Присъда по дело №1446/2023 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 3 |
| Дата: | 8 януари 2024 г. (в сила от 24 януари 2024 г.) |
| Съдия: | Никола Георгиев Маринов |
| Дело: | 20232230201446 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 27 октомври 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви към присъда №3/08.01.2024г. по НОХД №1446/2023г., изготвени на
01.02.2024г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Х. Г. М. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание РП- С. редовно и своевременно призована
изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК. По отношение на предявения граждански иск предлага да бъде приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес.
Единият от пострадалите от престъплението редовно призован се явява
лично в съдебно заседание. Заявява, че желае да се конституира в качеството
на граждански ищец и в качеството на частен обвинител. Предявява
граждански иск като моли за присъждане и на законна лихва от датата на
увреждането. В разпоредително заседание се придържа към казаното от
прокурора по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.
Другият пострадал редовно и своевременно призован не се явява в
разпоредително заседание.
Подсъдимият редовно призован за разпоредително заседание се явява
лично и със служебен защитник. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени, прие за съвместно разглеждане
предявения граждански иск и конституира пострадалият В. в качеството на
граждански ищец и в качеството на частен обвинител, след което приключи
разпоредителното заседание и премина към предварително изслушване на
страните. При предварителното изслушване на страните съдът разясни на
подсъдимия правата по чл.371 от НПК и с определение обяви, че ще ползва
неговото самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП- С. поддържа обвинението в съдебно заседание
така, както е внесено. Счита го за доказано по безспорен начин. Предлага на
подс. М. да се наложи за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК след
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА година и ДВА месеца, което да се изтърпи ефективно при
първоначален СТРОГ режим. Предлага гражданският иск да се уважи изцяло.
Частният обвинител и граждански ищец в съдебно заседание поддържа
обвинението наред с прокурора и моли да се уважи претенцията му в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Относно
1
наказанието се придържа към предложеното от прокурора.
В съдебно заседание подс. М. се признава за виновен. Разкайва се и
моли лично и чрез защитника си да му бъде определено наказание „Лишаване
от свобода“ в минимален размер.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 13.07.2023г. в гр. С., подс. М. вървял по бул. „Хаджи Димитър“ от
хотел „Рикас“ в посока центъра на града. Минал покрай сервиз за компютри,
находящ се на ул. „Ал. Екзарх“ №7, собственост на св. В. М. В.. Видял, че
вратата на сервиза е отворена и погледнал вътре. На земята спял св. В., който
според подс. М. бил в нетрезво състояние. Подсъдимият влязъл в
помещението, в което имало много компютри. На една от масите забелязал
един лаптоп, черен на цвят със зарядно устройство към него, както и мобилен
телефон. Тези вещи взел без да го усети св. В. и напуснал сервиза.
Откраднатият от подс. М. преносим компютър бил собственост на св. Х. М.
К., на който дъщеря му го била оставила за ремонт при св. В., а мобилния
телефон бил собственост на последния. Подсъдимият М. отнесъл компютъра
в хотел „Рикас“, където бил отседнал с децата си, а преди това по пътя
изхвърлил мобилния телефон в казан за боклук, тъй като бил повреден с
отлепен дисплей.
С протокол за доброволно предаване от 17.07.2023г. подс. Х. Г. М. е
предал доброволно 1 бр. черен на цвят преносим компютър (лаптоп) марка
„ACER“, със сериен номер №..........., SNID: .......... със зарядно устройство
черно на цвят, който срещу разписка от 16.08.2023г. е бил върнат на св. Х. М.
К..
По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от
заключението на която е видно, че стойността на преносим компютър със
зарядно устройство възлиза на сумата от 96 лева, а на мобилен телефон марка
„Самсунг J5“ възлиза на сумата от 10 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на свидетелските показания на свидетелите В. М. В., Х. М. К.,
протокола за доброволно предаване, както и от заключението на вещото лице
по изготвената съдебно- оценителна експертиза взети в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели,
тъй като същите са последователни, логични, безпротиворечиви и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
2
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните,
а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението „Кражба“ по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от
НК, затова че на 13.07.2023г. в гр. С. в условията на опасен рецидив отнел
чужди движими вещи- 1 брой преносим компютър „ACER“ Модел .......със
зарядно устройство на обща стойност 96 лева от владението на В. М. В.,
собственост на Х. М. К. от гр. С. и 1 брой мобилен апарат „Самсунг“ модел
„J5“ на стойност 10 лева от владението на собственика му В. М. В., без
съгласието на В. с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е извършено от подс. М. с пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че като
взема посочените по- горе вещи, собственост на пострадалите Х. К. и В. В.
извършва деянието „Кражба“. Наясно е бил, че по този начин, извършвайки
деянието ще увреди собствениците на тези вещи, но въпреки това го е
извършил и е увредил двамата пострадали.
Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства. Видно е, че подс. М. е извършил
деянието, за което е обвинен, тъй като това се установи от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са логични, относими към предмета
на делото и се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно
протокола за доброволно предаване и разписката за върнати вещи.
От справката за съдимост на подс. М. е видно, че той е извършил
деянието „Кражба“ в условията на опасен рецидив, тъй като с присъда по
НОХД №945/2021г. Я.районен съд му е наложил за извършено престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ТРИ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим. Присъдата е влязла в сила на 14.12.2021г. Видно е, че с тази присъда
му е наложено наказание за тежко умишлено престъпление „кражба“.
Наложеното наказание е „Лишаване от свобода“ в размер на ТРИ години и
изтърпяването на същото не е било отложено на основание чл.66 от НК. Това
наказание Я.районен съд е включил в общото наказание определено на подс.
М. по ЧНД №1300/2022г. „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години,
което на основание чл.24 от НК е увеличил с ЕДНА година и ЧЕТИРИ
3
месеца. Съдът е постановил общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от ЧЕТИРИ години и ЧЕТИРИ месеца да се изтърпи при първоначален
СТРОГ режим. От изтърпяването на това общо и увеличено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ години и ЧЕТИРИ месеца до
извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл
предвидения в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо
съдът счита, че подс. М. е извършил деянието „Кражба“ по настоящото
производство в условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29,
ал.1, б.„а“ от НК и правилно РП- С. му е повдигнала такова обвинение.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в стремежа му за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие искреното
му разкаяние и съдействието му за разкриване на обективната истина по
време на досъдебното производство.
Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
лошите характеристични данни на подсъдимия, както и предишните му
осъждания, освен обуславящото опасния рецидив.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подс. М., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи
наказанието на подс. М. за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице
нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е
налице някое от изключително естество. Съдът не споделя изложеното от
прокурора за размера на наказанието. Счита същото за макар и с малко, но
занижено и не следва да бъде в размер на ЕДНА година и ДВА месеца
„Лишаване от свобода“. Съдът счита, че предложеното наказание от
защитника на подсъдимия в минимален размер е справедливо и с него ще се
постигнат целите на генералната и специалната превенция. Видно е, че се
касае за престъпление извършено в условията на опасен рецидив и
предвиденото за този вид престъпление наказание е от ДВЕ до ДЕСЕТ години
„Лишаване от свобода“. Както бе посочено по- горе не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито е
налице някое от изключително естество. Намира, че е най- подходящо
наказанието, което следва да се определи на подсъдимия да бъде „Лишаване
от свобода“ в размер на ДВЕ години. Именно наказание в този размер съдът
счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената
опасност, както на деянието, така и на подсъдимия. Това наказание на
основание чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, тъй
като делото се разгледа по реда на т.2 на чл.371 от НПК. Подсъдимият призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Ето защо на
4
основание чл.58а, ал.1 от НК определеното по- горе наказание следва да се
намали с 1/3, а именно с ОСЕМ месеца. Намаленото наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца подс. М. следва да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, тъй като
както бе посочено по- горе предходното наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ЧЕТИРИ години и ЧЕТИРИ месеца подс. М. е изтърпял, но не е
изтекъл предвидения петгодишен срок от изтърпяването на това наказание.
Съдът счете, че следва да бъде уважен предявеният от пострадалия В.
граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен
своевременно. Доказа се, че св. В. е претърпял имуществени вреди. Установи
се, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на
подс. М.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между
деянието на подсъдимия и вредата, причинена на пострадалия. Установи се,
че подсъдимият с действията си е причинил вреда на св. В. на стойност 10
лева, сума на която е оценен откраднатия телефонен апарат „Самсунг J5“. От
доказателствата по делото е видно, че на св. В. не са възстановени щетите,
поради което подс. М. дължи на пострадалия сумата от 10 лева. Предявеният
граждански иск е в размер точно на тази сума от 10 лева. Ето защо съдът
счете, че следва да осъди подс. М. да заплати на гражданския ищец В. сумата
от 10 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди от престъплението. Върху главницата съдът присъди и претендираната
от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на увреждането
13.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от момента на деликта,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди подс. М. да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 93,60 лева,
представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.
Съдът счете, че следва да осъди подсъдимия М. да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5