№ 317
гр. Благоевград , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500351 по описа за 2021 година
Произодството е образувано по въззивна жалба на „София Комерс
Кредит Груп“ АД срещу решение №909105/23.11.2020г. по гр.д. №2743/2019г.
по описа на Благоевградския районен съд.
В нея за изложени доводи за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва
в процесния договор за кредит. Обосновано е становище, че за процесното
правоотношение е приложима законовата регулация, дадена със Закона за
кредитите на недвижими имоти на потребители. Въз основа на горното е
направено иска за отмяна на атакуваното решение, в частта, с която е
отхвърлен искът за сумата 2 336, 05 евро възнаградителна лихва и
постановяване на ново по същество, с което същият да бъде уважен.
Отговор на ВЖ не е депозиран от особения представител на
ответницата.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
1
Окръжният съд, като обсъди приетите доказателства по отделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Видно е от Договор за кредит, с нотариална заверка на подписите, че
сключен на 10.10.2018г. между ищеца „София Комерс Кредит Груп“ АД, в
качеството му на кредитор, и ответника ВЛ. СТ. ЯК., в качеството му на
потребител. С него страните са уговорили, че кредиторът предоставя на
потребителя ипотечен кредит в размер на 5112, 41 евро, равняващи се на 9999
лв. за срок от 84 месеца при фиксиран лихвен процент от 2,8 %, месечно.
Уговорено е било отпуснатият кредит, ведно с договорната лихва, да се
изплатят с 84 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 158,75 евро,
платими за периода 28.10.2018г.-28.09.2025г. Към договора е подписан и
приложен погасителния план, според който общата дължима сума, която
потребителят е следвало да заплати на кредитора е в размер на 13 335 евро.
Установява се от съдържанието на договора, че кредитът е обезпечен с
ипотека, учредена с договор за върху собствен на кредитополучателя
недвижим имот, представляващ жилище, апартамент, ведно с всички
подобрения в имота.
Представена е нотариално заверена разписка, с която ответникът е
декларирал, че е получил средствата по кредита.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът
констатира, че сумата по кредита е усвоена на 10.10.2018 г. чрез предаване в
брой на 650 лв., а на 12.10.2018 г. остатъкът от 9 349 лв. е преведен с банков
превод по сметка с IBAN: BG 93 RZBB 91551047479088 в „Райфайзенбанк“ с
титуляр В.Я.. Експертът е установил, че непогасената главница, дължима по
процесния Договор за кредит, за периода от 27.01.2019 г. до 28.05.2020 г.
включително, е 362,79 евро, а договорната лихва 2269,08 евро.
Въз основа на установени факти, решаващият състав излага следните
правни изводи :
Предмет на въззивната проверка е правилността на решение
№909105/23.11.2020г. по гр.д. №2743/2019г. по описа на БлРС, в частта, с
която е отхвърлен искът за сумата 2 336, 05евро възнаградителна лихва, който
е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.2, изр.1 от ЗЗД.
Съгласно последната норма заемателят дължи лихва само, ако това е
2
уговорено. Видно е от клаузата на т.1.1. от процесния договор за кредит, че
страните изрично и писмено са договорили, че кредиторът предоставя на
потребителя ипотечен кредит за срок от 84 месеца, при фиксиран лихвен
процент в размер 2,8% на месец, а потребителя се е задължил да го върне
заедно с договорената лихва. Следователно в казуса задължението за лихва е
уговорено и дължимо.
Независимо от това, за да възникне за потребителя задълженито да
заплати възнаградителната лихва, клаузата която я предвижда следва да е
действителна. Тъй като настоящото правоотношение попада в регулацията на
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 37, ал.1 от него, според която всяка клауза в
договор за кредит за недвижим имот, която противоречи на закона или има за
цел заобикаляне на този закон, е нищожна. Нищожност, поради противоречие
със закон по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД има винаги когато
договорна клауза противоречи на повелителна норма от закон. Повелителна
норма на закон, която е относима към клаузата за възнаградителна лихва, се
съдържа в чл. 29, ал.9, ал.10 и ал.11 от ЗКНИП. Според първата годишният
процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна
валута, определена с постановление на Министерския съвет. Заедно с това чл.
10 предвижда, че клаузи в договора за кредит, надвишаващи определения по
ал. 9 размер на ГПР по кредита, се смятат за нищожни, а чл.11, че при
извършени плащания по договори за кредит, съдържащи клаузи по ал. 10,
които са обявени за нищожни, надвзетите суми над прага по ал. 9 се удържат
при последващи плащания по кредита.
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна
база от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т. 17 от ДР на
ЗКНИП в общите разходи се включват и лихвите. Договорения в казуса ГПР е
39, 2892% и той не надвишава допустимия такъв от 50%, изчислен на база
законната лихва, която е 10%. Предвид това, клаузата за възнаградителна
лихва не противоречи на повелителни норми на закона и е действителна.
Поради това задължението на потребителя за заплащането на договорената
възнаградителна лихва е действително и изскуемо за претендирания период.
3
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се
констатира нищожност на клауза за договорна лихва на осн. чл. 29, ал.10 от
ЗКНИП, ал.11 от същия не освобождава длъжника изцяло от заплащането на
тази лихва, а повелява лихвите над прага на размера установен в ал.9 да се
удържат от следващи плащания. Това означава, че във всички случаи
възнаградителна лихва до лимита от 50% ГПР е действителна и се дължи на
кредитора.
Въззивният състав не споделя мотивите на районния съд, че клаузата за
възнаградителна лихва в договора е нищожна, защото противоречи на
добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност между предоставената
услуга(потребителски кредит) и уговорената за това цена(възнаградителна
лихва). Действително в случая възнаградителната лихва, която следва да
плати потребителя надвишава предоставената му сума по договора, но следва
да се има предвид, че срокът за който е предоставен кредита е 7 години(84
месеца), т.е. това възнаграждение е за не малък, а средно дълъг период, през
който той има възможност да ползва предоставения му паричен ресурс. Този
продължителен период определя и по – високото възнаграждение, което ще
получи кредиторът.
Заедно с изложеното, окръжният съд счита, че добрите нрави, не могат
да дерогират приложението на правните норми, т.е. след като договорената
възнаградителна лихва, определя размер на ГПР под законовоустановения
лимит, то лихвеният процент, респ. възнаграждението не нарушава
моралните критерии за справедливост. В този контекст съдът намира за
необходимо да отбележи, че правните норми са производни на моралните,
поради това последните са регулатор на отношенията при липса на законови.
Но дори да се приеме, че клаузата на т.1.1. от договора, касаеща
възнаградителната лихва и на т. 6.5. относно ГПР, са нищожни, отново следва
да се приложи правилото на чл. 29, ал.11 във вр. с ал.10 от ЗКНИП, а не да
бъде освободен потребителя изцяло от задължението за заплащане на същата.
Така мотивиран, съдът счита, че следва да отмени обжалваната част от
решението и да постанови ново, с което да уважи иска до размера, определен
от съдебно – счетоводната експертиза, а именно 2 269, 08евро.
С оглед изхода от въззивната проверка и размера на адвокатското
4
възнаграждение след редуцирането му поради прекомерност от БлРС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските на ищеца за първата
инстанция по съразмерност, възлизащи на 1 271лв. и за настоящата
инстанция, които са в размер на 1 301, 33лв.(без редуциране на адв.
възнаграждение, поради липса на възражение за прекомерност).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №909105/23.11.2020г. по гр.д. №2743/2019г. по
описа на БлРС в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН искът на „София Комерс
Кредит Груп” АД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в
град София, Столична община - Район „Изгрев”, ул. „адрес”, бл. 58, ателие 6,
представлявано от Изпълнителния директор А.Д.С. против ВЛ. СТ. ЯК. с ЕГН
**********, е адрес в гр. Благоевград, ж.к. „адрес за сумата от 2 269, 08 евро,
представляваща изискуема договорна лихва по Договор за кредит от
10.10.2018 г., дължима за периода от 28.01.2019 г. до 28.05.2020 г. (по вноски
от № 4 до № 20 от Погасителния план) включително и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ВЛ. СТ. ЯК. с ЕГН **********, е адрес в гр. Благоевград,
ж.к. „адрес, да заплати на „София Комерс Кредит Груп” АД с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление в град София, Столична
община - Район „Изгрев”, ул. „адрес”, бл. 58, ателие 6, представлявано от
Изпълнителния директор А.Д.С., сумата от 2 269, 08евро, представляваща
изискуема договорна лихва по Договор за кредит от 10.10.2018 г., дължима за
периода от 28.01.2019 г. до 28.05.2020 г. (по вноски от № 4 до № 20 от
Погасителния план) включително, като ПОТВЪРЖДАВА решението в частта,
с която е отхвърлен искът над уважения размер от 2 269, 08 евро до
претендирания от 2 336,05 евро.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ВЛ. СТ. ЯК. с ЕГН **********, е адрес в гр. Благоевград,
ж.к. „адрес, да заплати на „София Комерс Кредит Груп” АД с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление в град София, Столична
5
община - Район „Изгрев”, ул. „адрес”, бл. 58, ателие 6, представлявано от
Изпълнителния директор А.Д.С., сумата от 1 271 лв. разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 1 301, 33 лв. разноски за
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6