Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр. Перник, 06.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М. и
в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Бисер
Ковачки, като разгледа докладваното от съдия Малчев КАНД № 136 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 – чл.228 от Административно процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „***" ЕООД с ЕИК:*** срещу решение №260156/31.03.2021
г., постановено по НАХД № 01982/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) №14-0000718 от 02.10.2020 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда" - Перник, с което на „***"
ЕООД в качеството му на работодател по смисъла па §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда (ДР на КТ) е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.61, ал.1,
вр. с ал.2 от съшия кодекс, извършено на 19.08.2020 г. в обект на контрол -
„ръкавен филтър в електродъгова пещ 1" в Електростоманодобивен цех,
находящ се в „***" АД в гр. Перник, ул. „***“ №1.
Касаторът счита
обжалваното решение за незаконосъобразно. Твърди, че неправилно районният съд е
приел, че е установено по безспорен начин извършеното нарушение. Поддържа, че
районният съд не е изяснил всички факти и обстоятелства, имащи отношение към
случая. Излага аргументи, че липсата на обсъждане на представените писмени
бележки, постъпили в районния съд, преди откритото заседание по делото, прави
решението му изцяло необосновано и представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила, което пък е касационно основание по
чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяна на наказателното постановление и решението на районния
съд като неправилни.
Ответникът по касация
– дирекция „Инспекция по труда", редовно призован, се представлява от
юрисконсулт М., който в съдебно изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Претендира
присъждане на юриконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Перник счита жалбата за неоснователна и заявява, че решението на
районния съд следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
процесуално допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от активно
легитимирано лице и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на
обжалваното съдебно решение.
Съдът, след като се
запозна с обжалваното решение и събраните по делото доказателства, съобрази
доводите и становищата на страните и обсъди както наведените касационни
основания, така и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му. Решението е правилно.
Съгласно чл.63, ал.1
от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК. В чл.348, ал.1 от НПК са изброени 3 касационни
основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или
наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От
което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
Настоящият съдебен
състав намира, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил вътрешното си убеждение
въз основа на всички събрани доказателства, ценейки ги в тяхната съвкупност. По
отношение на правилно и законосъобразно установената фактическа обстановка касационният
състав на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на районния съд.
Съобразявайки установената
фактическа обстановка, РС - Перник е постановил правилно решение, с което е
потвърдено процесното наказателно постановление. Настоящият съдебен състав
намира за обоснован извода на районния съд, че законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Според настоящата
инстанция материалният закон е приложен правилно от административно-наказващия
орган и районния съд. Вмененото нарушение - както и районния, така и настоящия
съдебен състав приема, че е обективно извършено, съставомерно и доказано по
изискуемия несъмнен начин.
Районният съд
правилно е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на оспореното от санкционираното лице наказателно постановление. От
приобщените по делото доказателства става ясно, че жалбоподателят в качеството
му на работодател по смисъла па §1, т.1 от ДР на КТ е извършил нарушение на
чл.61, ал.1, вр. с ал.2 от съшия кодекс, извършено на 19.08.2020 г. в обект на
контрол - „ръкавен филтър в електродъгова пещ 1" в Електростоманодобивен
цех, находящ се в „***" АД в гр. Перник, ул. „***“ №1. С оглед на
установеното нарушение и на основание чл.414, ал.3 от КТ законосъобразно му е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., който е минимално
предвидения в закона размер.
Напълно
неоснователни са възраженията на касатора, че не е установено по безспорен
начин осъщественото от негова страна административно нарушение. Същото е
квалифицирано правилно и обосновано като такова по чл.61, ал.1 от КТ. Безспорно
е установено, че към момента на проверката на 19.08.2020 г. И.Н. е престирал
работна сила. Налице е доказан случай на постъпване на работа на лице, без със
същото към този момент да е бил сключен трудов договор, респективно без да е
било изпълнено задължението на работодателя по чл.61, ал.1 от КТ. По делото е
безспорно също така, че 19.08.2020 г. работникът не е имал сключен трудов
договор, въпреки че същият е осъществявал трудови функции. В подкрепа на това
обстоятелство е саморъчно попълнената от
него декларация по чл.402 от КТ, с която е декларирал, че работи като „общ
работник" в „***" ЕООД с определено работно време, почивни дни и
конкретна надница.За декларираното обстоятелство, че е имал сключен граждански
договор за тази си дейност, в хода на проверката е бил представен такъв от
14.08.2020 г., който е приложен по административно-наказателната преписка. Напълно
обоснован е изводът на районния съд, че дори от съдържанието на представения
договор от 14.08.2020 г., може да се заключи, че отношенията между страните са трудовоправни,
а не гражданскоправни. От друга страна от „***" ЕООД не са ангажирани надлежни
доказателства за опровергаване на описаното в АУАН и НП административно
нарушение.
Не
могат да бъдат споделени и изложените в касационната жалба възражения, че липсата
на обсъждане на представените писмени бележки, постъпили в районния съд, преди
откритото заседание по делото, прави обжалваното решение необосновано. На първо
място, видно от мотивите на решението на районния съд е, че всички възражения
на „***" ЕООД срещу законосъобразността на процесното НП са надлежно
обсъдени и отхвърлени като несъстоятелни. Освен това дори и евентуалното
необсъждане на постъпилите писмени бележки не би могло изначално да
представлява съществено нарушение на административно-производствените правила
от страна на районния съд и съответно касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.
Касационният
състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице наведените
касационни основания за неговата отмяна. От всички приложени доказателства по
делото по безспорен начин се установява извършването на вмененото нарушение. Предвид
изложеното обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Съгласно чл.63, ал.5
от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на
извършената дейност, предвид приключване на производството в едно съдебно
заседание, настоящият състав намира, че на ответника по касация следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер от 80 лева, предвиден в чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното
и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд –
Перник,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260156/31.03.2021 г., постановено по НАХД № 01982/2020 г. по описа на Районен
съд - Перник.
ОСЪЖДА „***"
ЕООД с ЕИК:*** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда",
с адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №3, сумата от 80 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/