№ 3772
гр. Варна, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100502099 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Групама Застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47А,
представлявано от Селин Болар, действащо чрез юрк.Д. Д., против Решение
№2712/18.08.2022г. по гр.д.№12049/2021г. на PC Варна, в частта, с която което е уважен
предявеният от В. К. П., с ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес: ***, чрез адв.Б.
З., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника
да заплати на въззиваемия застрахователно обезщетение в размер на 10000лв. за претърпени
неимуществени вреди в резултат от смъртта на баба му, настъпила в следствие от ПТП на
02.05.2019г. по вина на водача на л.а.“БМВ 320Д“, с рег.№В 2527 РС, чиято отговорност е
застрахована при ответника по Договор “Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано 08.05.2019г. до окончателно изплащане на задължението..
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е недопустимо, евентуално
необосновано, неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се,
че ищецът не е легитимиран да предяви искове за неимуществени вреди от смъртта на
своята баба, тъй като не попада в роднинският кръг с право на обезщетение или за когото да
е установено, че е налице изключението визирано в Тълкувателно решение №1/2016 от
21.06.2018г. по тълк.дело 1/2016г. на ОСНГТК. Оспорват се изводите на съдът за доказаност
по делото, че между лицето, което претендира обезщетение и починалата, е съществувала на
трайна и дълбока емоционална връзка, както и че в резултат от смъртта на близката, за
ищеца са настъпили сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания. Развити са подробни съображения в подкрепа на тези доводи като се сочи и
относима съдебна практика. На следващо място се поддържа, че обезщетението се
1
претендира, респективно е уважено в изключително завишен размер, съобразно принципа на
справедливостта визиран в чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и социално-
икономическите условия и стандарт на живот в Република България. С оглед горното, се
моли за отмяна на атакуваната част от решението и отхвърляне на предявеният иск,
евентуално за редуциране на неговият размер, ведно с присъждане на сторените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени
подробни съображения за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта
и за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Направен е подробен анализ
на гласните доказателства, според който същите установяват наличието на горе-посоченото
изключение, което легитимира ищеца да получи застрахователно обезщетение, както и за
адекватността на обезщетението спрямо търпените вреди. Ето защо се моли за
потвърждаване на атакуваната част от решението и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Групама Застраховане“ ЕАД, против
Решение №2712/18.08.2022г. по гр.д.№12049/2021г. на PC Варна, в частта, с която което е
уважен предявеният от В. К. П., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия застрахователно обезщетение в
размер на 10000лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на баба му,
настъпила в следствие от ПТП на 02.05.2019г. по вина на водача на л.а.“БМВ 320Д“, с рег.
№В 2527 РС, чиято отговорност е застрахована при ответника по Договор “Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано 08.05.2019г. до
окончателно изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№2099/2022г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 30.11.2022г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3