МОТИВИ по нчд№3624/20г. по описа на СГС, НО, 16 състав
От Централния
орган за Англия и Уелс е внесена молба съдът да упражни правомощията си по
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (обн. в ДВ бр. 15/2010г.,
изм. ДВ бр. 55 от 19 юли 2011г. – ЗПИИРКОРНФС) по отношение на българския
гражданин Б.В.Б. във връзка с постановено срещу него Решение№********** от
25.01.2018г. на Crawley Magistrates Court, град Лондон, Обединено Кралство,
влязло в сила на 25.01.2018г., за налагане на финансова санкция.
В
производството пред съда прокурорът изразява становище, че съдът следва да се
произнесе с решение, с което да се признае решението, издадено от страна на английски
съд за налагане на финансова
санкция в административно-наказателното производство.
Служебният
защитник на засегнатото лице адвокат К. заявява, че не е налице основанията за
отказ да се изпълни решението на английските съдебни власти за налагане на
финансова санкция. Счита, че съдебното производство не е било писмено и
засегнатото лице Б. не е бил редовно призован за участие в него, нито е бил
уведомен за правото му да обжалва съдебното решение и срока за това. Намира
същото за немотивирано и незаконосъобразно. Твърди, че по българския закон
деянието не е административно нарушение и отделно от това, че е изтекла
абсолютната давност за административно-наказателно преследване.
Засегнатото
лице Б., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище.
СЪДЪТ, след
като се съобрази със становището на страните и доказателствата по делото и
разпоредбата на чл.10 от ЗПИИРКОРНФС /по по-нататък съкратено Закона/, по чл.30
от Закона относно условията за признаване и изпълнение по чл. 31 относно
подсъдността и чл. 35 относно основанията за отказ на признаване и изпълнение,
намира за установено следното:
Срещу Б.В.Б.,
роден на ***г***, с адрес гр.София, ул.*******, български гражданин, с ЕГН **********,
е постановено Решение№********** от 25.01.2018г. на Crawley Magistrates Court,
град Лондон, Обединено Кралство, влязло в сила на 25.01.2018г., с което е
признат за виновен по обвинението за извършено административно нарушение по
чл.29, ал.1 и 3 от Закон за регистрацията и митата за автомобили от 1994г. на
Обединеното Кралство, за това че на 30.06.2017г., в Обединено Кралство, на
място, което не е изрично посочено, е държал на публичен път, по-точно улица,
която не е изрично посочена, автомобил с механично задвижване или по-точно АУДИ
с рег. №*******, което не е имало лиценз като му е наложена финансовата санкция в размер общо на 366.25
британски паунда с левова равностойност
в размер на 833,47 лв.
(осемстотин тридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки).
В настоящия случай,
това е решение на чуждестранен съд от страна-членка на ЕС, за налагане на
финансови санкции по смисъла на чл. 3, ал.1 от Закона и финансовата санкция е
постановена по повод извършено административно нарушение. Този административен
акт е влязъл в сила, засегнатото лице, видно от представеното удостоверение по
чл.4 от Закона, е било уведомено за воденото срещу него административнонаказателно
производство, което може да завърши със съдебно решение, само е избрало да не
присъства по време на административнонаказателното производство и е знаело дали
има възможност за обжалване на решението. В този смисъл липсват основанията на
чл. 35, т.10 от Закона за отказ от признаване изпълнение на решение, с което се
налага финансова санкция, тъй като е спазена разпоредбата на чл.35, т.10, б.“А“
от ЗПИИРКОРНФС. Ето защо съдът отхвърля като неоснователно възражението на
защитата, че на това основание решението на английския съд е незаконосъобразно
и затова не следва да се налага финансова санкция на засегнатото лице. Съдебният
акт по чл. 3, ал.1 от Закона е придружен с удостоверението, което се изисква по
чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на чл.4 от Рамково решение
2006/783/ПВР, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
решенията за финансова санкция и конфискации.
От
приложените доказателства се установява, че административно-наказателното
преследване във връзка, с което е постановен съдебният акт срещу засегнатото
лице, попада в едно от алтернативно предвидените в чл. 30, ал.1 и ал.2 от
Закона условия за признаване и изпълнение на решения за налагане на финансова
санкция, а именно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно тази разпоредба
двойна наказуемост не се изисква за деянията, съставляващи административно
нарушение според законодателството на издаващата държава, а именно поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата. Ето защо съдът отхвърля като
неоснователно възражението на защитата, че на това основание решението на
английския съд е незаконосъобразно и затова не следва да се налага финансова
санкция на засегнатото лице.
Настоящият
съдебен състав отхвърля като неоснователно и възражението на защитата, че не
следва да се признава съдебното решение, с което е наложена финансова санкция,
поради това че е изтекъл срокът на абсолютната давност за административнонаказателно
преследване за административното нарушение, осъществено от Б.. Съдът обръща
внимание, че административнонаказателно преследване в Англия е вече приключило
с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо е неправилно да се обсъжда дали към
настоящия момент е изтекла давността за административнонаказателно преследване.
Това, което би следвало да се обсъди е дали е изтекъл срокът на абсолютната
давност за изпълнение на административното наказание глоба. На следващо място
следва да се има предвид, че основанието за отказ за признаване и изпълнение на
чуждо решение за финансова санкция по чл.35, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС е с
безспорно факултативен характер, т.е. съдът не е задължен да откаже. Проблемът
за давността за изпълнението на административно наказание „глоба“, наложено с
влязъл в сила съдебен или административен акт, във връзка с извършено
административно нарушение, е уреден съгласно българското законодателство в
чл.82, ал.1, б.“А“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съгласно този текст административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли
две години, когато наложеното наказание е глоба. Съгласно чл.82, ал.3 от ЗАНН:
„Независимо от спирането или прекъсването на давността административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по ал. 1.“ Това означава, че тригодишна е абсолютната давност за
изпълнение на административното наказание глоба. От друга страна обаче съгласно
чл.82, ал.4 от ЗАНН „Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по
отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е
образувано изпълнително производство.“ Видно от приложения на л.16 от
настоящото съдебно дело препис-извлечение от съдебното Решение№********** от
25.01.2018г. на Crawley Magistrates Court, град Лондон, Обединено Кралство,
влязло в сила на 25.01.2018г., за събирането на глобата е била издадена заповед
в Англия, със срок за заплащането й до 08.02.2018г. Видно от приложената на л.7
от делото молба за признаването на финансова санкция, английските власти са
установили, че засегнатото лице живее на територията на България. Това според
настоящия съд очевидно е затруднило изпълнението на наложеното наказание глоба.
Предвид факта, че английските власти са започнали изпълнителна процедура за
събиране на наложеното административно наказание глоба и на съдебните разноски,
настоящият съдебен състав отхвърля като неоснователни възраженията на защитата
да не се признава и изпълнява финансовата санкция на чл.35, ал.1, т.3 от
ЗПИИРКОРНФС.
Неоснователно
е възражението на защитата за немотивираност и незаконосъобразност на съдебното
решение, тъй като не било уточнено мястото на осъществяване на
административното нарушение. На първо място съдът отбелязва, че е посочена ясно
датата на деянието – 30.06.2017г. От друга страна действително в съдебното
решение е посочено, че не е изрично уточнено мястото на административното
нарушение. Макар да не е написан точния адрес и име и номер на улица, все пак е
очевидно, че административното нарушени е извършено на територията на Англия, и
по-точно в района на Западен Съсекс (West Sussex) (видно от справката на л.16 от съдебното дело),
който влиза в юрисдикцията на Crawley Magistrates Court.
С оглед
разпоредбата на чл.14, ал.8 от Закона левовата равностойност на глоби и
разноски в размер на на 366.25 британски паунда, следва да се изчисли по курса
на БНБ към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция
и тя е в размер на 833,47 лв. (осемстотин тридесет и три лева и четиридесет и
седем стотинки).
В настоящия
случай не са налице основанията на чл. 33 от Закона за приспадане, тъй като
засегнатото лице, български гражданин, не е представил доказателства за пълно
или частично изпълнение.
Според
настоящия съдебен състав не са налице и основанията на чл.35 от Закона за отказ
от признаване и изпълнение на решението по чл.3 от същия закон, тъй като
представеното удостоверение по чл.4 от Закона отговаря на решението срещу осъденото
лице за същото деяние, не е постановено друго решение в Република България или
в друга държава, различна от издаващата и изпълняващата държава. Не е изтекла
давността за изпълнение на решението и деянието не е подсъдно на български съд.
Мотивиран от
горното, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….. ЧЛЕНОВЕ:1…………….. 2………………….