Присъда по дело №32/2016 на Окръжен съд - Добрич

Мотиви  към  присъда  № 8/25.02.2016г. по  н.о.х.д.  № 32/2016г. по  описа  на  ДОС

 

Окръжна прокуратура гр.*** е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.  А.  Г., за  извършени  от  него  престъпления  както  следва:

 

1. чл.199  ал.1  т.3  пр.2-ро  и  т.4  във  вр.  с  чл.198  ал.1  във  вр.  с  чл.26  ал.1  във  вр.  с  чл.20  ал.2  от  НК, както  и

           2. чл.196  ал.1  т.1  във  вр.  с  чл.194  ал.1  във  вр.  с  чл.26  ал.1  във  вр.  с  чл.20 ал.2  от  НК.

Срещу подсъдимия Р.И.Р. е повдигнато обвинение за извършени  от  него  престъпления  както  следва:

           1. чл.198  ал.1  във  вр.  с  чл.20  ал.2  от  НК.

           2. чл.194  ал.1  във  вр.  с  чл.26  ал.1  във  вр.  с  чл.20  ал.2  от  НК.

В  настоящото  производство  не  бяха  предявени  граждански  искове.

С  молба  рег.  с  вх.  № 871  от  11.02.2016г. подс.С.  А.  Г., чрез  неговия  защитник  е  пожелал  делото  пред  първата инстанция да бъде разгледано  по  реда  на  глава  27  от  НПК – съкратено  съдебно  следствие.

В съдебно заседание, след даване ход на делото двамата подсъдими заявиха, че  желаят  съкратено  съдебно  следствие  съгласно  глава  27  от  НПК. След разясняване на правата и последиците по чл.372 ал.1 от НПК подсъдимите отново заявиха, че  са  съгласни  и  желаят  предварително  изслушване  по  чл.371  т.2  от  НПК, като  всеки  от  тях  заяви, че  признава  изцяло  фактите, изложени  в  обстоятелствената част  на  обвинителния  акт  и  е  съгласен  да  не се събират доказателства за тези факти.

            Съдът като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на подсъдимите  констатира, че  самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени  в  обстоятелствената  част  на  обвинителния  акт.

            В съдебно заседание представителят на ***ка окръжна прокуратура поддържа изцяло  така  предявените  обвинения  твърдейки, че  същите  се  доказват  по  безспорен и  категоричен  начин  от  събраните  както  на  предварителното  разследване, така  по време на съдебното следствие доказателства. Отчитайки квалификацията на извършените  престъпления  и  всички  доказателства  по  делото се отправя предложение при  определяне  на наказанията,  съдът  да  се  съобрази  с  конкретните  обстоятелства  и  да  наложи  на  подс.С.Г.  наказания  по двата пункта на обвинението с приложението на разпоредбата на чл.58а от НК, а именно лишаване от свобода  от  9 години  което  след  това  да  бъде  редуцирано  на  шест  години ефективно  по  пункт  първи, като  и  по  пункт  втори  се  иска  същото  наказание. Иска  се да  бъде приложена разпоредбата на чл.23 от НК и бъде наложено най-тежкото наказание, а именно след редукцията шест години лишаване от свобода при строг затворнически  режим.

По  отношение  на  подс.Р.Р.  се  иска  да  бъде  наложено  наказание  по  п.1 три години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3 и бъде определено наказание  две  години  лишаване от свобода. По п.2 да бъде наложено същото наказание, като  на  осн.  чл.23  от  НК  бъде  определено  за  изтърпяване  наказанието  от  две  години  лишаване  от  свобода  при  общ  затворнически  режим.

 По  този  начин  се  счита, че  ще  бъдат  постигнати  целите  на  превъзпитанието.

Защитникът на подс.С.Г. пледира, че неговият подзащитен признава абсолютно всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт. Прави възражение единствено  относно  искането  на  представителя  на  ДОП  за  размера  на  наказанието, тъй  като  в  хода  на  цялото  досъдебно  производство  Г.  е  съдействал  на  органите на разследването. Моли да бъде наложено по-ниско наказание, а именно 6 години лишаване от свобода, което на осн. чл.58а ал.1 от НК бъде редуцирано с 1/3 и бъде определено наказание от 4 години лишаване от свобода и по двата пункта на обвинението.

Защитникът  на  подс.Р.Р.  пледира, че  участието  на  неговият  подзащитен в извършване на деянията е най-малко по интензитет. Счита, че инициативата за извършване  на  деянията  изхождала  винаги  от  страна  на  по-възрастния, като  Р. е изпълнявал волята на по-големия и неговата роля се явявала в облагодетелстването  от  отнетото. Това  следвало  да  се  отчете  и  пледира  за налагане  на  наказания  под  минимума, с  приложението на разпоредбата на чл.55 от НК.

Двамата подсъдими се признават за виновни и се придържат към казаното от своите  процесуални  представители.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите  на  страните  събрани  по  реда  на  чл.14  и  чл.18  от  НПК  намира  за  установено  следното:

      Разследването  по  ДП  № 200/2015г., по  описа  на  РУ  на  МВР - ***  е  водено срещу  С.  А.  Г., Р.  И.  Р.  и  И.  Р.  С.,***.

      С  постановление  от  25.11.2015 г., наказателното производство спрямо И. Р.С.  е  било  частично  прекратено  на  осн.  чл.243  ал.1  т.1  във  вр.  с  чл.24  ал.1 т.4  от  НПК  /поради  неговата  смърт/.   

       Свидетелят Д.М.Т. и пострадалият Н.М.Т., които са братя живеели в с.*** на ул.„Божур” № 5. Имотът на двамата братя бил наследствен  с  общ  двор, но  всеки  от  тях  живеел  в  отделна  къща. В село ***, но на ул.„Ленена фабрика” № 5 живеел и техният брат - свидетелят Н.М.Т.. Пострадалият Н.М.Т. бил глухоням, страдал и от психично заболяване, не   владеел официалния жестономичен език и контактувал основно с братята  си  чрез  битови  жестове, като  братята  му  се  грижили  за  него.

         На 16.04.2015г. подс.С.Г. и И. Р. отишли в дома на  св.К.  Г.  А. и започнали да се черпят,  изпили 1 бутилка с ракия, стояли до около 22,00ч. при К.А., след което тръгнали и се насочили към дома  на  пострадалия  Н.  М.  Т.. По това време Н.М.Т. бил  сам  в  дома  си. Около  22,00ч. той  затворил  портата  на  двора  си  и  преметнал през  нея  синджир, без  да  я  заключва. Затворил  външната  врата  на  дома  си  и легнал  да  спи. Събудил  се, когато  усетил  присъствието  на  двама  мъже  в  стаята. Това били подс.С.Г., /с прякор „А.”/ и И. Р. /спрямо когото наказателното производство е прекратено поради неговата смърт/, с прякор „Б.”. Пострадалият познавал и двамата като съселяни, които често виждал в с.***. След  като  влезли  в  стаята му И. Р. започнал да бие с юмруци по главата Н.Т., блъскал  го  в  областта  на  гръдния  кош  и  го  затискал. В  боя  се включил  и  подс.С.  Г., който  също  започнал  да  удря  пострадалия. Докато му  нанасяли удари  И. Р. викал „Дай парите”. Понеже бил глухоням, пострадалият  не  реагирал, а двамата продължавали да го бият. Съгласно показанията на  пострадалия, „Б.” и „А.” били пияни. Боят над пострадалия продължил,  докато  И.  Р.  намерил  под  възглавницата  сумата  от  100лв., взел  ги  и двамата  с  подс.С.  Г.  напуснали  дома  на  пострадалия.

      На  следващата  сутрин около 10,00ч., св.Д.М.Т. решил да види брат  си. Заварил  входната  врата  отворена, а  пострадалият  Н.  М.  лежал  на пода на стаята в безсъзнание, с подуто и окървавено лице. Цялата стая била в безпорядък, с покъщнина по пода,  всички шкафове и чекмеджета били отворени. Д.  М.  се  изплашил  и  позвънил  в  кметството  на  с.***,  откъдето подали  сигнал  в  полицията  и  бил  извикан  екип  на  Спешна  помощ. При  посещението на  медицински  екип  от  ФСМП - гр.***  било  установено, че  Н.  Т.  бил  в тежко  общо  състояние, поради  което  бил  транспортиран  до  ЦСММП  в  гр.***, а след това приет за лечение по спешност в Неврохирургично отделение на МБАЛ-гр.***.

              На 02.09.2015г. подсъдимите С.Г. и Р.Р. се събрали в дома на последния и започнали да се черпят с ракия. След като изпили алкохола,  двамата излезли от дома на Р. и се отправили към   дома на пострадалия  М.  С.  Ч., като  било  около  полунощ.

            М.Ч.  живеел  сам, бил  в дома си на  ул.„Калиакра”№ 1 в с.***, гледал  телевизия, след  което  заспал. След  полунощ  се  събудил  от  шум  от  отваряне на портата на двора която била затворена, но незаключена. Станал и излязъл на двора, за да види какво се случва. В тъмното видял първо една мъжка фигура, това бил подс.С.Г., а след това видял до портата и подс.Р.Р..  Пострадалият М.Ч. познавал и двамата по физиономии, като съселяни. Попитал  ги  какво  правят  в  двора  му, защо  са  дошли  и  им  казал  да  си  вървят. Подс.С.Г.  му отвърнал, че са дошли да пият ракия. Пострадалият Ч. им казал да  се  махат и им показал стоящ наблизо чук, за да ги сплаши. Тогава подс.С. Г. скочил  срещу него и започнал да го удря. В боя се включил и подс.Р. Р., който също  започнал  да  рита  и  да  удря с юмруци пострадалия. Двамата подсъдими нанасяли ударите  основно с крака и юмруци. В един момент двамата спрели да бият Ч.  и  тогава  той  взел  мобилния  си  телефон  м. „Нокия”  и  набрал  телефон 112. Успял да съобщи „пратете полиция, бият ме”. В този момент подс.Г. изтръгнал телефона  от  ръката  на  М.Ч.  и  двамата  с  подс.Р.  продължили  да  му нанасят  удари. Пострадалият решил да избяга и да се заключи в дома си, но не успял, тъй като двамата го последвали в дома му и продължили да го удрят. Подс.С.Г.  му  нанесъл  удар, като  го  съборил  на  земята, тогава  и  подс.Р.  започнал да  го  удря, ударите  били  с  юмруци  и в областта на главата. Подсъдимите продължили с  побоя  над М.Ч., след което си тръгнали с телефона на пострадалия и го оставили  лежащ  на пода. Малко  след  тяхното  излизане, в  дома  на  Ч. пристигнал  полицейски  патрул. Извикана  била  и  линейка, която  откарала  пострадалия до  спешните  кабинети  в  МБАЛ - гр.***.

              След като напуснали дома на пострадалия М.Ч., двамата подсъдими продължили  пътя  си  към  „махалата”, като по пътя подс.Св.Г. предал на подс.Р.Р. мобилния телефон собственост на М.Ч..***, като пред дом № 9 двамата се натъкнали на паркиран лек автомобил марка „Шкода Фабия” с рег. № ***. Пробвали вратите на автомобила и разбрали, че предната дясна врата не е заключена. Автомобилът бил собственост на св.М.Н. от с.с., който същата вечер паркирал автомобила  пред дома на съседа си. Двамата подсъдими влезли в автомобила и извадили радиокасетофона. Същият  бил  марка   ”Diva”  м. ”А22ВТ”, взели  също  и  1 бр. CD  карта 4 GB „  Trsanscend „  и  продължили  пътя  си.

             Стигнали до улица „***” № 14, където видели паркиран микробус – марка „Форд” с  рег. № ТХ 24 - 28 ТХ. Микробусът  бил  собственост  на  свидетеля  Д.И.Д. ***. Същата вечер Д.Д. преотстъпил микробуса  на  приятеля  си  П.  Н.  Г., който  го  паркирал  пред  дома си, но не го заключил. Подсъдимите пробвали вратите на микробуси и щом видели, че автомобилът  е  отключен  влезли  вътре  и  взели  1 бр.  акумулатор  от  75  ампера, който  св.П.Г.  свалил  от  своя  автомобил  и  1 бр. авторадиокасетофон, марка ”Sony”  C DX-GT414U  с  № 2493201, без  преден  панел.

              Същата вечер около 3,00ч., в „махлата” подс.Р.Р. казал  на св.К.Р.И. и Д.Р.С., че имал „неща за продаване”, като им показал телефон  и  авторадиокасетофон. Свидетелят  К.  Р.  И.  купил  за  сумата от 10,00лв. телефона, марка ”Нокия”, който на следващия ден продал на св.Й.А.  В.  за  сумата  от  13,00лв.

              В хода на разследването телефонния апарат бил доброволно предаден от св.Й.  А.  В..

По  делото  са  изготвени  няколко  експертизи  от  които  се  установява  следното:

Видно от заключението на приложената по делото СМЕ на живо лице № 24/2015г., пострадалият Н.М.Т. е получил „…контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядания на дясната ръка, двете гривнени стави и дясна ушна мида, ръзкъсно-контузни  рани и кръвонасядания по лигавицата на двете устни и над дясна ушна  мида  и  челото, кръвоизлив  в  дясна  очна  ябълка, кръвонасядане  на  клепачите на  двете  очи, оток  и  кръвонасядане  на  лявата  буза”. В своята съвкупност тези увреждания  са  обусловили  временно  разстройство  на  здравето  не  опасно  за живота.

          На  17.04.2015г. бил извършен КАТ и установено инфилтративно засенчване на лява  белодробна  основа, а  на  18.04.2015г.  бил  проведен  консулт  с  пулмолог  и приета  диагноза: пневмония  с  плеврален  излив  в  ляво.

           В  заключението  на  вещото  лице  изготвило  СМЕ  по  писмени  данни № 64/2015г. са  посочени  травматичните  увреждания  на  Н.  М. Т.  описани  вече  по-горе, а  така  също  е  посочено  и,  че ”...установената  пневмония  в  ляво  с  плеврален  излив е в резултат на нанесения побой и последвалото залежаване и носи характера на травматична такава”. Травматичната пневмония е представлявала разстройство на здравето  временно  опасно  за живота, като временна опасност за живота на пострадалия  е  представлявало  и  безсъзнателното  състояние  на  пострадалия  за което  са  свидетелствали  и  неговите  братя.  

          Така  установените  увреждания  на  пострадалия  Н.  М.  Т., водещи до  разстройство  на  здравето  временно опасно за живота, обуславят и извода за нанесена  средна  телесна  повреда, по  смисъла  на  чл.129  ал.2  от  НК.

         В  хода  на  разследването  е  била  изготвена  и  комплексна  съдебно психиатрична  и  психологична  експертиза  на  Н.  М.  Т..

         Съгласно  заключението  на вещото лице по изготвената КСППЕ пострадалият Н.М.Т. не страда от психично заболяване, както и от зависимости към алкохол и наркотични вещества. Към 16.04.2015г. Н.Т. е могъл да възприема фактите имащи значение за делото и той може да дава достоверни показания за тях. Могъл  е  да идентифицира нападателите си, да ги посочи и да даде известна информация  за  действията, които  са  извършвали  при  нападението  върху  него.

        Независимо от дефицитите които има по рождение /глухонемота/, той е могъл да установи задоволителни контакти в социума, да извършва трудова дейност и допълнително  да  заработва  свои  материални  средства. Този  факт  свидетелства  не само  за  неговите  умения  да  се  вгражда  в  по-широкия  социум  /в  средата  в  която живее  на  село/, да  функционира  адекватно  в  нея, но  също  така  дава  информация  за  неговите  интелектуални  възможности, които  най-вероятно  са  в  първа  степен  под норма  или  лека  умствена  изостаналост  и  са  достатъчни, за да може да възпроизвежда  информация  важна  за  делото.

      От заключението на изготвената СМЕ на живо лице № 52/2015г. се установява, че пострадалият М.С.Ч. е получил следните увреждания: „ контузия на главата, сътресение  на  мозъка, кръвонасядане  на  клепачите  на  двете  очи, кръвоизлив  в  дясната  очна  ябълка. Установените  според  вещото  лице  увреждания  са били в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. В своята съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето не опасно за живота. Тези медицински критерий определят нанесената над М.Ч. телесна повреда, като  лека  такава.

От заключенията на приложените по делото съдебно оценъчни експертизи се установява, че стойността на мобилен телефон марка „ Нокия” модел С 300 е 64.00лв. Пазарната  стойност  на  1 бр.  авто  радио  марка  ”Diva”  модел  ”А22ВТ”  е  69.00лв.,  а  на  1 бр. CD – карта  марка  „Trsanscend 4GB”  е  5,40лв. Пазарната  стойност  на  1 бр.  акумулатор  марка „Start  Standart„ 75Ah, 700A е 135.00лв. и стойността на авто радио марка ”Sony” модел    CDX-GT414U  съответно  е  259.00лв.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на двамата подсъдими, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, които  съдът  директно  може  да  ползва  съобразно  разпоредбата  на чл.373 ал.3 от НПК – в  подкрепа  на  самопризнанията  на  подсъдимите  са  показанията на  разпитаните  по  делото  пострадали  лица, свидетели, заключенията  на  вещите  лица  по  съдебно - медицинските, оценъчните  експертизи  и  КСППЕ, протоколи  за оглед, фотоалбуми  и  др.  писмени  доказателства.

Съдебният състав кредитира обясненията на двамата подсъдими Г. и Р., които възпроизвеждайки престъпното си поведение внасят яснота по повод  инкриминалната ситуация. Обясненията на подсъдимите  се  явяват  като  база  за  анализ  и  сравнение  с  извършените  по  делото  оперативни  действия  и  събрани  по надлежния ред  доказателства, които  кореспондират  изцяло  с  дадените  от  подсъдимите обяснения. Може да се каже, че подсъдимите демонстрират лоялно  отношение  към  воденото  срещу  тях  наказателно  производство  поради  изброените  вече  по-горе  причини  и  спомагат  за  изясняване  на  фактическата  обстановка, както  и  за  установяване на обективната  действителност  по  повод  извършените  престъпления.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 от НПК съдът прие, че с действията двамата подсъдими са осъществили от  обективна  и  субективна  страна  състава  на  престъпленията  визирани  в: 

Относно  подс.С.  А.  Г.

В  п.I - чл.199 ал.1 т.3 пр.2-ро и т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, а  именно, че:  В  условията  на  продължавано  престъпление  и  опасен  рецидив,

    1.На 16.04.2015г. в с.***, общ.*** в съучастие, като извършител с И. Р.С. от с. с. /с прекратено обвинение от 25.11.2015г. поради неговата смърт/, отнел чужди движими вещи - пари сумата от 100лв., от владението на Н.М.Т. с ЕГН - ********** ***  без негово съгласие, с намерение  противозаконно  да  ги  присвои, като  употребил  за  това  сила  и  грабежът  е  бил  придружен  с  нанесена  средна  телесна  повреда  на  Н. М.Т., изразяваща  се  в  разстройство  на  здравето  временно  опасно  за  живота.

    2.На 03.09.2015г. в с.***, общ.*** в съучастие, като извършител с Р.И.Р. от с.с. отнел чужда движима вещ - 1 бр. мобилен апарат марка ”Нокия”, модел „С300”, на  стойност – 64.00лв.  от  владението  на  М.  С.  Ч.  с ЕГН - ********** *** без негово съгласие, с намерение противозаконно  да  я  присвои, като  употребил  за  това  сила.

      Грабежът  е съставно престъпление и обхваща престъпните състави на кражбата  и  принудата – с  употреба  на  сила  или  заплаха, какъвто  е  конкретния  случай  по  п.I. Като елемент  на  престъплението  грабеж, в  конкретния  случаи  силата  върху  личността  на  пострадА.е  Н.  М.  и  М.  Ч.  е  средство  да  се  отнемат  вещите. Под  непосредственото  въздействие  на  силата, в  първия  случай  парите  /100лв./  са  отнети  от  владението  против  волята  на  М., а  във  втория случай  мобилен  телефон  от  Ч., след  като  били  бити  и  съответно  те паднали  на  земята. Използваната  за  това  сила  и  множество  силни  удари  довели до  уврежданията  на  Н.  М.  и  М.  Ч. /описани  по-горе/, като  грабежът  е  бил  придружен  с  причинената  на  пострадалия  Н.  М.  средна телесна  повреда. 

            От обективна страна е налице настъпила средна телесна повреда, която е в  причинна  връзка  с  действията  на  подсъдимия  Г., който  е  нанесъл  множество  удари по тялото на пострадалия Н.М.. Пострадалият е бил в безпомощно  състояние  предвид  обстоятелството, че  е  бил  съборен  на  земята  и  силно  удрян  и не е могъл да окаже никаква съпротива на подсъдимия, още повече, че е бил и глухоням. Същото  се  отнася  и  за пострадалия М.Ч., но в неговия случай нанесените  увреждания  са  били  определени  като  лека  телесна  повреда  съгласно изготвената  СМЕ. Така  също  действията  на подс.С.А.Г. се изразили  в  съучастничество  при нанасянето на ударите на Н.М., както и нанасянето на  удари  с  юмруци  по  главата  и  ритници  върху  М.Ч., при  които  пострадА.е  са  съзнавали какво се извършва спрямо тях и били насочени към отнемане  от  владението  на  пострадА.е  на  движими  вещи.

Обект  на  престъплението  са пострадА.е Н.М. и М.Ч. по  п.I. Обективната  страна на престъплението по чл.199 от НК е осъществено от подс.Г. като  изпълнителното  деяние  по  визирания  текст  от закона  се  е  изразило  в  действия – умишленото посегателство върху личността на двамата пострадали, като чрез нанесения  им  побой  е  допринесъл  за  настъпване  на  телесните  повреди, като  с  това  е  целял, а  в  последствие  е  взел  техни  вещи  пари – 100лв.  от  Н.М.  и  мобилен  телефон  от  М.Ч..

      От субективна страна деянията по този пункт са извършени от подс.С.А.  Г.  при  форма  на  вината  пряк  умисъл  по  смисъла  на  чл.11  ал.2  от  НК, като знаейки, че с действията си - нанасяйки побой над пострадА.е и отнемане на  вещите им е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, предвиждал е техните  общественоопасни  последици  и  е  искал  настъпването  на  тези  последици, действайки  като  извършител  при  общност  на  умисъла  с  И.  Р.  С. /спрямо   когото   наказателното  производство  е  прекратено  поради  неговата  смърт/  по  п.I  т.1  и  с  подс.Р.  И.  Р.  по  п.I  т.2  от  присъдата, тъй   като  всеки  от  подсъдимите  при  осъществяване  на  своята  проява  е  съзнавал, че  участва в  изпълнението  на  престъплението, в  постигане  на  общата  цел.

Подсъдимият е имал ясна представа за общественоопасния характер на действията  си, съзнавал  е  естеството  на  силата  на ударите, предвиждайки негативните  последици  от тях. Анализът  на лансираните от подсъдимия самопризнания, в  съпоставка  със  събраните  по  делото  доказателства  мотивираха  съда  да  приеме  за  безспорно  установена  вината  на  подс.Г..

            По отношение на подс.С.Г. е налице и квалифициращият елемент “опасен  рецидив”  по  смисъла  на  чл.29 от НК. Към момента на извършване на деянията  по  настоящето  дело, същият  е  осъждан  четири  пъти, като  последната  му  присъда  е  № 22  от  23.05.2012г.  по  н.о.х.д.  № 52/2012г. на БчРС, с която за извършено  от  него  престъпление  по  чл.196  ал.1  т.2  вр. с  чл.195  ал.1 т.4 и т.5  и сл. вр. с  чл.58а  ал.1  от  НК  е  осъден  на  две  години  лишаване  от  свобода  при  строг  затворнически  режим. Присъдата  е  влязла  в  сила  на 08.06.2012г., като  същата  е  изтърпяна  в  Затвора  гр.Варна  на 18.11.2013г. Така  също  служебно  е  известно  на съда, че подс.С.Г. е осъден и с присъда № 28 от 18.12.2015г. по  н.о.х.д. № 194/2015г. по  описа  на  Окръжен  съд  гр.***, за  извършени  през  месец  януари  2015г.  от  него  още  няколко  деяния  по  чл.170  от  НК,  чл.196  ал.1  т.1  вр.  с  чл.194  и  чл.199  ал.1  т.4  от  НК, която  присъда  е  обжалвана и в момента  делото  се  намира  в Апелативен  съд  гр.Варна  за  произнасяне.

           

На  следващо място настоящата съдебна инстанция приема, че подс.С.Г. е  извършил  и  деянията  както  следва  в  п.II – чл.196  ал.1  т.1 вр.  с  чл.194  ал.1  вр.  с  чл.26  ал.1  вр.  с  чл.20  ал.2  от  НК, а  именно:

 

В  условията  на  продължавано  престъпление  и  опасен  рецидив,

 

1. На  03.09.2015г.  в  с.***, общ.***  в  съучастие, като  извършител  с Р.И.Р. от с.с. отнел чужди движими вещи – 1бр. автокасетофон марка „Diva„ на стойност – 69.00лв. и 1 бр. SD - карта, марка ”Transcend” на стойност 5.40лв. от владението на М.Н.Н. с ЕГН-********** ***  без  негово  съгласие  с  намерение  противозаконно  да  ги  присвои.

 2.На 03.09.2015г.  в  с.***, общ.***  в  съучастие, като  извършител  с Р.  И.Р.  от  с.с.  отнел  чужди  движими - 1 бр. акумулатор 75А  на стойност – 135.00лв.  от  владението  на  П.  Н.  Г.  с  ЕГН- ********** ***  и  1 бр. автокасетофон марка „Sony” на стойност- 259.00лв. от владението  на  П.  Н.  Г. с ЕГН - ********** ***, собственост  на  Д.И.Д. с ЕГН - ********** ***, всичко  на  обща  стойност -  394.00лв. без  тяхно  съгласие  с  намерение  противозаконно  да  ги  присвои.

Престъплението  е  извършено  от  подсъдимия  при  форма  на  вината  пряк умисъл – същият  е  съзнавал  общественоопасния  характер  на  деянията, предвиждал  е  общественоопасните  последици  и  е  искал  настъпването  им, действайки с намерение  за  противозаконно  присвояване  на  чуждите  движими  вещи. Съобразно приложеното  по  делото  свидетелство  за  съдимост  съдът  приема, че  престъплението е  извършено  при  условията  на  опасен  рецидив  по  смисъла  на чл.29  от  НК  по  изложените по-горе съображения. Деянията са осъществени при условията на продължавано  простъпление, тъй  като  са  извършени  през  непродължителен  период от  време  и  последващите  се  явяват  от  обективна  и  субективна  страна  продължение на  предшестващите. И  в  този  случай  по  п.II  подс.С.Г.  е  действал  в  съучастие,  като  извършител  при  общност  на  умисъла  с  подс.Р.  И.  Р..

 По  категоричен  и  несъмнен  начин  доказателствата по делото, както е изложено  по-горе  налагат  извода, че  подсъдимият  Г.  е  автор  на  престъпленията  и  по  тези два пункта от обвинението, за които е предаден на съд. Налице е и  мотив  за  извършване  на  престъплението, а  именно  користни  цели  за  набавяне  на  средства.  

Причините за извършване на деянията се съдържат преди всичко в данните за личността на подсъдимия – немотивирана агресивност, ниски  прагове  на задръжка, елементарна ценностна  система, незачитане  на  личната  неприкосновеност. Условия, които са благоприятствали  извършването  на престъпленията  е  употребата  на  алкохол. 

 

Относно  подсъдимия  Р.  И.  Р.:

 

От  правна  страна  по  п.I – престъпление  чл.198  ал.1  вр.  с  чл.20  ал.2  от  НК.

 

На 03.09.2015г. в с.***, общ.*** в съучастие, като извършител със С.  А.  Г.  от  с.с.  отнел  чужда  движима  вещ - 1бр. мобилен  апарат марка  ”Нокия”, модел  „С300”  на  стойност – 64.00лв. от  владението  на  М.С.  Ч.  с  ЕГН - ********** ***, без  негово съгласие, с  намерение  противозаконно  да  я  присвои, като  употребил  за  това  сила.

 Престъплението  е  извършено  от  подсъдимия  Р.  при  форма  на  вината  пряк  умисъл – същият  е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и  е  искал настъпването им, действайки  в съучастие, като извършител при общност на умисъла с подс.С.Г.. Подсъдимият Р.Р. е употребил сила – нанесъл удари на пострадалия  М.Ч., съзнавайки и за употребената от подсъдимия С.Г. сила срещу пострадалия  /нанесени  удари/, за  да  отнеме  чужда  движима  вещ, а  именно  мобилен  апарат  с  намерение  противозаконно  да  го  присвои.

      Грабежът  е съставно престъпление и обхваща престъпните състави на кражбата  и  принудата – с  употреба  на  сила  или  заплаха, какъвто  е  конкретния  случай  по  п.I. Като елемент  на  престъплението  грабеж, в  конкретния  случаи нанесените  удари  върху  личността  на  пострадалия  М.  Ч.  са  средство  да  се  отнеме  вещта. Под  непосредственото  въздействие  на  силата е отнет от владението, против  волята  на  М.Ч.  мобилен  телефон, след  като  е  бил  бит. Използваната  за  това  сила  и множество удари довели до уврежданията на М.Ч. /описани  по-горе/, като  грабежът  е  бил  придружен  с  причинените  на  пострадалия  телесни  повреди. 

       От  обективна  страна  е  налице  настъпила  лека  телесна  повреда съгласно  изготвената  СМЕ, която  е  в  причинна  връзка  с  действията  на  подс.Р.  Р.,  който  е  нанесъл  удари  по  тялото  на  пострадалия. Така  също  действията на  подс.Р.  се  изразили  в  съучастничество  с  подс.Г.  при  нанасянето  на ударите по тялото на М.Ч., тъй като всеки от подсъдимите при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението, в  постигане  на  общата  цел, при  които  пострадалият  е  съзнавал  какво  се  извършва  спрямо  него  и  били  насочени  към  отнемане  от  негово  владението  на  движими  вещи.

Обект  на  престъплението  е  пострадалият  М.Ч. по  п.I. Обективната  страна на престъплението по чл.198 от НК е осъществено от подс.Р. като  изпълнителното  деяние  по  визирания  текст  от закона  се  е  изразило  в  действия – умишленото посегателство върху личността на пострадалия, като чрез нанесения му  побой  е  допринесъл  за  настъпване  на  телесните  повреди, като  с  това  е  целял, а  в  последствие  е  взел  негови  вещи  – мобилен  телефон  „Нокия”.

Подсъдимият е имал ясна представа за общественоопасния характер на действията  си, съзнавал  е  естеството  на  силата, предвиждайки негативните  последици. Анализът  на  лансираните  от  подсъдимия  самопризнания, в  съпоставка  със  събраните  по  делото  доказателства  мотивираха  съда  да  приеме  за  безспорно  установена  вината  на  подс.Р.  Р..

           

На  следващо  място  настоящата  съдебна  инстанция  приема, че  подс.Р.Р. е  извършил  и  деянията  както  следва  в  п.II – чл.194  ал.1  вр.  с  чл.26  ал.1  вр.  с  чл.20  ал.2  от  НК, а  именно:

 

В  условията  на  продължавано  престъпление:

 

1.На 03.09.2015г. в с.*** общ.***, в съучастие, като извършител със С.А.Г. от с.с. отнел чужди движими вещи –1бр.автокасетофон марка  „Diva„ на  стойност - 69.00лв.  и  1 бр. SD - карта,  марка  ”Transcend”  на стойност  5.40лв.  от  владението  на  М.  Н.  Н.  с  ЕГН- ********** ***, без  негово  съгласие  с  намерение  противозаконно  да ги  присвои.

     2.На 03.09.2015г. в с.***, общ.*** в съучастие, като  извършител със С.  А.  Г.  от  с.с.  отнел  чужди  движими  вещи - 1 бр. акумулатор  75А, на стойност – 135.00лв. от  владението  на  П.  Н.  Г.  с  ЕГН-********** *** и 1 бр. автокасетофон марка „Sony” на  стойност – 259.00лв. от  владението  на  П.  Н.  Г.  с  ЕГН - ********** ***, собственост  на Д.И.Д. с ЕГН - ********** ***, всичко  на  обща  стойност -  394.00лв.  без  тяхно  съгласие  с  намерение  противозаконно  да  ги  присвои.

Престъплението  е  извършено  от  подсъдимия  при  форма  на  вината  пряк умисъл – същият  е  съзнавал  общественоопасния  характер  на  деянията, предвиждал  е  общественоопасните  им  последици  и  е  искал  настъпването  им.  

 Деянията са осъществени при условията на продължавано престъпление, тъй  като  са  извършени  през  непродължителен  период от  време  и  последващите  се  явяват  от  обективна  и  субективна  страна  продължение на  предшестващите. И  в  този  случай  по  п.II  подс.Р.Р.  е  действал в  съучастие,  като  извършител  при  общност  на  умисъла  с  подс.С.  А.  Г..

От  обективна  страна  подс.Р. в съучастие с подс.Г. отнел чужди движими вещи от владението на техните собственици: свидетелите М.Н.Н.,  П.Н.Г. и Д.И.Д., без да е имал тяхното съгласие  за  това, като  намерението  му   е  било  да  свои  отнетото.

       По  категоричен  и  несъмнен  начин  доказателствата  по  делото, както е изложено  по-горе  налагат  извода, че  подсъдимият  Р.  е  автор  на  престъпленията  и  по тези  два  пункта  от  обвинението, за  които  е  предаден  на  съд. Налице  е  и  мотив  за  извършване  на  престъпленията, а  именно  користни  цели  за  набавяне  на  средства.

Причините за извършване на деянията се съдържат преди всичко в данните за личността на подсъдимия – немотивирана агресивност, ниски  прагове  на задръжка, елементарна ценностна  система, незачитане  на  личната  неприкосновеност. Условия, които са благоприятствали  извършването  на престъпленията  е  употребата  на  алкохол. 

 

По  отношение  определяне  на наказанията на двамата подсъдими за извършените  престъпления, съдът  взе  предвид  следното:

При  определяне  размера на наказанието, настоящият съдебен състав взе предвид  разпоредбата  на  чл.373  ал.2  от НПК, в  която  е  установено  задължение  за съда  в  случаите  по  чл.372  ал.4  от  НПК  да  приложи  разпоредбата  на  чл.58а  от  НК.

 

Относно  подсъдимия  С.  А.  Г.:

Подсъдимият  като  извършител  на престъпните деяния, се характеризира с  висока  лична  обществена  опасност с  оглед  на  предишните  му  осъждания  и  приложените за него към делото характеристични справки. Самото поведение на подсъдимия показва един усъвършенстван престъпен почерк и утвърдени престъпни навици, налагащи  извода  за  високата  му  лична  обществена  опасност. Въпреки  това  обаче, тъй като съдът установи, че самопризнанията на подсъдимия  се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, както и с оглед  процесуална  икономия, то  цялото  съдебно  производство  се  проведе  по  реда  на  глава  27 от НПК. При това положение и доколкото подс.Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират  доказателства  за  тях, то  съдът  е задължен безусловно при определяне  на  наказанието  да  приложи  нормата  на  чл.58а  от  НК.

При  определяне  на наказанието съдът прецени всички правно релевантни за  това обстоятелства – от една страна високата степен на обществена опасност на  деянията и на дееца. Като смекчаващи вината обстоятелства по  отношение  на подс.Г.  съдът  прие  направените  от  него  самопризнания, същият  дава  обяснения  и съдейства за разкрИ.е  на  обективната  истина  както  по  време  на  предварителното  разследване, така  и  по  време  на  съдебното  следствие,  т.е.  по време  на  целия  наказателен  процес, изразената самокритичност, изказаното му искрено съжаление в съдебно заседание за извършеното. При това положение съдът  намери, че  следва  да  намери  приложение  разпоредбата  на  чл.58а  от  НК  и наказанията  да  бъдат  определени, като  определеното  общо  наказание  бъде  намалено  с  1/3.  

За  престъплението  по  чл.199  ал.1  т.3  пр.2-ро  и  т.4  във  вр.  с  чл.198  ал.1  във  връзка  с  чл.26  ал.1  вр.  с  чл.20  ал.2  от  НК  съгл.  п.I  от  присъдата.

Предвиденото  наказание  за  това  престъпление  е  лишаване  от  свобода  от пет до петнадесет години. Престъплението е извършено при наличие на няколко предходни  осъждания  /четири  на  брой/, осъждания  все  за  престъпления  против  собствеността, две  от  които  квалифицирани  по  чл.198  ал.1 от НК, като  наказанията  по последните му три осъждания са изтърпяни ефективно. Така също срещу него е водено  и  дознание  № 64/2015г.  по  описа  на  РУ  на  МВР – ***  за  извършено  от него  престъпление  отново  по  чл.196  и  сл.  от  НК, което  е  внесено  с  обвинителен акт  в  Районен  съд  гр.***. Срещу  него  има  издадена  друга  присъда  по  н.о.х.д. № 194/2015г.  на  ДОС /макар  и  не  влязла  в  сила, тъй  като  към  настоящия  момент  делото се намира в Апелативен съд гр.Варна за произнасяне/. Изключително лоши характеристични данни. Изложеното обосновава висока обществена опасност на  подсъдимия  С.Г., при  което  и  съобразявайки  конкретното  му  участие /упражнил  физическа принуда върху две от пострадА.е лица и то в тъмната част на  денонощието/  съдът  намери,  че  следва да определи наказанието за това престъпление  на  подс.Г.  над  средния  предвиден  размер, а  именно  девет  години  лишаване  от  свобода. На  основание чл.58а  ал.1  от НК така  определеното  наказание  от  девет  години  лишаване  от  свобода бе намалено с 1/3 и на подсъдимия бе наложено  наказание  лишаване  от  свобода  за  срок  от  шест  години  при  „строг” затворнически  режим.

- За  престъплението по чл.196 ал.1 т.1 във връзка с чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1  вр.  с  чл.20  ал.2  от  НК  съгл.  п.II  от  присъдата.

Предвиденото  наказание  за  това  престъпление  е  лишаване  от  свобода  от  две  до  десет  години. Имайки  предвид  отегчаващите  отговорността  обстоятелства изложени по-горе – наличие на предходни осъждания, изключително лоши  характеристични данни,  съдът намери, че следва да определи на подсъдимия  наказание  малко  над  средния  размер, а  именно – шест  години  лишаване  от свобода. На  основание  чл.58а  ал.1  от  НК  това  наказание  бе  намалено  с  1/3  и  на  подс.Г.  бе  наложено  наказание  лишаване  от  свобода  за  срок  от  четири  години.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът групира така наложените на подс.С.  Г.  наказания, като  определи  за  изтърпяване  най-тежкото  от  тях, а  именно  шест  години  лишаване  от  свобода, което  на  осн.  чл.61  т.2  във  вр.  чл.60 от ЗИНЗС  подсъдимият  С.  Г.  следва  да  търпи  при  първоначален  „строг”  режим  в  затвор  или  затворническо  общежитие  от  закрит  тип.

Това  наказание  съдът  счита, че  е  достатъчно  и  справедливо да укаже резултатно репресивно, превъзпитателно, предупредително  и  възпиращо  въздействие  върху  подсъдимия, а  така  също и  превантивно  относно  другите членове  на  обществото  влияние.

Съобразявйки се с нормата на чл.59 от НК, съдът зачете предварителното  задържане  на  подсъдимия, считано  от  04.09.2015г.  до  влизане  на  присъдата  в  сила.

 

             Относно  подсъдимия  Р.  И.  Р.:

 

- За престъплението по чл.198 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК съгл. п.I от присъдата.

Предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до десет години. Преценявайки  смекчаващите  и  отегчаващите  отговорността обстоятелства,  отегчаващи – лоши  характеристични  данни, към  които  съдът  взе  предвид  и наличието на предходно осъждане, за което е настъпила реабилитация по право и смекчаващи - неосъждан /реабилитиран по право/, както и конкретното участие на подс.Р.Р., изразило   се  в  упражняване  на  сила  спрямо  пострадалия Ч., но с  по-малък интензитет спрямо другия подсъдим съдът намери, че следва да определи  наказание за това престъпление в размер на предвидения  минимум, а  именно - три  години  лишаване  от  свобода. На  основание чл.58а ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия  наказание  лишаване  от  свобода  за  срок  от  две  години  при  „общ”  затворнически  режим.

- За  престъплението  по  чл.194  ал.1  вр.  с  чл.26  ал.1  вр.  с  чл.20  ал.2  от  НК съгл.  п.II  от  присъдата.

Предвиденото наказание е лишаване от свобода до осем години. И отново предвид  изложеното  по-горе  съдът намери, че следва да определи наказание лишаване  от  свобода  в  размер  на  две  години. На  осн. чл.58а  ал.1 от НК  съдът намали така определеното наказание с 1/3 и наложи на подс.Р. наказание лишаване  от  свобода  за  срок  от  една  година  и  четири  месеца.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът групира така наложените на подс.Р. наказания, като определи за изтърпяване най-тежкото, а именно наказанието от две години лишаване от свобода. Въпреки, че с оглед срока на наложеното наказание лишаване  от  свобода, формално  да  е  налице  възможността  за  прилагане  на  чл.66 ал.1 от НК, съдът намери, че условното наказание не би спомогнало за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, като с оглед конкретно извършените престъпления и данните за личността му е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието за изпълнение на целите по чл.36 от НК. Предвид на това съдът постанови ефективно изтърпяване  на така наложеното му наказание от две години лишаване от свобода, което  да  се  изтърпи на основание чл.59 ал.1 във вр. чл.61 т.3 от ЗИНЗС при първоначален  „общ”  режим  в  затворническо  общежитие  от  открит  тип. За това решение  допринася  и  обстоятелството  /служебно  известно  на  съда/, че  срещу  него има  издадена  друга  присъда  по  н.о.х.д. № 194/2015г.  на  ДОС /макар  и  не  влязла  в  сила, тъй като към  настоящия  момент  делото  се  намира  в  Апелативен  съд  гр.Варна/

Така  наложеното наказание съдът счита, че в максимална степен би отговорило на  изискванията  на  закона  съгласно  чл.36  от  НК  по  отношение  както  на  личната,  така  и  на  генералната  превенция.

Съобразявйки се с нормата на чл.59 от НК, съдът зачете предварителното  задържане  на  подсъдимия, считано  от  17.09.2015г.  до  влизане  на  присъдата  в  сила.

Постанови  вещественото  доказателство  да  бъде  унищожено  след  влизане  в сила  на  присъдата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК с присъдата съдът възложи на подсъдимите сторените по делото разноски в размер на 546.34лв., по сметка на РУ на МВР – ***.

 

На основание изложените  фактически констатации и правни  изводи    съдът  постанови  присъдата  си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: