№ 5658
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Въззивно
гражданско дело № 20221100510404 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца ЗАД „А.” АД срещу решение № 20053494 от 17.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 16512/2020 г. по описа на СРС, 68 състав, с което са отхвърлени предявените срещу
ЗД „Б.И.” АД искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата от 5996,88 лв.,
представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 11.11.2015 г. в гр София от виновно противоправно поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, както и с правно основание чл. 86
ЗЗД за сумата от 1829,06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 24.04.2017 г. – 24.04.2020 г.
Въззивникът поддържа, че между страните е било безспорно обстоятелството, че
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС е била застрахована при
ответника, като този факт не е бил оспорен от ответната страна. Счита, че от събраните по
делото доказателства се установяват всички други елементи от фактическия състав на
спорното право, поради което моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените
искове бъдат уважени изцяло.
Въззиваемият ЗД „Б.И.” АД счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
1
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно по следните
съображения:
По иска с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
Между страните не се спори, а и от представената застрахователна полица № ********** се
установява, че между ищеца и „П.Л. БГ” ЕООД (като собственик), респ. „Т.К. А и В“ ЕООД
(като лизингополучател) е съществувало валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско и злополука” на товарен автомобил марка „Ауди А6” с ДК
№ СА **** ТР, със застрахователно покритие за периода 30.07.2013 г. – 29.07.2018 г. От
представените писмени доказателства (уведомление-декларация за щета, обяснение на
основание чл. 140 ЗМВР, констативен протокол за ПТП, документи по образувана при
ищеца щета, платежно нареждане, фактура, приемо-предавателен протокол) се установява,
че в срока на действие на договора на 11.11.2015 г. е настъпило застрахователно събитие
(ПТП), което представлява покрит риск по клаузата „Каско” и за което застрахователят
(ищецът) е изплатил на 08.02.2016 г. обезщетение на сервиза, поправил причинените на
застрахованото имущество вреди, в размер на 5996,88 лв.
Събраните писмени доказателства и заключението на САТЕ еднозначно установяват
механизма на процесното ПТП – видно е, че на 11.11.2015 г. около 19:10 ч. л.а. „Тойота Рав
4“ с рег. № СА **** СА се е движил по бул. „България“ в гр. София и на кръстовището с
бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ е извършил маневра ляв завой, при която се е откачило
предното дясно колело на превозното средство, а вследствие на безконтролното движение
на колелото след отделянето му е настъпил удар със спрелия на червен светофар т.а. „Ауди
А6“ с рег. № СА **** ТР, застрахован при ищеца по застраховка „Каско и злополука на
2
МПС“. Така описаният механизъм на ПТП се установява от заключението на САТЕ и
представените по делото уведомление за щета и двустранен констативен протокол за ПТП.
Последният представлява частен свидетелстващ документ без материална доказателствена
сила, но е подписан от виновния водач на МПС „Тойота Рав 4“ и отразява съгласието му със
съдържащите се в документа неизгодни за него факти (механизма на ПТП съобразно
нарисуваната схема и отбелязаните в т. 12 обстоятелства – реализиране на удар със спрелия
т.а. „Ауди А6“ от откаченото колело на автомобила му), като самият водач е декларирал, че
е виновен за инцидента, попълвайки данните си в раздел за превозно средство А. С оглед на
изложеното, при съпоставка на констатираните щети на спрелия товарен автомобил „Ауди
А6“ (нарушена предна дясна броня и десен фар), както и при съобразяване на извода на
вещото лице по САТЕ за наличие на причинна връзка между вредите и описаното
произшествие, се налага еднозначен извод, че застрахователното събитие е настъпило при
описания в протокола механизъм – видно е, че водачът на лек автомобил „Тойота Рав 4“ е
нарушил общата норма на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като не е привел управляваното от него
превозно средство в необходимата техническа изправност и с бездействието си е създал
опасност за движението, причинявайки имуществени вреди на друг участник в него.
Следователно, процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно (съобразно
презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от водача на посочения
автомобил, като според настоящата съдебна инстанция събраните писмени доказателства и
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебна автотехническата експертиза (неоспорено от страните), обсъдени в
съвкупност, установяват пълно и главно механизма на процесното произшествие и
причинната връзка между деликта и уврежданията по автомобила. В отговора на исковата
молба ответникът по същество не оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП, като
единствено навежда бланкетно възражение за съпричиняване, което не доказва – по делото
не са събрани каквито и да било доказателства за противоправно поведение на
застрахования при ищеца автомобил, което да е допринесло за настъпване на вредите, а и
такова обективно не е било възможно предвид обстоятелството, че към момента на удара т.а.
„Ауди А6“ се е намирал правомерно в спряло състояние на червен сигнал на светофарната
уредба. След извършена проверка на материалите по делото, вещото лице по приетата САТЕ
е констатирало, че механизмът на ПТП съответства на описания в протокола и нанесените
щети се намират в причинно-следствена връзка с него, поради което при съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства съдът намира за доказано наличието на причинна
връзка между процесното ПТП и нанесените на застрахования при ищеца автомобил вреди.
При това положение съдът приема, че увреденият има срещу виновния водач вземане по чл.
45, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на повредите по собствения му лек автомобил „Ауди А6”. В
изпълнение на задълженията си по валидно сключения договор за имуществена застраховка,
ищецът е платил обезщетение за причинените вреди на застрахованото имущество, в
резултат на което е встъпил в правата на увредения и за него е възникнало регресно право
срещу деликвента, респ. срещу застраховалия гражданската му отговорност застраховател.
3
В отговора на исковата молба ответникът изобщо не оспорва наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между него и виновния водач –
възраженията му се концентрират единствено върху размера на търсеното обезщетение и
степента на причинените вреди. При това положение наличието на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП е безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелство – приемайки обратното, първоинстанционният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е обявил за спорен факт,
по отношение на който страните в процеса не спорят и който е следвало да бъде отделен за
безспорно обстоятелство с доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.
Обстоятелството, че в правоотношението по застраховка „Гражданска отговорност“ участва
и трето лице, не е пречка този правнорелевантен факт да бъде обявен за безспорен между
страните в настоящия процес – доколкото застрахованият водач на л. а. „Тойота Рав 4“ не е
страна по делото, силата на пресъдено нещо на съдебното решение няма да се разпростре
спрямо него и в евентуален друг процес същият би могъл да се защити пълноценно, като
оспори тези факти (което обаче не би било в негов интерес, доколкото наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ го освобождава от неговата отговорност да
обезщетява причинените на другия участник в ПТП вреди). В този смисъл, макар и при
липса на изрични доказателства в тази насока, фактът, че наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и виновния водач е безспорно обстоятелство
между страните по делото, е напълно достатъчен същото да се приеме за доказано по делото,
поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените от процесното
ПТП вреди.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, описаните от
ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице
установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие с
разпоредбата на чл. 208, ал. 3, изр. 1 КЗ (отм.)) за отстраняването на причинените вреди на
база пазарни цени са били необходими 5996,88 лв. Платеното от ищеца обезщетение
съответства на този размер, поради което и регресното му вземане срещу ответника се
равнява на действително платената сума от 5996,88 лв., за която искът по чл. 213, ал. 1, изр.
3 КЗ (отм.) се явява основателен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата гражданска отговорност) към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното плащане има значение само за възникване
на регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана съобразно разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД (в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на
поставяне в забава не съвпадат). По делото е представена покана от ищеца до ответника за
4
възстановяване на платеното застрахователно обезщетение по процесната щета, получена от
последния на 26.02.2016 г. (л. 18 от делото на СРС), като 30-дневният срок за доброволно
изпълнение по чл. 213а, ал. 3 КЗ е изтекъл на 28.03.2016 г. След тази дата при установената
основателност на главната претенция ответникът е изпаднал в забава за неплатеното си
парично задължение и следователно предявеният акцесорен иск се явява основателен за
целия заявен период от 24.04.2017 г. до 23.04.2020 г. в размер на 1829,06 лв.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявените искове следва да
бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на въззивника (ищец) направените разноски пред първата инстанция
за платена държавна такса, депозит за вещо лице, такса за съдебно удостоверение и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 538,03 лв., както и направените разноски
пред въззивната инстанция за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 256,51 лв. Платеният от ищеца депозит за свидетел в размер на 50 лв. не е изплатен на
призованото лице, поради което подлежи на възстановяване по искане на страната.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20053494 от 17.08.2022 г., постановено по гр.д. № 16512/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 68 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, да заплати на ЗАД „А.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, на основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ (отм.) сумата от 5996,88 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 110015030137101 за
ПТП, настъпило на 11.11.2015 г. в гр. София в резултат на виновното и противоправно
поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2020 г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1829,06 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
24.04.2017 г. до 23.04.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 538,03 лв.,
разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 256,51 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6