Решение по гр. дело №69660/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 октомври 2025 г.
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20241110169660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18069
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110169660 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „М.“ ЕООД срещу „А1 Б.“ ЕАД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответното дружество за
предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор №
******* с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за 2161 услуги. Твърди, че ответникът е
издал фактура № ******** за периода от 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г., съдържаща
месечни абонаментни такси МАТ за услуги 0877 ******* – 16,51 лева без ДДС.
Поддържа, че е заплатил сумата по фактура, но е установил, че е надплатил сумата от
6 лева без ДДС в повече. Поддържайки, че сумата е платена без основание, иска съдът
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 7,20 лв. с ДДС по фактура № ******** за периода от 28.12.2021 г. –
27.01.2022 г.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който не оспорва
облигационната връзка между страните, като поддържа, че абонаментните такси са
начислени правилно. Твърди, че до подписването на приложението от 03.12.2021 г.,
между страните са действали уговорките, съдържащи се в Приложение № 1
Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна услуга А1 М клас
от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г., съгласно които са начислявани
абонаменти такси за ползваната мобилна услуга. Сочи, че претендираната сума е
заплатена с основание за предоставяната мобилна услуга, като е отчетено
предоговарянето на тарифния план. Твърди и че сумата е платена от друго лице,
ползвател на услугата, а не от ищеца, поради което оспорва материалноправната
легитимация на ищеца. Счита, че искът следва да се отхвърли.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е
1
да докаже факта на плащане на процесните суми, а в тежест на ответника –че е налице
валидно правно основание за получаването, съответно задържане на полученото.
С доклада по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание, проведено
на 09.09.2025 г., на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като
безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че между страните е налице
облигационно правоотношение за предоставяне на мобилни съобщителни електронни
услуги съгласно Договор № ******* с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за 2161 услуги
/мобилни услуги/телефонни номера/ телевизия/ интернет-пакети/, че ответникът е
издал фактура № ******** за периода от 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г., съдържаща
месечни абонаментни такси МАТ за услуги 0877 ******* – 16,51 лева без ДДС, че
същата е заплатена на доставчика – ответник по делото.
Съгласно Приложение № 1 към Договор № *******/03.12.2021 г. (л.77-78)
месечната абонаментна такса за тарифен план „А1 М клас S“ е в размер на 6,51 лева
без ДДС, а промоционалната месечна абонаментна такса за допълнителен пакет
„мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ е 4,00 лева.
Видно от Приложение № 2 към Договор № *******/03.12.2021 г,
представляващо списък на телефонни номера, активирани към Приложение № 1 към
договора, тарифни планове/пакети, активирани към тях (л.45) за услуга № 0877
******* е сключен договор за пакет „А1 М клас S“, както и допълнителни пакети „А1
Europe&Balkan“ и „Mobile Internet 5 GB at maximum speed promo“.
Съгласно фактура № **********/01.02.2022 г., издадена за периода 28.12.2021
г. – 27.01.2022 г. (л.49) за услуга № 0877******* е начислена сумата от 16,51 лева без
ДДС, от които 5,33 лева месечна такса за плана „А1 М клас S“, 10 лева за пакет
мобилен интернет 5 GB на максимална скорост и 1,18 лева за пакет „Плюс 1000 MB на
максимална скорост“.
Съгласно раздел V, т. 2.2 от Приложение № 1 (л.5) екстрата се активира веднага
след като е заявена при подписване на това приложение.
От така установената фактическа обстановка следва изводът, че във фактура №
**********/01.02.2022 г. ответникът без основание е начисли на ищеца сумата от 1,18
лева, представляваща такса за пакет „Плюс 1000 MB на максимална скорост“, какъвто
няма данни ищецът да е заявявал, и без основание е начислил сумата от 4,00 лева до
10,00 лева (общо 6,00 лева) за допълнителен пакет „мобилен интернет 5 GB на
максимална скорост“. При това положение, недължимо платена се явява сумата от 7,20
лева. Същевременно, ответникът не доказа, че е налице основание за задържане на
получената сума.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се
установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена
от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно
се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е
извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на
задължения на „М.“ ЕООД към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено
от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде
изпълнено лично от длъжника, какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за
изпълнение на парично задължение и то може да се направи от всеки. Третото лице
може да действа от името на длъжника и да изпълнява като негов представил.
Предвид изложеното, и диспозитивното начало в гражданския процес
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 6 лева без ДДС
или 7,20 лева с ДДС.

2
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 50 лева държавна такса (л.24) и 250 лева
адвокатско възнаграждение (л.11 и л.18). Ответникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за
основателно по следните съображения:
Производство по настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна
сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в проведеното по делото
открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, като не е извършван разпит
на свидетели. Отделно от изложеното ищцовото дружество е инициирало над 400 дела
в Софийски районен съд с идентичен предмет, по различни фактури, като голяма част
от претенциите са с материален интерес под 1,00 лев, респективно с цел да не се
допуска злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено. По
изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че съгласно практиката на СЕС
– решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан от
минималните адвокатски възнаграждения, настоящият съдебен състав намира, че
адекватния размер на адвокатското възнаграждение е 50,00 лева. Поради това,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева разноски по
делото.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК:
*********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 7,20 лева с ДДС, платена без
основание сума по фактура № ******** за периода от 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г.
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, да плати на „М.“ ЕООД, ЕИК:
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3