Р Е Ш Е Н И Е
№539
гр.Хасково, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в публично
заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА К.
при
секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия П. К. адм.
дело №491 по описа на АдмС - Хасково за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от Л.Д.К.
***, против отказ на кмета на Кметство с.Я., общ.Д., за издаване на
удостоверение за наследници на лицето Г. Б. П., обективиран в писмо с рег.
индекс 75/10.06.2020 г.
В
жалбата се сочи, че Г. Б. П. е бивш жител ***, починал на 17.03.2020 г., като
се твърди, че оспорващата била единствен негов наследник. Счита се, че
издаденият отказ е с незаконосъобразни мотиви.
В
писмено становище, подадено чрез пълномощник, се излагат допълнителни доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт. Изтъква се, че жалбоподателката не искала
от кмета на с.Я. информация, както било посочено в издадения административен
акт, а издаване на официален документ, какъвто бил удостоверението за
наследници. Твърди се, че неправилно кметът на с.Ябълково преценил наличието на
предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за гражданската регистрация
(ЗГР). Същите не били относими в настоящия случай. С отказа не било направено
разграничение на правната регламентация, дадена в чл.106, ал.1, т.1, от една
страна, и от друга в чл.106, ал.1, т.2 и т.3 от ЗГР. Член 106, ал.1, т.3 от ЗГР
нямал нищо общо с настоящия казус. Конкретизира се, че в случая ставало дума за
наследници на Б. П. Б., починал на 12.08.1977г., който оставил за наследници
трима синове – Г. Б. П., П. Б. П. и Д. Б. П.. Твърди се, че братята П. и Д. с
молба от 1998г. се отказали от наследството на покойния си баща и този отказ
бил вписан в специална книга на съда и било издадено Удостоверение
№1295/09.11.1998г. в Районен съд – Димитровград. Пояснява се, че оспорващата е
дъщеря на Д. П. Б. – брат на Б.П. Б., където Г. Б. П. се явявал единствен
наследник и правоприемник на имуществото, останало в наследство от баща му Б.П.
Б.. Акцентира се върху това, че след като Г. Б. П. починал на 17.03.2020 г. не
оставил низходящи, възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри, които
били направили отказ от наследство и този отказ ангажирал и низходящите на
брата на Г.Б.П.. В този случай наследник по съребрена линия била
жалбоподателката Л.Д.К.. Сочи се още, че в оспорения акт не била взета правната
природа на отказа от наследство. По изложените съображения се иска отмяната на
административния акт и връщане на административната преписка на кмета на с.Я.
за произнасяне съобразно задължителните изисквания по тълкуването и прилагането
на закона. Претендират се разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
Ответникът
– кмет на с.Я. не се явява и не се представлява. В отговор на жалбата и с
писмена молба по делото навежда доводи за законосъобразност на оспорения акт.
Претендира юрисконсулстко възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата
прави искане за намаляване на адвокатския хонорар до нормативно предвидения
минимум.
Административен
съд - Хасково, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
На
18.05.2020 г. жалбоподателката Л.Д.К. *** Заявление с рег.индекс: 75 за
издаване на удостоверение за наследници на лицето Г. Б. П., починал на
17.03.2020 г. Заявлението си мотивирала с това, че се явявала единствен
наследник на Г. Б. П., като в тази връзка посочила, че е дъщеря на Д. П. Б.,
брат на Б. П. Б., бивш жител ***, починал на 12.08.1977 г. Последният оставил
като наследници синовете си: Г. Б. П., П. Б. П. и Д. Б. П., които се явявали
първи нейни братовчеди. Братята П. и Д. се отказали от наследството на покойния
си баща и този отказ бил вписан в специална книга на съда и било издадено
удостоверение за това. Г. Б. П. починал на 17.03.2020 г., нямал низходящи
наследници и единствен наследник, предвид отказа на двамата братя от
наследство, била тя, като пряк наследник по съребрена линия от трета степен в
четвъртия ред на наследниците по закон.
С
писмо с рег. индекс: 75/10.06.2020 г. кметът на с.Ябълково, в отговор на
подаденото заявление, информирал Л.Д.К., че искането ѝ не може да бъде
удовлетворено, като посочил мотивите за това.
По
делото е представено Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.№4 от
23.06.2020 г., издадено от Кметство с.Я., от което е видно, че оспорващата е
дъщеря на Д. П. Б. - починал на 12.10.1983 г., като последният има брат – Б. П.
Б., починал на 12.08.1977 г. Видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
с изх.№3 от 23.06.2020 г., издадено от същото кметство, лицето Б. П. Б. е имало
трима сина, а именно: П. Б. П., Д. Б. П. и Г. Б. П., последния починал на
17.03.2020 г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните
изводи от правна страна:
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в
законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално
допустима. Съдът, намира, че обжалваното писмо представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК. В същото се съдържа
властническо волеизявление – отказ за издаване на удостоверение за наследници.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Процедурата
по издаване на удостоверение за наследници представлява административна услуга
по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията, като формата на
заявленията/исканията, редът и сроковете за отстраняване на недостатъци в тях,
препращането на компетентен орган, сроковете за издаване на индивидуални
административни актове и за извършване на административни услуги, както и
другите въпроси, свързани с издаването на актове във връзка с административното
обслужване, са определени в дял втори на АПК, с оглед общата препратка на чл.7
от Наредбата за административното обслужване. Предвид спецификата на настоящия
случай относно реда за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, видовете удостоверения и техните образци, приложение намират и
нормите на Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз
основа на регистрите на населението. Материалната компетентност за извършване
на цитираната по-горе административна услуга е нормативно определена в чл.2,
ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г., а именно - удостоверения въз основа
на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на
кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската
администрация. Териториалната компетентност е визирана в ал.5 на същата норма,
съгласно която удостоверения за наследници се издават от общината, от района
или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. В процесния
случай оспореният административен акт е издаден от кмета на Кметство с.Я.,
общ.Д., който се явява материално и териториално компетентния орган за издаване
на исканото удостоверение за наследници, съответно и компетентен да издаде
отказа, доколкото са налични безспорни данни, че лицето, за което се прави
искане за издаване на удостоверение за наследници, е починало в с.Я., общ.Д.,
т.е. е с последен постоянен адрес на територията на това населено място в тази
община.
При
проверка на оспорения акт за съответствието с изискванията за форма, предвидени
в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, съдът констатира, че същият е издаден в
нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Съгласно
цитираната норма, административният акт се издава в писмена форма и съдържа фактически
и правни основания за издаване. В случая фактически и правни основания за
издаване на акта са посочени в оспореното писмо, налице е обаче разминаване
между тях, което на практика води до липса на относими за случая фактически или
правни основания. Според обективираните в него фактически основания, от една
страна, исканата от заявителя информация касае предоставянето на данни от
ЕСГРАОН, което се извършвало по специален ред, предвиден в закон, защото било
свързано с предоставянето на лични данни за трети лица. В конкретния случай
удостоверението за наследници на Г. Б. П. можело да бъде предоставено на
законните му наследници, на изрично упълномощено от тях трето лице или по реда
на ГПК и НПК. В акта е записано, че искането не може да бъде удовлетворено и
данни относно наследниците на посоченото от заявителя лице не следва да бъдат
предоставени. За целта било необходимо да се представи нотариално заверено
изрично пълномощно от пряк наследник или съдебно удостоверение, които по
безспорен начин да удостоверят правото за получаване на удостоверение за
наследници на починалия Г. Б. П.. От друга страна, в оспорения акт като правни
основания са посочени разпоредбите на чл.106, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР) и чл.141 от Наредба за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация.
Посочените
в административния акт правни основания предвиждат, чл.106, ал.1 от ЗГР –
„данните от ЕСГРАОН се предоставят на: т.2 държавни органи и институции,
съобразно законоустановените им правомощия, т.3 български и чуждестранни
юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на
Комисията за защита на личните данни“. Член 141 от Наредба за функциониране на
Единната система за гражданска регистрация, „данните от регистрите се
предоставят при спазване разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, на
Закона за защита на личните данни и на други специални закони“.
Безспорно,
разпоредбите на чл.106, ал.1, т.2 и т.3 от ЗГР, разглеждат хипотези на предоставяне
на данни от ЕСГРАОН на държавни органи, институции, български и чуждестранни
юридически лица. Тоест визираните от посочените в оспорения акт правни
основания не касаят предоставянето на данни на физическо лице, каквото е
жалбоподателката Л.К.. В тази връзка позоваваното на това правно основание за
издаване на процесния отказ не касае субекта, подал заявлението пред органа, и
по никакъв начин не е обвързано с обективираните в акта фактически основания за
издаването му. В този смисъл, посочените от административния орган правни
основания не са относими. Действително, другото посочено в акта правно
основание - чл.141 от Наредбата за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация, предвижда, че данните от регистрите се предоставят при
спазване разпоредбите на ЗГР, Закона за защита на личните данни и на други
специални закони, но това не е достатъчно, за да се изпълнят изискванията за
правно мотивиране на административния акт, тъй като препратката към законите е
обща и не визира конкретни разпоредби от тях. Поради това е нужно адресатът на
акта, както и съдът, сами да анализират и определят относимата за случая правна
норма, което е недопустимо.
Констатирано
несъответствие прави административния акт немотивиран, като накърнява правото
на адресата му да разбере действителната причина за постановения от органа
отказ. Препятствана е и възможността за съда да проследи и установи материалната
законосъобразност на същия.
Така
допуснатото от издателя на административния акт представлява съществено
нарушение на изискванията за форма. Мотивирането на акта е задължение на
административния орган, като мотивите следва да се съдържат в него или в
преписката по издаването му. В случая това задължение не е изпълнено. Нито от
административния акт, нито от преписката по издаването му, може да се извлече
конкретната относима правна норма, обосноваваща постановения отказ. Дължима е
корелация на фактическите и правните основания, като липсващите или неправилно
посочени правни основания не могат да се заместят фактически и обратно. Иначе
казано, посочването само на фактически или само на правни основания, или както
е в случая разминаването между тях, не изпълнява изискванията на закона за
форма на административния акт, респ. за неговата законосъобразност.
Констатираното
в случая нарушение на формата е съществено. То налага отмяна на оспорения
индивидуален административен акт и връщане на административната преписка на
административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на
настоящото решение – издаване на акта при излагане в него на фактически
основания с относимите към тях правни такива.
При този изход на делото, с оглед направеното искане за
разноски, такива следва да се присъдят, като на жалбоподателката следва да се
платят 400 лева - адвокатско възнаграждение и 10 лева - държавна такса, общо
410 лева, дължими от ответника. По отношение на направено възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, следва да се посочи, че
същото се явява неоснователно, предвид размера на претенцията – 400 лева,
определена под минималните предвидени за такъв вид дело 500 лева в чл.8, ал.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
отказ
на кмета на Кметство с.Я., общ.Д., за издаване на удостоверение за наследници
на лицето Г. Б. П., обективиран в писмо с рег. индекс 75/10.06.2020 г.
ВРЪЩА
преписката
на кмета на Кметство с. Я., общ. Д., за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА
кмета на Кметство с. Я., общ. Д., да заплати на Л.Д.К., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: