Р Е
Ш Е Н
И Е
|
Номер |
|
година |
05.06.2020 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
20.05.2020 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В публично заседание
и
следния
състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина
Делчева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
14 |
по
описа за |
2020 |
година |
||||||||
|
|
|||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във
вр.
с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
„ЕРЕС - 217” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя му Д. Р. М., против Решение №38 от 28.11.2019 год.,
постановено
по АНД
№46/2019 год. по описа на Районен съд -
Ардино, с
което е потвърдено наказателно постановление №09-002185
от 26.08.2019 год.,
издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че счита
постановеното
решение на Районен съд - Ардино за незаконосъобразно, тъй като съдебния акт бил постановен
при допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, а така също бил и необоснован. Излага
съображения, като сочи най-напред, че за да постанови
атакувания съдебен акт, Районен съд – Кърджали/всъщност е Районен съд – Ардино/
приел, че „ЕРЕС – 217” ЕООД е допуснал посоченото в НП административно
нарушение, както и че в административнонаказателното производството, в което е
ангажирана и реализирана имуществената му отговорност, не са били допуснати
релевираните във въззивното производство процесуални нарушения,
като счита
тези изводи на въззивния съд за неправилни. Твърди, че при
внимателния преглед на мотивировъчната част на оспорвания съдебен акт се
установявало, че въззивният съд въобще не проверил и не
разгледал по същество оплакванията, въведени във въззивната жалба, установяващи
липса на допуснато нарушение на трудовото законодателство от „ЕРЕС – 217” ЕООД, както
и наличието на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на обжалваното наказателно
постановление и че в обжалвания съдебен акт първоинстационният съд изготвил
мотиви, съдържащи изложение на формални съображения, които водели до извода,
че извършената съдебна проверка на атакуваното с жалбата НП във връзка с
наведените във въвзивното производство оплаквания, не е осъществена внимателно
и задълбочено и именно това довело и до формирането на неправилни
правни изводи за извършено в НП нарушение от дружеството и за липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според
касатора, допуснато
било
съществено нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН бил съставен, предявен и подписан не от законния
представител на дружеството „ЕРЕС – 217” ЕООД, привлечен в
производството като нарушител, а от друго лице, като сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща императивно
процедурата по съставянето на АУАН, последният се съставял в
присъствието на нарушителя. Сочи също, че нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН изчерпателно посочвала случаите за съставянето на акта в отсъствие на
нарушителя, а именно: когато същия е известен, но не може да бъде намерен или
след покана не се яви за съставяне на акта. Касаторът счита, че съставянето на
акта в отсъствие на нарушителя, който е субект на административнонаказателната
отговорност, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, т.е. в
конкретния процесен случай - в отсъствие на
управителя и законния представител на „ЕРЕС - 217” ЕООД е в
нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и че нарушението на
тези правила е съществено, тъй като довело до ограничаване на правото на защита
на „ЕРЕС - 217” ЕООД и които нарушения
не
биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното
производство. Счита, че това е така, тъй
като е
бил лишен от възможността да се запознае със съдържанието на АУАН, да изложи
обяснения или възражения по него, както към момента на неговото съставяне в
съответствие с чл.42, ал.1, т.8, така и да направи такива в законоустановеният
3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от подписване на акта и
че анализът
на цитираните императивни разпоредби сочел, че връчването на акта
и подписването му е следвало да се извърши лично и единствено и само от
нарушителя, който се явява административнонаказателно отговорното лице, тъй
като всички последващи права и задължения,
произтичащи от констатирането и установяването на
нарушението, както и по ангажиране и реализиране на отговорността му, били обвързани с
него и най-вече с реализирането на правото му на защита в пълен обем. На
следващо място счита, че делегирането или предоставянето на права по
пълномощие при съставянето, предявяването и връчването на АУАН не може да
породи и годни правни последици и на привлеченото към имуществена отговорност
лице, предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта, както също и
с правото му да предостави обяснения, възражения и да го подпише, а
освен
това, на последно място в посока на тези съображения касаторът
намира за нужно да отбележи, че приложимите в
настоящото административно-наказателно производство
процесуални закони - ЗАНН и НПК, не предвиждали съставянето
и предявяването на акта да става чрез пълномощник и това било така, защото
правата на субекта на нарушението, очертани от правилата за съставяне на АУАН, съгласно
чл.40, ал.1 и ал.2, чл.42, т.8, чл.43, ал.1 чл.44 от ЗАНН, можели реално да
бъдат упражнени само от него и само при наличие на
съставен акт, визиращ конкретно нарушение. Според касатора, това право не
можело да се упражни „отнапред”, чрез
предоставяне на права по пълномощие, т.е. преди да има съставен акт от
компетентен орган, който ще породи възможност за предоставяне на обяснения,
възражения, доказателства за конкретни фактически обстоятелства,
квалифицирани в състав на административно нарушение,
като счита, че такъв подход е в противоречие и с изискването на чл.24 от ЗАНН, тъй като административнонаказателната отговорност, съотв. имуществената отговорност на привлеченото с
административното обвинение по НП, лице, била лична. Предвид тази фактическа и правна установеност касаторът счита, че
административнонаказващият
орган не е изпълнил задълженията си, въведени императивно в разпоредбата на
чл.52, ал.2 и ал.4 от ЗАНН,
във вр. с чл.40, ал.1 и ал.2 чл.43, ал.1 от ЗАНН и без да
провери законосъобразността на съставянето ка АУАН и обстоятелството, че същият не е бил
предявен на нарушителя, съвсем прибързано издал обжалваното НП, без да върне същия на
актосъставителя за осъществяването на редовни и валидни действия в тази насока.
Счита също, че с тези си действия съществено е опорочил целия проведен
последващ административнонаказателен процес по ангажиране
и реализиране на имуществената отговорност на касационния жалбодател от
неговото образуване, като съставянето, предявяването и връчването
на акта било осъществено в отсъствие на нарушителя, при
нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
С оглед на изложените съображения и аргументи, касаторът моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени Решение
№38 от 28.11.2019 год. на
Районен съд - Ардино, постановено по АНД
№46/2019 год. по описа на същия съд, като реши спора по същество и отмени наказателно постановление
№09/002185 от 26.08.2019 год. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което, на „ЕРЕС - 217” ЕООД е
наложена „имуществена санкция”, в размер на
1500.00 лева, на основание чл.416, ал.5,
във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ, за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът – „ЕРЕС
- 217” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, не се
представлява.
Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по касация – директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не
се явява и не се представлява. От упълномощения му
процесуален представител – ст.юрк. Л. А., са постъпили писмени
бележки, в които заявява, че оспорва подадената касационна жалба и намира
същата за неоснователна. Намира решението за правилно и обосновано, а подадената срещу него
касационна жалба за неоснователна,
като излага съображения. Счита,
че с
оглед събраните пред Районен съд - Ардино писмени и гласни
доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка, в резултат на което е приел за установено по несъмнен начин,
че на 17.06.2019 год. работодателят „ЕРЕС
– 217” ЕООД е допуснал до работа работника А. М., преди да й връчи копие от заверено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, с
което е нарушен чл.63, ал.2 от КТ. Счита също, че решаващия съд
е приел, че нарушението се явява и доказано и не е констатирал
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. В
писмените бележки заявява, че напълно споделя
изводите на решаващия съд, като сочи, че от събраните писмени и
гласни доказателства е установено по несъмнен начин, че
на 17.06.2019 год., в 14:15 часа, А. М.
е установена от контролните органи да полага труд в проверения обект и
че видно
от справка от ТД на НАП, сключения с работничката трудов договор е бил
регистриран
в системата на НАП на 17.06.2019 год., в 16:07 часа, след
проверката по работни места. Сочи също, че работодателят е нямал обективната възможност на 17.06.2019 год., към 14:15 часа, да връчи уведомление
на А. М., преди да я допусне до работа, тъй като уведомлението все още не е
било подадено в НАП. Намира, че се явяват правилни
изводите на решаващия съд относно съставомерността на допуснатото нарушение,
което се явява и доказано, както и липсата на допуснати в хода на АНП нарушения на процесуалните правила
или материалния закон, които да обосноват отмяната на издаденото НП. С оглед изложеното, в писмените бележки моли съда да постанови решение,
с което да остави в сила обжалваното Решение №38 от 28.11.2019 год., постановено по АНД №46/2019 год. по
описа на Районен съд - Ардино, като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че
подадената касационна
жалба е неоснователна. Счита за установено, че
касаторът е допуснал до работа работник, без да са му връчени документите по
чл.63, ал.1 от КТ, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2
от КТ. Намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което предлага
настоящата инстанция да постанови решение, с което да остави в сила
оспореното решение на Районен съд – Ардино.
Административен
съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и
от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.
В
касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, което съответства на касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение
№38 от
28.11.2019 год.,
постановено по АНД №46/2019 год., Районен
съд – Ардино е потвърдил наказателно
постановление №09-002185 от 26.08.2019 год.,
издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „ЕРЕС
- 217” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя му Д. Р. М., в качеството му на работодател, е наложено административно
наказание – „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/
лева, за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
За да
постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт и
въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, от
фактическа страна Районен съд – Ардино е приел за
установено, че на 05.03.2019 год., в 12:00 часа, служителите И. С. и К.
С. - *** в Дирекция „Инспекция по труда” -
Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по
работни места в обект: Шивашки цех, находящ се в ***, стопанисван от
едноличното дружество жалбодател „ЕРЕС - 217” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от Д. Р. М. При тази проверка било
установено, че едноличното дружество - жалбодател, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е допуснало на същата дата - 17.06.2019
год., към часа на извършване на проверката – 14:15 часа, до работа в цеха, в качеството
на „***”, работничката А. К. М. от ***, като преди започване на работа, на
работничката не са били връчени документите по чл.62, ал.3 от КТ - заверено
уведомление от ТД на НАП по чл.62, ал.5 от КТ. На работничката А. К. М. била
предоставена за попълване декларация по чл.399, във вр. с чл.402, ал.1, т.3 и
вр. чл.402 от КТ, в която, на място към времето на проверката – 14:15 часа,
същата декларирала, че работи в дружеството от същата дата – 17.06.2019 год., като
„***”, на пълна работна седмица, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа,
като към датата на проверката работодателят има сключен с нея трудов договор и
няма сключен граждански договор за полагания труд. Посочила е, че към датата на
проверката още не е получила трудово възнаграждение, а в т.9 от същата
декларация работничката декларирала, че е „получила екземпляр от сключен
договор и копие от Уведомление по чл.63, ал.2 от КТ”. За извършената проверка и
констатираното нарушение бил съставен Протокол №*** от *** год., като в хода на
проверката, управителят на едноличното дружество – жалбодател, бил поканен в
Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, да представи трудовото досие на тази
работничка, при което бил представен трудов договор №**/*** год., сключен с А. К. М. от *** и уведомление
по чл.63, ал.2 от КТ, Изх.№*** от същата дата, но подадено в НАП в 16:07:05
часа на 17.06.2019 година. От приложената по делото и приета от съда като
писмено доказателство Справка с Изх.№*** от 17.06.2019 год., извършена към
момента на проверката, съдът е установил, че към датата и часа на тази проверка
- 17.06.2019 год., 14:15 часа, в системата на НАП е липсвало подадено
Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, касаещо именно постъпването на работа на
работничката А. К. М. в дружеството - жалбодател и нямало заверени уведомления
(т.5 от Уведомлението), към часа и датата на извършване на проверката. Проверката
продължила на 08.03.2019 год. в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали и по
документи, представени от дружеството.
На
датата 01.07.2019 год., в Дирекция „Инпекция по труда” - Кърджали, за
установеното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и въз основа на събраните в хода на
проверката доказателства, срещу „ЕРЕС – 217” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от Д. Р. М., бил съставен АУАН №09-002185/01.07.2019
год., предявен на управителя и едноличен собственик на дружеството, чрез
упълномощено лице, с предварително представено пълномощно по делото, за
получаване на съставени АУАН от контролни органи, а именно - К. В. С., като при
предявяването на акта, в същия било вписано, че ще се представят възражения в
срок. В срока по чл.44 от ЗАНН, против съставеният АУАН №09-002185 от 01.07.2019
год. не са били депозирани възражения. След като получил административнонаказателната
преписка, съдържаща съставеният АУАН и събраните в хода на проверката
доказателства, АНО преценил, че от обективна и субективна (!?) страна, „ЕРЕС –
217“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от Д.
Р. М., е осъществило състава на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ към часа и
датата на извършване на проверката в шивашки цех, находящ се в *** - 17.06.2019
год., 14:15 часа и издал атакуваното НП №09-002185 от 26.08.2019 год., в което
описал идентична фактическа обстановка като тази в съставения АУАН и след като
преценил, че с това си поведение дружеството е нарушило разпоредбите на чл.63,
ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на
същото „имуществена санкция”, в размер на 1500.00 лева. НП било връчено на „ЕРЕС
- 217” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с препоръчано писмо, на датата
10.09.2019 година.
Тази
фактическа обстановка районният съд е установил и възприел въз основа на
приетите по делото писмени и събрани в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, като е кредитирал изцяло показанията на актосъставителя и
свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на АУАН.
При така
приетите доказателства и установена фактичека обстановка, от правна страна съдът е
приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е тъй като е
подадена в в рамките на седемдневния срок
по чл.59 ал.2 от ЗАНН за обжалване, от
легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт. Районният съд е
приел, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна и недоказана и че
като такава, следва да бъде отхвърлена.
Съдът
е посочил най-напред, че не е констатирал наличие на съществени процесуални
пороци, съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както в атакуваното НП
№09-002185/26.08.2019 год., така и в съставения АУАН №09-002185/01.07.2019 год.,
които да водят до отмяна на атакувания акт, без съдът да се произнася по
същество. Приел е, че и в двата акта са посочени точно и коректно всички
изискуеми се и задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, описана е
детайлно и точно фактическата обстановка по установяване на нарушението,
посочена е коректно нарушената от виновното лице правна норма, определена е
законосъобразно при преценка през разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
административната санкция на извършителя на нарушението, спазени са и
изискванията по предявяване и връчване на АУАН и НП, както и надлежното
предявяване и връчване на съставения АУАН и издаденото НП на легитимно
упълномощено от нарушителя лице.
Съдът
е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма
право да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави
документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа,
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Посочил е също, че съгласно
чл.62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната ТД на НАП. Районният съд е отбелязъл, с оглед възраженията на
въззивника, че тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен трудов
договор не противоречи на задължението на работодателя по чл.63, ал.2 от КТ, да
допусне работника или служителя до работа едва когато вече му е връчил такова
уведомление, т.е. че правилно АНО, въз основа на приложените към АНПр
доказателства е счел, че е налице осъществено от едноличното
дружество-жалбодател, както от обективна, така и от субективна страна,
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, за което е било и санкционирано. Посочил е, че
след като съобразно приложения трудов договор №**/*** год. се установява датата
на възникване на трудово правоотношение между работодател и работник, което
обстоятелство не било спорно между страните, декларираното в декларацията по
чл.399, във вр. с чл.402 от КТ, от работника А. К. М., че „била назначена на
работа от същия ден” и че „има сключен с нея трудов договор и няма сключен с
нея граждански договор”, както и установения
факт, че към 14:15 часа на 17.06.2019 год. в ТД на НАП - Кърджали, съобразно
приложеното по делото писмено доказателство – Справка с Изх.№***/*** год., се установява, че към датата и часът на
проверката, все още липсва подаването на Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, касаещо
именно постъпването на работа на работника А. К. М. в дружеството-жалбодател,
няма заверени уведомления (т.5 от Уведомлението), към часа и датата на
извършване на справката, т.е. работодателят не е имал фактическа възможност да
връчи това уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, на работника към датата на
започването му на работа в предприятието. На следващо място, районният съд е
посочил, че за неизпълнение от работодателя на изискването на чл.63, ал.2 от КТ, в чл.414, ал.3 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба
в размер от 1500 до 15000 лева, а на виновното длъжностно лице - глоба в размер
от 1000 до 10000 лева, за всяко отделно нарушение. Съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство и в съдебното производство безспорно
се установява, от събраните писмени и гласни доказателства, че „ЕРЕС - 217”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от Д.
Р. М., в качеството на работодател, е осъществило от обективна страна състава
на нарушението по чл.414, ал.3 от КТ, във вр. с чл.63, ал.2 от КТ, като е
допуснал на 17.06.2019 год., до работа в проверения обект, работничката А. К.
М., преди да й връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД
на НАП – Кърджали и че поради това, законосъобразно е ангажирана отговорността
на едноличното дружество - жалбодател и правилно е наложена административна
санкция, на основание чл.414, ал.3 от КТ, с издаване на атакуваното наказателно
постановление. Съдебният състав, разгедал делото, е приел, че не са налице
процесуалсни нарушесия в административнонаказателното производство, водещи до
отмяна на НП само на това основание и че във всичките му части то е издадено в
съответствие с приложимите процесуални и материалноправни разпоредби, като е
обелязъл, че АНО дори е наложил по-ниска санкция на нарушителя, тъй като не се
явява негово първо, а поредно нарушение по този текст от КТ.
Районният
съд е приел за категорично установено в хода на съдебното следствие, че
работничката А. К. М. е декларирала писмено, че в деня на проверката –
17.06.2019 год., е работила в проверявания обект, като е попълнила и подписала
нарочна декларация по чл.399, във вр. с чл.402 от КТ и в тази декларация изримчно е вписала, че
работи в едноличното дружество – жалбодател и че е сключила преди това трудов
договор и то в писмена форма, който е бил представен впоследствие, в хода на
проверката, на контролните органи. Съдът е посочил, че при така направения
преглед на установените факти и приложимите правни норми, се налага извода, че
административната отговорност на „ЕРЕС - 217” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от Д. Р. М., е правилно и
законосъобразно ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ, а обстоятелството,
че след проверката търговецът/явно се има
предвид дружеството–работодател/ е изпратил уведомление до ТД на НАП -
Кърджали за сключения с работничката трудов договор, не може да доведе до
отпадане на отговорността му за извършеното административно нарушение, а следва
единствено да бъде взето предвид при определяне размера на имуществената
санкция, което било сторено в случая от АНО, с определяне на санкцията в размер
на предвидения в закона минимум. Предвид тези съображения и правни изводи,
изложени по-горе, районният съдът е извел и
окончателния си извод, че обжалваното наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и като такова, с решението по делото го е потвърдил, като
правилно и законосъобразно.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд – Ардино, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата
инстанция намира, че районният съд, след като е обсъдил доказателствата по
делото, правилно е установил фактическата обстановка, както и намира, че тази
фактическа обстановка и най-вече фактите, че на датата на
извършване на проверката по работни места в обекта на контрол - 17.06.2019 год., около
14:15 часа, когато същата е започнала, посоченото в
АУАН и в издаденото въз основа на него процесно НП лице – А.
К. М.,
е било допуснато до работа в проверявания обект, стопанисван
от касатора в настоящото производство, а именно – шивашки
цех в *** и че в този обект същото е осъществявало трудови функции, т.е.
трудова дейност като „***”, са безспорно и категорично установени.
В
тази насока следва само да се отбележи, че са напълно категорични, еднопосочни
и непротиворечиви показанията на двамата свидетели – актосъставителят И. Д. С. и
присъствалия на проверката, съответно и при установяване на нарушението, свидетел
К. М. С., които в пълна степен кореспондират и с писмените доказателства,
събрани и приобщени по делото. По административнонаказателната преписка е представена
и приета като доказателство саморъчно попълнената и подписана декларация от
лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването
на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, от датата 17.06.2019
год., 14:15 часа, т.е. попълнена и подписана на място в обекта на контрол при
самата проверка, в която лицето А. К. М. е декларирало, че работи в обект - шивашки
цех в ***, към предприятие/фирма „ЕРЕС - 217” ЕООД ***, от 17.06.2019 год., на
длъжност „***”, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с месечно трудово
възнаграждение в размер на ***
лева и с почивни дни – събота и неделя и с 1 час почивка в работни дни. В тази
декларация същото лице е декларирало, че има сключен трудов договор и че е
получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов
договор. По делото е представен и приет като доказателство трудов договор №*** от ***
год., сключен между касатора в настоящото производство „ЕРЕС-217” ЕООД ***, ***, с ЕИК ***, като работодател и лицето А. К. М. от ***, ***, за длъжността „***”, с шифър по НКПД: ***, с място на
работа – „шивашки цех”, но неясно защо с посочено местонахождение на този цех -
***, код по ЕКАТТЕ ***, при положение, че
цехът се намира в ***, за пълно работно време – с продължителност на работния
ден 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение, цифром вписано – *** лева, и в който договор е посочено, че се сключва със
срок за изпитване – 6 месеца, в полза на работодателя. В същия трудов договор е
вписан текст, че екземпляр от трудовия договор, заверено уведомление от ТД на
НАП – Кърджали и длъжностна характеристика, са връчени на работника на
17.06.2019 год., за което е положен подпис от последния, както и е вписано, че
работникът е постъпил на работа на 17.06.2019 година. Същевременно е безспорно
установено, от представената и приета като доказателство Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с Изх.№*** от *** год., че справката с посочения номер, за регистрирането
на този трудов договор, е подадена на 17.06.2019 год., но в 16:07:05 часа, като
е било подадено и заверено само уведомление за сключения трудов договор с
посоченото лице А. К. М., за длъжността „***”. При тези данни е безспорно ясно,
че уведомлението за сключения с А. К. М., трудов договор от 17.06.2019 год., за
длъжността „***”, е подадено и заверено от ТД на НАП на същата дата - 17.06.2019
год., но в 16:07:05 часа, т.е. в деня на извършване на проверката от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, но почти два часа
след нейното начало/проверката е започнала около 14:15 часа същия ден/.
Всички
тези доказателства – и писмени, и гласни, приобщени по делото от районния съд, по
един категоричен и недвусмислен начин установяват факта, че на посочената дата
– 17.06.2019 год., в посоченото време – около 14:15 часа и в посочения обект на
проверка – шивашки цех в ***, стопанисван от касатора „ЕРЕС - 217” ЕООД ***, ***, с ЕИК ***, посоченото лице – А. К. М., е осъществяла
трудова дейност като „***”, т.е. същото това лице е полагало труд в този обект,
изпълнявайки трудови функции, които са напълно типични и присъщи за един шивашки
цех.
Предвид
горното съдът в настоящия състав намира, че безспорно е установено, че на 17.06.2019
год.,
около 14:15 часа, А. К. М. е била допусната до работа от
работодателя в посочения обект – шивашки цех в ***, без преди това да й
е връчен екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП, а всъщност и преди въобще да е било налично такова заверено уведомление за
регистриране на сключения с този работник трудов договор от 17.06.2019 год., тъй
като, както бе упоменато и по-горе в настоящото изложение, уведомлението е регистрирано,
т.е. заверено от ТД на НАП, на същата дата - 17.06.2019 год., но в 16:07:05
часа, т.е. почти два часа след началото на проверката, извършена от контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали и установяването на
посоченото лице да работи в шивашкия цех, т.е. което е било допуснато до работа
в обекта на проверка. Тази фактическа обстановка и самият факт на нарушението
са безспорно установени и доказани, като между впрочем, съвсем правилно и в
съответствие с тези доказателства, до този правилен и законосъобразен краен извод
е достигнал и решаващият състав на Ардинския районен съд.
При
това положение и предвид горното, освен всичко друго, се налага и извода, че
декларацията от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка
с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително
законодателство, саморъчно попълнена и подписана от лицето А. К. М. от ***, с
ЕГН **********, на датата 17.06.2019 год., в 14:15 часа, в частта й, в която
същата е декларирала, че е получила копие от заверено уведомление за сключения
с нея трудов договор, се явява с невярно съдържание и това е така, тъй като
няма как същата да е получила екземпляр от документ/завереното от ТД на НАП уведомление/,
който документ още не съществува и не е наличен, а в декларацията се съдържа и
текст, с който деклараторът заявява, че му е известно, че за посочване на
неверни данни в нея, носи наказателна отговорност.
На
следващо място, неоснователни се явяват оплакванията и съответно доводите,
развити в касационната жалба, за допуснати съществени процесуални нарушения на
разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 и на чл.43, ал.1 от ЗАНН, свързани със
съставянето, предявяването, подписването и връчването на АУАН, въз основа на
който е издадено процесното наказателно постановление. Аргументите за това са
следните:
В
случая, съставеният АУАН №09-002185 от 01.07.2019 год., е предявен, подписан и
връчен не на управителя на дружеството, сочено за нарушител, а на друго лице,
което обаче е било изрично упълномощено за това именно от управителя и
едноличен собсвеник на капитала на същото - Д. Р. Д. Това изрично
упълномощаване е извършено с приложеното по административнонаказателната
преписка и прието като доказателство от районния съд, пълномощно с нотариална
заверка на подписа, с Рег.№*** от
*** год. на Д. Г., нотариус в район РС – ***, с Рег.№*** на
Нотариалната камара. Видно от съдържанието на това пълномощно, със същото, Д.
Р. Д. – управител на „ЕРЕС-217” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, е упълномощил лицето К. В. С. от ***, с
посоченото ЕГН и номер на лична карта, ДА ПРЕДСТАВЛЯВА „ЕРЕС-217” ЕООД пред ИА
„Главна инспекция по труда”, пред
Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, Хасково, както и пред всички
териториални поделения на Агенцията, и да подписва и получава протоколи с
принудитени административни мерки; да подписва ревизионни актове, съставени в
резултат на проверки; да представлява фирмата/т.е. дружеството/ при извършване
на проверки и да подписва протоколите, издадени в резултат на тях; … .; да подписва и получава актове за
административни нарушения; да подава възражения срещу тях; да получава наказателни
постановения, издавани от тези органи; … , като в пълномощното изрично е
вписано, че е безсрочно. По делото не е спорно, че именно упълномощеното от
управителя на дружеството с това пълномощно лице - К. В. С. от ***, се е явило
в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали и че същото лице е подписало
предявения му АУАН и че на същото е връчен срещу подпис екземпляр от същия,
като при предявяването на акта същото е вписало в графата за възражения, че „Ще представим възражения в законовия срок!”
и се е подписало и под този текст, но
такива възражения не са били представени. При тази безспорна фактическа установеност,
следва да се посочи следното:
Безспорно
ЗАНН регулира отношения на власт и
подчинение между неравнопоставени субекти, които възникват винаги по повод на неправомерни действия, изрично посочени в
закон и за тях законодателят е предвидил съответна санкция. Настъпването на
неблагоприятни последици в правната сфера на
лицето, срещу което е образувано
административно наказателното производство, е причина ЗАНН да постави
категорично изискване за лично участие на
нарушителя – чл.40 и чл.43 от ЗАНН. Настоящият
касационен състав, обаче не
отхвърля принципната възможност посоченият за нарушител да може да бъде
представляван в хода на административно
наказателното производство. С още по-голяма сила това се отнася за
случаите, когато производството е по реда на
чл.83 от ЗАНН – срещу юридическо лице, какъвто е настоящия случай,
което
поради своите характеристики е лишено от възможността самостоятелно да изразява
воля, а тази негова функция е предоставена на
лицата, които по закон имат право да
действат от негово име – управител, представляващ или лица, които са упълномощени
да извършват конкретни действия или волеизявления. В
настоящия случай няма спор, че санкционираното еднолично дружество се представлява
от своя управител Д. Р. Д. и че същият
е издал на К. В. С. от ***, приложеното към АНП
нотариално заверено пълномощно с Рег.№*** от *** год. на Д. Г., нотариус
в район Районен съд – ***. Според цитираното
по-горе съдържание на
това пълномощно, с него лицето е упълномощено с широк кръг права да представлява
дружеството „ЕРЕС-217” ЕООД, пред
конкретно изброени институции
- пред ИА „Главна инспекция по труда” и пред Дирекция „Инспекция по
труда” – Кърджали, както и е изрично упълномощено да представлява дружеството при връчване
и подписване на актове за
установяване на административни нарушения,
съставени от техни органи, съответно е изрично упълномощено и да подава възражения
срещу тях. В случая, проверката по работни места е извършена от служители
именно на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, съответно актосъставителят
е инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, от което следва, че
упълномощенотго лице е представлявало дружеството пред конкретен орган, който е
изрично посочен в обхвата на пълномощното, а освен това, налице е и изрично упълномощаване за осъществяване на представителство на едноличното дружество в образувани срещу него административнонаказателни
производства/АНД/ от конкретно посочените държавни институции, включително
налице е изрично упълномощаване за подписване и получаване на актове за
административни нарушения, съставени срещу дружеството.
Така,
настоящият касационен състав намира, че съставеният АУАН №09-002185,
въз основа на който е издадено атакуваното НП, е предявен и връчен без
да е допуснато нарушение на
процедурата по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и на чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Логическото тълкуване на разпоредбите
на чл.43,
ал.1, 2 и 4 от ЗАНН водят до категоричния извод, че съставените
АУАН следва да се връчват лично на наказаното
лице, на
неговия законен представител или на
изрично упълномощено за това лице, като в разглеждания
случай, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като обаче,
е
предявен и връчен на пълномощник, в чиято
представителна власт изрично е включено пълномощието да
подписва и да получава съставени срещу търговското дружество АУАН и то
такива, съставени от актосъставители от изрично изброените в пълномощното
държавни институции. Предвид това съдът намира, че в случая не е налице нарушаване на реда за предявяване и връчване на АУАН, регламентиран в чл.43 от ЗАНН и
съответно,
не е ограничена възможността
за реализиране защитата на соченото
за нарушител лице, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения/по чл.44 от ЗАНН/,
свързани с правото на защита, така и с
оглед функциите на АУАН в административнонаказателното
производство, а именно - значението му на
правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение. По
тези съображения, настоящият съдебен състав не намира за основателни доводите,
развити в касационната жалба в насока, че е налице ненадлежно предявяване и
връчване на АУАН, което да представлява нарушение на процесуалните правила и което е
съществено и не може да бъде поправено в съдебната фаза на процеса.
Ето
защо, предвид горното, обосновано и в съответствие с
доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не
са налице
процесуални пороци, т.е. не са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
предявяване и връчване на АУАН на лице
без представителна власт, в нарушение на
разписаната процедура по чл.43 от ЗАНН, което да опорочава
изначално образуваното административно - наказателното производство и да представлява
формална предпоставка за отмяна на
процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Така, при наличните, събрани по
делото, писмени
и гласни доказателства, настоящият касационен състав намира, че е
установено по безспорен начин извършването на административно нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, от страна
на касатора – търговското дружество „ЕРЕС - 217”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя му Д. Р. М., в качеството му на работодател, изразяващо
се в
това, че на датата на извършване на проверката - 17.06.2019 год., около
14:15 часа, е допуснал лицето А. К. М. до работа в проверявания обект - шивашки цех в ***,
стопанисван от дружеството – касатор, без преди това да му е връчил копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите, относно сключения с този
работник
трудов договор, поради което и правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
– работодател, на основание чл.414, ал.3 от КТ.
С оглед
изложеното по-горе настоящият състав на касационната инстанция намира, че
оплакванията, изложени в касационната жалба, са неоснователни и
недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в
пълна степен със
събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал,
макар и не твърде задълбочено, всички
събрани по делото доказателства и на основата на
свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е
приел за доказано вмененото на търговското дружество - касатор в
настоящото производство, в качеството му на
работодател, нарушение на трудовото законодателство, а именно - нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Ето защо и на
основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че
твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението
на Районен съд - Ардино, не са налице и
съответно не е налице твърдяното касационно основание за отмяната му. Обжалваното
решение на Районен съд – Ардино е валидно,
допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на
събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, поради което и
като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде
оставено в сила.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63,
ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38
от 28.11.2019 год., постановено по АНД №46/2019 год. по описа на Районен съд -
Ардино.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.