О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 24.02.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен
в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и
трета година, в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
като разгледа дело № 18
по описа за 2023 година докладвано от съдията Бозукова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба,
подадена от Б.Е.Х.-П., и. н.л. от с.в З.С., подадена чрез адв.
Н.К. ***, срещу заповед № 301/07.12.2022г., с която на основание чл.77 и чл.172
от ЗИНЗС е п. на р.в цех “Ш.“ З.С., считано от 12.12.2022г.
С жалбата и уточняващата молба от 17.02.2023г. П. твърди нищожност на оспорения
от нея акт, поради липса на реквизити, липса на компетентност и неспазване на
административно производствените правила при издаването му, като моли съда да
бъде прогласена нищожността му. Алтернативно твърди незаконосъобразност.
Изтъква, че подадената жалба е допустима, като цитира решение на съда на ЕС по
дело № С289/2021г. с ищец АССГ и ответник ВАС. Декларира, че няма възможност да
заплаща държавни такси и разноски и депозира молба да бъде освободена от
заплащането на такива.
Ответникът по жалбата –
Началника на Затвора Сливен в писмен отговор, приложен към съпроводителното
писмо, излага становище за недопустимост на жалбата, като изтъква, че със
заповед № 22/11.01.2023г. на Началника на Затвора Сливен лицето е с. от р..
След като се запозна с
жалбата и приложените по делото доказателства, съдът намира следното:
Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК административните актове могат
да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, но не и по
отношение на тяхната целесъобразност.
В чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС правото на труд е регламентирано
като право на лишените от свобода да получат подходяща работа, което по
възможност се удовлетворява. Това право на изтърпяващите наказание не е
свързано с безусловно задължение на длъжностните лица да осигурят правото на
труд. Законът не вменява на административния орган задължение нито да възложи
работа на лишения от свобода, нито непременно да удовлетвори подадено такова
искане. Преценката на административния орган може да е продиктувана от
обективна невъзможност или от други релевантни обстоятелства, които законът
посочва. Според чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС работата, която трябва да
изпълнява всеки лишен от свобода, се определя от администрацията, съобразно
съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът,
здравословното състояние и работоспособността на лицата, изискванията на
сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията им. Следователно,
както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от
свобода е въпрос на преценка от страна на органите на затворническата
администрация, които действат изцяло в условията на оперативна самостоятелност.
По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и на
основание чл. 159, т. 1 вр. с чл.21 от АПК производството по делото да бъде
прекратено. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в определения по адм. д. № 4820/2020 г., № 1492/2020 г. и адм. д. № 7359/2019 г.
С жалбата П. е поискала
да бъде освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, като с
молба вх.№ СД-01-01-710/21.02.2023г. е приложила декларация за имотното си
състояние. Доказателства за парични трансфери е приложена с писмо вх. №
СД-01-01-486/06.02.2023г. от Началника на Затвора Сливен. Съдът намира, че
жалбоподателят отговаря на условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК с доказана липса на достатъчно
средства за заплащане на държавна такса и съдебни разноски, поради което следва
да бъде освободен от заплащането й, както и от заплащането на съдебни разноски.
С молба вх. № СД-01-01-711/21.02.2023г. жалбоподателят П. е поискала от съда да разпореди да бъде к.
до Административен съд Сливен, за да се запознае с материалите по делото. Съдът
констатира, че Б.П. е упълномощила по делото адвокат Н.К. ***, който да осъществява процесуално
представителство и да я защитава при реализиране на правата и законните й
интереси във връзка с упражняване на процесуалните й права по настоящото дело.
Ето защо съдът намира, че правата на П. са защитени в пълна степен и не се
налага личното й запознаване с материалите по делото.
Предвид изложеното,
Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА Б.Е.Х. – П.,
и. н. л. от с.в З.С. от заплащането на държавна такса по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба вх. № СД-01-01-711/21.02.2023г., с която П. иска от съда да разпореди да
бъде к. до Административен съд Сливен, за да се запознае с материалите по
делото, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Б.Е.Х. – П., и. н. л. от с.в З.С. срещу заповед № 301/07.12.2022г.,
с която на основание чл.77 и чл.172 от ЗИНЗС е п.на р. в цех “Ш.“ З.С., считано
от 12.12.2022г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 18 /2023 г. по описа на
Административен съд Сливен.
Определението в частта,
с която е оставена без разглеждане жалбата може да се обжалва с частна жалба
пред тричленен състав на Административен съд Сливен в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: