№ 1498
гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20214110102656 по описа за 2021 година
Производството е за делба във втората й фаза – по нейното
извършване.
С влязло в сила решение по първата фаза на производството съдът е
допуснал извършването на делба между В. Г. Г., Р. К. Г., М. М. Г., П. М. Г. и К.
М. Г. по отношение на съсобствения на страните недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.1.1.29 с
предназначение – жилище, апартамент, с административен адрес: гр. В.
Търново, ул. „В. Л.” № 29, вх. В, ет. 2, ап. 4, намиращ се на етаж 2 в сграда с
идентификатор 10447.514.1.1, с брой нива на обекта-1, със застроена площ от
58.06 кв.м., състоящ се от стая, кухня, хол, коридор, баня-клозет, лоджия-
запад, заедно с прилежащо избено помещение № 10, ведно с 1.76 % ид. ч. от
общите части на сграда и 1.76 % от подобренията в блока, при права на
страните – 20/24 ид. ч. за В. Г. Г. и по 1/24 ид. ч. за Р. К. Г., М. М. Г., П. М. Г. и
К. М. Г..
В хода на производството съделителят М. М. Г. е починал и на негово
място са конституирани съпругата и децата му – Т. В. Г., М. М. Г. и А. Г..
В първото заседание във втората фаза на делбата ответниците Р. К. Г. и К.
М. Г. предявяват сметни претенции срещу ищеца за заплащане на обезщетение
1
за ползите, от които да лишени вследствие невъзможността да ползват
собствените си идеални части от допуснатия до делба недвижим имот за
периода от подаване на исковата молба до 16.9.2024 г. в размери от по 1 000.00
лева за всеки от тях.
В хода на устните състезания във втората фаза процесуалният
представител на ищеца изразява становище, че имотът следва да бъде изнесен
на публична продан. Оспорва предявените сметни претенции и моли за
тяхното отхвърляне.
Процесуалният представител на ответниците Р. К. Г. и К. М. Г. също
изразява становище, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан.
Поддържа сметните претенции и моли за тяхното уважаване.
Ответниците П. М. Г., Т. В. Г., М. М. Г. и А. Г. не се явяват и не заемат
становище относно способа за ликвидиране на съсобствеността.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Критериите за определяне на способа, посредством който следва да бъде
ликвидирана съсобствеността, са няколко, като от значение е броят на
имотите, допуснати до делба, дали същите са повече или по-малко от
съделителите, респ. дали от единствения имот могат да се обособят реални
дялове за всички съсобственици, дали единственият неподеляем имот е
жилище и пр.
За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и
възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на
съделителите, по делото беше извършена съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда като обективна, обоснована и
компетентно изготвена от лице с нужните познания.
Допуснатият до делба имот представлява апартамент със застроена площ
от 58.06 кв.м., като вещото лице дава становище, че имотът е неподеляем и че
пазарната стойност на същия възлиза на 135 500.00 лева.
С оглед на горните данни, съдът приема, че процесният имот е неподеляем
- същият е допуснат до съдебна делба между петима съделители, а от него не
могат да се обособят самостоятелни дялове, съобразно броя на съделителите.
2
Съдът счита, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота
на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Съгласно посочената разпоредба,
допуснатият до делба недвижим имот се изнася на публична продан, когато
същият е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. По
делото е установено, че от имота не могат да бъдат обособени самостоятелни
дялове, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура, което
препятства прилагането на способа по чл. 353 ГПК – чрез разпределение, тъй
като в случая от делбения имот не могат да се обособят реални дялове
съобразно броя на съделителите. По същите съображения е неприложимо и
тегленето на жребий.
По сметните претенции:
Така предявените претенции за заплащане на обезщетения за лишаване от
право на ползване на съсобствения имот намират своето правно основание в
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, съгласно която когато общата вещ се полза
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За
да се ангажира отговорността на съсобственика по тази разпоредба, е
необходимо да се установи, че вещта е съсобствена, че се ползва лично само от
някой от съсобствениците за негови лични нужди, без да събира доходи от нея,
и ползващият съсобственик не е позволил на останалите съсобственици лично
да ползват вещта, въпреки поканата за това отправена писмено от
неползващия съсобственик. Това означава, че обезщетението по чл. 31, ал. 2 от
ЗС се дължи от ползващия лично вещта съсобственик само при негов изричен
отказ, направен след писмено поискване от останалите съсобственици да си
служат също лично със съсобствената вещ. Следователно, за да възникне
задължението на ищеца като съсобственик за заплащане на претендираните
обезщетения е необходимо да се установи, че процесният съсобствен имот се
ползва само от него и след като ответниците са поискали писмено да ползват
лично имота, това им е било изрично отказано. Поискването по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, след
получаването на която съсобственикът изпада в забава, като обезщетението се
дължи именно от този момент. В тежест на претендиращия обезщетение
съсобственик е да установи наличието на предпоставките за възникване на
задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
3
Съдът намира, че ответниците Р. К. Г. и К. М. Г. не доказаха наличието на
всички изискуеми от закона кумулативно дадени предпоставки за уважаването
на претенцията по сметки. В конкретния случай, по делото е безспорна
съсобствеността върху процесния имот, но от данните по делото не се
установява втората предпоставка от фактическия състав по чл. 31, ал. 2 от ЗС,
а именно - ответниците да са поискали писмено лично да ползват имота и да
са били лишени от ищеца от правото им на достъп и лично ползване,
съобразно квотите им в съсобствеността.
Съгласно ТР № 7/2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС,
ползващият съсобственик започва да пречи тогава, когато другият
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него. В този смисъл е и Решение № 172 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 996/2010 г., III г. о., в което е посочено, че една от предпоставките за
уважаването на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС е съсобственикът, който е лишен от
възможността да ползва вещта съобразно с правата си, да е отправил покана
до ползващия вещта съсобственик да му предостави ползването й съобразно
правата му, респ. последният да е отказал или да се е противопоставил на
това.
В случая доказателства за това, че ответниците Р. К. Г. и К. М. Г. са
изпратили писмена покана до ищеца и след получаването на същата
последният им е отказал или да се е противопоставил на това да ползват
имота не са ангажирани.
Горното прави безпредметно обсъждането на останалите две предпоставки
за присъждане на исканите обезщетения – дали ищецът е ползвал имота или е
ползвал площ, по голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността,
както и ползата, която ответниците евентуално са пропуснали в размер на
дължимия пазарен наем.
По разноските.
Предвид обстоятелството, че стойността на делбеното имущество възлиза
в размер на общо 135 500.00 лева, всеки от съделителите следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 4 % от своя дял, като ищецът
следва да заплати сумата от 4 516.67 лева, всеки от ответниците Р. К. Г., П. М.
4
Г. и К. М. Г. по 225.83 лева, а всеки от ответниците Т. В. Г., М. М. Г. и А. Г. - по
75.28 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.1.1.29 с
предназначение – жилище, апартамент, с административен адрес: гр. В.
Търново, ул. „В. Л.” № 29, вх. В, ет. 2, ап. 4, намиращ се на етаж 2 в сграда с
идентификатор 10447.514.1.1, с брой нива на обекта - едно, със застроена
площ от 58.06 кв.м., състоящ се от стая, кухня, хол, коридор, баня-клозет,
лоджия-запад, заедно с прилежащо избено помещение № 10, ведно с 1.76 %
ид. ч. от общите части на сграда и 1.76 % от подобренията в блока, при
първоначална цена от 135 500.00 лева.
След извършване на публичната продан получената сума да бъде
разпределена между страните при следните права – 20/24 части за В. Г. Г., ЕГН
**********, по 1/24 части за всеки от Р. К. Г., ЕГН **********, П. М. Г., ЕГН
********** и К. М. Г., ЕГН ********** и 1/24 част общо за Т. В. Г., ЕГН
**********, М. М. Г., ЕГН ********** и А. Г., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ сметните претенции на Р. К. Г., ЕГН ********** и К. М. Г.,
ЕГН ********** срещу В. Г. Г., ЕГН ********** за осъждането на ищеца за
сумите от по 1 000.00 лева, представляващи обезщетения за ползите, от които
ответниците са лишени вследствие невъзможността да ползват собствените си
идеални части от допуснатия до делба недвижим имот за периода от подаване
на исковата молба – 13.9.2021 г. до 16.9.2024 г.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса
върху стойността на дела му в размер от 4 516.67 лева, както и държавна такса
от 5.00 лева – при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р. К. Г., ЕГН **********, П. М. Г., ЕГН ********** и К. М. Г.,
ЕГН ********** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Велико Търново държавни такси върху стойността на дела
5
им в размери от по 225.83 лева за всеки, както и държавни такси от по 5.00
лева – при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т. В. Г., ЕГН **********, М. М. Г., ЕГН ********** и А. Г.,
ЕГН ********** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Велико Търново държавни такси върху стойността на дела
им в размери от по 75.28 лева за всеки, както и държавни такси от по 5.00 лева
– при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6