№ 55
гр. Бургас, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20222120202855 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на Б. В. В. с ЕГН:**********, чрез
адв.В. А., със съдебен адрес: гр.*, ул.“*“ №7, срещу Наказателно постановление № 22-0769-
001327/20.07.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с
което за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лева.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
били допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Изтъква се
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗАНН, поради липса на изложение на фактите по
делото в наказателното постановление. Моли се за отмяна на атакувания акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява а се
представлява от адв.А., който поддържа жалбата. На първо място, изтъква, че нарушението
не е установено по несъмнен начин от събраните доказателства. На следващо място,
посочва, че АУАН е съставен в нарушение на закона, тъй като не бил съставен в
присъствието на двама свидетели, доколкото актосъставителят и посоченият в АУАН
свидетел не били такива по установяване на административното нарушение. Отново моли за
отмяна на атакуваното НП, както и за присъждане на разноските, направени от страна на
жалбоподателката.
Административнонаказващият орган се представлява от упълномощен юрисконсулт
- *, която счита, че жалбата е неоснователна, поради което и пледира за потвърждаване на
1
НП изцяло. В приложено писмено становище юрк. Желязкова развива съображенията си,
като моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 5 гръб - НП е връчено на
жалбоподателя на 25.07.2022 г., а жалбата е депозирана на 02.08.2022 г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и
основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 19.04.2022 г., около 09:46 часа, жалбоподателката управлявала лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № * в гр. Бургас, като на кръстовището на бул. „Стефан
Стамболов‘ и ул.“Струга“, извършила маневра по преминаване от лява лента за движение на
пътното платно, по която се движела до момента, в дясна пътна лента, по която се движел
към този момент товарен автомобил „Волво“ с рег.№ *. При преминаването от лявата в
дясна пътна лента В. не пропуснала товарния автомобил, в резултат на което го ударила и
допуснала ПТП с материални щети по двете МПС.
След така настъпилото съприкосновение, водачът на товарния автомобил, който бил
първоначално спрял, напуснал местопроизшествието, а жалбоподателката подала сигнал до
полицейските органи.
Впоследствие и двамата водачи на участвалите в процесното ПТП автомобили били
призовани в Сектор „Пътна полиция“ гр.Бургас, където на жалбоподателката бил съставен
АУАН със сериен №* от 19.04.2022 г., като й било вменено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.
Впоследствие, въпреки депозираното от нейна страна възражение (л.12), било издадено
процесното НП, с което била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност
за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, поради което, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал.
1, т. 5 ЗДвП, й било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, които като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - * - Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР- гр.Бургас, която към
дата 20.07.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
2
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като то е съобразено с
нормата на чл. 57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 ЗАНН.
Въпреки това обаче, в хода на административнонаказателното производство са
допуснати нарушения на закона.
Първото такова нарушение е неправилна правна квалификация при правилно
установени факти. Според чл.25, ал.1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Според
правилото на следващата алинея на същата норма, а именно на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се
намира в дясната пътна лента.
Съпоставката на двата текста, като че ли не обосновава извод за неправилна правна
квалификация на деянието, описано в НП. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП установява
задължение за водача преди извършването на определени (но неизчерпателно изброени)
действия, сред които и преминаване в друга пътна лента, да се убеди, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението, както и да съобразява своята маневра с
тяхното разположение и параметри на движение, всичко това – за осигуряване на пътната
безопасност. Съответно, разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП урежда единствено
правоотношенията, свързани с предимството на водачите при престрояване от една в друга
съседни пътни ленти в две хипотези – при самостоятелно преминаване на едно МПС от една
лента в друга лента и при едновременни маневри на две пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти.
В конкретния случай, деянието на В., както е описано в
административнонаказателната преписка и както бе установено да е осъществено, е
свързано с маневра, при която тя е навлязла в съседна лента (престрояване) към движещото
се в нея ППС, без да е налице едновременна маневра от страна на жалбоподателя и на
3
другия водач за преминаване в двете съседни пътни ленти. В. не е осигурила предимство на
водача на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента и при
навлизането си е ударила автомобила с рег. № *, т. е. действала е без предварително да се
убеди, че така няма да създаде опасност за преминаващото край нея ППС и в нарушение на
изискването за пропускането му, с което деяние е осъществен именно състава на чл. 25, ал. 2
ЗДвП. Като е квалифицирал неправилно деянието по чл.25, ал.1 ЗДвП, наказващият орган е
засегнал правото на защита на В., подвеждайки извършеното от нея под фактически състав,
съдържащ обективни елементи, неотносими към казуса.
Нарушена е разпоредбата и на чл. 40, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗАНН, тъй като АУАН
е съставен в присъствието само на един свидетел, който е посочен като свидетел очевидец.
По делото няма нито свидетели, които да са очевидци на случая, нито такива по
установяване на нарушението (който не е очевидец на момента на настъпване на
нарушението). В. и вторият водач на ППС, който също е участвал в процесното ПТП, са
извикани впоследствие в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, където са им били съставени
АУАН. В АУАН, съставен на настоящата жалбоподателка, е посочен З. Д. като свидетел -
очевидец. Установи се, че по делото не е имало такива, поради което той е свидетел по
съставяне на АУАН (т.е. трето лице, невъзприело лично обстоятелства по случая). В тази
хипотеза, законодателят изисква АУАН да се състави в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него – чл.40, ал.3 ЗАНН. С оглед неспазване
изискването на разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗАНН е осъществено процесуално нарушение,
което е опорочило административнонаказателното производство.
Предвид това, а и с оглед нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН и чл.42,
ал.1, т.5 ЗАНН, непосочвайки съобразно установените факти правилната законова
разпоредба, която е нарушена, то наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, претенцията на В. за присъждане в нейна полза на
направените разноски, се явява основателна и следва да бъде уважена. Съобразно
представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева,
на основание чл.63д от ЗАНН, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените от нея разноски в размер на 350 лева за заплатен адвокатски хонорар в пълен
размер с оглед характера и сложността на производството.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-001327/20.07.2022 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 25, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Б. В. В. с ЕГН:**********
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. В. с ЕГН:********** сума в
4
размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски
за възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5