Решение по дело №29/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния ѝ представител, против решение № 729/08.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 1666/2023 г. по описа на Районен съд – Русе (РС – Русе), с което е отменен електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата. С ЕФ на дружеството на основание чл. 187а, ал.2 т.3,вр.ал.3,вр. с чл.179, ал.3б, вр. чл. 102, ал.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Като касационно основание в жалбата се изтъкват доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията, а именно – неправилни изводи на районния съд относно извършването и доказаността на нарушението, относно правилността на издадения санкционен акт. Наведени са съображения за допуснати поцесуални нарушения при издаване на ЕФ и неправилно приложение на европейски правни норми, което е довело и до неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Като касационно основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което електронният фиш да бъде потвърден. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Кам лоджистик“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, представлявано от Д. Р. Д., чрез процесуален представител адв.Н.К. от АК-Хасково не взема становище по касационната жалба, не се явява представител в с.з.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила по съображения, че издаденият ЕФ се явява опорочен като издаден в нарушение на материалния закон, конкретно на принципа на съразмерността.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 30.06.2021г. в 17,57ч. часа, посредством електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с устройство № 40341, представляващо елемент от тази система, намиращо се на път I-5, км.25+914, било установено, че ППС влекач „Рено Премиум 450.19 ТЕ5 с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19 500 кг. и брой на оси 2, екологична категория Евро 6, с състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава от ППС от 50 000 кг., собственост на „Кам лоджистик“ЕООД, се движи по горепосочения път в община Иваново, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването през този участък. Във връзка с така установеното нарушение срещу ответника по касационната жалба бил издаден оспореният пред въззивната инстанция електронен фиш, с който, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б, вр.чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон, му била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

За да отмени този санкционен акт районният съд е приел, че в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, представляващи основание за отмяната на електронния фиш. Изводът за допуснати съществени процесуални нарушения е допълнен и с извод за недоказаност на нарушението поради липса на годни доказателствени средства.

Решението на въззивната инстанция, като краен резултат, се явява правилно, макар и по съображения, различни от изложените в него .Касационната инстанция споделя част от тях и не намира за необходимо да ги приповтаря. Настоящият съдебен състав намира, че издателят на ЕФ в лицето на АПИ грубо е нарушил и правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.

Според записаното в ЕФ, нарушението е извършено на дата 30.06.2021г.

Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл. 189ж, ал. 1 от закона е записано следното: „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с късното изменение на тази разпоредба, законодателят е променил текста й и в нея се предвижда – „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал. 3 от ЗДвП към датата на нарушението сочи:„Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на нарушението /не към датата на издаване на санкционния акт-ЕФ, обстоятелство, което ще бъде разгледано самостоятелно по-долу/, водят на извода, че законодателят не е предвидил ред за издаване на ЕФ, когато за нарушител се наказва собственика на пътното превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с ДВ бр. 13/2024 г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС. Предвид изложеното очевидно е, че за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, законът към него момент не е предвидил издаване на ЕФ.

Настоящият съдебен състав не възприема изложените в касационната жалба твърдения, че по тълкувателен път може да се изведе възможността издаването на ЕФ и в хипотезата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Това е така защото, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на нормата на чл. 179, ал 3б oт ЗДвП, на първо място това трябва да е предвидено в закон.

В тази връзка разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от ЗДвП ясно и категорично постановяват, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - Зв ЗДвП се съставят актове за установяване на административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят. В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП /към процесния момент/ е предвиждал, че единствено при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение се извършва чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. В случая, към процесния момент, липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което с издаването на такъв е допуснато съществено процесуално нарушение, не е спазен реда за търсене и налагане на административнонаказателна отговорност, което прави обжалвания електронния фиш незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен само на това основание.

С издадения ЕФ са нарушени основни принципи в правото на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директива 1999/62/ЕО е транспонирана в националното ни право в ЗП – вж. § 16 от ДР на ЗИДЗП (ДВ, бр. 43 от 2008 г.). В съответствие с нея, съгласно нормата на чл.10, ал.7 от ЗП, се уреждат условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, които правила са детайлно разписани в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Следователно, когато държавите-членки приемат законодателен акт, с който определят по вид и размер санкциите за нарушаване на националните разпоредби, приети в изпълнение на Директива 1999/62/ЕО, то те безспорно прилагат правото на ЕС. По тази причина и съгласно чл.51, § 1 от Хартата на основните права на ЕС/ХОПЕС/, те са длъжни да зачитат правата и спазват принципите, регламентирани в разпоредбите на Хартата. В Разясненията по чл.49 от ХОПЕС, които съгласно чл.52, § 7 от ХОПЕС и чл.6, § 1, ал.3 от ДЕС следва да бъдат взети предвид от юрисдикциите на държавите-членки при нейното тълкуване, е предвидено следното: “Този член повтаря традиционното правило за липса на обратно действие на законите и наказанията. Добавено е правилото за обратното действие на наказателния закон, предвиждащ по-леко наказание, което съществува в редица държави-членки и е отразено в член 15 от Пакта за граждански и политически права…… Параграф 3 повтаря общия принцип на пропорционалност на престъплението и наказанието, утвърден от общи за държавите-членки конституционни традиции и от практиката на Съда на Европейските общности“. Следователно разпоредбите на чл.49, § 1 и § 3 от ХОПЕС, установяващи принципа на законоустановеност и пропорционалност на наказанието, регламентират не право, а именно принцип, на който страните по делото, съгласно чл.52, § 5, изр.второ от ХОПЕС, могат да се позоват пред националния съд за тълкуване и проверка законността на актовете на държавите-членки, когато те прилагат правото на Съюза.

С решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по дело C‑61/23, „Екострой“ ЕООД беше прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. След анализ на предвидените в националното ни право глоби и имуществени санкции по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. и 2500 лв. (т.48 от решението), в т.52 от същото Съдът на ЕС изрично е посочил, че разглежданата система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища при отчитане на характера или тежестта на извършеното нарушение (напр. степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение – т.49 от решението, разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса или наличието на предварително заплащане на размера на тол таксата за даден маршрут – т.50 от решението, категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство – т.51 от решението). В т.53 от същото решение Съдът на ЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда системата от наказания, предвидени в чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП, се явява непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Така установената явна несъразмерност на предвидените в тези разпоредби наказания, предвид техния фиксиран размер и невъзможността за адаптирането им в съответствие с особеностите на конкретния случай, както и изключването на възможността за прилагане на института на маловажния случай съгласно чл.189з от ЗДвП, се явява в противоречие както с вторичното – чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, но така и с първичното право на ЕС – чл.49, § 3 от ХОПЕС (според чл.6, § 1, ал.1 от ДЕС Хартата има същата юридическа сила като Договорите).

По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на Районен съд – Русе, с което електронният фиш е отменен, като краен резултат, се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.1 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 729/08.11.2023 г., постановено по АНД № 1666/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.