Решение по дело №714/2023 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260
Дата: 17 октомври 2023 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20235640200714
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. гр. Хасково, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Нина П. Делчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200714 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т. Д. Г. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № Х-28-17/09.08.2023 г. на Началник на Регионална дирекция
за национален строителен контрол - Хасково, с което на основание 232, ал. 1,
т. 2, предл. трето от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 145, ал. 2 от
ЗУТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че
същото било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение в
негово отсъствие без да са налице предпоставките за това и при издаване на
наказателното постановление при описание на деянието и обстоятелствата,
при които било извършено нарушението, в каквато насока формулира и
доводи по същество, свързани с одобрения инвестиционен проект и
1
твърденията за неправилно включване на елементи, които според
жалбоподателя съставлявали кули в РЗП на обекта и надвишаване на
одобрения Кинт за процесния имот. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен процесуален
представител.
Административнонаказващият орган – и. д. Началник на Регионална
дирекция за национален строителен контрол - Хасково, редовно призован, не
се явява. В съдебно заседание, се представлява от упълномощения по делото
процесуален представител – ст. юриск. Д. У., който оспорва подадената
жалба, а в хода по същество развива конкретни съображения в подкрепа на
искането си да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно
постановление – потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2023 г. била извършена проверка от свид. М. Т. М. и свид. М.
Н. М., двамата на длъжност „******“ в Регионална дирекция за национален
строителен контрол – Хасково на издадено от жалбоподателя, в качеството му
на Главен архитект на Община Хасково, Разрешение за строеж №
189/04.06.2023 г. на строеж, обявено с писмо с peг . индекс 53Е-810-
2#3/05.05.2023г. от Община Хасково, /постъпило в РДНСК - Хасково с вх. №
РС-ХС-565-01-015/10.05.2023г./. В хода на проверката било възприето от
контролните органи, че в обяснителната записка в проекта по част
„Архитектурна“ неправилно била изчислена РЗП съответно и коефициента на
интензивност /Кинт./, като помещението на кота +14.40 м. с външни размери
3,75 м. /6,55м. /ЗП - 24,56 кв.м./ не било вкарано в РЗП, съгласно § 5, т. 18 от
ДР на ЗУТ, предвиждащ, че „Разгъната застроена площ“ е сборът от
застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото
2
застрояване. В разгънатата застроена площ се включват и застроените площи
в подпокривното пространство на сградите. В застроената площ на
надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и
терасите. Възприето било, че неправилно били отразени и изчислени кулите
над покривната плоскост, тъй като съгласно чл.92, ал.1 от Наредба № 7 от 22
декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, над покривната равнина се допускат
издатини, като капандури, корнизи, перголи, слънчеви фотоволтаични и/или
топлинни преобразуватели и други, ако остават зад равнината, разположена
успоредно на разстояние 70 см от равнината, проведена съгласно изискването
на чл. 74, ал. 2, а в случая били добавени 70 см. и след тях са изчислени
площите по чл.93, ал.2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. По този начин надвишението над 25 кв.м., предвидено в чл.93. ал.2 от
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. следвало да бъде включено към РЗП за
изчисляването на Кинт. След като преценили, че съгласно обяснителната
записка по част „Архитектурна“ постигнатият с проекта устройствен
показател коефициент на интензивност (Кинт) е 2.99, при максимално
допустим по ПУП Кинт 3.0, като при добавянето на горецитираните площи
Кинт щял да надвиши 3.0, с което се нарушават предвижданията на ПУП-ПЗ,
приели, че жалбоподателят Т. Д. Г., във функциите си на Главен архитект на
Община Хасково съгласувал инвестиционен проект за строеж:
„Многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ XIII, кв.326 по плана на
гр. Хасково, поземлен имот с идентификатор №77195.712.72 по КК на гр.
Хасково, с административен адрес: гр. Хасково, ул. „*******, с възложители
„ЕР БИЛДИНГ 21“ ООД, ЕИК: *********, М. В. М., В. М. В. и В. М. В., в
нарушение на чл.145, ал.2 от ЗУТ.
Въз основа на тези констатации, обективирани в съставен в хода на
проверката Констативен протокол №ХС-РС-189/22.05.2023г. и след
достигнатия извод за извършено нарушение, на 07.07.20223 г. бил съставен от
свид. М. Т. М. срещу Т. Д. Г. в качеството му на Главен Архитект на Община
Хасково, Акт за установяване на административно нарушение № Х – 28 от
същата дата за нарушение по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, вр. чл. 161, ал. 1 от ЗУТ.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
отсъствие на жалбоподателя Т. Д. Г., след като същият, въпреки изпратената
3
Покана изх. № РС-ХС0565-01-015/26.06.2023 г., не се явил, като на 13.07.2023
г., екземпляр от него му бил връчен.
В рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от
съставения АУАН не е постъпило писмено възражение срещу процесния
АУАН и не е постъпило предложение от нарушителя до наказващия орган за
сключване на споразумение, както е отбелязано в съставения Констативен
протокол № 253 от 08.08.2023 г.
При издаване на наказателното постановление, административно -
наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в
акта за установяване на административно нарушение и след като установил,
въз основа на Констативен протокол № 253 от 08.08.2023 г., че в законовия 14
– дневен срок в РДНСК – Хасково не е постъпило предложение от
нарушителя до наказващия орган за сключване на споразумение, издал
наказателното постановление и наложил процесното административно
наказание.
Представени и приети като писмени доказателства в хода на
производството пред съда са: Обяснителна записка към проект част
„Архитектурна“ на обект: „Многофамилна жилищна сграда“ на Поземлен
имот 77195.712.72, УПИ XIII, кв. 326, ул. „******“, град Хасково, както и
проект част „Архитектурна“ на обект: „Многофамилна жилищна сграда“ на
Поземлен имот 77195.712.72, УПИ XIII, кв. 326, ул. „******I“, град Хасково,
ниво кота 14+40.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Т. М. и М. Н. М.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, касаещи извършената проверка
и предприетите действия от контролните органи, както и тези, свързани с
неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, поради което ги възприема като достоверни при очертаване на
осъществената фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от Закона за устройство на
територията Техническите или работните инвестиционни проекти се
4
съгласуват и одобряват от Техническите или работните инвестиционни
проекти се съгласуват и одобряват от: 1. главния архитект на общината
(района); 2. областния управител – за обекти на техническата инфраструктура
с обхват повече от една община или за обекти с регионално значение; 3.
министъра на регионалното развитие и благоустройството за: а) обекти с
обхват повече от една област; б) обекти с национално значение и/или
национални обекти; в) републиканските пътища, железопътните магистрали и
железопътните линии; 4. (изм. и доп. – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) министъра на
отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи, от председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност“, от председателя на Държавна
агенция „Разузнаване“ или от председателя на Държавна агенция
„Технически операции“ – за специалните обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната. Според ал. 2 на цитираната норма, съгласуването на
инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им
с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите
за разполагане на застрояването и устройствените показатели. По силата на
чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг
закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което:
съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон,
на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по
проектирането и строителството, както и на действащите устройствени
планове. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция
на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в
отсъствие на жалбоподателя, който, след като е бил поканен, не се е явил и
макар цитираната покана, отправена до него да не е приложена, този факт се
установява и от свидетелските показания, които са годен доказателствен
източник и относно действията, във връзка с процедурата по съставяне на
акта за установяване на административно нарушение. Нещо повече, след като
в случая се установява, а и не е спорно, че АУАН е съставен в отсъствие на
лицето, вписано в него като нарушител, то това не представлява съществено
процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на
5
издаденото наказателно постановление. Въпреки, че има данни поканата за
съставяне на акта да е била изпратена и получена в Община Хасково, по
месторабота на главния архитект, но няма данни, че той лично е получил
поканата, то впоследствие актът му е предявен и връчен по надлежния ред,
при което той е имал възможност да упражни пълния си обем от права –
запознал се е с акта, вписал е в същия, че има възражения още при връчването
му, имал е възможността да депозира такива и след това. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение, обаче, не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които
следва да съдържа. Конкретно относно тези по т. 3 на цитираната норма - да
се впишат датата и мястото на извършване на нарушението, влияещо от своя
страна на преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм
основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване,
следва да се изтъкне, че по отношение на датата на нарушението, че датата на
неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар
да е възможно да съвпадат, се различават една от друга по своята същност и
за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, така и
от съда. Твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в
акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая, в съставения акт за установяване на
административно нарушение изрично е посочено, че е прието нарушението да
е извършено на 03.05.2023 г. и е конкретизирано, че тези твърдения са
обвързани с датата на съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, а
ясно отграничена е датата на установяване нарушението – 22.05.2023 г.,
станало при проверка от длъжностните лица при РДНСК – Хасково на така
издаденото разрешение за строеж. Същевременно, обаче, не особено ясно е
посочено в какво се изразява изпълнителното деяние. Действително,
обобщено е вписано, че жалбоподателят арх.Т. Д. Г., с ЕГН **********, във
функциите си на главен архитект на Община Хасково бил съгласувал
инвестиционен проект за описания строеж, в нарушение на чл.145, ал.2 от
ЗУТ, която разпоредба е цитирана, но това е пределно общо твърдение, а след
това е пояснено, че неправилно бил изчислена РЗП, съответно и коефициента
на интензивност, като посоченото помещение на +14.40 м. с описаните
външни размер и ЗП 24.56 кв. м. не било вкарано в РЗП, както и че
неправилно били изчислени и кулите над покривната плоскост.
6
Същевременно, обаче, се препраща към нормата на чл. 92, ал. 1 от от Наредба
№ 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, отнасяща се не до кулите, а
допустимост над покривната равнина на издатини, като капандури, корнизи,
перголи, слънчеви фотоволтаични и/или топлинни преобразуватели и други,
при условие, че остават зад равнината, разположена успоредно на разстояние
70 см от равнината, проведена съгласно изискването на чл. 74, ал. 2 от
цитираната наредба. По този начин се внася неясността във фактическите
твърдения, които са от естество да затруднят правото на защита в пълен
предоставен от закона обем, включително в аспекта на възможността
привлеченото към отговорност лице да узнае всички факти от състава на
нарушение, за които се цели нейното ангажиране. Извод, който не се променя
от добавените твърдения, че в случая били добавени 70 см. и след тях били
изчислени площите по чл.93, ал.2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, като не става ясно в крайна сметка контролните органи,
приели ли са, че се касае за кули над покривната плоскост, за които е
относима нормата на чл. 93, ал. 2 от Наредбата или се твърди наличието на
издатини сред изброените в чл. 92, ал. 1 от Наредбата, за които се отнасят
нормативите по този текст. В крайна сметка, липсват въобще и твърдения за
площта на имота, за разгънатата застроена площ на целия строеж, а само за
„невкараната“ в РЗП застроена площ, което не позволява преценка дали това
би променило и конкретно надвишило максимално допустимия пои ПУП
Кинт, както се твърди. Тези съждения са основата и за последващите относно
правната квалификация на деянието, предвид бланкетния характер на текста
на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ, препращаща веднъж към ал, 1 и втори път към
конкретни правила и нормативи и съдържанието на диспозицията й следва да
бъде запълнено с необходимите текстове от закона в широк смисъл, а преди
това, и с необходимите фактически твърдения. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
съгласно чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ и Заповед № РД-13-
047 от 04.02.2022 г. на Началника на ДНСК в кръга на правомощията му, но
по съдържанието му, доколкото е възприето изложеното в процесния АУАН,
не отговаря на изискванията съответно по чл. 57 от ЗАНН относно
необходимите реквизити, отнасящи се описание на нарушението и относно
7
релативната правна квалификация. Допуснатото процесуално нарушение при
съставяне на процесния АУАН и издаване на обжалваното НП е от
категорията на съществените, с оглед въведения от законодателя критерий за
това и се явява основание за отмяна на санкционния акт, в който тези
нарушения са възпроизведени на процесуално основание, без да се обсъждат
доводи по същество.
За пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано, че от
материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление се потвърждават само в една част, но необосновани остават в
частта за допуснати грешки при изчислението на РЗП, които не просто водят
до промяна в разгънатата застроена площ, но и че с тази промяна се стига до
надвишение на Кинт в разрез с предвиденото в ПУП.
Така констатациите за извършено нарушение на дата 03.05.2023 г. са
необосновани, както и изводите за наличие на основание за реализиране на
отговорността за нарушение на тази дата, водещи до неправилност на
санкционния акт.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно – отменено от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Х-28-17 от 09.08.2023 г. на
Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол –
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8