Р Е Ш Е Н И Е
№ ................./23.11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8265 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу А.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата 2687.46 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1603694 за периода
22.01.2016 г. – 17.12.2019 г., за които има издадени фактури за периода
29.02.2016 г. – 18.12.2019 г. за обект, находящ се в
гр. Варна, ул. „Петко Напетов” № 28А, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 517.47 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 29.03.2016 г.
– 09.01.2020 г., които суми са предмет на заповед № 95/15.01.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 326/2020 г. по описа на ВРС, ХІV състав.
В исковата си молба ищецът „В.И К.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответницата А.Х.С. за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Напетов” № 28А. Ползваните ВиК услуги
на този адрес се отчитат по партида с абонатен № 1603694. Посочва, че в негова
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч. гр. д. № 326/2020 г. по описа на ВРС, ХIV състав, за дължимите от
ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК
услуги в обекта. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид предоставената от съда възможност в този
смисъл. Твърди, че ответницата не е изплатила в срок дължимите суми за
предоставените й ВиК услуги, а единствено в периода
м. януари – м. май 2020г. е заплатена общата сума в размер на 536.14 лв., която
е отнесена към задълженията за плащане на главница и лихва, като след плащането
дължимият остатък е в размер на исковите претенции. Ето защо моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответницата А.Х.С., редовно уведомена, е депозирала писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител
– адв. И.И.. Поддържа
становище за допустимост на предявените искове. Счита, че същите са частично
основателни. Не оспорва обстоятелствата, че е потребител на ВиК
услуги, предоставяни от ищеца на процесния адрес.
Прави възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията, за които
има издадени фактури в периода 29.02.2016 г. – 28.09.2016 г. Моли в тази част
предявените искове да бъдат отхвърлени. По отношение на претендираните
суми за ползваните ВиК услуги, за които има издадени
фактури за периода 27.02.2018 г. – 18.12.2019 г., заявява, че признава
задълженията си и моли да бъде постановено решение при признание на иска.
Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от
юрк. Велина Якимова, която заявява, че поддържа
подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна депозира нарочна молба, чрез процесуалния й представител –
адв. И.И., с която моли
предявеният иск по отношение на задълженията към ищеца за периода 29.02.2016 г.
– 28.09.2016 г. да бъде отхвърлен, а за останалите претендирани
суми да бъде постановено решение при признание на иска.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия
закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 326/2020
г. по описа на ВРС, XIV
състав, от
което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителния иск. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания
заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК.
С влязло в сила протоколно определение от
29.10.2020 г. производството по делото в частите му: по отношение на главницата
– за разликата над 863.98 лв. до първоначално претендирания
размер – 2687.46 лв., а за обезщетението за забава – за разликата над 52.30 лв.
до претендираните 517.47 лв., е прекратено, на
основание чл. 232 ГПК.
Допуснато е изменение в размера на предявените
искови претенции, като вместо първоначално предявените искове, същите да се
считат предявени за сумата 863.98 лв. – главница, както и сумата 52.30 лв.,
представляваща обезщетение за забава. В тази част ищецът е поискал да бъде
постановено решение при признание на иска, съобразно направеното такова от
ответната страна.
В настоящия случай исковете за периода 27.02.2018 г. – 18.12.2019 г. са признати
изрично от ответника, поради което и на основание
чл. 237, ал. 2 ГПК съдът приема, че
предявените искови претенции – остатък от главница по издадени фактури за периода
30.08.2018 г. – 18.12.2019 г. /след допуснатото изменение в размера им/ следва да бъдат уважени изцяло,
предвид направеното признание на иска.
Предвид изхода на
спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното
производство същият претендира присъждане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 124.35 лв.
След направените изчисления съдът приема, че в полза на страната следва да бъде
присъдена сумата 30.65 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно
с уважената част от предявените искове.
В настоящото
производство ищцовото дружество ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт и има право на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 28.59 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата 863.98 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и деветдесет и осем
стотинки/,
представляваща остатък от дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги
по партида с абонатен №
1603694 за периода 25.06.2018 г. – 17.12.2019 г., за които има издадени фактури
за периода 30.08.2018 г. – 18.12.2019 г. за обект, находящ
се в гр. Варна, ул. „Петко Напетов” № 28А, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 14.01.2020 г. до окончателното й
изплащане;
сумата 52.30 лв. /петдесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода, считано от деня,
следващ падежа на фактурите, до 09.01.2020 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
които суми са предмет
на Заповед № 95/15.01.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 326/2020 г. по описа на ВРС, ХІV състав.
ОСЪЖДА А.Х.С., ЕГН **********,
с адрес: ***,
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 30.65 лв. /тридесет лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща
сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № 326/2020 г.
по описа на ВРС, ХІV състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 28.59 лв. /двадесет и осем лева и петдесет и девет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: