Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 18.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 19.12.2018 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Галя Н., като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр.д.№ 2020 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 440 от ГПК.
Производството по делото е образувано по депозирана
искова молба от В.В.Н. и П.В. ***, срещу ПИБАД, М.К.И. и В.Н.И., за признаване
за установено по отношение на ответниците на осн. чл. 440 от ГПК, че М.К.И. и В.Н.И.
не са собственици на недвижим имот – АПАРТАМЕНТ в гр. П., с идентификатор ***,
срещу който е насочено принудително изпълнение по изп.д. 669/2014г. на ЧСИ ***.
Ищците твърдят, че са собственици на имота, съгласно дарение, обективирано в ***
на нот. А. П.. Твърдят, че през м. февруари 2017г. разбрали, че срещу имота е
насочено принудително изпълнение по изп.д. 669/2014г. на ЧСИ ***, по което
длъжник е М.К.И., но т.к. имотът е придобит през време на брака между М.К.И. и В.Н.И.,
предявяват иска срещу двамата. Считат, че имат правен интерес от предявяване на
иска по чл. 440 от ГПК, т.к. са засегнати собственическите им права върху
имота. Считат, че са налице предпоставките за предявяването на иска – започнало
и неприключило изп.производство, насочено изпълнение върху имота, предмет на
иска. Считат, че се явяват трети лица на изпълнителното производство, сочат, че
имотът се намира във владение на ответника ПИБАД. Сочат също, че т.к. М.К.И. и В.Н.И.
са запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, то той не е
в тяхно владение. В хода на делото двамата ищци са направили изрично изявление,
че не оспорват двете ипотеки, учредени в полза на банката – ответник преди
придобиване собствеността на имота.
Ответникът - ПИБАД твърди, че искът е недопустим, че
правото на собственост на ищците върху имота не се оспорва, но те са придобили
тази собственост, след като имотът е бил ипотекиран през 2006 и 2007г. Счита,
че ищците имат качеството на ипотекарен длъжник, а не на трето лице, по смисъла
на чл. 440 от ГПК. Моли производството по делото да бъде прекратено. Претендира
разноски.
Ответниците М.К.И. и В.Н.И. не вземат становище по
иска.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим
имот ***ответниците М.К.И. и В.Н.И. са дарили в равни права на децата си –
ищците В.В.Н. и П.В.Н., следния свой недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 24, находящ се
в гр.П., ***, с площ 80.14 кв.м., заедно с принадлежащото към това жилище избено
помещение № 25 с площ 5.04 кв.м., както и с 0.818 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, или САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г., разположена в ПИ с
идентификатор 56722.660.291, при условие, че двамата дарители са си запазили
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дарения имот. Съгласно
приложеното съобщение за публична продажба по изпълнително дело №
20148150400669 на ЧСИ ***, за процесния имот е насрочена публична продан от
22.01.2017 г. до 22.02.2017 г., като по изпълнителното дело взискател е ответника
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, а длъжник – М.К.И.. Приложено е и обявление по
изпълнителното дело с изх.№ 61831 от 29.12.2016 г. за обявяване на втора
публична продажба на имота за задължение на М.К.И.. В обявлението е посочено
изрично, че върху имота има две вписани договорни ипотеки от 2006 г. и 2007 г.,
и двете в полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД. От представения на лист 51
от делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
*** е видно, че на 07.07.2006г., ответниците М.К.И. и В.Н.И., са учредили в
полза на ответника „Първа Инвестиционна Банка“ АД – София, ипотека върху
процесния имот като обезпечение на отпуснатия на М.К.И. овърдрафт до размер от
40 000 евро. От приложения на лист 53 от делото Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 184, том 13, дело 1654 от 2007г. на нотариус
Соня Панчева, е видно, че на 20.12.2007г., ответника „Първа Инвестиционна
Банка“ АД – София е предоставил на М.К.И. овърдрафт по разплащателна сметка в
размер до 52 000 евро със срок на ползване на овърдрафта до 19.12.2012г.,
като за обезпечаване на отпуснатия банков кредит собствениците на недвижимия
имот - ответниците ***- са учредили ипотека върху имота, предмет на делото. По
делото са представени и доказателства, че ищцата В.В.Н. е отдала през 2017 г.
апартамента под наем на трето за делото лице – „ТЕ – ТРЕЙД ГРУП“ ООД, но договорът
е бил прекратен в последствие с писмено уведомление от 30.12.2018 г. от страна
на наемателя. Видно от събраните писмени доказателства по гр.д.№ 364 от 2017 г.
на ПлОС, пред когото делото е било висящо до установяване на подсъдността, и
съгласно приложената информация на лист 27 от Община – П., бракът между
ответниците В.Н.И. и М.К.И. е прекратен с решение № 24 от 09.12.2008 г. на РС –
Етрополе. От приложеното копие на изпълнително дело № 2014815040669 на ЧСИ ***
е видно, че по молба на ответника „ПИБ“ АД и представени изпълнителни листи по
ч.гр.д.№ 1356 от 2014 г., ч.гр.д.№ 1357 от 2014 г., ч.гр.д.№ 1358 от 2014 г.,
всичките на РС-П., е поискано изпълнение, като са поискани справки по отношение
на длъжниците от различни институции и налагане на възбрана върху процесния
имот, ипотекиран в полза на банката съгласно договорната ипотека от 2007 г.
Описано е, че ипотеката обезпечава вземанията на банката, издадени по ч.гр.д.№
1358 от 2014г., а предходната ипотека от 2006 г. обезпечава кредит отпуснат от
същата банка, който е погасен. Независимо от изявленията на взискателя по
изпълнителното дело, че обезпечения кредит е погасен, от удостоверенията на
Служба по вписванията, приложени на лист 31-43 от гр.д.№ 364 от 2017 г. на ПлОС,
заличаване на тази ипотека не е отбелязвано. Като ипотекарен кредитор,
взискателят по изпълнителното дело, независимо, че е бил уведомен, че
длъжниците са се разпоредили с имота – дарили са го на своите деца – ищците В.
и П. Николови, са поискали продажба на имота и недвижимия имот е бил описан на
28.07.2014 г. в присъствието на представител на взискателя и длъжника М.К.И..
Изготвено е заключение, което е определило пазарната стойност на имота в размер
на 87 400 лв. Съгласно молба от 24.09.2015г. на взискателя „ПИБ“ АД
спряното по негова молба изпълнително дело е възобновено и е насрочена публична
продан на ипотекирания в негова полза
недвижим имот. На 05.08.2016 г. е подадена нова молба за насрочване на публична
продан. На 06.10.2016 г. е определена начална цена за имота за изнасяне на
публична продан 65 550.00 лв. от
ЧСИ ***. Поставено е обявление за продажба на имота от 29.10.2016 г. до
29.11.2016 г. Изготвено е обявление за първа публична продажба на имота на
30.11.2016 г. На 07.10.2016 г. взискателят „ПИБ“ АД е приложил по делото още два
изпълнителни листа за присъединяване, издадени по т.д. № 148 от 2014 г. на
ПлОС. Видно от протокол за обявяване на
постъпили наддавателни предложения от 30.11.2016г., ЧСИ *** е обявила за
купувач на процесния имот взискателя „ПИБ“ АД. Впоследствие наддавателните
предложения са били оттеглени и е изготвен протокол за нестанала публична
продан. Нарочена е втора такава по молба на взискателя с протокол от 29.12.2016г.
за 23.02.2017г. По втората продан на 23.02.2017г. отново за купувач на имота е
обявен взискателя „ПИБ“ АД. С определение по ч.гр.д.№ 164 от 2017 г. на ОС-П. е допуснато обезпечение на бъдещ иск
по чл.440 от ГПК - спиране на изпълнението по изп.д.№ 669 от 2014 г. на базата
на което на 27.03.2017 г. производството по делото е било спряно от ЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи: Независимо от първоначалното прекратяване на
производството по делото, като предявено по недопустим иск, то съобразно
Определение 722/28.06.2018г. по в.ч.гр.д. № 399/2018г. на ПлОС, постановено при
обжалване на прекратяването на настоящето дело, представляващо задължителни
указания за настоящата инстанция, искът се явява допустим и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.
440 ал. 1 от ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението,
може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, т.е. в закона е
предвиден способ за защита на правата на третите лица, засегнати от
принудителното изпълнение, под формата на отрицателен установителен иск. За
предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес, който произтича
от изричната разпоредба в закона, както е посочено и в мотивите на ТР №
3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: искът е
допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети
изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и
то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на
третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска
по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят
правния интерес за предявяването му. В случая обаче, при събраните
доказателства за първоначално ипотекиране, и впоследствие – за продажба на
ипотекирания имот, за ищците само формално е налице правен интерес от
предявяването на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, тъй като те са придобили
собствеността върху имота след ипотекирането му. След като и изрично са
заявили, че не оспорват двете ипотеки - по НА № 175/, т. VІ, д. 597/2006г. и по
НА № 184, т. ХІІІ, д. 1654/2007г., то тези ипотеки ги обвързват като
собственици на имота. Въпреки че в исковата си молба ищците сочат изпълнителни
листи от 2014г., на базата на които е образувано изпълнителното производство,
то представените нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки от 2006г.
и 2007г., имотът е бил ипотекиран от ответниците М.К.И. и В.Н.И., преди
неговото прехвърляне на ищците. Тези обстоятелства изключват наличие на отричане
правата на длъжниците, напротив - релевираните от тях вещни права, които са
извън предмета на спора, са обосновани с притежаваните такива от длъжниците, тоест
- те произтичат от тях. Затова и същите не могат да обосноват уважаване на
иска, тъй като засягането им от предприетите изпълнителни действия е в резултат
на правните последици на вписаните ипотеки и непротивопоставимостта на
невписаната преди ипотеките сделка - дарение през 2008г. Въз основа на това
действие на вписаните ипотеки /по отношение на които изрично не се прави
оспорване/, в хода на изпълнителния процес взискателят може да продължи
изпълнението върху ипотекираните имоти, дори и владението им да е било
предадено на третото лице /в т.см. и Решение № 65 от 1.08.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 4046/2016 г., II г. о., ГК/. Чл. 173 от ЗЗД сочи изрично, че кредитор,
чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се
намира той. Също така, в случая правото на собственост на ищците не се
оспорва, т.к. се касае за друг вид претенция в изпълнителното производство,
която изключва оспорване на собственическите им права, фактическото състояние е
ирелевантно за този вид претенция, а при отричането на правата на ответниците М.К.И.
и В.Н.И., реално биха били отречени и правата на ищците, а не доказана
възможността да се придобият права за тях.
С оглед на всичко дотук изложено, при положение, че
задължителните указания на въззивната инстанция сочат допустимост на иска, и
вземайки предвид, че предявения отрицателен установителен иск не е обикновен
такъв, а предвиден в Част V на ГПК „Изпълнително производство“, т.е. – той е
предвиден само за целите на провеждане на едно законосъобразно изпълнение, то
той се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Действително, за
всички останали лица извън правоотношенията, разгледани в настоящето
производство, имотът не е собственост на ответниците, но за страните в
изпълнителното производство, при действителни договори за ипотека, сключени
преди прехвърлянето на имота, следва да се приеме, че той е бил собственост на М.К.И.
и В.Н.И., и именно тази собственост е от значение за изпълнението.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 и
8 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответника ПИБАД,
направените от него деловодни разноски, в размер на 300лв. - юрисконсултско
възнаграждение, отчитайки фактическата и правна сложност на делото,
провеждането му в три инстанции до момента и четири открити съдебни заседания.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.В.Н., ЕГН ********** и П.В.Н., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл. 440 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ПИБАД,
ЕИК *********, М.К.И., ЕГН ********** и В.Н.И., ЕГН **********, че М.К.И., ЕГН **********
и В.Н.И., ЕГН **********, не са собственици на недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 24,
находящ се в гр.П., ***, с площ 80.14 кв.м., заедно с принадлежащото към това жилище
избено помещение № 25 с площ 5.04 кв.м., както и с 0.818 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, или
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г.,
разположена в ПИ с идентификатор 56722.660.291, срещу който е насочено
принудително изпълнение по изп.д. 669/2014г. на ЧСИ ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК, В.В.Н., ЕГН **********
и П.В.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ
на ПИБАД, деловодни разноски в размер на
300.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: