№ 1527
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502428 по описа за 2022 година
при участието на секретар Павлина Х. и взе предвид следното:
С решение № 118 от 05.05.2022 г. по гр.д. 285/2021 г. ОС Монтана е отхвърлил предявените
на основание чл. 422 от ГПК от БАНКА ДСК АД гр. София срещу Е. Д. Н., ЕГН **********
установителни искове за признаване за установено съществуване на вземания в общ размер
76 988.62 лв., от които 31 558.20 лв.- главница, ведно със законна лихва, считано от
13.08.2020 г., 32 803.46 лв. - договорна лихва за периода 15.06.2011 г.-15.05.2018 г., 6 142.73
лв. - обезщетение за забава за периода 15.07.2011 г.-15.06.2018 г., 6 364.23 лв. - обезщетение
за забава за периода 16.06.2018 г. - 12.08.2020 г. и 120 лв. разходи при изсикуем кредит, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №303/2020 г.
по описа на РС-Берковица.
Подадена е въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД срещу решението, на която е постъпил
отговор от ответника чрез адвокат В. Т..
В жалбата са изложени съображения за неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Неправилно било прието, че договорът за кредит е недействителен, тъй
като изискванията за преддоговорната информация във вида, приет от съда, били въведени с
редакцията на Закона за потребителския кредит от 2010 г., а договорът бил сключен 2008 г.
Договорът за потребителски кредит бил изготвен на ясен и разбираем български език и
съдържал: дата и място на сключване; наименование, правно организационна форма, код по
БУЛСТАТ или ЕИК на търговеца и седалище на кредитора; име, ЕГН, постоянен и настоящ
адрес на потребителя; чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на
кредита) - 40 000 лева в настоящия случай, с което били изпълнени изискванията на закона.
Към датата на сключване на договора за кредит чистата стойност на разходите била
посочена в погасителния план. На страница 3 от погасителния план и ГПР е конкретизиран
на предпоследния ред 8 от таблицата. Стойността на ГПР е в размер на 8.13%,
конкретизиран е тримесечния му еквивалент дължим който съгласно общите условия се
дължиш в случай на предсрочно погасяване на кредита. За изчисляване на ГПР не са
включени допълнителни разходи, които биха могли да възникнат, като държавни такси и
1
такси за принудително събиране на вземането. ГПР е изчислен само върху договорените
лихви и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит.
В чл. 9.1 от Общите условия към договора за кредит са уточнени елементите на общата
стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на
разходите по кредита; Същият препраща към чл. 23 т.1 и т.З, но в случая т.З не се прилага, а
таксата по т.1 е конкретизирана в погасителния план в размер на вече посечените 600 лева.
Кредитополучателя е известен за дължимите такси по кредитите за текущо потребление чрез
подписване на извлечение от тарифата. В чл. 9.2 от Общите условия към договора за кредит
е изрично договорено, че ГПР не включва разходите, които са за сметка на
кредитополучателя подробно описани.
Ясно и конкретно са договорени условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и
включително и общия размер на тези плащания е известен на кредитополучателя
посредством договорения погасителен план, и начина на издължаване под формата на
конкретизирани месечни погасителни 120 месечни вноски; съгласно договорения
погасителен план. Договорени са елементите на общата стойност на кредита - общия размер
на задължението е 57576 лева от които 40 000 лева усвоена главница, 16976,68 лева, 600
лева такси.
В т. 11, 11.1, 11.2 и сл. и 12 и сл. от Общите условия е договорено правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора. В чл. 9 от
договора за кредит било договорено обезпечението, което потребителят се е задължил да
предостави, за което е сключен отделен договор
Въззивният съд, като е съобразил служебното задължение на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи и в частност клаузата за едностранна промяна на договорната лихва, е
счел, че искането не е преклудирано и е назначил ССчЕ, като е изменил задачите на
жалбоподателя така:
Като се вземе предвид единствено договорения лихвен процент в договора за кредит в
размер на 7,50%, вещото лице да изчисли с постъпилите суми колко са непогасените вноски
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.08.2020 г.?
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.08.2020 г..
какъв е размерът на дължимите
• главница,
• договорна лихва за периода 14.08.2017 г. – 16.06.2018 г.,
• лихва за забава преди датата на краен падеж/датата на изискуемост на задължението
по т. 19.1 за периода за периода 14.08.2017-16.06.2018 година,
• законна лихва за забава за периода от 16.06.2018 до 12.08.2020 (вкл.),
• банкови такси към 14.08.2020 г.
По повод искането за приемане на Удостоверение изх. № 19396/27.05.2022 година по описа
на ЧСИ Г. К. е дал възможност на жалбоподателя да обоснове процесуалната допустимост
на искането на този етап от производството и след постъпилите от двете страни становища е
счел искането за неоснователно поради настъпилата процесуална преклузия. Искането е
могло да бъде направено пред първата инстанция. Възражението за изтекла давност е
направено с ОИМ и съдът съобразно с това е указал на ищеца да докаже изискуемост на
задължението в рамките на давностния срок. В първото с.з. ответникът е представил
извлечението от счетоводните книги на банката, с което твърди, че доказва възражението си
за изтекла погасителна давност, като след това заседание е имало още три. Удостоверението
е съставено след първоинстанционното решение, но банката не доказва пречка да поиска
съставянето му преди това, доколкото става дума за и.д. от 2017 г., прехвърлено на ЧСИ К.
през 2021 г.
В съдебно заседание е прието заключението на ССчЕ. Страните чрез процесуалните си
представители в заседание и в писмени защити обосновават тезите си.
2
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с
допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци
на атакуваните актове и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на установяване в рамките на настоящото производство са суми, присъдени на
ищеца срещу ответника със заповед за незабавно изпълнение от 19.08.2020 г. по ч. гр. д. №
303/2020 439/2017 г. на Районен съд – Берковица. Правното основание на исковете е чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
Твърденията, на които ищецът основава иска си, са: въз основа на сключен договор за
кредит за текущо потребление от 16.06.2008 г. е предоставил на ответника кредит в размер
на 40 000 лева, със срок на издължаване на кредита 120 месеца от датата на неговото
разрешаване. Кредитът бил усвоен по сметка на ответника. Съгласно т.7 от договора за
кредит, кредитополучателят заплаща лихва, формирана на базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма
„ДСК Лидер”. Към датата на сключване на договора БЛП е 5.94%, стандартна надбавка в
размер на 1.56% процентни пункта или лихвения процент по кредита е общо 7.50%.
Съгласно т.8 от договора за кредит ГПР по кредита е 8.13%, като може да бъде променян
при предпоставките, предвидени в общите условия, неразделна част от договора. Съгласно
чл.19.1 от общите условия, при допусната забава в плащането на месечната вноска от деня,
следващ определената в договора падежна дата, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10
процентни пункта. Със сключването на договора за кредит, кредитополучателят е поел
задължение да погасява разрешения му кредит с месечни вноски, определени в договора и
погасителен план към него, дължими на 15-то число на всеки месец. От 15.07.2011 г. до
16.08.2018 г. кредитополучателят не е заплатил на падежа 84 бр.месечни вноски, описани
подробно в исковата молба. Размерът на претендираните главници е 31558,20 лева, като се
претендира и законна лихва върху тези главници от 13.08.2020 г. до плащането.
Договорните лихви, поискани от ищеца, са 32803,46 лева. Претендират се и 6142,73 лева
обезщетение за забава до датата на изискуемост, 6364,23 лева обезщетение за забава след
настъпване на изискуемостта, 120 лева разходи при изискуем кредит. За тези суми ищецът
иска съдът да установи, че съществуват. Иска осъждане на ответника за разноските за
заповедното и за исковото производство. Твърди, че кредитът е осчетоводен като изискуем
на 16.06.2018 г. на основание настъпил краен падеж. На 14.08.2020 г. банката в качеството
си на заявител е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,
като е образувано ч. гр. д. №303/2020 г. по описа на РС-Берковица, по което е издадена
заповед за незабавно изпълнение. След подадено възражение от длъжника ищецът е
упражнил правото си на иск за установяване на своите вземания към ответника.
В отговор на исковата молба ответникът чрез адв. Т. оспорва изцяло по основание и размер
предявените искове. Противопоставя възражения за нищожност на договора поради
наличието на неравноправни клаузи в договора и общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление-чл.7 и чл.8 от договора и чл.7.1, чл.9.1 и чл.19.1 от общите
условия. Клаузите не били индивидуално уговорени, поради което са неравноправни и
нищожни. Релевира и възражение за недействителност на договора за кредит и ОУ на
основание чл.14, ал.1 от ЗПК /отм./ по съображения, че не са изпълнени изискванията на
чл.6, чл.7, т. 4- 14 от ЗПК /отм./. Твърди, че при сключване на договора за потребителски
кредит, същият не е имал минималното императивно определено съдържание по закон,
както е посочено в чл.7,т.6,т.7 и т.8 от ЗПК /отм./. Посочените в договора за кредит размери
на договорни лихви влизат в противоречие и с добрите нрави, поради тяхната прекомерност.
Процесният договор за кредит не би могъл да се прилага без неравноправните си клаузи,
поради което бил нищожен изцяло. Уговорената неиндивидуално в чл.7 от договора за
кредита възможност за едностранно увеличаване на БЛП при необявени предварително и
невключени в съдържанието на договора ясни правила за условията и методологията, при
3
които този размер може да се променя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до неравнопоставеност. Всички коментирани клаузи по договора и ОУ не отговарят и
на изискването за яснота и разбираемост. Моли да бъде обявена нищожността на договора
за кредит за текущо потребление от 16.06.2008 г. и ОУ за предоставяне на кредит за текущо
потребление. На следващо място, оспорва дължимостта и размера на претендираните
месечни вноски, тъй като не съответстват нито на погасителния план по договора, нито на
твърденията на ищеца в исковата молба. Оспорва и исковете за обезщетение за забава. Счита
за нищожна и клаузата по чл.19.1 от ОУ като неравноправна и неясна, доколкото е
недопустимо забава в плащането да е основание за едностранно увеличение на договорната
лихва. Счита и че такава претенция не е предявена в производството. Поддържа, че в случая
е налице и анатоцизъм, доколкото е налице начисляване на лихва върху лихва от страна на
ищеца. Оспорва изпадането в забава за сумите, предмет на производството. Счита,че
представеното с исковата молба извлечение от счетоводни книги не е изготвено съобразно
изискванията на закона и го оспорва по съдържание. Противопоставя възражение за изтекла
погасителна давност на задълженията за заплащане на процесните суми. Оспорва изцяло
дължимостта на претендираните разходи по изискуем кредит в размер на 120 лв.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Правилно е преценено от ОС
Монтана, че искът е допустим предвид специалните правила за установителен иск след
оспорена заповед за незабавно изпълнение.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за банков
кредит, усвояването на кредита от кредитополучателя, а ответникът следва да докаже
заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на задълженията.
По делото се установява, че между страните е сключен договор за банков кредит на
16.06.2008 г., по силата на който е предоставен на кредитополучателя кредит в размер на 40
000 лева със срок на погасяване 120 месеца и договорена съгласно чл. 7 от договора
възнаградителна лихва, формирана на базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно
условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Лидер”. Към
датата на сключване на договора БЛП е 5.94%, стандартна надбавка в размер на 1.56%
процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7.50 %. Съгласно т. 8 от
договора за кредит ГПР по кредита е 8.13%, като може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в общите условия, неразделна част от договора- чл. 12. В чл. 5
от договора е уговорено погасяването му на месечни вноски , съгласно погасителен план
/Приложение № 1/. В приложения към исковата молба погасителен план за дата на усвояване
на кредита е посочена 15.05.2008 г. с дължима първа погасителна вноска на 15.06.2008 г.
Съдът приема съобразно с изявлението на ищеца, че е налице техническа грешка, която
следва да се тълкува с оглед всички клаузи на договора: усвояването на кредита е на
16.06.2008 г., а първата вноска е на 15.07.2008 г. Според този погасителен план месечните
вноски са в размер на 474.81 лева, включващи различни размери на главница и лихва, с
характеристиките на анюитетни вноски, като падежът на всяка вноска според чл. 6 от
договора е 15-то число от месеца. В чл.19.1 от общите условия е предвидено, че при
допусната забава в плащането на месечната вноска, от деня, следващ определения в
договора падеж, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта, а при допусната забава
над 90 дни /чл.19.2 от ОУ/, остатъкът от кредита става предсрочно изискуем.
От първата инстанция е приета ССчЕ, изготвена от в.л. К. А. Н. по въпроси относно
усвояване на кредита, плащания по него, главница, лихви и такси по договора за кредит
съобразно отразеното в счетоводството на банката. От въззивната инстанция е прието
заключение на вещо лице Ю. Б. Х. с описаните по-горе задачи.
По делото се установява, че сумата от 40 000 лева е предоставена на 16.06.2008 г.
4
Последното плащане е на 29.09.2011 г., като са отразени 52 плащания в периода от
15.07.2008 г. до 29.09.2011 г. в общ размер от 18 308,61 лева. Последният падеж е
15.06.2018 г., който към деня на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е настъпил. На
16.06.2018 г. банката е осчетоводила кредита като изцяло изискуем поради изтичане на 120
месеца от отпускането му.
По повод служебното си задължение и възражението в отговора на исковата молба за
нищожност на договора поради противоречие със закона съдът излага следните
съображения.
Основателен е доводът във въззивната жалба, че за действителността на договора следва да
се преценява според приложимата към датата на сключване на договора редакция на ЗПК.
Процесният договор попада в приложното поле на ЗПК (обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в
сила от 1.10.2006 г.), тъй като е в размер на 40 000 лева. Приложима към 16.06.2008 г. е
редакцията от ДВ бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. Според чл. 7 от закона
договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа: 1. дата и
място на сключване; 2. име/наименование, правноорганизационна форма, код по БУЛСТАТ
или ЕИК на търговеца и адрес/седалище на кредитора; 3. име, ЕГН, постоянен и настоящ
адрес на потребителя; 4. чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на
кредита); 5. максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото
определяне; 6. годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да
направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен
лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за
кредит; 7. условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат
променяни; 8. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера,
броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на
тези плащания; 9. разходите по чл. 21, ал. 2, с изключение на тези, които възникват поради
неизпълнение на договора от страна на потребителя; 10. елементите на общата стойност на
кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по
кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в
договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на
тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; 11. свързаните с договора
разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива; 12. правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита и указание, че в този случай той има право на
намаление на размера на задълженията си съгласно чл. 18, ал. 2, както и условията за
прекратяване на договора; 13. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат освободени; 14. изискуемите
застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на
потребителя.
Всички определени в чл. 7 ЗПК изисквания са изпълнени. Процесният договор съдържа
годишен процент на разходите по кредита в т. 8 – 8,13, като същият присъства и в
погасителния план, в т. 1 т договора е посочен чистият размер на главница, срокът за
погасяване – 120 месеца, договорната лихва – 7,5 %, а в погасителния план са посочени
елементите на общата стойност на кредита - общият размер на задължението е 57576 лева,
от които 40 000 лева усвоена главница, 16976,68 лева, 600 лева такси. В документа,
озаглавен такси по кредити за текущо потребление, са посочени административните такси.
В чл. 9.1 от Общите условия към договора за кредит са уточнени елементите на общата
стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на
разходите по кредита; Същият препраща към чл. 23 т.1 и т.З, но в случая т.З не се прилага, а
таксата по т.1 е конкретизирана в погасителния план в размер на вече посечените 600 лева.
Кредитополучателят е запознат с дължимите такси по кредитите за текущо потребление чрез
подписване на извлечение от тарифата. В чл. 9.2 от Общите условия към договора за кредит
е изрично договорено, че ГПР не включва разходите, които са за сметка на
кредитополучателя, които са подробно описани. В т. 11, 11.1, 11.2 и т. 12 от Общите условия
е договорено правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за
5
прекратяване на договора. Кредитополучателят не е оспорил подписа си върху
представените с исковата молба документи, от които банката черпи правото си да
претендира вземанията в настоящия спор: договор за кредит за текущо потребление, договор
за залог върху вземания по трудово правоотношение, общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, условия по кредитна програма „ДСК лидер“, погасителен
план и ГПР, такси по кредити за текущо потребление, поради което следва да се приеме, че
подписът е негов и той е запознат със съдържанието им.
Настоящият състав намира, че фактът, че част от договорките са в Общите условия не води
до нищожност поради неспазване на ЗПК, според който изискването е договорът е да е на
ясен и разбираем език. Общите условия са неразделна част от договора за кредит съгласно
чл. 298 ТЗ. Основателни са твърденията в жалбата, че кредитополучателят не само с подписа
си, но и с действията си е изразил съгласието с договорените параметри чрез учредяване на
поетото обезпечение, чрез подписване на договор за залог върху вземания по трудово
правоотношение, разкривайки разплащателна сметка, плащане на вноските в продължение
на три години. Въз основа на поведението му през първите три години следва да се приеме,
че договорът е бил на ясен и разбираем език, тъй като вноските, макар и някои от тях със
забава, са внасяни в размер, близък до размера по погасителния план.
Договорът не е нищожен изцяло и съобразно служебното си задължение и възраженията в
отговора на исковата молба съдът пристъпва към изследване на неравноправност на чл.7.1 и
чл.8.1 и чл.19.1 от общите условия, въз основа на които са формулирани исковите
претенции. Чл.7.1 от договора предвижда, че кредитът се олихвява с фиксирана или плаваща
лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Чл. 8.1. гласи,
че при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната
вноска и предоставя на кредитополучателя нов погасителен план. Чл. 19.1. е с посочената
по-горе редакция.
Съгласно действащата към момента на сключване на договора за банков кредит нормативна
уредба неравноправна е клаузата в договор, сключван с потребител, ако е уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Кредитополучателят е потребител по смисъла на пар.13 , т.1 и 2 от ДР на ЗЗП и съгласно чл.
3, ал. 3, т. 5 ЗПК.
Не се установява обсъдените по-горе текстове да са индивидуално уговорени, като тежестта
да установи този факт е върху ищеца. Договорните клаузи са част от стандартни, изготвени
предварително и типови условия на банката, като в този смисъл са Решение №77/22.04.2015
по гр.д.№4452/14 на ВКС III ГО; Решение №424 от 02.12.2105 г. по гр.дело №1899/2015 г.
на ВКС, IV ГО. Съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП в тежест на банката е да установи, че
процесните договорни клаузи, които я ползват, са индивидуално уговорени с ответника.
От текстовете във връзка с лихвите не става ясна методиката и/или принципите за
определяне на базовия лихвен процент, доколкото промяната му се обуславя от неназовани
индекси, индикатори или комбинации от същите без да се държи сметка на тяхното
съотношение, тежест, връзка или взаимодействие. Ето защо чл. 7.1. и 8.1. от общите условия
са нищожни, предвид своя неравноправен характер, защото предоставят едностранна
възможност на страна по договора /банката/ да променя лихвения процент по субективна
преценка, което е във вреда на другата страна по договора /потребител/, като въвежда
понятия, без да определи смисъла, вложен в същите и води до неравновесие във вреда на
потребителя т.е. притежава всички белези на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143
т.10 от ЗЗП, поради което ответникът е обвързан само от първоначално определената лихва
по кредита респ. тази посочена в условията на преференциалната програма при наличие на
предпоставките за отнемане на преференциалния лихвен процент, доколкото същите са
формулирани ясно и недвусмислено.
В отношенията между страните следва да се прилага изрично договореният в договора за
кредит за текущо потребление лихвен процент от 7,5 %, който потребителят е възприел и се
е съгласил с него. Последващите промени на лихвения процент според погасителни планове,
6
които не са представени по делото, са недействителни. Ето защо, за определяне на
дължимите вземания на банката съдът ще използва изчисленията на ССЕ пред въззивната
инстанция.
Съдът не споделя доводите на ответника за неравноправност на клаузата на чл. 19.1. от ОУ в
частта за предвидената надбавка от 10 пункта над договорната лихва в случай на забава. На
първо място, следва да се посочи, че изрично е предвидено, че ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежа, наказателна надбавка не се
прилага. На следващо място, тази уговорка не е неравноправна, тъй като не нарушава
баланса между интересите на по-слабата икономически страна и интереса на кредитора да
получи в срок дължимите плащания. Надбавката от 10 % над лихвата върху непогасената
главница, формираща всяка вноска, не е в противоречие с добрите нрави. Не е налице
анатоцизъм, тъй като договорната лихва се дължи като възнаграждение за ползването на
паричния ресурс, а надбавката е санкция за забавата. Същата обаче следва да се прилага
корективно само спрямо първоначално договорения лихвен процент от 7,5 %.
По повод приетата от настоящия съд ССЕ неоснователно е оспорването от страна на
процесуалния представител на ответника относно съответствието на погасителния план към
договора за кредит. Погасителният план, по който е работило вещото лице и приетият по
делото погасителен план, подписан от кредитополучателя и представител на банката,
отговарят на уговорките в договора за общ размер на отпуснатия кредит, 120 месеца за
погасяването му и 7,50 % лихвен процент. Наред с това, основателен е доводът в писмената
защита на жалбоподателя, че след като кредитополучателят е плащал вноски, макар и със
забава, през първите 42 месеца, е бил наясно със сумата, която дължи на месец.
Съгласно заключението платени са 18 308,61 лева, с които вещото лице, като е направило
собствени изчисления съобразно погасителния план по договора е посочило, че са погасени
задължения, както следва: 9 624.27 лева - погасена главница, в т.ч. 9 608,71 лева,
представляващи 38 падежирали вноски за периода 15.07.2008 г. - 15.08.2011 г. вкл. 15,56
лева от вноската с падеж 15.09.2011 г., цялата в размер 284,86 лева (непогасени 269,30 лв.);
8 615,68 рева — погасена договорна лихва за редовна главница, всички падежирали 39
вноски за периода 15.07.2008 г. - 15.09.2011 г. вкл. 68,66 лева - погасена лихва за просрочена
главница. Всички начислени лихви до 29.09.2011 г. вкл. за дните на забава в плащанията за
главница, на основание т.19.1 от Общите условия па банката за предоставяне на кредити за
текущо потребление. Към датата на подаване на заявлението за заповед за незабавно
изпълнение не са погасени 82 месечни анюитетни вноски, както следва с падеж 15.09.2011
г. - в частта за главница в размер на 269,30 лева и 81 вноски с падежи от 15.10.2011 г. до
15.06.2018 г. - за главница общо в размер на 30 106,43 лева и за лихва върху редовна
главница в размер на 8 353,18 лева. Общият размер на главницата е 30375,73 (30 106,43 лв. +
269,30 лв.) лева. Начислената за периода от 29.09.2011 г. до 15.06.2018 г. вкл. за дните на
забава в плащанията за главница, съгласно т. 19.1 от Общите условия е 9 373.80 лева.
Законната лихва за забава за периода от 16.06.2018 г. до 12.08.2020 г. върху главницата от 30
375,73 лева, на основание т.19.2 от Общите условия на банката за предоставяне на кредити
за текущо потребление е 6 665,78 лева.
Във връзка с оплакването във въззивната жалба относно погасяването по давност на всички
вземания, чието установяване се иска, настоящият състав излага следните мотиви. На първо
място, неоснователно е възражението в отговора на въззивната жалба за недопустимост на
това оплакване. Възражението за изтекла погасителна давност е направено с отговора на
исковата молба и доводи в тази връзка банката е изложила в становището си по същество
пред първата инстанция, като е заявила, че банката не е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. На второ място, въззивното оплакване на банката е
основателно. Неоснователен е доводът в писмената защита на процесуалния представител
на ответника, че преценката на ОС Монтана е правилна. Съгласно приетото в т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
7
обективният факт на неплащането (или друго уговорено обстоятелство) и упражненото от
кредитора право да обяви целия дълг за предсрочно изискуем чрез волеизявление, което
трябва да достигне до длъжника. С достигането на това волеизявление на кредитора до
главния длъжник и ако обективно са настъпили уговорените обстоятелства за предсрочната
изискуемост, изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили.
Кредиторът по настоящото дело не твърди и не представя доказателства да е отправял и
длъжникът да е получавал негово волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост.
(решение на ВКС от 26.05.2017 г. по търг. дело № 50394 / 2016 г., IV ГО). По повод
извлечението от сметките, представено от ответника на л. 36 от делото пред ОС Монтана,
прието в първото с.з. пред ОС Монтана, въз основа на което съдът е приел, че банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем въззивният съд приема следното. Няма
доказателства по делото, които да водят до извода, че предсрочната изискуемост е
настъпила през 2011 г. о че е обявена на длъжника през 2014 г. с връчване заповедта за
изпълнение. Няма и доказателства дали извлечението е подписано от лице, овластено да
прави изявления за предсрочна изискуемост. Въпреки наличието на обективни предпоставки
съгласно договора към 2011 г., не може да се приеме,че банката е направила валидно
изявлението си, че упражнява правото за обявяване на предсрочна изискуемост: няма данни
нито за служителя, изготвил извлечението, нито кой е подписал заявлението, въз основа на
което е издаден изпълнителен лист съобразно отбелязването в извлечението, за да се
прецени дали лицето има представителна власт да упражнява това потестативно право на
кредитора и да внася изменения в договора. По твърдения на адв. Т. въз основа на това
извлечение е образувано ч.гр.д. 55/2014 г. Според твърденията във въззивната жалба имам
издаден изпълнителен лист през 2014 г., копие от който е връчен заедно със заповедта за
незабавно изпълнение на ответника през 2017 г. От съвпадащите изявления на страните
съдът приема, че през 2014 г. има издаден изпълнителен лист във основа на извлечение от
сметка. Няма доказателства кога заповедта за незабавно изпълнение е връчена на ответника
и съдът не може да приеме кога се е случило това. От настъпване на крайния падеж –
16.06.2008 г. до датата на подаване на заявлението на 12.08.2020 г. не е изтекла петгодишна
погасителна давност.
По тази причина възражението за погасяване по давност на всички претендирани вземания е
неоснователно и следва да се разгледа възражението за погасяване по давност на отделните
вноски.
По въпроса за естеството на вземанията за главница по договор за кредит и по-конкретно
дали задълженията за месечни погасителни вноски представляват периодични плащания
има трайна практика на ВКС, обективирана в решение №28 от 05.04.2012 г. по гр.д.
№523/2011 г. на ІІІ г. о.; решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о.,
решение №38/26.03.2019 г. по т.д.№1157/2018 г. на ІІ т.о. и др. В постановените по реда на
чл. 290 ГПК решения ВКС приема, че уговореното между страните връщане на предоставена
в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. В
решение №38/26.03.2019 г. съставът на ІІ т.о. излага аргументи, че горното разбиране
съответства изцяло и на дадените с ТР №3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни
разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.
111, б. ”в” ЗЗД, тъй като периодичните задължения, макар да са породени от един и същи
факт, са относително самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на
двете страни по договора. Като излага мотиви, че по отношение на договора за кредит това
изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й е повтарящо се, както и
че връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/,
съставът на ВКС отговаря, че приложима по отношение на това задължение е общата 5-
годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски.
8
При договора за кредит срокът за погасяване на цялото задължение е предварително
определен при сключването му. Това обаче не означава, че трябва да се чака падежът на
последната вноска – в случая 120 месеца след 16.06.2008 г. или обявяването на
предсрочната изискуемост, за да се сложи началото на давността. Институтът на
погасителната давност е предвиден, за да не толерира кредитора да бездейства, като нито
води иск за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна
изискуемост на вноските с ненастъпили падежи.
Ето защо, погасени по давност са 32 вноски, включващи главници и лихви за периода
15.09.2011 г. – 15.07.2015 г. в размер на 15193,92 лева (32х474,81 лева). Дължими са 36
анюитетни вноски с падеж от 15.08.2015 г. до 16.06.2018 г. в общ размер на 17 093,16
(седемнадесет хиляди деветдесет и три лева и шестнадесет стотинки). Тази сума се дължи
със законната лихва за забава съобразно постановеното в заповедта за незабавно изпълнение
- 13.08.2020 до плащането. Следва да се признае за установено вземане на ищеца за
17 093,16 (седемнадесет хиляди деветдесет и три лева и шестнадесет стотинки) за главница
със законната лихва за забава от 13.08.2020 до плащането, а искът до 31558,20 лева да се
отхвърли.
Отделно от това, е погасена с тригодишна давност на основание изричната норма в ЗЗД
относно давността за лихвите, частта за лихва от анюитетните вноски за всяка от вноските с
падеж от 15. 08.2015 г. до 15.07.2017 г. Общият размер на дължимите непогасени по давност
лихви е 2320,05 (две хиляди триста и двадесет лева и пет стотинки), изчислени като сбор от
следните лихви съгласно заключението на ВЛ Х.: 211,20 + 214,89 + 218,61 +222,35 + 226,11
+ 229,90 + 233,71 + 237,55 + 241,41 + 245,29 + 249,20 + 8,44. Следва да се признае за
установено вземане на ищеца за 2320,05 (две хиляди триста и двадесет лева и пет стотинки)
за договорна лихва за периода 15.08.2017 г. до 16.06.2018 г., а искът до 32803,46 лева и за
периода от 15. 08.2015 г. до 15.07.2017 г. да се отхвърли.
По повод претенцията за лихвена надбавка за забава, начислена до датата на настъпване на
изискуемостта на целия кредит, предвид погасяването по давност за частта преди 13.08.2017
г., съдът намира за основателен търсения размер от 2334,50 лева. Следва да се признае за
установено вземане на ищеца за 2334,50 (две хиляди триста и тридесет и четири лева и
петдесет стотинки) за лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 15.06.2018 г., а искът до
6142,73 лева и за периода 15.07.2011 г. -13.08.2017 г. да се отхвърли.
По повод претенцията за лихва за забава за периода от настъпване на изискуемостта на
целия кредит (16.06.2018 г.) до подаване на заявлението (12.08.2020 г.) съдът намира, че
същата се дължи само върху непогасената по давност част от дълга на основание чл. 119
ЗЗД и следва да се определи в размер на законната лихва за забава. При прилагане
правилото на чл. 162 ГПК и използване на изчислителен модул на НАП, намира, че
дължимата лихва е 4254, 73 (четири хиляди двеста петдесет и четири лева седемдесет и три
стотинки). Лихвата е изчислена върху сумата от главница, включваща неплатените главници
от анюитетните вноски от 17 093,16 и 2320,05 договорна лихва от анюитетните вноски
(17093,16+2320,05) и за периода от 16.06.2018 г. до 12.08.2020 г. Следва да се признае за
установено вземане на ищеца за 4254,73 (четири хиляди двеста петдесет и четири лева
седемдесет и три стотинки) за законна лихва за забава от 16.06.2018 г. до 12.08.2020 г. върху
непогасената част от дълга, а искът до 6364,23 лева да се отхвърли.
По повод таксата за разходи за изискуемост, претендирана в размер на 120 лева, съдът
намира, че същата е в размер на 60 лева съобразно тарифата с „Такси по кредити за текущо
потребление“ на л. 23 от делото пред РС Берковица. За разликата от 60 до 120 лева таксата е
недължима и искът следва да се отхвърли. Неоснователно е оспорването на ответника, че не
дължи такава такса: Тарифата е подписана от него, следователно е запознат със
съдържанието й и няма основание да се счете за неравноправна – фиксирана е и е обявена
предварително на потребителя.
Изводите на двете инстанции не съвпадат частично и съобразно посоченото по-горе
решението следва да се отмени в частите, в които въззивният съд е приел исковете за
основателни и да се потвърди в частите, в които е прието, че исковете следва да се
9
отхвърлят.
С оглед изхода на спора разноските, присъдени от първата инстанция, следва да бъдат
променени. Исковете са в общ размер на 76988,62 лева, уважената част е 26002,44 лева, а
отхвърлената – 50986,18 лева.
Дължимите от ответника разноски за производството пред РС Берковица по заповедното
производство според уважената част от исковете са 563 лева, включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и същите следва да бъдат присъдени на ищеца. Дължимите
от ответника разноски според уважената част от исковете за исковото производство пред ОС
Монтана са 663 лева, държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Решението следва да бъде отменено в
частта, в която на адв. Т. е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА над 1892
лева.
За въззивната инстанция в полза на въззивния жалбоподател - ищец според уважената част
от жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 833 лева за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
300 лева. В полза на адв. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в
размер на 1892 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 118 от 05.05.2022 г. по гр.д. 285/2021 г. на ОС Монтана в следните
части:
В частта, в която е отхвърлен искът по исковете по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422
от ГПК за признаване на съществуването на вземания в полза на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК ********* по договор за кредит за текущо потребление от 16.06.2008 г. срещу
длъжника Е. Д. Н., ЕГН ********** за следните суми: 17 093,16 (седемнадесет хиляди
деветдесет и три лева и шестнадесет стотинки) главница със законната лихва за забава
от 13.08.2020 до плащането, 2320,05 (две хиляди триста и двадесет лева и пет
стотинки) договорна лихва за периода 15.08.2017 г. до 16.06.2018 г., 2334,50 (две
хиляди триста и тридесет и четири лева и петдесет стотинки) лихва за забава преди
настъпване на изискуемостта за периода от 14.08.2017 г. до 15.06.2018 г., 4254,73
(четири хиляди двеста петдесет и четири лева седемдесет и три стотинки) законна
лихва за забава след настъпване на изискуемостта за периода от 16.06.2018 г. до
12.08.2020 г., както и такса за разходи за изискуемост в размер на 60 (шестдесет) лева,
за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № по ч.гр.д.
№303/2020 г. по описа на РС-Берковица
В частта, в която „Банка ДСК“ АД е осъдено да плати адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ЗА на адв. В. Т. за разликата над 1892 лева.
И вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,
че Е. Д. Н., ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ АД ЕИК ********* следните суми по
договор за кредит за текущо потребление от 16.06.2008 г., за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 303/2020 г. по описа на РС-Берковица:
17093,16 (седемнадесет хиляди деветдесет и три лева и шестнадесет стотинки)
главница със законната лихва за забава от 13.08.2020 до плащането;
2320,05 (две хиляди триста и двадесет лева и пет стотинки) договорна лихва за
периода 15.08.2017 г. до 16.06.2018 г.;
2334,50 (две хиляди триста и тридесет и четири лева и петдесет стотинки) лихва за
забава преди настъпване на изискуемостта за периода от 14.08.2017 г. до 15.06.2018 г.;
4254,73 (четири хиляди двеста петдесет и четири лева седемдесет и три стотинки)
10
законна лихва за забава след настъпване на изискуемостта за периода от 16.06.2018 г.
до 12.08.2020 г.;
60 (шестдесет) лева такса за разходи за изискуемост.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. Д. Н., ЕГН ********** да плати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* разноски
за заповедното производство пред РС Берковица в размер на 563 лева, за първата инстанция
пред ОС Монтана в размер на 663 лева и за въззивната инстанция пред АС София в размер
на 833 лева.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 38 ЗАдв да заплати на адв. В.
Т. от САК адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1892 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11