№ 738
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. ПР. Г., ЕГН: **********, против
Решение № 1326 от 08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 11302 по описа на
РС – Пловдив за 2018 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
против ЗДР. Г. ИЛ., ЕГН: **********, и Д. В. Д., ЕГН: **********, иск за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен на 20.08.1991 г. между жалбоподателя и А.Т.
Г.а, ЕГН: **********, от една страна, и М.Б. И.а, ЕГН: **********
(наследодател на ответниците), от друга, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 2/20.08.1991 г., том 23, дело № 7301/1991 г. на Нотариус при
Пловдивски районен съд, до размера от ½ ид.ч. от прехвърления имот
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят оспорва фактическите и правните
изводи на районния съд. Счита, че при постановяване на решението не е
съобразена трайно установената практика на ВКС по сходни казуси. Искането
към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ЗДР. Г. ИЛ., в който жалбата се оспорва като неоснователна, като се
отправя молба за оставянето без уважение и за потвърждаване на
1
обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от
Д. В. Д., в който се изразява становище по наведените в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата,
като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
Следва да се отбележи, че настоящото разглеждане на делото е
повторно от въззивния съд, след като с Решение № 60170 от 30.07.2021 г.,
постановено по гр. дело № 124 по описа за 2021 г. на ВКС, III г.о., е отменено
Решение № 689 от 08.07.2020 г., постановено по гр. дело № 1946 по описа на
ОС – Пловдив за 2019 г., и делото е върнато за разглеждане от друг състав на
ОС – Пловдив.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът
намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размера от 4/6
ид.ч.
Между страните не се спори, а и от представения по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 2/20.08.1991 г., том 23, дело № 7301/1991 г. на Нотариус при
Пловдивския районен съд се установява, че ищецът Б. ПР. Г. и неговата
съпруга А.Т. Г.а са прехвърлили на своята дъщеря М.Б. И.а следния
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Ленин“, бл. 9, ап. 36, ет. 9, състоящ се от три стаи с кухня, с обща
квадратура 73,84 кв. м., ведно с избено помещение № 41, при граници на
апартамента: ап. 35 на Ч., отгоре – ап. 40 на Т., отдолу – ап. 32 на П., при
граници на избеното помещение: мазе № 40 на Т. и коридор, ведно с 1, 97 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, срещу
задължението за гледане и издръжка, което последната ще осигури на
прехвърлителите до края на живота им заедно и поотделно, като същите си
запазват правото на ползуване на апартамента до края на живота си заедно и
поотделно. Не е спорно също така, че съгласно КККР на гр. Пловдив,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1428.1.36, с адрес на
имота: гр. Пловдив, Район „Централен“, ***, намиращ се в сграда № 1,
2
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1428,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 73,84
кв. м., прилежащи части: изба № 41 и 1,97 % ид.ч. от общите части на
сградата, стар идентификатор – няма, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 56784.518.1428.1.35, под обекта:
56784.518.1428.1.32, над обекта: 56784.518.1428.1.40. Oт приложеното
удостоверение за наследниците на М.Б. И.а се установява, че същата е
починала на 28.02.2013 г., като е оставила за наследници по закон
ответниците ЗДР. Г. ИЛ. и Д. В. Д.. Наследници по закон на А.Т. Г.а,
починала на 09.06.2013 г., са ищецът Б. ПР. Г. – съпруг, Ф.Б.В. – дъщеря, и
ответницата Д. В. Д. – внучка (по право на заместване). При така
установеното ищецът е легитимиран да предяви иск за развалянето на
договора за общо 4/6 ид.ч. от прехвърления имот: за 1/2 ид.ч., отговаряща на
правата му в съсобствеността (респ. прекратената със смъртта СИО), и за 1/6
ид.ч., отговаряща на правата му на наследник на А.Т. Г.а. С оглед смъртта на
приобретателката по договора задълженията са преминали върху нейните
наследниците – ответниците ЗДР. Г. ИЛ. и Д. В. Д..
Спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали
ответниците като наследници на приобретателката по договора М.Б. И.а са
изпълнявали задължението си за гледане и издръжка на прехвърлителите по
процесния алеаторен договор. Ответниците носят тежестта да докажат, че са
предоставили пълно изпълнение, покриващо изцяло задължението им. В
практиката се приема, че обемът и съдържанието на поетите задължения с
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва
да се определят от постигнатото между страните съгласие, като при
тълкуването на волята им съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи (в този смисъл Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. №
609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007
г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г.
о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС).
Ако в договора задължението е описано като „издръжка и гледане“,
издръжката включва храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата
на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от
имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му
да се справя сам (така Решение № 26/2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на II ГО
на ВКС; Решение № 70/2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на III ГО на ВКС;
Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС и Решение № 20
от 22.07.2015 г. по гр. д. № 1853 / 2014 г. на ВКС, 4-то ГО). В настоящия
случай от представения по делото нотариален акт е видно, че поетото
задължение към прехвърлителите е записано като задължение за издръжка и
гледанe, т.е. като общо задължение. Следователно, то включва: осигуряване
3
на храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата, както и полагане
на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителите според
техните нужди и възможностите им да се справят сами. С оглед
представената по делото медицинска документация, съдът намира, че
задължението по процесния договор включва и закупуване на медикаменти,
придружаване на ищеца на лекарски прегледи и задоволяване на всякакви
нужди, свързани със здравословното му състояние. Важно е да се подчертае,
на следващо място, че изпълнението на задължението за издръжка и гледане
следва да бъде ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично.
Неоснователни в тази връзка са доводите на ответника З.И., че в договора е
уговорено задължението на приобретателя да се изпълнява при поискване в
случай на нужда от издръжка и гледане. Подобни съждения не намират опора
в съдържанието на договора.
За установяване на полаганите грижи са ангажирани гласни
доказателствени средства. В показанията си свидетелката Ф.В. – дъщеря на
ищеца, заявява, че през 1991 г. родителите прехвърлили на вече покойната
сестра М. имота си на бул. ***, като целта била след време последната да
полага грижи за тях. М. се омъжила през 2000 г., като за определен период тя
и съпругът ѝ живели в общо домакинство с нейните родители. През 2007 г. М.
заболяла, а на следващата година тя и съпругът се изнесли на квартира.
Свидетелката посочва, че в периода 2008 – 2013 г. тя се грижила за
родителите си. През този период сестра не можела да полага грижи за тях.
Последната починала на 28.02.2013 г., а няколко месеца по-късно починала и
майка , като баща останал сам в жилището. Свидетелката заявява в
показанията си, че тя полага грижите за своя баща – тя зареждала продукти,
плащала сметките за ток, вода и телефон, купувала му лекарства и го водила
на лекар, като го посещавала всеки ден или през ден. Същият бил трудно
подвижен. Страдал от исхемична болест на сърцето. Свидетелката отрича
ответникът И. да е предлагал някаква помощ на ищеца. Посочва, че от 2000 г.
ответницата Д. живеела в гр. София и не полагала грижи за своя дядо –
посещавала го веднъж на 2-3 месеца за по около час.
По делото е разпитана и свидетелката З.Б.. Според показанията
процесният имот бил прехвърлен на М. И.а от нейните родители, за да се
грижи тя за тях. По повод това прехвърляне отношенията между М. и сестра ѝ
се развалили. Свидетелката посочва, че знае от М., че баща имал проблеми
със сърцето. Последната винаги се грижила и отзовавала на помощ на всеки
при нужда. М. живяла в имота преди да се ожени за ответника З.И.. След
сватбата им за определен период двамата живели в едно домакинство заедно с
родителите на М.. През този период ответникът И. полагал много грижи и
правил подобрения в имота. Впоследствие М. заболяла и няколко години
била в лошо здравословно състояние. След смъртта през 2013 г. родителите
търсили З. и той ходил да полага грижи за тях. Майката на М. починала
няколко месеца след това. З. продължил да ходи при ищеца, купувал му
лекарства и го водил на лекар при нужда. Свидетелката посочва, че е виждала
4
ищеца в квартално заведение.
В показанията си свидетелят Г.О. посочва, че М. се омъжила за
ответника З.И. около 2000 г., като в периода от 2003 -2004 г. до 2007 – 2008 г.
заедно със съпруга си живяла при родителите си Б. и А. Г.и. След смъртта на
М., а и преди това, Б. и А. били често посещавани от другата им дъщеря – Ф..
Впоследствие след смъртта на А. Ф. се грижила за ищеца, като го посещавала
пет-шест пъти в седмицата. Същата го придружавала при необходимост от
лекарска помощ, плащала разходите му за интернет, телефон и кабелна
телевизия, носила му храна и чистила апартамента. Свидетелят заявява в
показанията си, че ищецът се обслужавал сам, но здравословното му
състояние било тежко – страдал от дискова херния и дископатия, поради
което бил трудно подвижен, като имал и други придружаващи заболявания.
По делото е разпитана и свидетелката Х. И.а – съпруга на ответника
З.И.. Същата заявява в показанията си, че последният полагал грижи за
родителите на своята предишна съпруга М., докато живеели в общо
домакинство. Според свидетелката отношенията между ответника И. и ищеца
били много добри – контактували си, З. му носил покупки, плащал сметки за
ток и бил винаги на разположение при нужда, но се влошили с появяването
през 2017 г. на Ф. – другата дъщеря на ищеца. Същата преди това поддържала
не съвсем добри отношения със своите родители и сестра и причина за това
било прехвърлянето на процесния имот на М.. Понастоящем ищецът отказвал
помощ от ответника.
По делото са представени от ищеца писмени доказателства,
удостоверяващи заплащането на битови разходи. От ответницата Д.Д. също
са представени справки за заплатени от нея битови разходи. Приложена е и
изпратена от ищеца нотариална покана от м. май 2019 г., в която същият е
обективирал молба до ответницата да преустанови плащанията на
консумативни разходи за жилището в гр. Пловдив.
С оглед събраните по делото доказателства и при отчитане на тежестта
за доказване настоящият състав на съда намира, че ответниците не са
изпълнявали постоянно и в пълен обем солидарното си задължение по
процесния договор за издръжка и гледане. По делото се установи, че
ответницата Д. е посещавала ищеца спорадично и е плащала част от
консумативните разходи за процесния имот. Установи се още, че след
смъртта на М. И.а ответникът И. е полагал епизодични грижи – отзовавал се
е, когато някой от прехвърлителите го потърси, водил е ищеца на лекар,
носил му е и покупки. Както бе посочено по-горе, доколкото в договора
липсва ограничение в обема на дължимата грижа и издръжка, то следва да се
приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на
прехвърлителите издръжка и да бъдат полагани всички грижи, необходими за
тях. По тази причина не може да се приеме, че така престираното от
ответниците представлява изпълнение в пълен обем на задължението им.
Неоснователни са доводите на ответника И., че ищецът не е имал нужда от
5
повече грижи от тези, които той му е предоставял. Обстоятелството, че
ищецът се е нуждаел от такива се установява по делото от показанията на
свидетелите Ф.В. и Г.О., които в тази им част си кореспондират. Според тях
здравословното състояние на ищеца не е добро, същият страда от хронично
сърдечно заболяване и има проблеми с придвижването. Показанията им
досежно здравословното състояние му се подкрепят и от множеството
медицински документи, представени по делото. Установи се, освен това, че
грижите за ищеца по доставяне на храна и продукти, чистене на дома,
придружаване до лекар и др. подобни са поети от неговата дъщеря –
свидетелката Ф.В.. В тази връзка следва да се съобрази и неговата
напреднала възраст, която също предполага необходимост от грижи. При така
установеното по делото следва извода, че ответниците не доказаха да са
изпълнявали задълженията си по договора и да са издържали и гледали
прехвърлителите в съответствие с конкретните им нужди. Налице е неточно
по вид и обем изпълнение и поради това исковите претенции за разваляне на
процесния алеаторен договор се явява доказана по основание. В допълнение и
за пълнота на изложението, следва да се посочи, че договорът за прехвърляне
на имот срещу издръжка и гледане подлежи на разваляне и в хипотезите,
когато прехвърлителят не съдейства на длъжника за изпълнението, тъй като в
този случай приобретателят следва да поиска трансформацията на
задължението си по договора в парично такова и да предприеме действия по
заплащането на парична сума.
Двамата ответници своевременно (с подадения от всеки от тях отговор
на исковата молба) са навели по делото възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на починалата прехвърлителка, което е основателно.
Искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок,
считано от всеки ден неизпълнение. Когато задължението за издръжка и
гледане е прекратено със смъртта на някой от прехвърлителите, правото на
иск за разваляне на договора в съответната част от неговите наследници се
погасява с изтичането на пет години от последния ден на неизпълнението, т.е.
от деня на смъртта (така Решение № 346 от 04.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
341/2010 г., IV ГО). В случая прехвърлителката А.Т. Г.а е починала на
09.06.2013 г., а искът за разваляне поради неизпълнение по отношение на нея
е предявен от преживелия съпруг на 09.07.2018 г., т.е. след изтичане на
петгодишната погасителна давност.
От горното следва, че предявената от Б. ПР. Г. искова претенция за
разваляне на процесния алеаторен договор е основателна и следва да бъде
уважена до размера от 1/2 ид.ч. от имота, като в тази част обжалваното
решение подлежи на отмяна. За останалата 1/6 ид.ч., с оглед извода за изтекла
погасителна давност, предявеният иск е неоснователен. По тази причина
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден в частта, с която
същият е отхвърлен за разликата над 1/2 ид.ч. до пълния предявен размер от
4/6 ид.ч.
6
Относно разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемите
следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя сторените от него
разноски в производството съразмерно с уважената част от претенцията.
Направените в първоинстанционното производство разноски възлизат на
сумата от 500 лв. Общият размер на направените във въззивното
производство разноски възлиза на сумата от 1600 лв., включващ и разноските
при предходното разглеждане на делото. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК
настоящата инстанция следва да се произнесе и по разноските, направени
пред ВКС, като същите възлизат общо на 1830 лв. Съразмерно с уважената
част от иска на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 375 лв. за
първоинстанционното производство, 1200 лв. за въззиваното производство и
1372,50 лв. за касационното производство. Oбщият размер на дължимите от
въззиваемите разноски възлиза на сумата от 2947,50 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите сторените от тях разноски
в производството съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Въззиваемата Д. В. Д. е направила разноски единствено в производството
пред ВКС в размер на 1440 лв., от които по съразмерност се следват 360 лв.
Въззиваемият ЗДР. Г. ИЛ. е направил разноски, както следва: 1262 лв. пред
първата инстанция, 1000 лв. при предходното разглеждане на делото от
въззивната инстанция, 1800 лв. пред ВКС и 1800 лв. пред настоящата
инстанция. Съдът намира за неоснователно направеното от страна на
жалбоподателя по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на
заплатеното от въззиваемия И. адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция, доколкото размерът му минимално надвишава предвидения в чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален такъв от 1797,33 лв. Съразмерно с отхвърлената
част от иска на въззиваемия И. се следват разноски за първата инстанция в
размер на 315,50 лв., за въззивната инстанция в размер на 700 лв. и за
касационната инстанция в размер на 450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1326 от 08.04.2019 г., постановено по гр.д. №
11302 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Б. ПР. Г., ЕГН: **********, против ЗДР. Г. ИЛ., ЕГН:
**********, и Д. В. Д., ЕГН: **********, иск за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен на 20.08.1991 г. между Б. ПР. Г., ЕГН: **********, и А.Т. Г.а, ЕГН:
**********, от една страна, и М.Б. И.а, ЕГН: ********** (наследодател на
ЗДР. Г. ИЛ., ЕГН: **********, и Д. В. Д., ЕГН: **********), от друга,
7
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 2/20.08.1991 г., том 23, дело №
7301/1991 г. на Нотариус при Пловдивски районен съд, до размера от ½ ид.ч.
от прехвърления имот, както и в частта, с която Б. ПР. Г., ЕГН: **********, е
осъден да заплати на ЗДР. Г. ИЛ., ЕГН: **********, сумата над 315,50 лв. до
1262 лв., разноски по делото, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на 20.08.1991 г. между Б. ПР. Г.,
ЕГН: **********, и А.Т. Г.а, ЕГН: **********, от една страна, и М.Б. И.а,
ЕГН: ********** (наследодател на ЗДР. Г. ИЛ., ЕГН: **********, и Д. В. Д.,
ЕГН: **********), от друга, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №
2/20.08.1991 г., том 23, дело № 7301/1991 г. на Нотариус при Пловдивски
районен съд, до размера от ½ ид.ч. от прехвърления имот.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1326 от 08.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 11302 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Б. ПР. Г., ЕГН: **********, против ЗДР. Г. ИЛ.,
ЕГН: **********, и Д. В. Д., ЕГН: **********, иск за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен на 20.08.1991 г. между Б. ПР. Г., ЕГН: **********, и А.Т. Г.а, ЕГН:
**********, от една страна, и М.Б. И.а, ЕГН: ********** (наследодател на
ЗДР. Г. ИЛ., ЕГН: **********, и Д. В. Д., ЕГН: **********), от друга,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 2/20.08.1991 г., том 23, дело №
7301/1991 г. на Нотариус при Пловдивски районен съд, за разликата над ½
ид.ч. до пълния предявен размер от 4/6 ид.ч. от прехвърления имот, както и в
частта, с която Б. ПР. Г., ЕГН: **********, е осъден да заплати на ЗДР. Г.
ИЛ., ЕГН: **********, сумата от 315,50 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗДР. Г. ИЛ., ЕГН: **********, и Д. В. Д., ЕГН: **********,
да заплатят на Б. ПР. Г., ЕГН: **********, сумата от 2947,50 лева, разноски
по съразмерност.
ОСЪЖДА Б. ПР. Г., ЕГН: **********, да заплати на Д. В. Д., ЕГН:
**********, сумата от 360 лв., разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Б. ПР. Г., ЕГН: **********, да заплати на ЗДР. Г. ИЛ., ЕГН:
**********, сумата от 1150 лв., разноски по съразмерност за въззивната и
касационната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9