Р Е Ш Е Н И Е
№ 3198
гр. Варна, 11.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на единадесети юли
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4386 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е за делба във фазата по извършването.
С влязло в
сила решение № 583/ 19.02.2016г. постановено по гр.д. № 4386/2016г.
по описа на ВРС, XLI-ви състав е допуснато извършването на
съдебна делба между Г.П.Т., с ЕГН ********** и адрес *** и Д.Ж.П., с ЕГН **********
и адрес *** на Недвижим имот, находящ се в гр.Варна, с.о. „***“, ПИ с
ид. №*** по КККР одобрени със Заповед ***г.
на изпълнителния директор на АГКК , съставляващ *** с площ от *** кв.м., с посочен начин на трайно ползване – ниско
застрояване ( до 10м), ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ***,
състояща се от приземен етаж: гараж с площ от *** кв.м. и втори етаж- жилище,
състоящо се от стая, кухненски бокс, баня-тоалет и антре с площ от 36.76 кв.м.
и тераса с площ от *** кв.м., както и пристройка състояща се от антре,
стая-склад и тоалет с площ от *** кв.м, складово помещение с площ от *** кв.м.,
складово помещение с площ от *** кв.м. и навес с площ от *** кв.м. при квоти по
*** ид.ч. за всеки от съделителите.
Във
втората фаза на производството са приети претенции по сметки между страните,
както следва:
·
Претенция по
сметки от ищеца Г.П.Т. срещу ответника Д.Ж.П. за сумата от *** лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесния имот
за периода от *** год. до *** год., изчислена по *** лева месечно за *** месеца
и половина, на основание чл.31, ал.2 от ЗС и
·
Претенция по сметки
от ищеца Г.П.Т. срещу ответника Д.Ж.П. за присъждане на обезщетение за лишаване
от правото на ползване на процесния имот за периода сумата *** лева месечно,
считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2 от ГПК - постановяване на привременна мярка до
окончателното извършване на делбата
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
прекратяване на съсобствеността:
Досежно
поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност в хода на производството са
допуснати съдебно-техническа и оценителна експертиза и допълнителна такава.
Според
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото е посочено, че допуснатия до делба
недвижим имот е реално неподеляем.
Никой от съделителите
не е направил искане за поставяне на имота в негов дял, поради което
прекратяването на съсобствеността върху същия следва да бъде извършено чрез
единствения възможен способ – изнасяне на имота на публична продан. Налице са и
двете кумулативно предвидени в чл.348 от ГПК предпоставки за изнасяне на
допуснатия до делба имот на публична продан – имота е неподеляем и не може да
бъде поставен в дял на някоя от страните.
По
исканията за сметки:
Ищцата Г.П.Т. поканила ответницата Д.Ж.П. да и заплаща
обезщетение за лишаването и от правото да ползва процесния недвижим имот в
размер на *** лева месечно с нотариална покана връчена на ответницата на ***г.
/л.17/.
В приетото
по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа и оценителна експертиза като размер на пазарния месечен наем
за процесния имот е посочен *** лева, а за ***ид.ч. от имота – *** лв. Според
даденото от вещото лице заключение пазарния наем за имота, ведно с построените
в него сгради и подобрения за периода от ***г. до ***г. е в общ размер на *** лева, а за ***ид.ч.
от имота в размер на *** лева /л.139-144/.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в
тази му част като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по
делото.
За
изясняване на фактическата страна по приетите претенции по сметки на страните
са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Р.Т.Д.,
воден от ищцовата страна и С. Д.Х., воден от ответницата.
В
показанията си свидетеля св.Д. заявява, че след като споделил на ищцата Г.Т.,
че търси да закупи имот, тя му казала, че продава такъв. Около месец преди
съдебното заседание /***г./ ищцата завела свидетеля да види имота. Свидетеля
описва имота като дворно място с площ от *** кв.м. и сграда на две нива –
жилищна част и под нея гараж. Имота бил ограден с порта и мрежа, която на места
е на земята и оттам влезли ищцата и свидетеля. На партерния етаж свидетеля
видял баня и празна разбита стая и дървени стълби, които водят към горен етаж. На
втория етаж имало пране и изглеждало обитаемо. Ищцата опитала да се свърже с
ответницата за да осигури достъп до втория етаж, но неуспешно.
Свидетеля
Х. твърди, че от ***г. обработва съседен на делбения имот. Посочва, че в имота
живее Д. – ответницата Д.П., която живеела в имота и след смъртта на общия за
страните наследодател П.П. и не си е изнасяла багажа от там. След смъртта на П.П.
ищцата идвала в имота да търси ответницата, тъй като не можела да се свърже с
нея. По-късно ищцата Г.Т. сменила катинара на гаража, където се намирал
водомера и оставила вътре някакви мебели, като преди това в гаража имало
автомобил. Свидетеля заявява, че не е виждал ищцата в къщата, а там живеела
ответницата. Посочва още, че ищцата водела на оглед хора, които искали да
закупят имота.
Хипотезата
на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай
на общата забрана за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Правото
на парично обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС е регламентирано като средство за
защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно
притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на
цялата вещ от един от съсобствениците. За да възникне задължението на
съсобственика, който ползва веща да заплаща парично обезщетение, е необходимо
съсобственикът, който не ползува вещта, да му отправи писмено искане. По своя
характер искането представлява едностранно волеизявление, от което да се вижда,
че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение от
ползващия имота съсобственик. За да възникне
задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез
лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те
общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е
равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на
обезщетение. Ищцата Г.Т. е поканила ответницата Д.П. да и заплаща обезщетение
за ползване на имота с нотариална покана, получена от ответницата на ***г.,
като след тази дата ответницата е изпаднала в забава и дължи на ищцата
обезщетение за лишаването и от възможността да ползва имота, на основание
чл.31, ал.2 от ЗС. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че имота се ползва ответницата Д.П. след смъртта на общия
наследодател. Съгласно даденото в Тълкувателно решение №2/02.11.2012г. по т.д.
№2/2012г. на ОСГК на ВКС „Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове“. В конкретния случай се установи, че ответницата Д.П. е
продължила да ползва общия недвижим имот и след получаването на поканата за
заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Обезщетение не би се дължало,
ако ответницата бе поканила ищцата, да ползва общата вещ в съответствие с
правата си на съсобственик и бе получила отказ, каквито доказателства не бяха
събрани по делото.
Според
показанията на св. Димитров ищцата му е осигурила достъп до имота през паднала
част от оградната мрежа, а не отключвайки портата. Свидетеля Х.също твърди, че
ответницата Д.П. живее в къщата след смъртта на Петър Петров и не си е изнасяла
вещите от там. Извършените от ищцата и евентуални купувачи на имота огледи на
дворното място и на постройката без да се влиза в нея не могат да бъдат
приравнени на ползване на имота от ищцата съразмерно на притежавания от нея
дял.
По
отношение размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че същото следва да
бъде определено в размер на *** лева за периода от ***г. до ***г., съобразно
заключението на вещото лице. Посочената в заключението сума в размер на ***
лева е изчислена за период по-продължителен от този по приетата претенция за
сметки – изчислена е до ***г. До размер на *** лева претенцията по сметки на
основание чл.31, ал.2 от ЗС се явява основателна и следва да бъде уважена, като
над този размер до пълния претендиран размер от *** лева следва да бъде
отхвърлена.
Още в
исковата молба, а в последствие и в първото по делото заседание ищцата е
отправила до съда искане за определяне на привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК заплащане на обезщетение за лишаването и от ползването на съсобствения имот
до окончателно извършване на делбата, което искане е прието за разглеждане като
претенция за сметки между съделителите. Искането е процесуално допустимо и
основателно до размер на *** лева месечно. Ответницата Д.П. ползва съсобствения
между страните недвижим имот след като е надлежно поканена да заплаща
обезщетение за лишаването на ищцата от правото и да ползва имота, съобразно
притежавания от нея дял, поради което и следва да бъде постановена привременна
мярка по чл.344, ал.2 от ГПК – заплащане на обезщетение в размер на *** лева
месечно, съобразно заключението на вещото лице. Искането за заплащане на
обезщетение в размер над *** лв. до пълния претендиран размер от *** лева се
явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено в тази му част.
В
заключенията на вещото лице е посочило три варианта на пазарна стойност на
процесния имот, съобразявайки наличието на влязъл в сила подробен устройствен
план, според който част от имота е предвиден за улица, а останалата част за
озеленяване. Посочените от вещото лице възможни пазарни стойности за имота са ***
лева, изчислена съобразно възможно последващо отчуждаване на имота извършено
при наличието на пазарни аналози, *** лева, получена съобразно последващо
отчуждаване на имота извършено при липса на пазарни аналози и *** лева,
изчислена с оглед възможно отчуждаване на части от имота. Изпълнението на
предвидените с подробния устройствен план мероприятия се явяват бъдещи
несигурни събития, а дори да се приеме, че такива ще бъдат осъществени и
процесния имот ще бъде отчужден, то собствениците ще бъдат обезщетение въз
основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания. Поради това и за пазарна цена на имота следва да бъде
приета посочената във вариант 1 от допълнителната съдебно-техническа и
оценителна експертиза – *** лева. Вещото лице посочва, че не е открило пазарни
аналози на процесния имот, при които да е предвидено част от същите или целите
да бъдат отчуждени, но при реализирането на мероприятията по одобрения подробен
устройствен план имота ще бъде отчужден срещу обезщетение изчислено по
пазарни цени на имоти със сходни
характеристики, а не по данъчна оценка. Наличието на одобрения подробен
устройствен план с предвиждане за отчуждаване на целия процесен имот се
отразява на пазарната стойност на имота, което е отчетено и от вещото лице и
същата е коригирана от *** лева според първата експертиза до размер на *** лева
според допълнителната.
На
основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 4 на сто върху стойността на дела му. Съделителите следва да заплатят
и държавна такса за всяка една от предявените претенции по сметки, като
държавната такса следва да се възложи върху ищеца за неоснователната част от
исковете и върху ответниците, съобразно дължимия от тях размер за основателната
част от исковете. Съобразно изложеното Г.П.Т. следва да заплати държавна такса
в размер на *** лева според размера на дела си и държавна такса в размер на ***
лева съразмерно на отхвърлената част от претенцията за сметки с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС, а Д.Ж.П. да заплати държавна такса в размер на ***
лева според размера на дела си и държавна такса в размер на *** лева според
уважената част от претенцията за сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
следния недвижим имот: Недвижим имот, находящ се в гр.Варна, с.о. „***“, ПИ с
ид. №*** по КККР одобрени със Заповед ***г.
на изпълнителния директор на АГКК , съставляващ *** с площ от *** кв.м., с посочен начин на трайно ползване – ниско
застрояване ( до 10м), ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ***,
състояща се от приземен етаж: гараж с площ от *** кв.м. и втори етаж- жилище,
състоящо се от стая, кухненски бокс, баня-тоалет и антре с площ от *** кв.м. и
тераса с площ от *** кв.м., както и пристройка състояща се от антре, стая-склад
и тоалет с площ от *** кв.м, складово помещение с площ от *** кв.м., складово
помещение с площ от *** кв.м. и навес с площ от *** кв.м., при начална цена,
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: *** ид.ч. за Г.П.Т.
и *** ид.ч. за Д.Ж.П..
ОСЪЖДА Д.Ж.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Т.,
с ЕГН ********** и адрес *** сумата от *** /***/ лева, представляваща
обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесния имот за периода от ***
год. до *** год., изчислена по *** лева месечно за *** месеца и половина, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за сметки над тази сума до пълния претендиран размер
от *** лева.
ОСЪЖДА Д.Ж.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на Г.П.Т.,
с ЕГН ********** и адрес *** по *** /***/ лева месечно обезщетение за
ползването на Недвижим имот, находящ се в гр.Варна, с.о. „***“, ПИ с ид. №***
по КККР одобрени със Заповед ***г. на
изпълнителния директор на АГКК , съставляващ *** с площ от *** кв.м., с посочен начин на трайно ползване – ниско
застрояване ( до 10м), ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ***,
състояща се от приземен етаж: гараж с площ от *** кв.м. и втори етаж- жилище,
състоящо се от стая, кухненски бокс, баня-тоалет и антре с площ от *** кв.м. и
тераса с площ от *** кв.м., както и пристройка състояща се от антре, стая-склад
и тоалет с площ от *** кв.м, складово помещение с площ от *** кв.м., складово
помещение с площ от *** кв.м. и навес с площ от *** кв.м. за периода от ***г.
до окончателно извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искането за определяне на месечно обезщетение за размера над *** лева
до пълния претендиран размер от *** лева.
ОСЪЖДА Д.Ж.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, такса в размер на *** лв.
/*** лева и *** стотинки/, представляваща 4 % върху стойността на дела и от делбения
имот, както и държавна такса в размер на *** лв. /*** лева и *** стотинки/ съобразно
уважената част от иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, на осн. чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.Т., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, такса в размер на *** лв.
/*** лева и *** стотинки/, представляваща 4 % върху стойността на дела и от
делбения имот, както и държавна такса в размер на *** лв. /*** лева и ***
стотинки/ съобразно отхвърлената част от иска с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС, на осн. чл. 355 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: