№ 335
гр. Р. 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Мария Велкова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500417 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Виваком България“ ЕАД- гр.София,
ЕИК ********* против решение №529/19.04.2023 г., постановено по гр.д.№
4742/2022 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от Н. И.
П. установителен иск за недължимост на сумата в размер на 519.57 лв.-
неустойка по договор за мобилни услуги. Твърди се, че решението е
неправилно като постановено при допуснати процесуални нарушения,
неправилно приложение на закона и необоснованост по изложените в жалбата
съображения. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което искът се отхвърли.
Ответникът по жалбата Н. И. П. подал отговор по реда на чл.263 от ГПК,
в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението
за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноските за
производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството е образувано по предявен иск за установяване на
недължимост на неустойка в размер на 519.57 лв. по договор за мобилни
услуги с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства е установено по категоричен
начин, че на 10.10.2020 г. страните по делото са сключили договор за
предоставяне на интернет и телевизионни услуги, сключен при ОУ, по силата
на който жалбоподателят се е задължил да предоставя избраните услуги на
адрес гр.Р. ж.к.“ Д.-3“, ул. „И.“ *, бл. „Д.“, *, *, абонатът се е задължил да
заплаща месечна цена за абонамент. Договорът е бил сключен за срок от 24
месеца. Страните са уговорили, че при прекратяване на договора преди
изтичане на уговорения срок или по вина на абоната, вкл. и при неплащане на
дължимите суми, абонатът дължи неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, вкл. за допълнителни услуги по
техния стандартен размер без отстъпка. С писмено предизвестие от
31.12.2021 г. Н. П. е заявил предросрочно прекратяване на договора и
допълнителните споразумения към него като се е съгласил да заплати
уговорената неустойка. Договорът е бил прекратен, считано от 17.02.2022 г.,
когато абонатът е върнал с приемо- предавателен протокол предоставеното
му от жалбоподателя оборудване като отново е декларирал, че е информиран
и съгласен, че дължи неустойка, която ще бъде начислена в следващата
месечна сметка за услугата. Размерът на дължимата от абоната неустойка
възлиза на 519.17 лв., което е отразено в кредитната му сметка. За дължимата
сума същият е уведомен и е поканен да я заплати.
Н. П. е оспорил дължимостта на неустойката за предсрочно
прекратяване на договора с доводи, че причина за прекратяването му е
липсата на техническа възможност да се предоставя услугата на посочен от
него нов адрес, както и с доводи, че същата е неравноправна и поради това на
основание чл.143 във вр.146 от ЗЗП е нищожна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният
2
иск за недължимост на неустойката по съображения, че договорът между
страните бил прекратен поради липса на техническа възможност за
предоставяне на услугата, в който случай не се дължи неустойка и връщане на
отстъпки. Прието е също, че начислените суми не се дължат и на основание
чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като представляват форма на скрита неустойка,
която надвишава размера на тримесечните такси и поради това водило да
неоснователно завишаване на обезщетението.
Обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо последните да се доказват. Цитираната
правна норма сочи, че неустойката е изрична договорна клауза, чийто
съществен елемент е предварителната определеност на размера на
обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението. Същата освен
обезпечителна и обезщетителна функция, изпълнява и наказателна функция,
тъй като кредиторът е в правото си да я претендира и в случай, когато вреди
изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер.
За да бъде уважен иск за неустойка, следва да се установи наличието на
договорна връзка между страните, клауза за неустойка, както и наличието на
други юридически факти, от които възниква задължението за неустойка-
неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, респ. предсрочно
прекратяване на договора.
В настоящият случай е налице договорна връзка между страните,
породена от сключен срочен договор за интернет и телевизионни услуги, в
който страните са уговорили и неустойка при предсрочно прекратяване на
договора.
Безспорно е установено, че жалбоподателят е предоставял избраните от
абоната услуги на посочения в договора адрес, както и че същият е поискал
услугата да се доставя на нов адрес. В договора не е рагламентирано
задължение от страна на оператора да доставя услугите на избран и различен
от посочения в споразумението адрес, поради което обстоятелството дали е
налице техническа възможност за доставяне на услугите на различен от
3
посочения в договора адрес е правно ирелеватно.
Без правно значение са и мотивите на абоната за предсрочно
прекратяване на договора, каквото същият е предприел с подаденото на
31.12.2021 г. предизвестие за прекратяването на услугите. При подаване на
заявлението за предсрочно прекратяване на договора, абонатът е бил
надлежно уведомен за дължимостта на уговорената неустойка, както и за
задължението си да върне предоставеното му оборудване. Действието на
договора е прекратено като на 17.02.2022 г. абонатът е върнал и
предоставеното оборудване с приемо- предавателен протокол, двустранно
подписан. В протокола същият отново е удостоверил, че е запознат и е
съгласен дължимата от него неустойка да бъде начислена към следващата му
месечна сметка.
Предсрочното прекратяване на договора от страна на абоната е нов
правно релевантен факт, настъпил в облигационната връзка между страните,
който е породи нови правни последици. За жалбоподателят е възникнало
субективното право да получи уговорената в договора неустойка, респ. за
абоната е възникнало задължението да я заплати.
Ответникът по жалбата е оспорил дължимостта на неустойката с доводи,
че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави и ЗЗП.
Доводите за нищожност за изцяло неоснователни.
Страните по делото при сключването на договора са уговорили
неустойка, равняваща се трикратния размер на стандартните месечни
абонаментни такси.
Така договорената клауза за неустойка не се явява неравноправна, нито е
в разрив с принципите на добрите нрави, тъй като кредиторът следва бъде
възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД.
Предвидима вреда при предсрочно прекратяване на договора е
нереализираната печалба от доставчика на услугата, защото за целия срок на
действие на договора, той би реализирал печалба от месечните такси, което
ще надхвърли трикратния им размер.
Санкцията за неизпълнение на договорните задължения на абоната, който
е поискал прекратяването на договора преди изтичане на срока му, не може да
бъде определена като неравноправна или вероятно неравноправна клауза. С
4
тази клауза не са нарушени добрите нрави като общо основание за
нищожност.
Уговорения трикратен размер на таксите кореспондира със санкционния
и обезщетителен характер на неустойката по смисъла на чл.92 от ЗЗД и не е
израз на несъответствие с присъщите й функции.
Абонатът дължи заплащане на уговорената неустойка за предсрочното
прекратяване на договора в установения по делото размер.
С оглед на това предявеният от него иск за недължимост на процесната
сума е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени и
вместо него да се постанови ново решение, с което искът се отхвърли.
Разноските за първоинстанционното и въззивното производство са в
тежест на ответника по жалбата. Жалбоподателят е претендирал само
заплащане на направените от него разноски за първоинстанционното
производство. В производството пред първоинстанционния съд
жалбоподателят е представляван от юрисконсулт, поради което и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъди сума за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3
от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №529/19.04.2023 г., постановено по гр.д.№
4742/2022 г. на Русенския районен съд и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. И. П., ЕГН ********** от гр.Р. ж.к.“Д.-
3“, ул.“Н. В.“ **, **, **, **, ** против „Виваком България“ ЕАД- гр.София
иск за установяване иск за недължимост на сумата в размер на 519.57 лв.-
неустойка по договор за мобилни услуги като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН ********** от гр.Р. ж.к.“Д.-3“, ул.“Н. В.“ **,
**, **, **, ** да заплати на „Виваком България“ ЕАД- гр.София сумата в
размер на 150 лв. съдебни разноски.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6