№ 17867
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110140102 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49
ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования при него автомобил марка ... Поддържа, че щетите са на
стойност 260,73 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което
в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата. Твърди,
че причина за ПТП е попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно. Следователно, виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието
задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. Поддържа, че и
след покана, ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което моли съда да осъди
последния да му заплати сумата от 275,73 лв., представляваща сбор от изплатеното
застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за неговото определяне,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът ... оспорва исковете, като твърди, че ПТП не е настъпило в причинна
връзка с наличието на необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва описания
механизъм на ПТП и твърди, че ищецът без основание е платил застрахователно
обезщетение. Поддържа, че описаното ПТП не е част от покритите рискове по
застрахователния договор. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на увреденото МПС. Посочва, че има сключен договор с ,..., като по
1
договора последното се е задължило – превантивно и текущо извършване на дейности по
поддържане на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на .... Заявява, че са
положените всички дължими усилия за осигуряване на безопасно движение в процесния
пътен участък. Претендира разноски.
Предявява обратен иск срещу това дружество, който да бъде разгледан от съда в
условията на евентуалност – ако съдът уважи иска на ищеца и установи наличие на
процесното вземане, да осъди ответника по обратния иск да заплати същата сума в полза на
ищеца по този иск. Иска от съда да се произнесе в условията на евентуалност съгласно
хипотеза на съпричиняване.
Постъпил е отговор по обратния иск от ответника по същия, с който главният
предявен иск се оспорва. Присъединява се към становището на ответника – .... Оспорват
изцяло предявения обратен иск. Признава факта, че ,... е страна по Договор за изпълнение на
обществена поръчка, сключен между ..., като възложител и ,..., като изпълнител, с предмет
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на ...,
включващи и съответния район, където се твърди да е възникнало ПТП. Излага подробни
съображения за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие на противоправно поведение на
ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането
и ремонтирането на републикански пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата
на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че между
ищеца и собственика на увреденото МПС към датата на ПТП е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, както и че
въобще е възникнало твърдяното ПТП.
Ето защо и само на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен, без
да бъдат обсъждани останалите елементи, включени във фактическия състав на вземането.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82
2
ЗЗД, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД:
Предвид установената неоснователност на главния иск, то не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на
евентуалност обратен иск, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът по главния иск
следва да бъде осъден да заплати на ответника по главния иск сумата от 100 лв. – разноски
за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Ищецът и третото лице помагач нямат право на разноски за настоящото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
...., срещу ..., с адрес: ..., осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл.
49 ЗЗД за заплащане на сумата от 275,73 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 44012131928679 във
връзка с ПТП, настъпило на 12.09.2019 г. в гр. София, на ул. „Лирце“ и ул. „Постоянство“, в
резултат на противоправно поведение (бездействие) на служители на ответника във връзка
със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища, при което МПС
марка ...е попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда – 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪДЖА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /фирма/, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: ...., да заплати на ..., с адрес: ..., сумата от 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ,..., ЕИК .... като трето лице помагач на
страната на ....
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3