Присъда по дело №128/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 17
Дата: 15 септември 2021 г.
Съдия: Светла Букова
Дело: 20211000600128
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 17
гр. София , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Светла Букова

Емилия Колева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
и прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600128 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото и на основание чл.336, т.1, вр. чл.334, т.2 и
т.6 НПК


ПРИСЪДИ:


ОТМЕНЯ ПРИСЪДА от 04.08.2020 г. по НОХД № 2251/2019 г. по описа на СГС, 8 с-в в
частта, с която подсъдимият А. М. А. е оправдан да е извършил престъпление по чл.152,
ал.4, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК в периода от неустановена дата през лятото на
2018 г. до 04.10.2018 г. и е осъден за престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, като
вместо това

ПОСТАНОВЯВА:
1

ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. А., роден на ******** г., в гр. Ловеч, с българско
гражданство, неосъждан, неженен, без образование, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че в периода от неустановена дата през лятото на 2018 г. до 04.10.2018 в гр. София в къща,
находяща се на ул. „***“ № ** при продължавано престъпление се съвкупил с лице,
ненавършило 14 – години – К. М. М. /ЕГН **********/, като пострадалата е била принудена
към това чрез сила и заплашване, както следва:
1. на неустановена дата в периода от лятото на 2018 г. до 04.10.2018 в гр. София в къща,
находяща се на ул. „***“ № ** се съвкупил с ненавършилата 14 – годишна възраст К.М.,
като я принудил за това със сила чрез нанасяне на удари по тялото и чрез заплашване, че ако
„шукне“, е свършено с нея;
2. на неустановена дата в периода от лятото на 2018 г. до 04.10.2018 в гр. София в къща,
находяща се на ул. „***“ № ** се съвкупил с ненавършилата 14 –годишна възраст К.М., като
я принудил за това със сила, като съблякъл насила дрехите й и чрез заплаха – със
заплашителен тон й казал да прави каквото й каже;
3. на неустановена дата в периода от лятото на 2018 г. до 04.10.2018 в гр. София в къща,
находяща се на ул. „***“ № ** се съвкупил с ненавършилата 14 – годишна възраст К.М.,
като я принудил за това със сила чрез нанасяне на удари,
поради което и на основание чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.55,
ал.1, т.1 НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС определя първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието.
На основание чл.189, ал.3 НПК осъжда А. М. А. /с посочена самоличност/ да заплати сумата
от 2055.00 лв. разноски по делото пред САС, а на основание чл.190, ал.2 НПК да заплати 5
лв. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част, с която на основание чл.304 от НПК
подсъдимият А. М. А. е оправдан по обвинението за извършване на деянията с две и повече
лица – с подсъдимия Б. М. А. и две неустановени лица, съгласно повдигнатото обвинение
по чл.152, ал.3, т.1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата и в частта, с която подсъдимият Б. М. А. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.3, т.1, вр. ал.1,
т.2, вр. чл.26, ал.1 НК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Върховен
касационен съд.

Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО ВОХД № 128/2021 ПО ОПИСА НА САС, НК, VІІІ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ

С присъда от 04.08.2020 г. на СГС нохд № 2251/19 г. подсъдимият А. М. А. е
признат за виновен в това, че от неустановена дата през лятото на 2018 г. до 04.10.2018
г. на неустановени дати в гр. София, в къща, находяща се на ул. „***“ № **, при
продължавано престъпление с повече от две деяния, се съвкупил с лице, ненавършило
14-годишна възраст- К. М. М., като извършеното не съставлява престъпление по чл.152
НК, поради което и на основание чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК е осъден на три години
лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението да е извършил деянията чрез
употреба на принуда – със сила и заплашване, и две от деянията да са извършени от
повече от две лица – с Б. М. А. и две неустановени лица, които се съвкупили с
пострадалата вследствие на употребената от А.А. принуда и по отношение на правната
квалификация по чл.152, ал.4, вр. ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 НК. Определен е първоначален
общ режим за изтърпяване на наказанието, като на основание чл.59, ал.1 НК е
приспаднато времето на задържане под стража на А.А., както и времето, през което
спрямо него се е прилагала мярка за неотклонение „домашен арест“.
С присъдата подсъдимият Б. М. А. е признат за невиновен в това от
неустановена дата през лятото на 2018 г. до 04.10.2018 г. на неустановени дати в гр.
София, в къща, находяща се на ул. „***“ № **, при продължавано престъпление с две
деяния, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст- К. М. М., като
пострадалата е била принудена към това чрез сила и заплашване и деянията са
извършени от повече от две лица – с Б. М. А. и две неустановени лица, а именно заедно
с А. М. А. и още две неустановени лица, които се съвкупили с пострадалата вследствие
на употребената от А.А. принуда, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.3, т.1, вр. ал.1,
т.2, вр. чл.26, ал.1 НК.
С присъдата съдът се е произнесъл и по разноските, възложени в тежест на
подсъдимия А.А..
Срещу съдебния акт са постъпили протест на прокурор при Софийска градска
прокуратура и жалба от защитника на подсъдимия А.А.. В протеста се твърди
неправилност на присъдата по отношение и на двамата подсъдими, тъй като в хода на
съдебното следствие се установявала фактологията, описана в обвинителния акт,
поради което се иска осъждането им по повдигнатото на всеки от тях обвинение за
престъпление по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 НК.
Алтернативно се иска увеличаване наказанието на подс. А.. В допълнително
изложение се сочат подробни аргументи в подкрепа на изразеното несъгласие с
изводите на съда, тъй като събраните по делото доказателства не са били правилно
анализирани. Конкретно се твърди, че е следвало да се кредитират показанията на
пострадалата от досъдебното производство пред съдия, в които категорично е
посочено употребата на насилие от страна на подс. А.А. именно във връзка с
сексуалното посегателство спрямо нея, както и осъществените интимни контакти с
подс. Б.А. и две неустановени лица. Следвало да се отчете, че отричането на тези
показания при разпита в съдебното следствие се дължи на реда за провеждане на
последния, който по технически причини не е бил довършен съобразно чл.280, ал.6
НПК. В съответствие с обсъжданите твърдения са и останалите доказателствени
източници –показания на М. М., Т. Т., М. И., Ж. Т. и С. Х.а, както и експертните
заключения. От друга страна без основание са възприети обясненията на подс. А.А. за
доброволно осъществени полови актове, като същите не дават обяснение за
констатираните следи от насилие по свид. К. М. и безспорно констатираните
1
травмиращи душевни преживявания през инкриминирания период. Алтернативно на
поисканото осъждане на двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения, се иска
завишаване наказанието на подс. А.А. в близост до максималния предвиден размер,
като се отчетат несъставомерните вредни последици за физическото и психическо
развитие на пострадалата, укоримата системност на поведението му и изключително
лошите му характеристични данни.
В жалбата от защитника на подс. А. се твърди неправилност и несправедливост
на присъдата, тъй като не се доказвало по безспорен начин извършването на вмененото
деяние. Възразява се и срещу наложеното наказание като прекалено тежко предвид
чистото съдебно минало на лицето. Иска се оправдаването на подс. А. или намаляване
на наложеното наказание към предвидения законов минимум. В допълнение към
жалбата се изразява становище за правилното оправдаване на подсъдимия по по-тежко
повдигнатото му обвинение, като се твърди и че неправилно е приета липсата на
заинтересованост от страна на пострадалата, без да се отчете заявеното от самата нея за
собственото й желание да остава при А.А. заради отношенията с майка й. Оспорва се и
приетото от съда знание у подсъдимия за възрастта на К. М., тъй като последната сама
е заявила, че му е съобщила да е на 14 г., а показанията на св. М. М. сочат за
заинтересованост и не следва да се кредитират. В подкрепа на възможността за
подсъдимия възрастта на лицето да не е била ясна към инкриминирания период е и
заключението на съдебномедицинската експертиза за по-голямата видимата възраст на
момичето от действителната, отговаряща на 15-16 г. Поради това се твърди, че е
налице субективна несъставомерност на деянието, поради което се иска
постановяването на изцяло оправдателна присъда.
В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура
поддържа депозирания протест, като заявява становище за неоснователност на жалбата
от подс. А.А.. Обвинителната теза намирала опора в събраните по делото
доказателства, които са били обсъдени обективно от първата инстанция, а
оправдаването на подсъдимите по обвинението за престъпление по чл.152 НК е
основано на преценката за липса на достоверност в показанията на свид. К. М. и в
частта относно целта на упражнената спрямо нея сила, за което е направено позоваване
на казаното от пострадалата в съдебната фаза и на извода в съдебно сексологичната
експертиза за възможността да се придаде допълнителен елемент на насилие на
извършените сексуални посегателства. Съдът не е отчел, обаче че направеният
експертен извод е само принципен, като в конкретния случай е следвало да констатира
емоционалната връзка с подс. А.А., мотивираща оневиняването му. Поради
причинената й психологическа травма и към настоящия момент М. не може да сподели
случилото се, но то е описано безпротиворечиво и в пълнота в показанията й пред
съдия в досъдебното производство. Същите са приобщени към доказателствения
материал и не са отречени впоследствие от свидетелката, а само лаконично
пресъздадени, което е обяснимо с преживяната травма, както сочат ангажираните
социални работници и психолози. Отделно от това показанията й са подкрепени и от
тези на майка й и работилия с нея по процесния повод свид. Т.. От друга страна
неправилно било отдадено приоритетно значение на казаното от свид. С. в частта им за
лъжливо съобщени му факти от М., доколкото те касаят само общи твърдения въз
основа на създалите се отношения със свидетеля, характеризиращи се с липса на
взаимно доверие и дори елементарен респект към него. Въз основа на всички
потвърждаващи показанията на пострадалата доказателства и липсата на други такива,
опровергаващи твърденията й, следвало да се счете, че са установени
инкриминираните деяния, за които се иска съдът да се произнесе с ангажиране
отговорността на подсъдимите.
2
Защитникът на подс. А.А. счита за правилна постановената присъда в
оправдателната й част, тъй като проведеното въззивно съдебно следствие не е довело
до промяна в установената фактическа обстановка. Направеният в тази връзка
доказателствен анализ от СГС бил задълбочен и правилно е прието, че е налице
противоречивост в показанията на свид. К. М., които не могат да бъдат отстранени с
експертни изследвания. Конкретно се твърди, че при установеното по делото
поведение на свидетелката, свързано с изнасяне от дома й и доброволно отиване в този
на подсъдимите, не може да се възприеме за несъмнено вярно твърдението й за
упражнена принуда. Прочетените показания по реда на чл.281, ал.1, т.6 НПК не могат
да се ползват като годно доказателствено средство, тъй като не са потвърдени от
свидетелката, поради напускането на заседанието. При разпитите й се наблюдава
емоционалност, която дори да е обяснима със соченото от свидетелите и експертите
посттравматично стресово разстройство, следва да се отчете в посока недостоверност,
тъй като няма преки свидетели на случилото се, а се възпроизвеждат споделени
разговори и мнения. В тази насока се акцентира и на казаното от свид. Т., според
когото е възможно да се дава фалшив отговор на неистини и фантазии, както и да е
налице желание у К. М. за встъпване в живота като пораснало момиче. Следва да се
кредитират и показанията на свид. С., който в най-голяма степен познава пострадалата
и има впечатления от нея не само по конкретния повод, позволяващо му да изгради
чисто житейска реална представа за поведението й. Относно показанията на майката на
момичето, се твърди, че същите са заинтересовани и дадени под влияние на създалото
се негативно отношение към А.А. като причина за „струпалите се злини“, но следва да
се отчете и установяващия се конфликт с дъщеря й при напускане на дома и изнасяне
на вещи от него. Към 01.10.2018 г. е и депозирано искане до полицейските органи за
прекратяване на издирването, а към този момент от обвинението се твърди, че все още
не е било извършено деянието, като не се установява и посттравматично разстройство
към момента, в който стресът би трябвало да е най-силен. Следва да се отчете и това,
че единствената сочена причина за постъпването в кризисния център е безконтролното
напускане на дома. Изготвената съдебномедицинска експертиза също не подкрепяла
твърденията за осъществено насилие, поради което обясненията на подсъдимия за
доброволен интимен контакт могат да бъдат възприети за достоверни.
Относно осъдителната част на присъдата за престъпление по чл.151, ал.1 от НК
защитникът на подс. А. А. твърди, че не е несъмнено установено знанието за
действителната възраст на свидетелката. Тя изрично е заявила, че се е представила за
14-годишна, а и според заключението на съдебномедицинската експертиза, е имала
ясно изразени вторични полови белези. В подкрепа на извода за възможната заблуда на
подсъдимия в тази насока е и становището на експертът сексолог, като и показанията
на свид. К., посетил адреса на подсъдимите по повод сигнал за местонахождението на
К. М.. Въз основа на тези доводи се иска пълното оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение, както и по-лекото такова, за което СГС е ангажирал
отговорността му.
Подсъдимият А.А. в собствена защита не сочи различни доводи, а моли да бъде
оправдан.
Защитникът на подс. Б.А. също излага становище за недоказаност на
обвинението, като счита, че първоинстанционният съд е обсъдил в цялост и правилно
всички събрани по делото доказателства. Те не установявали упражнено насилие и
съпричастност на подс. Б.А. спрямо свид. К. М., което и изрично е било отречено от
нея. Единствено е установено познанството помежду им, свързано със съвместното
съжителство на двамата братя и присъствието на срещи с пострадалата. Поради това се
иска потвърждаване на постановената спрямо този подсъдим оправдателна присъда.
3
Подсъдимият Б.А. се присъединява към тези доводи и в предоставената му
последна дума също моли да се потвърди оправдаването му.
Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, прецени изложените в жалбата и протеста доводи и тези на страните в
съдебно заседание, като сам служебно провери изцяло извършените процесуални
действия и правилността на присъдата, намира за установено следното:
Подсъдимият А. М. А. е роден на ******** г. в гр. ***, обл. ***, с българско
гражданство, без образование, неженен, с ЕГН **********. Бил е осъждан за
престъпления против собствеността, но към инкриминирания период е реабилитиран.
Подсъдимият Б. М. А. е роден на ******** г. в гр. ***, с българско гражданство, с
начално образование, неженен, с ЕГН **********. Осъждан е за престъпления против
собствеността и личността.
Двамата подсъдими са братя и живеят в гр. София, ул. „***“ № **. Повдигнатото
спрямо всеки от тях обвинение е за престъпление по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.3, т.1, вр.
ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 НК, от фактическа страна изразяващо се в това, че в периода от
неустановена дата през лятото на 2018 г. до 04.10.2018 г. на неустановени дати в гр.
София, в къща, находяща се на ул. „***“ № **, при продължавано престъпление с три
деяния за А.А. и две – за Б.А., се съвкупили с лице, ненавършило 14-годишна възраст-
К. М. М., като пострадалата е била принудена към това чрез сила и заплашване, и
деянието в два от случаите е извършено от повече от две лица – двамата подсъдими и
още две неустановени лица, които се съвкупили с пострадалата вследствие на
употребената от А.А. принуда.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като
съдът е събрал счетените за необходими доказателства и въз основа на тях е установил
релевантните за предмета на доказване по делото обстоятелства. Такива от една страна
са фактическите констатации за възникналите отношения между подс. А.А. и
малолетната към този момент пострадала К.М., както и за пребиваването на последната
в дома на подсъдимия А.А., за интимните контакти помежду им в процесния период,
включително и за упражняваното от страна на подсъдимия насилие спрямо М., а от
друга - за противопоставянето на свид. М. М. - майка на К., и предизвиканата от нея
намеса на полицейски служители и социални работници, довело до настаняването на
детето в кризисен център. Същите са изведени въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства – непосредствено изслушаните обяснения на
подсъдимия А.А., показанията на свидетелите К.М., М. М., М. И., Ж. Т., Е. Н., С. Х.а,
С. С., Т. Т., А. А., А. К., С. А. /изслушани непосредствено пред съда и приобщените
части от показанията им от досъд. пр-во/, заключения на съдебномедицинска /л.47-49
досъд. пр-во/, съдебна химикотоксикологична /л.204-205 досъд. пр-во/, биологична
/л.248-249 досъд. пр-во/, техническа /л.257-259 досъд. пр-во/ експертизи, както и
психологична и психиатрична експертиза на пострадалата М. /л.136-141 досъд. пр-во/
и съдебно-сексологични експертизи на пострадалата М. /л.168-172 досъд. пр-во/ и на
подс. А.А. /л.33, т.164-166 досъд. пр-во/, справки за съдимост на подсъдимите, досие
на К.М. от Национална комисия за борба с трафика на хора /л.282-300 нохд № 2251/19
на СГС/, писма от К.М. и останалите приети по делото писмени доказателства.
С оглед необходимостта за пълното изясняване на въпросите относно споделената
от пострадалата информация пред част от разпитаните свидетели, действителните й
отношения с подсъдимите, както и свидетелската й годност предвид установяващото
се по делото противоречие между отделните й показания, въззивният съд допусна
провеждането на съдебно следствие. В рамките на същото по реда на чл.140, ал.5 НПК,
4
е извършен допълнителен разпит на непълнолетната към момента К.М. чрез
видеоконферентна връзка, предвид местонахождението й в кризисен център и в
присъствието на психолог от центъра /въпреки че същият е непълно проведен, поради
влошено състояние на свидетелката/. Относно възможността за допълнителен разпит
чрез видеоконферентна връзка от САС е изискано и представено становище от 07.04.21
г. на психолог при Кризисен център за деца, пострадали от насилие и трафик
„Надежда“ към фондация „П.У.Л.С“ /л.67-72 съд. дело/. Изслушана е повторно и
свидетелката В. К. И., чийто показания са били част от обсъждания от първата
инстанция доказателствен материал, но са били депозирани в разпит в рамките на
разпоредителното заседание при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.6 НПК, т.е.
извън проведеното съдебно следствие, макар и пред същия съдебен състав. По искане
на защитата е разпитана и свидетелката Г. Х. Д., възпроизвеждаща контактите си и
впечатленията си от К.М. и майка й в процесния период като тяхна съседка. При
констатацията на САС за относимостта на изготвените по делото заключения на
съдебно сексологична и психологическа и психиатрична експертизи за пострадалата, е
извършен и допълнителен разпит на изготвилите ги експерти. Необходимостта за това
произтича от липсата на непосредствено изслушване от първата инстанция на вещото
лице – сексолог /д-р Р. Б./, както и с оглед възможността за поставяне на допълнителни
въпроси към вещите лица – психолог и психиатър /Г. и д-р К./. Заявената от
последните пред въззивния съд непълнота на изследването им, произтичаща от
незапознаването им със събраните в съдебното производство доказателства – вкл.
показания на свидетели, което е било поето като ангажимент преди изслушването им в
съдебното следствие пред СГС /в с.з. на 15.01.20 г., на л.303 от съд. дело/ и изразеното
становище пред САС за нужното разширяване състава на експертите с психолог,
работещ с деца, е допусната и повторна комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза с участието на посочения специалист.
Въз основа на собствения прочит и анализ на събраните от първата инстанция
доказателства, както и новоприобщените такива в рамките на проведеното въззивно
съдебно следствие, настоящият съдебен състав възприе фактическата обстановка,
изложена от СГС, но я допълни и коригира частично по начин, счетен за отговарящ в
най-пълна степен на действителното положение. Същата се свежда до следните
значими за делото обстоятелства:
К. М. М. е родена на 17.01.2005 г. През лятото на 2018 г. била на 13 г. и живеела
с майка си – свид. М. М., която била и нейна осиновителка. Поради трудности с
вграждането в училищна среда от втория срок на учебната 2017-2018 г. преминала на
индивидуална форма за обучение, а след това в седми клас продължила в редовна
такава, като била записана и на допълнителни уроци извън училище. Помощ за това и
оказвала и свидетелката Е. Н., която й предложила стаж, за да се учи на работа с
документи и компютър в нейния офис и по този повод имали близки отношения.
По инициатива на майка си К. посещавала психиатър – свид. Т. Т., с когото
изградила доверена връзка и споделяла проблемите си, свеждащи се по това време
основно до неуспехи в запознанства с връстници и сдобиване с устойчиви социални
комуникации извън семейната среда. За пререканията на К. с майка й във връзка с
поведението й знаели и съседите им – свид. С. Х.а и Г.Д., като в дома на първата
пострадалата гостувала и се виждала с дъщеря й, а с втората заедно разхождали кучето
й, с което понякога оправдавала закъсненията си вечер.
На неустановена дата през лятото на 2018 г. К. се запознала в градския
транспорт с подс. А.А., който бил вуйчо на неин познат – свид. С. А.. След покана и
посещение в дома на подсъдимия А.А., М. започнала връзка с него, включваща и
сексуални контакти. За пръв път закъсняла с прибирането си вкъщи на 5 срещу 6
5
септември. Това накарало свид. М. М. да я обяви за издирване в близкото до дома им
06-то РУ- СДВР, но към 03.30 ч. К. се прибрала без да даде обяснение за поведението
си. При нов подобен случай около 20 септември и при свързване по телефона с дъщеря
си след многократни опити, свид. М. чула гласа на непознатия й до този момент
подсъдим А.А., на когото изрично заявила, че К. е малолетна- на 13 години, и настоява
да прекрати връзката с нея, като я остави да се прибере вкъщи. Въпреки това
контактите на К. с А. продължили, като се чували по телефона, посещавала дома му и
дори занесла свои вещи там – учебници и дрехи в раница. На същото място освен
живущия там подс. Б.А., понякога идвал техният племенник - свид. С. А. и други
неустановени по делото лица, а от време на време пребивавала и жената, с която
живеел А. и от която имал деца.
За закъсненията и поведението на К. майка й била особено загрижена, за което
споделяла със свид. Е. Н., както и със съседката си - свид. С. Х.а, като продължавала да
търси съдействие и от полицейските органи. В един от случаите на обявяването й за
издирване патрул на 06 РУ установил К. на автобусна спирка заедно с подс. А. А. и
друго лице, след което били отведени в полицейското управление. В същото като
инспектор „ДПС“ работел свид. С. С., който познавал пострадалата и бил информиран
за проблемите й. Пред него тя демонстрирала освободено поведение на „голямо
момиче“, имащо опит с мъжете, но за част от заявяваното се оказвало, че си фантазира,
за да е център на внимание. Така му споменала за запознанството си с А. в градския
транспорт, както и за преспиването при него.
По време на пребиваването си в дома на подс. А. А. на неустановени конкретни
дати наред с първоначално желаните сексуални контакти с него, К. имала поне три
случая /3-4 според свидетелката/, за които била принуждавана. Това ставало, като й
посягал и събличал насила дрехите й, бутал я на леглото и й нанасял удари по тялото,
заплашвайки я, че „ако шукне, е свършено с нея“. В някои от случаите събличането й
било съпроводено от заплашителния му тон да прави каквото й каже, което карало
момичето да изпитва страх и да се подчинява. Влияние върху поведението й оказвало и
желанието на А. да я предлага за секс и на други лица, тъй като разполагал с нейни
голи снимки, които щял да пусне в интернет. Пред майката на К. в телефонен разговор
той дори заявявал, че ще се ожени за момичето и тя трябва да им плаща издръжката, а
на К. казвал, че дори може да бъде взето жилището на майка й, за да живеят там.
Въпреки това и независимо от опитите за противодействие на родителя, тя
продължавала да се връща при А., като в началото го харесвала и дори считала, че той
я обича, но се държи лошо с нея само когато е употребил алкохол и е изнервен.
След поредното отсъствие от вкъщи и обявяване за издирване със съдействието
на свид. С. на 04.10.2018 г. К.М. била настанена в Център за закрила на лица,
пострадали от насилие, който първоначален престой продължил до 12.12.2018 г. На
работещите там служителки - свидетелите М. И., Ж. Т. и В. И. направило впечатление
особеното емоционално поведение на детето, което първоначално не споделяло нищо с
никого, ходело неспокойно из стаяла, чупело си ноктите, стояло будно до късно и
спяло само на електрическо осветление. Пред тях К. споделила за взаимоотношенията
с А., като най-напред твърдяла, че много го обича, а след това – че „е съсипал живота
й“, включително и за страховете си от него, както и че е била предлагана на други
мъже, за да се възползват сексуално от нея. Контактите на К. със свид. В. И.
продължили и след приключване работата на центъра. При срещите им споделила за
страховете си от А., като й пуснала запис на телефонен разговор, в който той и
неустановено лице й искали от нея сексуални услуги. Показала и нейни голи снимки,
качени във фейсбук.
През м. ноември 2018 г. по инициатива на свид. М. М. били подновени и
6
посещенията на К. при психиатъра д-р Т., пред когото също споделила за
насилствените й сексуални контакти с А., както и за предлагането й на негови познати.
Той констатирал породеното от случилото се състояние на посттравматично стресово
разстройство у пострадалата, характеризиращо се с депресия, потиснато настроение и
състояние на загуба на контрол. Темата за случилото се била много болезнена за
момичето с развиване на фалшив отговор на неистини и фантазии. В разказа й имало
объркани версии- в различните дни и според различните преживявания, включително
и оказвано влияние върху нея, се опитвала да „щади А., защото бил пиян и е сбъркал, а
и „имал жена и малки деца“, а в други случаи подробно разказвала за възползването от
нея като сексуален обект в присъствието на брата на А. и приятели в хода на веселба и
след употреба на алкохол. В работата си с К. д-р Т. констатирал, че тя се опитва да
„овласти себе си“, като си приписва активно участие и жизнен опит, който може да
осмисли и за който носи отговорност, както и да се убеди, че не е била засегната от
случилото се, за да съхрани представата за себе си като почтено момиче. Усилията й,
обаче били непрекъснато проваляни, тъй като получавала обаждания от „приятелите
си“, а освен това бил нарушен нормалният ритъм на живота й, от който отсъствали
обичайните смислени занимания за възрастта й като ходенето на училище и контакт с
връстниците й.
По повод разказаното от К.М. пред д-р Т. и пред свидетеля С. за упражненото
насилие в процесния период, на 12.12.2018 г. е образувано настоящото наказателно
производство. На същата дата в дома на подсъдимите е извършено претърсване, при
което са намерени и иззети вещи на К. – дрехи, куфар, раница с учебници за 7-ми клас
и връзка ключове с чип. Извършени били обиски и на двамата подсъдими, при което са
иззети мобилните им телефони, чието техническо експертно изследване не установява
значими за делото обстоятелства.
Комуникацията на К.М. и подс. А.А. продължила и след напускането на центъра,
както и след образуване на наказателното производство срещу него и брат му, въпреки
противопоставянето на майка й. Тя го посещавала в затвора, носила му различни вещи
и пари, а през м. декември отишла на адреса му, където се изпълнявала мярката му за
неотклонение „домашен арест“. По сигнал на подс. Б.А. и негово настояване да
напусне къщата, тъй като считал, че притеснява брат му, на мястото пристигнал
полицейски патрул на 04 РУ- СДВР, в чийто състав бил свид. А. К.. Уведомена била
майката на К., която я отвела.
След процесния период спрямо К.М. са прилагани поредица от мерки и
настанявания в различни кризисни центрове, като на майка си пишела писма, в които
заявявала обичта си към нея, както и първоначално възникналите чувства към А.,
прераснали впоследствие в интимна връзка, за която била принуждавана и „така
започнал ада й“. Към настоящия момент, считано от 04.06.2020 г. е клиент на кризисен
център за деца, пострадали от насилие и трафик „Надежда“ към Фондация „ П.У.Л.С“.
Според становище на работещите с нея специалисти от центъра, понастоящем
състоянието й се характеризира с нисък праг на чувствителност, което налага щадящо
поведение спрямо нея, като евентуалното възпроизвеждане на травмиращи
обстоятелства е рисково за психиката й.
Съдебномедицинското експертно изследване на пострадалата К.М., извършено
на 12.12.2018 г. е установило, че видимата й възраст е по-голяма от действителната и
отговаря на около 15-16 години. Констатирани са белези от стари наранявания по
шията, дясната предмишница и дясното бедро с давност повече от шест месеца, както и
точковидни охлузвания, получени преди повече от 4-5 дни от прегледа. Установена е
стара дефлорационна щърбина на девствената ципа на влагалището без да е възможно
определянето на давност на получаването й, като липсвали видими травматични
7
увреждания по лигавицата и стената на влагалището. В организма й не е било
установено наличието на наркотични или упойващи вещества.
Относно сексуалното й развитие и функциониране не са установени данни за
отклонения, като към инкриминирания период била достигнала репродуктивна полова
зрялост. Към момента на проведеното изследване от експерт- психиатър и сексолог
при К.М. са установени очевидни признаци на посттравматична стресова реакция, в
което състояние принципно човек не винаги е способен да си спомня точно минали
събития и субективизмът е неизбежен. Акцентирано е и на амбивалетно отношение
към подс. А.А. и за принципната възможност за привързаност към лице, упражняващо
насилие. Това в съчетание с непълнолетието на пострадалата, според разясненията на
експерта в съд. заседание пред въззивния съд /в. л. Р. Б. – на л.115-116 от съд. дело/,
може да резултира както в омаловажаване на случилото се, така и в придаване на
допълнителен елемент на насилие и жестокост към извършени неправомерни
сексуални действия.
Според изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, К.М. е психично здрава, има способност за
правилно възпроизвеждане на запомнената информация и хронологизация на
събитията, като независимо от малолетната си възраст към инкриминирания период
нивото на развитие и функциониране на когнитивните й процеси е позволявало
достатъчно адекватно възприемане, осмисляне и репродуциране на фактите и
взаимовръзката им в реалността.
Назначеното през САС допълнително експертно изследване от психиатър и
двама психолози, сред които и детски такъв /в.л. З. М./ също стига до заключението за
свидетелска годност на К.М., независимо от възрастта й, като отчита и установяващо
се след първоначално даденото заключение посттравматично стресово разстройство,
тревожност и поведенческо отреагиране на вътрешен конфликт. Данни за качествени
отклонения в психичното й функциониране не са установени, липсват и нарушения на
интелекта, като психичното развитие е в рамките на очакваното за възрастта. Според
психологичната оценка, при К. е налице разстройство в привързаността -
дезинхибиран тип, което не е психична болест, а състояние, възникващо в детство или
юношеството, характеризиращо се с абнормности в социалното функциониране и
конкретно с неселективно насочено поведение на привързаност, стремеж към
привличане по неадаптивен начин вниманието на околните и недиференцирано
приятелско поведение. То се проявява в зле модулирани взаимоотношения с
връстници, емоционални и поведенчески проблеми. Въпреки това възприятно –
представните възможности на освидетелстваната са съхранени, като миналите събития,
включително и през инкриминирания период, могат да се възпроизвеждат правилно.
Липсват данни за повишена внушаемост, лекомислие и не е налице склонност към
абнормни фантазни интерпретации. Относно инкриминираните събития, обаче
годностите за свободно и рационално възпроизвеждане на паметовите следи са
негативно повлияни от възникналото стресово разстройство. Свидетелските й
показания са непоследователни и съпроводени със затруднението в екстремна ситуация
да се справи с интегрирането на емоционално натоварващите спомени. При
изслушване на експертите в съдебно заседание се дава разяснението, че стресовото
разстройство при К.М. е проявено постепенно след латентен период от травмата,
поради което при първоначалното изследване не е имало такава разгърната
симптоматика и не е констатирано. Това е сторено за първи път от проф. Т., което е
обяснимо с вече изградената с него доверена психотерапевтична връзка. Данни за
състоянието на момичето, свързано с повишена тревожност и депресивност, породени
от негативно преживяване, експертите откриват още при разпитите в досъдебното
8
производство, при които е отразено, че тя се разплаква, както и от съобщеното от
социалните работници нейно поведение в кризисния център /разстройство на съня,
чупене на нокти, оставане сама и др./. В същия контекст следва да се разглежда и
заявеният впоследствие пред САС отказ за отговаряне на въпроси чрез
видеоконферетна връзка. По отношение показанията на К. М. се акцентира на
стресиращата за нея ситуация на възпроизвеждане на процесните събития, поради
което тя би могла да съобщи нещо прибързано, да заяви, че не помни подробности или
дори да заяви доброволност на действията си, включително и с нелепи твърдения за
неин контрол върху ситуацията, целейки да се предпази от травмата и стреса. Самата й
възраст предполага да не помни всички обстоятелства, а съобщеното е повлияно и от
моментното отношение към подсъдимия А.А., свързано от една страна с желание да го
защити, а от друга с провокиране на осъзнато оценяване на случилото й се страдание.
Така обяснимо първоначално е опитвала да съхрани образа му като добър човек, както
и че тя самата е достатъчно голяма и самостоятелна и не е сбъркала, като не се е
вслушала в съвета на майка си, а впоследствие, при припомняне на случилото се и
оценявайки го - да промени част от показанията си, съобщавайки за нараняването. В
тази връзка евентуални неточности и несигурност в детайлите на показанията й се
дължат не на лъжа или измислица, а поради повлияването им от възрастта и емоциите.
Именно затова от страна на детския психолог М. се пояснява, че е въведен стандарт
разпитът на малолетни лица да се провежда в т.нар. „синя стая“ и то след преценка на
физическо, психическо и емоционално състояние. В процесния случай това не е било
спазено изцяло, като не отчетено и предшестващото разпита настаняване на
свидетелката в болница.
На следващо място експертите считат, че констатираните при К.М. проблеми с
адаптацията /разстройство на привързаността - дезинхибиран тип нямат отношение
към начина, по който пресъздава събитията и не сочат на манипулативност /принципно
свързвана винаги с търсена изгода/. Те по-скоро обясняват отношенията с подс. А.,
възникнали на фона на трудностите за привързване, а в същото време и на търсене на
внимание и желание за принадлежност към група с провокиране към осиновителката й
и то в конкретната тийнейджърска възраст, съпроводено с противопоставяне и
нарушаване на
правилата.

Според съдебно-сексологичната експертиза за подс. А.А. при него не се
установява психиатрична или сексологична патология, психично здрав е, разбирал е
смисъла и значението на извършеното и е могъл да контролира действията си.
Така възприетата фактическа обстановка частично съвпада с установената от
първоинстанционния съд. На първо място това е относимо към личността на К.М.,
трудностите й с училищната й интеграция и посещавания в тази връзка, а и по
процесния повод психиатър д-р Т.. Обосновано в тази насока са отчетени показанията
на свидетелите К.М., М. М., Е. Н., С. Х.а, Т. Т. и С. С., както и изготвения доклад от
центъра за закрила. Несъмнено също така е изяснено и запознанството на пострадалата
с подсъдимите, създалите се отношения с единия от тях, по повод на които тя е
посещавала дома им, а също и противопоставянето на майка й, която е обявявала
дъщеря си за издирване, а в телефонен разговор с подс. А.А. е уведомила за
непълнолетието й. Тези факти са в пълнота и категорично установени не само въз
основа на посочените свидетелски показания, но намират подкрепа и от констатациите
в протокола за претърсване и изземване в къщата на ул. „***“ № **, където са открити
лични вещи на К.М.. За връзката си с нея, включваща и нееднократните сексуални
контакти в инкриминирания период не отрича и самия подсъдим А.А. в обясненията си
9
пред съда, независимо, че оспорва информираността си за действителната й възраст,
както и за упражнено насилие. Последното с основание съдът е счел, че се установява
от показанията на социалните работници М. И. и Ж. Т. /сочещи за разказаното им
нанасяне на удари по тялото и насилствено събличане на дрехите/. Тези свидетели не
само убедително и взаимно непротиворечиво пресъздават казаното пред тях от самата
К. при постъпването й в центъра, но и въз основа на професионалния си опит и
подготвеност за работа с деца в риск, са възприели и конкретното й емоционално
състояние, съответстващо на съобщените факти. Според тях в поведението на детето
ясно личало притеснение, страх и ужас, които са били оценени като действително
преживявани, а не манипулативно демонстрирани. В по-ранен момент, при едно от
поредните отсъствия на К. от дома й, заплашителният тон и изречените по телефона й
реплики от подс. А.А. да не става и да не мърда, включително и отправената й заплаха,
че ще я удари, са били лично възприети от свидетелката Е. Н. в описан от нея разговор
по телефона на К. в късен вечерен час /между 21.30 и 22.00 ч./ на неустановена дата
през м. септември 2018 г., за който тя е уведомила веднага майката. Съпоставени с
казаното от К. и М. М. показанията на Н. за това, както и описаното от нея в този
момент разстроено състояние на К. в достатъчна степен позволяват извод за
самоличността на лицето, изрекло репликите и адресирането им към пострадалата, а
тяхното естество не оставя съмнение за произведеното от тях въздействие.
Констатацията за стари телесни увреждания, макар и направена в
съдебномедицинското експертно изследване на пострадалата, не би могла несъмнено
да се отнесе към процесното насилие, не само заради извода, че същите са с поне
шестмесечна давност и могат да предшестват инкриминирания период, който е без
посочена конкретна дата, но и поради невъзможността към момента на прегледа да са
налице такива следи при съобщения невисок интензитет на упражнената сила спрямо
пострадалата. Последното обяснява и липсата на видими наранявания при нея, които
да са били възприети от близките й в процесния времеви период.
Относно приетото фактическо положение за информираността на подс. А.А. за
действителната възраст на пострадалата, съдът е изложил съображения, които напълно
се споделят и от настоящия съдебен състав. В отговор на възражението от защитата,
основаващо се на експертното заключение относно видимо по-голямата възраст на К.,
следва да се посочи, че дори първоначално при запознанството им да е било налице
заблуждение по този въпрос, то същото категорично е било разсеяно по време на
инкриминирания период по повод неколкократното противопоставяне на свидетелката
М. М. за оставането на дъщеря й в дома на подсъдимия и то именно с аргумента й за
възрастта на детето. Обяснимо емоционални са показанията на майката в тази насока,
но същите са добросъвестно депозирани, без каквото и да е надграждане на
действително станалите й известни факти, като намират пълен синхрон с казаното от
останалите свидетели. Освен това те не разкриват твърдяната от защитата
заинтересованост и желание А.А. да бъде признат за виновен „за всички струпали им
се беди“. В тази връзка изрично следва да се отбележи, че водещ мотив в
установяващите се по делото действия на М. М. е била именно загрижеността за
дъщеря й в преходна възраст, съпроводена с трудното вграждане в училищната среда.
Дори търсенето на подкрепа у приятели и съседи, на професионална помощ от свид. Т.,
както и сигнализирането на полицейските органи е било провокирано от тревога за
нейното поведение и целящо въздействие основно върху К., а не иницииране на
настоящото производство, образувано едва през м. декември 2018 г., след напускане на
първия кризисен център и предоставената пред социалните работници и доверения за
детето психиатър – д-р Т. информация за осъществено насилие.
Посочените обстоятелства, макар и не напълно безспорни по делото, са вярно
установени от първоинстанционния съд, който се е позовал на надлежно приобщените
10
гласни и писмени доказателства, а съществените противоречия между тях са били
анализирани задълбочено, като съвкупната им преценка е довела до верни и
обосновани фактически изводи. Констатираните пропуски при провеждане разпитите
на пострадалата М. и на В. И. не са съществени и неотстраними, поради което
съобразно правомощията си въззивният съд проведе следствие с допълнително
изслушване на К.М. /макар и в рамките на частично осъществен разпит чрез
видеоконферентна връзка без възможност за поставянето на допълнителни въпроси от
страните и съда/, както и повторен разпит на свидетелката В. И.. Последната е дала
показания в първата инстанция пред същия съдебен състав, с оглед на което
включването им в обсъждания доказателствен материал не може да се приеме за
опорочено, а възможността на страните да поставят въпроси към свидетелката в
рамките на съдебно следствие /т.е. извън обсъждания в разпоредителното заседание
въпрос относно мярката за неотклонение/ е осигурена от САС, независимо, че
практически това не е довело до установяване на различни обстоятелства.
С най-голямо значение за изясняване на обективната истина са показанията на
пострадалата М., за която по делото е категорично изяснено, че към момента на
провеждане на съдебното производство е непълнолетна и е със специфични нужди от
защита. Поради това невъзможността за извършване в пълнота на разпита й при
щадящите условия на специално оборудвано помещение / т.нар. „синя стая“/ съобразно
чл. 280, ал.6 НПК в съдебното заседание на 15.01.20 г. /на л.7 – 23 от съд. протокол/ е
налагало отлагане на това процесуално действие и по-късното му провеждане при
отстраняване на констатирания технически проблем. Независимо от различното
процедиране на СГС, обаче и продължилото изслушване на свидетелката пред
страните без избягване на контакт с подсъдимите, показанията й, включително и
прочетената част от досъдебното производство пред съдия, приобщени по реда на
чл.281, ал.1, т.6 НПК, не могат да се счетат за процесуално негодни и само на това
основание да е необходимо изключването им от доказателствения материал, както
настоява защитникът на подс. А.А.. Визираното процесуално изискване по чл.280, ал.6
НПК на първо място цели охрана интересите на свидетеля, като значимостта му за
гарантиране в най-пълна степен на свободното и достоверно излагане на възприетите
факти е от значение за преценката на съда относно доказателствената стойност на
показанията, без автоматично да ги лишава от такава. Същият извод е относим и за
отказа на първата инстанция да прочете в цялост показанията на К.М., дадени в
досъдебното производство пред съдия в присъствието на свидетелката, тъй като
приобщаването на въпросните показания по реда на чл.281, ал.1, т.6 НПК е допустимо
и очевидно има приоритет пред възможността за провеждане на разпит по реда на
чл.280, ал.6 НПК, уредена като изключение. В конкретния случай неуспешният опит
на САС все пак да извърши в пълнота допълнителен разпит чрез видеоконферентна
връзка /с оглед защитните възражения в тази насока/ само потвърждава реалната
опасност при такъв подход да се постави в сериозен риск здравето на непълнолетната
свидетелка, с което се установява и правилността на извършената от СГС преценка да
приобщи чрез прочитане показанията й в нейно отсъствие. От решаващо значение за
извода си, че с ползването на същите не е допуснато процесуално нарушение, съдът
отчете и това, че приетата за установена по делото фактология не се основава
единствено на така коментираните показания, а е възприета само онази част от тях,
намираща опора и в останалите обсъдени доказателства по делото т. е. не е налице
безкритично позоваване на казаното от пострадалата в досъдебното производство, а е
извършена цялостна и задълбочена оценка на показанията й, давани в различни етапи
на производството при съпоставянето им с останалия доказателствен материал. Те
действително разкриват противоречия, дължащи се до голяма степен не само на
възрастта и констатираното стресово разстройство, но и на създалите се особено
11
емоционални отношения с подс. А.А., чието динамично развитие затруднява
съществено преценката за достоверност на съобщените факти в отделните й показания.
В тази връзка принципно правилен е подходът на първоинстанционния съд да
съпостави същите с останалите доказателства – свидетелски показания и експертни
заключения. Въз основа на тях е направен изводът, че се установява както
реализирането на полов контакт в повече от един случай за инкриминирания период,
така и упражняването на насилие спрямо малолетното лице, но единствено като част от
отношенията й с подс. А.А., без да е възможно категоричното и безспорно извеждане
на извод за употребата на сила или заплаха именно във връзка с реализирането на
полово сношение. Настоящият съдебен състав, обаче прие, че по делото в достатъчна
степен на несъмненост се установява посоченият елемент от обективната страна на
деянието. На първо място такова твърдение пострадалата прави последователно във
всичките й разпити, като не съобщава каквито и да е други поводи за насилие или за
заплахи спрямо нея от страна на А.. Въпреки констатираните вътрешни противоречия
и непълноти в цялостния й разказ за процесните събития /като например начина за
запознанство и развитието на отношенията на А.А., както и точната последователност
на насилствените съвкупления и конкретната съпричастност на други лица към тях/,
казаното по този въпрос е еднопосочно. Принудително реализиране на съвкупление с
нея от страна на подс. А. А. в три отделни случая изрично е описано в първоначално
дадените показания в досъдебното производство пред съдия, а впоследствие така
прочетената им част не е отречена при разпита й в съдебното следствие. Точно
обратното, изрично са потвърдени, като обяснимо е отказано преповтарянето им в
присъствието на подсъдимия /на л.312 от съд. дело на СГС/. В кратките си показания
пред въззивния съд, пострадалата отново заявява противното на волята й реализиране
на сексуален контакт, след като А. постоянно я биел, държал се агресивно, тръгнал да й
посяга, бутнал я и започнал да прави нещо, което тя не искала.
Така предоставената информация не може да се счете за недостоверна и
предназначена за депозиране в рамките на производството, тъй като кореспондира с
възприетите от свид. Н., макар и по телефона, заплашителни реплики, отправени от
подс. А.. Напълно идентично е и със заявеното от детето още при настаняването му в
кризисен център пред социалните работници М. И. и Ж. Т., възприели емоционалното
й състояние и конкретно на болката и страха от А., за това, че тя и майка й няма да
бъдат „оставени на мира“. В същия смисъл са били и споделените й тревоги със
свидетелката В. И., пред която К. не е скрила собственото си съдействащо поведение в
отношенията с подсъдимия. В случай на невярно съобщаване на тези факти и стремеж
да се придаде насилствен характер на доброволни действия, независимо по какви
причини /заради настоящото отношение към А. А. или заради желание да се запази
сексуална неприкосновеност, както принципно се сочи в сексологичната експертиза/,
възниква въпросът защо изрично се прави разграничение на два вида съвкупления –
насилствени и желани. Същото е житейски нелогично и необяснимо, ако се счете за
недостоверно интерпретирането на случилото се с оглед евентуалното търсене на
оправдание за собственото поведение. Именно преценката за добросъвестно излагане
на фактите с признаване на първоначално желаните отношения с А., както и на част от
сексуалните контакти с него в случаи извън процесните, дава основание да се
кредитира казаното от пострадалата в обсъжданите показания.
Създаването на отношения с подс. А. А. и доброволното й отиване в дома му,
както и заявеното намерение да продължи връзката си с него в несъгласие с майка й и
предприетите от нея действия за издирването й и въпреки намесата на семейни
приятели и оказаното съдействие от страна на полицейските органи, са все
обстоятелства, които сочат за съдействащо поведение на К., без то да изключва
възможността впоследствие именно при съобщените обстоятелства /при употребен
12
алкохол от него и нейно противопоставяне/ за посочената част от половите контакти с
подсъдимия А. А. да е била принудена чрез упражнено насилие и заплахи.
Последващото й поведение /след инкриминирания период и по време на
производството/, свързано с възобновяване на контактите с него по телефона и дори с
посещения на адреса му, също не може да се преценява еднозначно като израз на
доброволност от нейна страна при реализиране на процесните съвкупления.
Противоречивото й отношение към А. е ясно демонстрирано пред свидетелите, които
са възприели както оплакването й, че така е започнал „нейният ад“, че е провалил
живота й, така и, че го обича и ще го щади /свид. М., свид. И. и свид. Т./. Освен това то
е добре и компетентно обяснено и от вещите лица, изготвили заключения по съдебно-
сексологичната експертиза и последната съдебнопсихиатричната и психологична
такава. Не само в принципен план те обсъждат възможното последващо изграждане на
положителен образ на насилника /т. нар. „стокхолмски синдром“/, но и разясняват
конкретните особености в психиката на малолетната към деянието К., наличното при
нея разстройство в привързаността, улеснило създаването на отношения с подсъдимия,
както и последващия й опит да съхрани образа му като добър човек, за да се убеди, че
тя самата е достатъчно голяма и самостоятелна и не е сбъркала. Преценени на тази
основа показанията й по въпроса относно упражненото спрямо нея насилие чрез
нанасяне на удари, принудително събличане и поваляне на леглото, както и чрез
отправяне на заплахи /да прави каквото й каже; че, ако шукне, лошо й се пише/ именно
по повод част от сексуалните актове с подс. А. А., не следва да бъдат повърхностно
оценявани като недостоверни, нито да се възприемат защитните аргументи за цялостна
доброволност в действията на детето, която да обоснове и несъставомерност на
деянието.
Констатираната непоследователност и непълнота в част от показанията и
отделни противоречия по останалите въпроси, свързани с детайли от конкретната
ситуация, при която са реализирани инкриминираните деяния, участието и на други
лица, не препятстват кредитирането на съобщеното относно обсъжданите факти,
релевантни за обвинението към подс. А. А.. В основата на този извод съдът постави и
експертното заключение по съдебнопсихиатричната и психологична експертиза
относно личността на пострадалата, за която две от вещите лица /психиатъра д-р К. и
психолога Г./ имат преки впечатления още при изготвяне на заключение в досъдебното
производство, а за последното си изследване с участието и на детския психолог З. М.
са съобразили предоставените сведения от свидетели и писмените материали.
Изключително компетентни и лесно проследими са изводите им, направени въз основа
на отразеното в протоколите от съдебните заседания емоционално състояние на К.,
даващо им възможност да отговорят на поставените задачи, независимо от липсата на
личен преглед. Поради това и съдебният състав възприе не само категорично даденото
заключение за свидетелска годност на непълнолетното понастоящем дете, за липсата
на фантазност и повишена внушаемост при него, но и се позова на детайлно дадените
разяснения за конкретното поведение, обусловено от наличното разстройство в
привързаността, конкретната тинейджърска възраст и настъпилото посттравматично
стресово разстройство, обяснимо от експертна гледна точка именно с преживяна
травма. За убедително защитен бе възприет и експертният извод относно възможността
неточностите и несигурността в детайлите на показанията й да се дължат не на лъжа
или измислица, а поради повлияването им от възрастта и емоциите. Без основание от
страна на защитата се правят възражения по така даденото експертно становище.
Действително то не е източник на факти, а само средство за тяхната проверка, но в
конкретния случай направените изводи на специалисти почиват на казаното не само от
самата пострадалата, но и установеното от свидетелите нейно поведение
непосредствено след инкриминирания период. Проследено въз основа на показанията
13
от майка й, свид. С., свид. Г.Д., свид. Н. и свид. Х.а, то ясно очертава К. като трудно
привързващо се дете във възраст, за която е характерно поведение, насочено към
противопоставяне и оспорване на родителския авторитет с опит за приобщаване към
връстници, без това непременно да води и до манипулативност /неналична според
експертите в случая и поради отсъствието на изгода за лицето да изгражда невярна
картина на действителността/. Демонстрираното от нея желание да изглежда като
голямо момиче е описано от свид. С., чийто професионален опит е позволил
изразеното пред съда негово субективно мнение, че „К. много лъже“ и не може да й се
вярва, но казаното е относимо именно към демонстрираното от нея цялостно
освободено поведение, а не касае показанията й в процеса, различаващи се от
коментираните със свидетеля въпроси и касаещи действително случилото се, а още по-
малко обвързва преценката на съда за тяхната достоверност. Именно отчитането на
индивидуалните характеристики на психиката на пострадалата, както и на безспорно
наличното при нея посттравматично стресово разстройство, обсъдени компетентно от
вещите лица, дава основание на настоящия съдебен състав да счете за достоверно
твърдението й, че упражнените от страна на подс. А. А. насилие и заплахи са били не
просто съпътстващи отношенията им /както е приел СГС/, а целящи преодоляване на
несъгласието й в част от случаите да осъществи полов акт с дееца. Независимо от
констатираното емоционално представяне на фактите по този въпрос с объркване и
липсата на последователност при съобщаваните детайли относно конкретното насилие
с точното време и място на отделните случаи, липсват основания да се приеме, че е
налице целенасочено подвеждащо представяне на действително случилото се, за да се
навреди на бивш приятел какъвто към момента се явява подс. А.А.. Не без значение в
тази насока е и съобразеното от съда отсъствие на заинтересованост от изхода на
делото при липсата на заявена процесуална позиция за участие като страна в
производството чрез поддържане на обвинението и/или чрез предявяване на
гражданскоправна претенция за обезвреда.
При така изложените съображения, въззивният съд счете, че обсъжданата част от
показанията на пострадалата относно принудителното реализиране на
инкриминираните сексуални актове с подс. А. А. не следва да се считат за
недостоверни, неподкрепени от други доказателства и опровергаващи се от
отричащите ги обяснения на подсъдимия. Наличното затруднение да се направи
разграничение между двата вида съвкупления с малолетно лице /доброволни и
принудителни/, точните дати и място на реализирането и протичането им с детайли за
използваната във всеки от процесните случаи сила и/или заплаха /поради непълната и
лаконична информация за тях, предоставена от свид. К.М./, в достатъчна степен може
да бъде преодоляно въз основа показанията на свидетелите М. М., Е. Н., С. Х.а, С. С. и
Т. Т., описващи поведението на пострадалата и състоянието й. Съпоставени с
писмените доказателства по делото – депозирани сигнали в полицейското управление
за обявяването й за издирване, както и удостоверения момент на настаняването й в
кризисния център, те са в подкрепа на сочения инкриминиран период, в рамките на
който очевидно са реализирани описаните от обвинението съвкупления против волята
на пострадалата. Възникналото непосредствено след това посттравматично стресово
разстройство е било възприето от свид. Т., като същото се анализира и сочи от
експертите психолози и психиатър във връзка с преживяна травма, която без съмнение
може да се приеме за реална последица именно от инкриминираните деяния.
Извън обсъдените обстоятелства, касаещи обвинението спрямо подс. А.А., за
останалата част от показанията на К. М. относно съпричастността и на други лица,
включително и на подс. Б.А. към насилствено извършените полови контакти с нея,
въззивният съд се съгласи с преценката на първата инстанция, че същите са
недостатъчно информативни за съставомерните обстоятелства, за да бъдат възприети и
14
поставени в основата на несъмнено установената по делото фактология. На първо
място казаното в тази насока е лишено от конкретно описани действия на лицата и
каквато и да е съгласуваност с упражнилият принуда подс. А. А., като посочването им
в отделните показания е спорадично и не напълно еднопосочно. Така първоначално в
показанията в досъдебното производство пред съдия пострадалата твърди, че още в
първия ден от посещението си в дома на подсъдимите е била принудена към сексуален
акт първоначално с А., а след това и с брат му, като на следващия ден се повторило
същото, но вече и с още две непознати лица. Тези показанията, макар и приобщени към
доказателствения материал чрез процесуалната техника по чл.281, ал.1, т.6 НПК, не са
прочетени в присъствието на свидетелката и тя не ги е потвърдила изрично, а страните
не са могли да поставят въпроси, като при извършването на разпита не са участвали
подсъдимите и защитниците им, доколкото все още в производството не е имало
привлечени обвиняеми лица. От друга страна в показанията си пред първата инстанция
К.М. изрично е отрекла реализирането на сексуален акт с подс. Б.А., въпреки заявеното
отрицателно отношение към него, като е отказала да съобщи защо първоначално е
заявила обратното. За разлика от детайлно описаното пред СГС физическо
посегателство от подс. Б.А., но по повод отиването й на процесния адрес /л. 308 гръб и
л.311 от съд.дело на СГС/ при разпита във въззивното производство К. М. отново общо
потвърждава участието му в сексуален акт с нея, заявявайки, че и двамата подсъдими
решили да постъпят с нея „по един много долен начин“ и се държали „отвратително“.
На следващо място въз основа на останалите доказателства по делото въобще не
би могло да се приеме, че в действителност са осъществени противоправни
съвкупления с нея и от страна на други лица. Данни за това се съдържат в
производните показания на М. М., Т. Т., М. И. и Ж. Т., но те също са лишени от
каквато и да е конкретика, като поставят акцент по-скоро на споделеното от К. за
„предлагането“ й от страна на А., с уточнението, че не знаят дали действително се е
стигнало до сексуални контакти с други лица. За такова намерение на А. самата
пострадала свидетелства и пред САС, с което в значителна степен се прави
разграничаване от първоначалното й твърдение за „групово изнасилване“. При
съобразяване на тези обстоятелства съдът счете, че само въз основа на общите
твърдения на К. М. в досъдебното производство не могат да се изградят сигурни
изводи по този въпрос. Установеното пребиваване на подс. Б.А. в процесното жилище,
наличието на други посетители по време на инкриминираните събития, както
заявеното намерение на А. да предлага пострадалата и на други лица, са в подкрепа на
възможността в представите й да е налице объркване към момента на депозиране на
показанията, непозволяващо ясното отграничаване на действително случилото се от
заявеното като възможно бъдещо събитие, породило сериозна тревога за
реализирането му. Отделно от това, дори да се приеме, че и подс. Б.А. или друго лице е
осъществил полов акт с пострадалата в дома на А., то липсата на каквато и да е
конкретика в тази насока, не позволява причисляването на евентуално извършените от
тях действия към тези на А., с които е сломена съпротивата на пострадала. Именно по
тези въпроси съдът счете за относимо в най-голяма степен експертното становище за
възможното непълно и непоследователно съобщаване на фактите от страна на
пострадалата и дори тяхното надграждане, обусловено и от емоционалната й реакция
по повод заявеното й от А. предлагане на други лица и публикуване на нейни снимки
във фейсбук. Липсва друг надежден доказателствен източник за обсъжданите
обстоятелства. Останалите свидетели подчертават, че К. не е споделяла за конкретни
неправомерни действия спрямо нея от други лица, включително и за брата на А., като
следва да се отчете и ясно заявеното й отрицателно отношение към него. Именно той се
е противопоставил на последното й посещение на адреса, като е сигнализирал и
потърсил съдействие и от полицейските органи за отпращането й. Поради това и съдът
15
прие, че обвинението спрямо Б.А. е лишено от такава доказателствена опора,
позволяваща изпълване със съдържание на съставомерните признаци на
инкриминираното посегателство.
При така възприетата фактическа обстановка, изводима от обсъдените по-горе
доказателства, въззивният съд счете за неправилно единствено оправдаването на
подсъдимия А.А. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.152, ал.4, т.1,
вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 НК и го призна за виновен по същото.
От обективна страна в рамките на инкриминирания период – от лятото на 2018 г.
до 04.10.2018 г. на неустановени конкретни дати в три отделни случая се съвкупил с
К.М., която не е била навършила 14-годишна възраст, като я принудил за това със сила
и заплашване. Насилственото събличане на дрехите, бутането на леглото, нанесените
удари по тялото на пострадалата, както и отправените й вербални заплахи са
предшествали и съпътствали отделните съвкупления, поради което са послужили да
въздействат върху психиката й и да елиминират противодействието й, за да получи
подсъдимият удовлетворяване на сексуалните му желания. За съставомерността на
деянието е без значение доброволното осъществяване и на други съвкупления с
пострадалата в рамките на същия период, а така също и липсата на видими телесни
увреждания вследствие на употребената сила в инкриминираните случаи. Това е така с
оглед очевидната липса на каквото и да е затруднение за подсъдимия при конкретните
отношения, създадени с малолетната жертва, и в условията на собствения си дом да
сломи съпротивата й и с ниско по интензитет физическо и психическо въздействие.
Участието и на други лица в изпълнителното деяние, включително и на подс.
Б.А. и настоящият съдебен състав счете за недоказано по изложените вече
съображения, с оглед на което прие, че не е налице квалифициращото обстоятелство по
ал.3, т.1 на чл.152 НК.
Виновното извършване на деянието е при форма на вината пряк умисъл, тъй
като подс. А.А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Психическото му
състояние е позволявало да разбира, че макар да са доброволно възникнали
отношенията му с пострадалата, процесната част от сексуалните контакти не са били
желани от нея, а използваната сила за избутването й на леглото, за разсъбличането й и
нанасяне на удари, както и отправените заплахи „да не шуква, че лошо й се пише“ са
преодолели съпротивата й за тяхното реализиране. Установена е и информираността
му за действителната възраст на К. предвид многократното съобщаване за това от
свидетелката М. М., противопоставяла се на връзката на дъщеря й с него. До същия
извод се стига и въз основа на останалите известни на подсъдимия факти по делото,
касаещи обявяването на К. за издирване, както и общото им задържане по този повод в
инкриминирания период с отвеждането им в полицейското управление. Не на последно
място за съзнаваната малолетна възраст на пострадалата сочат и намиралите се в дома
му нейни учебници за седми клас, а така също и отправяната претенция към майка й за
издръжка.
Касае се за три отделни деяния, обединени от общи обективни и субективни
признаци, което дава основание да се приеме, че престъплението е продължавано
такова по смисъла на чл.26, ал.1 НК.
Установяващо се по делото реализиране и на друга категория съвкупления с
пострадалата, условно посочени като доброволни такива, не е в обхвата на
обвинението, независимо от обстоятелството, че същите имат правната характеристика
на престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, поради което това обстоятелство,
може и следва да бъде отчетено единствено при индивидуализиране отговорността на
подс. А.А..
16
Относно обвинението спрямо подс. Б.А., САС се съгласи с изложените от
първоинстанционния съд съображения за недоказаност на обвинителната теза по
изискуемия несъмнен и категоричен начин, поради което потвърди постановената
присъда в тази й част. При направените по-горе изводи за невъзможността да се правят
сигурни изводи в тази насока единствено въз основа на казаното от свид. К.М. в
досъдебното производство за съпричастността на този подсъдим към действията на
подс. А.А. в два от отделните случаи, без основание в протеста се настоява и за
неговото осъждане. Невъзможността да се проверят първоначално сочените от
пострадалата, а след това непотвърдени и дори отречени от нея факти за участието му
в извършваните сексуални посегателства от брат му, налага извод за недостатъчно
убедително установяване на така изградената обвинителна теза.
Предвид изложените съображения САС отмени частично атакуваната присъда,
като призна подс. А.А. за виновен по обвинението за престъпление по чл. 152, ал.4, т.1,
вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 НК, като потвърди съдебния акт в останалата му част, с
която е оправдан за квалификацията на деянието по ал.3, т.1 на чл.152 НК, както и
относно оправдаването на подс. Б.А. по повдигнатото му обвинение.
При определяне наказанието на подсъдимия А.А. за извършеното престъпление
съдът се съгласи с направеното от първата инстанция разграничение на значимите за
отговорността обстоятелства. За смекчаващи такива следва да се приемат чистото му
съдебно минало /поради настъпването на реабилитация по предходни осъждания/,
трудовата ангажираност към инкриминирания период, както и липсата на данни за
други негови противообществени прояви, което сочи за невисока степен на обществена
опасност на личността му. От друга страна като увеличаващи укоримостта на
извършеното без съмнение следва да се приемат значителните вредни последици за
пострадалата, надхвърлящи обичайните такива от престъплението по чл.152 НК, тъй
като и понастоящем продължава престоят й в пореден кризисен център. Макар и с
установено разстройство на личността й, налично от преди инкриминирания период с
личностови особености, справянето с които и преди деянието е наложило посещения
при психиатър, случилото се е усложнило състоянието й, като е отключило
посттравматично стресово разстройство, непозволило връщане към обичайното
ежедневие и нормалното вграждане в средата на връстниците й. Необходимо е да се
отчете и механизма на извършване и тежестта на конкретното престъпление,
характеризиращо се със сериозна упоритост при реализирането не само на
инкриминираните три деяния, но и на останалите макар и ненасилствени сексуални
контакти в създадената връзка с малолетно лице и то при неколкократно изразяваното
категорично противопоставяне на родителя. Въпреки това, обаче обективността
изисква да се вземат предвид и особеностите на конкретния случай, при който
посегателството спрямо пострадалата е реализирано на фона на доброволно създадени
отношения и оказано в немалка степен обективно съдействащо за това поведение от
нейна страна, която изрично подчертава породеното желание да изгради връзка с
подсъдимия, като престоява и в дома му, въпреки наличната възрастова разлика и
неговата обвързаност с отсъствалите за момента жена и деца. Реализирането на
доброволни сексуални контакти в рамките на тази връзка в съвкупност с
демонстрираното субективно усещане на К. за порастване и нежелание да се спазва
изискваното от родителя поведение, макар и обясними с характерните за малолетните
наивност и лекомислие, все пак може да се приеме, че също са мотивирали действията
на подсъдимия. Поради това независимо, че така коментираното поведение не
изключва съставомерността на деянието, то следва да се отчита като фактор,
способствал за снижаване на задръжките у него. Не на последно място от значение за
правилното индивидуализиране на отговорността му е фактът, че употребената
принуда не е била със сериозен интензитет, за което сочи и формирането в крайна
17
сметка на положителна нагласа спрямо дееца, мотивирала пострадалата да желае
продължаване на връзката с него и след инкриминирания период.
Преценени с оглед личността на дееца, според въззивния съд посочените
обстоятелства имат характер на изключителни и налагат отмерването на наказание
при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК под минимално предвидения десетгодишен срок
на наказанието, който би се явил несъразмерно тежък. Поради това счете за
справедливо налагането на лишаване от свобода за срок от шест години, изтърпяването
на което би осигурило възможността за постигане на поправителното въздействие
спрямо А. А. и предупредителното такова спрямо обществото. По-голям период на
изолация от обичайната му среда се явява ненужен при данните за личността му, като
се отчете и времевата отдалеченост на деянието, след което при продължаващото
разглеждане на делото спрямо А. се прилага предварително задържане под стража и
под домашен арест, което обективно също има своето въздействие.
Ефективното изтърпяване на наказанието с оглед размера му съдът постанови
при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. "а" ЗИНЗС, като не са
налице основания за промяна в постановеното от първата инстанция на основание
чл.59, ал.1 НК приспадане на предварителното задържане по делото.
Като взе предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК
съдът счете, че следва да възложи допълнително направените пред САС разноски по
делото /за изплатени възнаграждения на изслушваните експерти и допълнително
назначените експертизи /в тежест на подсъдимия А. А., поради което го осъди за
заплащането им в общ размер на 2055.00 лв., както и сумата от 5 лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл.190, ал.2 НПК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.




18
Съобщи за изтекли лични данни