Решение по дело №896/2010 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Варна, 16.08.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през двехиляди и единадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО Д.

 

при секретаря Д.З. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 896 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове от С.Ж.К. и А.Р.К. и М.Б.А. срещу А.С.М., С.С.С., П.П.И., К.С.М., А.Л.И., И.Л.И., Н.М.Д., И.Л.С., И.Л.С., Я.И.С., С.П.Д., П.С.А., Д.А.Д., Н.Д.А., М.И.Д., Е.И.Л., С.К.И., п. 03.06.2010 г. и заместена от правоприемника К.П.П., И.С.Л., С.С.В., Р.Л.Г., Е.Д.Г.-П., Б.Г.П., Н.Д.Н., К.Д.Н. и Ж.Д.Г., при участието на третото лице В.П.Г., за приемане за установени правата на собственост на първите двама ищци – върху 1/2 идеална част в съпружеска имуществена общност и на третия ищец – върху 1/2 идеална част от недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, Община Варна, област Варненска, ж. к. "Владислав Варненчик", местност "Ментеше", представляващи поземлени имоти №№ 806 и 807 по КП на м. "Ментеше", одобрен със Заповед № Р-351/1997 г., с площ от 2300 кв. м, а по скица от 2972 кв. м, заедно идентични с ПИ № 1404 по ПНИ на СО "Ментеше", основани на твърдения за придобиване от ищците чрез договор за продажба с нот. акт № 178 том I, рег. № 1642, дело № 171 по описа за 2004 г. ВН № 147, акт № 153, том XII, дело № 2715/2004 г., вх. peг. 386 от 08.03.2004 г. на СВ при ВРС, евентуално по давност чрез владение, упражнявано в периода от 08.03.2004 г. до 25.03.2011 г. по чл. 124 ГПК и чл. 77 ЗС с присъждане на разноски.

Ответникът Ж.Д.Г. оспорва исковете. Твърди, че ответниците са придобили права на собственост чрез реституция с решение № 772, постановено на 07.02.2001 г. от ПК Варна по заявление вх. № 30408 от 18.09.1991 г.

Оспорва твърдяното от ищците владение, евентуално твърди, че не е текла давност тъй като имотът е в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, евентуално давността е била прекъсната с възражението по адм. д. № 454 по описа за 2007 г. на ВОС АО.

Оспорва добросъвестността на ищците – имотът е записан на наследниците на Д.Г. в публичния регистър към ПНИ. Претендира разноски.

Ответниците И.Л.С. и И.С.Л., чрез особен представител, К.М., Н.Д. и Н.Н., както и третото лице оспорват исковете.

По същество поддържат становищата. Ищците и ответникът Ж.Г. представят писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

От представения заверен препис (л. 7 от делото на РС) се установява, че на 08.03.2004 г. е сключен договор с нот. акт № 178, том I, рег. № 1642, дело № 171 по описа за 2004 г. ВН № 147, чрез който третото лице е следвало да прехвърли на ищците правото на собственост върху имоти №№ 806 и 807, описани в исковата молба. Договорът е действителен.

Правоприемството е започнало с придобиване на собственост върху имот, даден в замяна срещу недвижим имот, включен в блок на ТКЗС, за което е издаден нот. акт № 103, т. IX дело № 4926/1975 г. на ВН (л. 10 от делото на РС).

По възражението, че правата са отпаднали при реституция:

От представения заверен препис (л. 13 от делото на РС) се установява, че с решение № 772, постановено на 07.02.2001 г. от ПК Варна по заявление вх. № 30408 от 18.09.1991 г. правата на собственост на наследниците на Д.С.Г. върху земеделски земи в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ в землището на Владиславово, м. "Караахмед чешме", а именно: нива с площ от 2 дка – част от имот № 263, заявена с пореден № 1 и установена с НА № 195/1932 г. и нива с площ от 1.100 дка – част от имот № 263, заявена с пореден № 2 и установена с НА № 117/1938 г., са възстановени.

Решението е действителен административен акт.

Ищците не оспорват предпоставките за реституция.

По действието на решението:

В решението е вписано, че възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти.

Поставянето на условието е лишено от смисъл. Това е така, защото цялата уредба по чл. 28 и сл. ППЗСПЗЗ е предназначена за разрешаване колизията между право на собственост, придобито чрез реституция и право на собственост, придобито чрез изкупуване по пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ.

 

лист втори  от решение от 16.08.2011 г. по гр. д. № 896/10 ВОС

 

Образуване на нов имот с площ до 600 кв. м от имота, който е бил предоставен за ползване, е необходимо само в този случай, но не и когато възстановеният имот е бил предмет на замяна по ЗТПС /отм./, както е в процесния случай.

Ако замяната остане в сила по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ това означава, че тя запазва действие като придобивно основание. Приобретателят не би могъл да придобие собственост по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като вече я притежава и не я е изгубил само поради обстоятелството, че имотът му попада в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ.

Ако няма застрояване и не са извършени сделки с имота ПНИ няма значение за обекта на възстановеното право. Реституцията произвежда действие върху целия имот.

И в двата случая условието няма смисъл.

Поставянето на лишено от смисъл условие не опорочава акта на ПК. Съдът приема, че с решение № 772 от 07.02.2001 г. на ПК Варна фактическият състав на реституцията по ЗСПЗЗ е изцяло осъществен. Корекцията на границите на имота с ПНИ за отваряне на пътища би имала значение само на устройване на територията.

По колизията на права:

Безспорно е, че имотът не е бил застрояван.

С имота, предмет на замяната, не е била извършена сделка преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, а едва след решението на ПК – на 17.11.2003 г. с нот. акт № 188, т. III, peг. 6025, дело 530/2003 г. на ВН № 316 /л. 9 от делото на РС/.

Налице е хипотезата на чл. 18з, ал. 3, изр. първо ППЗСПЗЗ т.е. наследниците са придобили собствеността чрез реституция. Само сделка, сключена преди влизане в сила на ЗСПЗЗ изключва реституцията /в този см. решение № 497 от 02.07.2010 г. на ВКС РБ по гр. д. № 715/2009 г., I г. о., ГК/.

Ищците не са придобили твърдяните права чрез продажбата.

По евентуално предявеното основание:

По твърдяното владение:

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 246) се установява, че в разписния списък към кадастралния план от 1997 г. имотът е записан на наследниците на Павел Панов С..

Записването в разписния списък и предположението по чл. 69 ЗС не са оспорени и опровергани от ответниците. Поради това съдът приема, че наследниците на Павел С. са упражнявали владение върху имота.

От разпита на свидетелите Я. и В. се установява, че по настоящем ищците упражняват владение върху имота.

При сключването на договори за прехвърляне собствеността върху индивидуално определена вещ се предполага съгласие за предаване владението. Това и предположението по чл. 83 ЗС не са оспорени и опровергани от ответниците. Поради това съдът приема, че ищците са упражнявали владение върху процесния имот в периода от 08.03.2004 г. до 25.03.2011 г.

По добросъвестността:

По правното основание:

Договорът от 08.03.2004 г. е действителен т.е. налице е правно основание, годно да направи ищците собственици.

Договорът не е развален по право, т.к. купувачите имат и възможност да поискат обезщетение вместо изпълнение.

По знанието на ищците, че праводателят не е собственик:

От извлечението от регистъра към ПНИ /л. 41 от адм. д. № 780 по описа за 2004 г. на ВОС АО, ІІ с./ се установява, че процесният имот е записан на наследниците на Д.С.Г. на 15.07.2003 г.

По делото не се намират доказателства за по-ранен запис.

Планът е одобрен със заповед № РД-1-7706(432)/15.12.2003 г. на Областния управител на гр. Варна, обн. ДВ бр. 24 от 23.03.2004 г. т.е. след сключване на договора за продажба от 08.03.2004 г.

Не може да се приеме, че към момента на сключването на договора ищците са знаели, че имотът е записан в регистъра към ПНИ на ответниците.

Дори да бе прието, че те са знаели за записването, това още не означава, че са знаели, че праводателят им не е запазил правото на собственост. Добросъвестността се приема и при незнание на правото – изрично Таджер, В. Владение. С.: Софи-Р, 1991, с. 76.

Съдът приема, че владението, установено от ищците, е било добросъвестно.

Добросъвестността не отпада след узнаването от ищците на правата на ответниците върху имота.

По правните последици на давността:

Фактическият състав на реституцията е изцяло осъществен.

Разрешението в решение № 496 от 21.05.2009 г. на ВКС РБ по гр. д. № 905/2008 г., I г. о., ГК е неприложимо.

Поради това съдът приема, че върху имота е текла давност, считано от 08.03.2004 г.

Имотът не е държавен или общински, поради което спирането на давността не е приложимо.

По възражението за прекъсване на давността:

Твърдението на ответника Ж.Д.Г. за право на собственост в отговор на касационна жалба на ищците срещу решението по адм. дело № 780 по описа за 2004 г. на ВОС АО не прекъсва давността, защото не може да се приравни на предявен петиторен иск или възражение или на предприемане на помирително производство или действие по изпълнение.

Само тези действия прекъсват давността.

Ищците са се позовали на давността.

Предвид изложеното съдът приема, че давността е произвела действие и ищците са придобили твърдяните права на собственост чрез евентуално предявеното основание.

Ответникът Ж.Г. е сторил разноски в размер 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а ищците – по представения списък.

лист трети  от решение от 16.08.2011 г. по гр. д. № 896/10 ВОС

 

Разноските следва да бъдат присъдени съобразно решенията.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С.Ж.К. ЕГН ********** *** и А.Р.К. ЕГН ********** *** и М.Б.А. ЕГН ********** ***, адрес за призоваване: гр. Варна, ул."Страхил войвода" 22 ап.21 /чрез адв. К.К./ срещу А.С.М. ЕГН ********** ***, С.С.С. ЕГН ********** ***, П.П.И. ЕГН ********** ***, К.С.М. ЕГН ********** ***, А.Л.И. ЕГН ********** ***, И.Л.И. ЕГН ********** ***, Н.М.Д. ЕГН ********** ***, И.Л.С. ЕГН ********** чрез особения представител адв. В.С., И.Л.С. ЕГН ********** ***, Я.И.С. ЕГН ********** ***, С.П.Д. ЕГН ********** ***, П.С.А. ЕГН ********** ***, Д.А.Д. ЕГН ********** ***, Н.Д.А. ЕГН ********** ***, М.И.Д. ЕГН ********** и Е.И.Л. ЕГН **********,***, С.К.И., п. 03.06.2010 г. и заместена от правоприемника К.П.П. ЕГН ********** ***, И.С.Л. ЕГН ********** чрез особения представител адв. В.С., С.С.В. ЕГН ********** ***, Р.Л.Г. ЕГН ********** и Е.Д.Г.-П. ЕГН **********,***, Б.Г.П. ЕГН ********** ***, Н.Д.Н. ЕГН ********** ***, К.Д.Н. ЕГН ********** *** и Ж.Д.Г. ЕГН ********** ***, при участието на третото лице В.П.Г. ЕГН ********** ***, за приемане за установени правата на собственост на първите двама ищци – върху 1/2 идеална част в съпружеска имуществена общност и на третия ищец – върху 1/2 идеална част от недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, Община Варна, област Варненска, ж. к. "Владислав Варненчик", местност "Ментеше", представляващи поземлени имоти №№ 806 и 807 по КП на м. "Ментеше", одобрен със Заповед № Р-351/1997 г., с площ от 2300 кв. м, а по скица от 2972 кв. м, заедно идентични с ПИ № 1404 /хиляда и четиристотин и четири/ по ПНИ на СО "Ментеше", основани на твърдения за придобиване от ищците чрез договор за продажба с нот. акт № 178, том I, рег. № 1642, дело № 171 по описа за 2004 г. ВН № 147, акт № 153, том XII, дело № 2715/2004 г., вх. peг. 386 от 08.03.2004 г. на СВ при ВРС, на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 77 ЗС.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Ж.К. и А.Р.К. и М.Б.А. притежават права на собственост, както следва: първите двама – върху 1/2 идеална част в съпружеска имуществена общност и третият – върху 1/2 идеална част от недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, Община Варна, област Варненска, ж. к. "Владислав Варненчик", местност "Ментеше", представляващи поземлени имоти №№ 806 и 807 по КП на м. "Ментеше", одобрен със Заповед № Р-351/1997 г., с площ от 2300 кв. м, а по скица от 2972 кв. м, заедно идентични с ПИ № 1404 /хиляда и четиристотин и четири/ по ПНИ на СО "Ментеше", придобити по давност чрез владение, упражнявано в периода от 08.03.2004 г. до 25.03.2011 г., по исковете предявени от С.Ж.К. и А.Р.К. и М.Б.А. срещу А.С.М., С.С.С., П.П.И., К.С.М., А.Л.И., И.Л.И., Н.М.Д., И.Л.С., И.Л.С., Я.И.С., С.П.Д., П.С.А., Д.А.Д., Н.Д.А., М.И.Д., Е.И.Л., С.К.И., п. 03.06.2010 г. и заместена от правоприемника К.П.П., И.С.Л., С.С.В., Р.Л.Г., Е.Д.Г.-П., Б.Г.П., Н.Д.Н., К.Д.Н. и Ж.Д.Г., при участието на третото лице В. ***., на основание чл. 124 ГПК и чл. 77 ЗС.

ОСЪЖДА С.Ж.К. и А.Р.К. и М.Б.А. да заплатят на Ж.Д. ***. сумата 200.00 лв., представляваща сторените по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

лист четвърти от решение от 16.08.2011 г по гр. д. №896/10 ВОС

 

ОСЪЖДА А.С.М., С.С.С., П.П.И., К.С.М., А.Л.И., И.Л.И., Н.М.Д., И.Л.С., И.Л.С., Я.И.С., С.П.Д., П.С.А., Д.А.Д., Н.Д.А., М.И.Д., Е.И.Л., К.П.П., И.С.Л., С.С.В., Р.Л.Г., Е.Д.Г.-П., Б.Г.П., Н.Д.Н., К.Д.Н. и Ж.Д.Г. да заплатят на С.Ж.К. и А.Р.К. сумата 855.44 лв. и на М.Б. ***5.44 лв., двете суми представляващи сторените разноски по списък, съразмерно уважените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител адв. В.С.И. от ВАК в размер 1076.56 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: