Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 16.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 6085 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № І-31-569328/27.12.2018 г., постановено
по гр. д. № 11808/2018 г. по описа на СРС, 31 състав е осъден „Х.А.“ ООД, ЕИК *******,
да заплати на В.М.Д., ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 3000.00
лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта,
достойнството и доброто име на ищцата, причинени от публикация на интернет
сайта „Hotarena.net“ от 29.09.2014 г., със заглавие, „А.се закани на психоложка. Ще ти обръсна главата, ако припариш до мъжа
ми“, както и от употребените в публикацията обидни изрази и твърдения,
ведно със законната лихва, считано от 29.09.2014 г. до окончатеното изплащане, като е отхвърлен
иска за разликата над 3000.00 лв. до пълния предявен размер от 5100.00 лв.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден ответника „Х.А.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на ищеца В.М.Д., ЕГН
**********, сумата от 531,76 лв., разноски, сторени в производството.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ответника „Х.А.“ ООД, в която се излагат съображения за неправилност
и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове.
Изложени са доводи, че в проведеното производство не е доказано, че в резултат
на посочената публикация на ищцата са били причинени описаните неимуществени,
съответно присъденото обезщетение от първоинстанционния съд не съответства на критерия
за справедливост указан в закона, дадените разяснения с ПП № 4 на ВС от 1968 г. и установената съдебна практика. Отправя
искане за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне в цялост на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата В.М.Д. подава
отговор на въззивната жалба. Излага доводи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, а подадената жалба следва да се остави без уважение.
В срока по чл. 263, ал.2 ГПК ищцата подава насрещна
въззивна жалба, в която оспорва постановеното решение, в частта, с която са
отхвърлени предявените искове за сумата над 3000.00 лв. до предявения размер
5100.00 лв. Изложени са доводи, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД. Отправя искане за отмяна на
решението в посочената част и уважаване в цялост на предявените искове.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите по въззивните жалби е необходимо да се добави и
следното:
Производството е образувано по предявени от В.М.Д.
срещу „Х.А.“ ООД искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от неверни, обидни и позорящи личността й думи и изрази в
публикувана на интернет сайта „Hotarena.net“ от 29.09.2014 г., статия,
озаглавена „А.се закани на психоложка. Ще
ти обръсна главата, ако припариш до мъжа ми“.
В подадената искова молба са изложени правни и
фактически твърдения, че написаното в цитираната статия не отговоря на
истината, то злепоставя ищцата както в личен план, така и професионално. Тя
била магистър и доктор по клинична и социална психология, работела дълги години
по специалността си във Военно-медицинска академия, както и участвала в
множество специализирани телевизионни предавания и пишела в специализирани
сайтове. Публикацията, която излизала при търсене в интернет търсачките,
създавала неудобство на ищцата, на която се налагало да дава обяснения и
опровержения пред близки, познати, потенциални пациенти, колеги. Създавала се
опасност от обезверяване на потенциалните пациенти от психотерапевтичната
работа. Ищцата отрича да е използвала метода „хипноза“, тъй като не притежавала
сертификат за това. Твърди, че се поставя неоснователно под съмнение личният й
морал. Ищцата направила опит да се свърже с ответника, за да помоли за
премахване на публикацията, но отговор не последвал. В резултат на
публикуването на горепосочената статия ищцата претърпяла неимуществени вреди,
подробно описани, които оценява на сумата от 5100 лв. Ето защо ищцата моли съда
да осъди ответника да й заплати сумата от 5100 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2014 г. до
окончателното плащане.
Предявени са искове по чл. 49 от ЗЗД, с които се
цели ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за
противоправни действия и бездействия на негови служители. Изложени са
твърдения, че при изпълнение на възложената им работа по интернет сайта
„Hotarena.net“ с действията си служителите на ответника противоправно са
причинили неимуществени вреди на ищцата посредством употребени в публикация неверни
и обидни изрази и твърдения.
В проведеното производство е установено, че на сайта
„Hotarena.net“ от 29.09.2014 г. (която е свалена от интернет към 11.12.2018 г.)
е публикувана статия, озаглавена „А.се
закани на психоложка. Ще ти обръсна главата, ако припариш до мъжа ми“. Установява
се, че в публикацията ищцата е наречена „псевдо-психоложка“,
като е употребен изразът: опитвала да „се
намърда под завивките“ на приятеля на певицата А.. Посочено е, че певицата А.подозира ищцата, че прави хипноза на приятеля
на певицата, чака я да замине за конкурс в Англия, за да се „увърти“ около приятеля. Посочено е, че певицата заплашила ищцата, че „ако още веднъж припари до него, тя лично ще
й обръсне главата“. За онагледяване на статията е използвана снимка на
ищцата.
Установено е, че процесната статия е съставена от
журналист, който е служител на ответното дружество, по което обстоятелство в
производството не се спори.
Чрез събраните в производството доказателства е
установено, че в процесната статия са изнесени неверни и обидни твърдения за
ищцата, които от своя страна са позорящи - че тя, в качеството си на
професионалист, специалист по психотерапия, използва тези си знания и умения не
по предназначение, а за да поддържа връзка със свой пациент. вкл. и чрез
използване на хипноза.
Несъмнено, както е посочил
първоинстанционния съд, публикуването на
посочените изрази обективно е противоправно, тъй като е от естество да засегне
и е засегнало, както честта и достойнството на ищцата, нейната собствена оценка
за личността й и за професионалните и успехи, така и нейното добро име в
рамките на обществото и на професионалните общности, от които ищцата е част.
Несъмнено публикуването на снимка на ищцата до статията е позволило
разпознаването й от потребителите на интернет мрежата, което допълнително е
увеличило негативното въздействие на публикацията.
По материалноправният въпрос за справедливия размер
на процесното обезщетение за неимуществени вреди е налична задължителна /ППВС №
4/23.12.1968 г. / и многобройна незадължителна практика на ВКС / решение №
93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на II т.о., решение № 111/01.07.2011 г.
по т.д. № 676/2010 г. на II т.о., решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. №
2998/2013 г. на I т.о., решение № 223 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/2016 г.
на III г. о., решение № 100 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 3834/2016 г. на IV г.
о. и др./ по приложението на чл. 52 ЗЗД, според която размерът на обезщетението
за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като в мотивите на
съдебното решение трябва да се посочват конкретно тези обстоятелства и
значението им за размера на неимуществените вреди. Изяснено е, че на
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането, като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета
на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето и каква е медицинската прогноза за
заболяването, каква е обществено - икономическата конюктура в страната към
момента на увреждането.
В случая, чрез събраните в производството пред
първата инстанция гласни доказателства-
показанията на свидетелите В.и Н.е
установено, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от публикацията на
посочените неверни, обидни и позорящи изрази, които се изразяват в изпитани
притеснения относно доброто й име в професионален и личен план; даване на
обяснения във връзка с неверните изрази посочени в статията; причиняване на
обида, депресия и отрицателни преживявания във връзка с нея.
При съобразяване обективните фактори – възраст и
професионална сфера, в която е заета ищцата, както и обстоятелството, че
публикацията е била разпространена до неограничен кръг потребители на интернет,
както и че същата се е отразила отрицателно както върху личната, така и до професионалната
сфера на ищцата, при отчитане, че публикуваната статия се придружава от снимка
на ищцата, настоящия състав намира че сумата 3000.00 лв. представлява
справедлив размер на обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД при съобразяване обществено
- икономическата конюктура в страната към момента на увреждането. Сочените
обективни и субективни фактори са били отчетени правилно и законосъобразно от
първоинстанционния съд при съобразяване задължителните разяснения дадени с т. 2
от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивната
и насрещната въззивна жалба следва да бъдат оставени без уважение, а решението
на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
І-31-569328/27.12.2018г., постановено по гр. д. № 11808/2018 г. по описа на
СРС, 31 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.