препратена в РОП, е
посочено, че наказателното дело не подлежи на възобновяване по т.5 на чл.422
ал.1 НПК, тъй като е проверено по касационен път – решение №828/14.01.2008г. на
ВКС.
Препратената
от ВКП молба за възобновяване е постъпила в ОП Разград с вх. № 879 от 3.11.2010г.
и по нея е образувана преписка № 879/2010г. С постановление от 20.12.2010г.
Окръжният прокурор на ОП Разград е отказал да направи предложение до ВКС за
възобновяване на НОХД № 439/2006г. по описа на РОС, поради липса на правно
основание. С постановление от 7.02.2012г. на прокурор в АП Варна, постановлението
на РОП е потвърдено, а постановлението на АП Варна е потвърдено с постановление
от 21.03.2012г. на прокурор при ВКП. По повод запитване от Р.П. ***, на същия е
изпратено писмо от 3.01.2013г. от тази прокуратура, че наказателното дело не е
възобновено.
Със
заявление от 3.07.2013г., приложено в преписка № 879/2010г. на РОП, Р.П. е
поискал извършването на ново разследване по НОХД № 439/2006г. на РОС. На същата
дата Окръжният прокурор на ОП Разград е отговорил на ищеца, че във връзка с
аналогични искания е отказал възобновяване на делото и постановлението е
потвърдено по реда на инстанционния контрол.
С
молба от 9.09.2013г. ищецът отново е изискал провеждането на ново наказателно
разследване. С писмо от 19.09.2013г. Окръжният прокурор е уведомил ищеца, че
липсва правно основание и процесуална възможност за произнасяне от ОП Разград.
Последвали
са нови молби от Р.П. ***, както и движение на преписката между прокуратурите.
С постановление от 16.07.2015г. Окръжният прокурор на ОП Разград отново е
отказал да направи предложение до ВКС за възобновяване на НОХД № 439/2006г. по
описа на ОС Разград. Постановлението е потвърдено с постановление от
13.08.2015г. на прокурор при АП Варна, а постановлението на АП Варна е
потвърдено с постановление от 23.09.2015г. на прокурор при ВКП.
По
повод подаден от Р.П. сигнал до Инспектората към ВСС с доводи за бездействие от
ОП Разград във връзка с подадените от него молби с искане за възобновяване на
НОХД № 439/2006г. на ОС Разград, е извършена проверка от инспектор към ИВСС. Последният
е изготвил писмено становище изх. № Ж-01-1153/11.03.2016г., в което се съдържа
извод, че прокуратурата се е произнесла по молбите на ищеца, че е извършен
инстанционен контрол на прокурорските актове и че не се налага проверка по реда
на чл.56,57 и 58 ЗСВ.
Ищецът
е подал нови молби до прокуратурата с искане за разкриване на престъплението,
за което е осъден. Последвало е ново движение по преписка № 879/2010г. между ОП
Разград, АП Разград и ВКП. Държавните органи са отговорили на подадените от ищеца
молби, че обстоятелствата, посочени от него, вече са разгледани от различни
прокурорски инстанции, които не са намерили основания за възобновяване на
делото.
Преписка
№ 879/2010г. на ОП Разград е изпратена и приложена по настоящото дело. Същата е
прономерована, прошнурована и подпечатана с печата на ОП Разград и съдържа 222
последователно наредени листа.
В
кориците на НОХД № 439/2006г. не се съдържа производство на ВКС за
възобновяване на наказателното дело. Потвърждение за липсата на съдебен акт за
възобновяване на приключилото наказателно производство се съдържа и в
изпратената от ВКС справка с вх. № 2433/11.06.2019г., към която са приложени отговор
на зам.-председател на ВКС до Р.П. и последното решение № 828/14.01.2018г. по
н.д. № 597/2007г. на ВКС, постановено по реда на редовния инстанционен контрол.
От
събраните доказателства се налага извод за недоказаност на твърдението в
исковата молба и в представената от ищеца писмена защита, че новообразуваното
на 3.11.2010г. производство по преписка № 879/2010г. на РОП е вследствие на
възобновяването на делото по молба на ищеца след отмяна на присъдата, както и
че същото е засекретено. Преписка № 879/2010г. действително е образувана на
3.11.2010г., но нейното начало е поставено с молбата на Р.П. за възобновяване
на наказателното производство. По тази молба и последващите такива Окръжният
прокурор на ОП Разград е постановил откази за внасяне на искане до ВКС за
възобновяване на делото, потвърдени по реда на инстанционния прокурорски
контрол. На ищеца са изпращани уведомления за всеки от тези откази. Липсва искане
на Окръжния прокурор на ОП Разград за възобновяване, за което се твърди в
исковата молба. Не се установява и изразеното от ищеца твърдение, че преписката
не е предоставена в цялост и по-специално, че липсва първата част от нея. Материалите
по представената преписка № 879/2010г. започват с препратената от ВКП на ОП Разград
молба на ищеца за възобновяване на наказателното дело, която е входирана в РОП
на 3.11.2010г., т.е. началото на преписката съвпада с посочения от ищеца момент
на нейното образуване. Не се установява и липса на отделни материали в нея, свързани
с ново разследване (в т.ч. разпити на свидетели), доколкото същата е
прошнурована и съдържа в последователност всичките 222 листа, за което е
поставен печат при изпращането й на ОС Разград.
По
делото не се открива и решение на ВКС за отмяна на присъдата по НОХД №
439/20016г. на РОС и възобновяване на наказателното производство. Липсва образувано
производство пред ВКС по глава тридесет и трета от НПК. Такова производство
предполага внесено искане от прокуратурата до ВКС, размяна на книжата с
осъденото лице, провеждане на открито съдебно заседание също с неговото участие
и постановяване на решение. По НОХД № 439/2006г. не се съдържат данни за
проведено такова производство. Във връзка с изисканата справка в хода на
настоящия граждански процес, от ВКС е постъпила информация, че последното
решение на ВКС е решение № 828/14.01.2018г. по н.д. № 597/20017г., постановено по
реда на редовния касационен контрол, съответно не е провеждано последващо
производство за отмяна на влязла в сила присъда и възобновяване на
наказателното дело. При липса на решение, постановено от ВКС по реда на
възобновяването на наказателно производство, не може да се приложи разпоредбата
на чл.190 ал.1 ГПК за изискването му от ответника и съответно не може да се
приложи санкцията на ал.2 от същия член. Това е така, защото от една страна, соченият
от ищеца документ не подлежи на съставяне от ответника, а от трето лице – в
случая ВКС. От друга страна, установява се от изпратената справка от това трето
лице и от материалите в приложеното НОХД № 439/2006г. на ОС Разград, че решение
за възобновяване на наказателното производство не е постановявано. Горните
данни кореспондират и с материалите по преписка № 879/2010г. на ОП Разград, от
които се установява, че същата е образувана не заради възобновяване на
наказателното производство, а по молба на ищеца, съдържаща искане до Окръжния
прокурор да направи предложение за възобновяване, на което Окръжният прокурор е
отговорил нееднократно с отказ. Преписката се състои от многобройна
кореспонденция между ищеца, ОП Разград, АП Разград и ВКП по повод отказите на
Окръжния прокурор да направи искане за възобновяване на делото и не съдържа материали,
свързани с предприето ново разследване от прокуратурата. При това положение поведението
на ответната прокуратура не би могло да бъде разглеждано като създаващо пречки
за събиране на относими доказателства по смисъла на чл.161 ГПК.
Във
връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани писмени и
гласни доказателства. Разпитани са М.М. – изтърпяващ наказание в
Затвора-гр.Белене и Б.А. – социален работник в затвора, пред които ищецът е твърдял,
че е незаконно задържан. От показанията им се установява, че Р.П. контактувал с
различни държавни институции, чакал всеки път пощата за отговор, изразявал е
опасения, че нещо се крие от него. Във връзка с бездействието на властите на
неговите молби, през м.септември, 2013г. е предприел гладна стачка, която е продължила
около десет дни и е прекратена поради влошаване на здравословното му състояние.
Освен показанията на св.А., в преписка № 879/2010г. е приложено и писмено уведомление
от Р.П. *** за намерението му да протестира по горния начин. Двамата свидетели
посочват, че ищецът търпи психологически дискомфорт, задълбочен и от факта, че дълги
години е бил сам в зона за повишена сигурност. Бил е нервен, разстроен, отчаян,
потиснат, не спял нощно време, размишлявал постоянно над въпроса, който го
измъчвал, че е незаконно задържан в затвора. Когато подобни настроения у ищеца се
задълбочавали, свидетелят А. уведомявал своя началник, за да бъде осигурен
психолог за овладяване на тяхната ескалация. Св.М. описва лошите условия на
живот в затвора, в които е живял ищецът.
От представените
от Община Разград удостоверения за родствени връзки и акт за смърт се
установява, че през времето, в което Р.П. изтърпява наказанието доживотен
затвор, е настъпила смъртта на неговата майка – на 7.12.2017г. и неговия дядо
по майчина линия – на 10.02.2018г. Ищецът е депозирал писмено искане до
началника на Затвора-гр.Белене да му бъде осигурена възможност да присъства на
погребението на майка си. От поставените върху молбата резолюции се установява
становището на затворническите власти, че липсва законова възможност за това.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното: Съгласно чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от прокуратурата, във
всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5 §1 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно чл.5 §1 б.“а“ от
Конвенцията, никой
не може да бъде лишен от свобода, освен в случай на законно лишаване от свобода по силата
на постановена от компетентен съд присъда и
само в съответствие с процедури, предвидени от закона. По-нататък, съгласно
чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностно лице. От горното следва, че за да бъде уважен
предявеният иск, следва да се установи лишаване от свобода при липса на влязла
в сила присъда, съгл. чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ, претърпени неимуществени вреди от
ищеца и причинна връзка незаконното лишаване от свобода и претърпените вреди.
Отрицателният отговор за наличието на която и да е от тези предпоставки води до
неоснователност на иска.
От писмените
доказателства по делото се установява, че от 1.06.2012г. по отношение на Р.П. е
приведено в изпълнение наказание доживотен затвор, което се изпълнява и към
настоящия момент. Наказанието е наложено с присъда № 5/22.02.2007г. по НОХД №
439/2006г. на ОС Разград и потвърдено по реда на инстанционния контрол с решение
№ 828/14.01.2008г. по н.д. № 597/2007г. на ВКС, влязло в сила на същата дата. Наказателното
производство е протекло в съответствие с предвидените в закона процедури,
проверка за което е извършила касационната инстанция при постановяване на
окончателния съдебен акт. Следователно, не е налице предпоставката на чл.2 ал.1
т.1 ЗОДОВ, защото липсва нарушение на чл.5 §1 б.“а“ ЕКЗПЧОС при лишаването от
свобода на Р.П.. Твърдението му за постановено решение на ВКС, с което
присъдата е отменена и наказателното производство е възобновено, е останало
недоказано в процеса.
След
като липсва първата предпоставка от фактическия състав на специалната деликтна
отговорност на държавата, не подлежат на разглеждане останалите нейни елементи –
претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между вредите и действията на
прокуратурата.
Изложените
съображения водят до извод за неоснователност на предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер 5 000 000лв. и същият
следва да бъде отхвърлен. Акцесорният иск за лихви също следва да бъде
отхвърлен, без да се разглежда по същество възражението на ответника за изтекла
погасителна давност.
Ищецът
е освободен от внасяне на такси и разноски, поради което направените деловодни разноски
остават за сметка на бюджета на съда.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
иска с правно основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ, предявен от Р.Я.П. ЕГН **********
с адрес Затвора-гр.Белене, за осъждане на Прокуратурата на Република България
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
5 000 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
1.06.2012г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
ДГ