№ 2001
гр. Пазарджик, 25.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20235220104250 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищецът Агрофарм ООД, редовно уведомени от предходното съдебно
заседание. За тях се явява адвокат И. Г. Б., редовно упълномощен да ги
представлява, с пълномощно приложено по делото.
Н. Д. С. – управител на ищцовото дружество, редовно призован, явява се
в съдебната зала.
Ответникът „В & Д“ ООД, редовно уведомени от предходното съдебно
заседание. За тях се явява адвокат Л. Д. К., редовно упълномощен да ги
представлява, с пълномощно приложено по делото, както и управителя на
дружеството Д. С. Д..
АДВ.Б.: Уважаеми господин Председател, считам че не са налице
процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.
АДВ.К.: Уважаеми господин Председател, считам че не са налице
процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ счита, че следва да пристъпи към изслушване на управителят на
ищцовото дружество Агрофарм ООД, Н. Д. С. на основание чл.176 от ГПК. С
1
Протоколно определение от 13.09.2024г. съдът е разпоредил същият да се яви
лично и да даде обяснение за обстоятелствата по делото. На управителя на
ищцовото дружество са съобщени предварително въпросите на които същият
трябва да отговори, както и същият да е бил предупреден за последиците от
неизпълнението на това задължение.
На основание чл.176 от ГПК СЪДЪТ пристъпва към изслушване на
управителят на ищцовото дружество Н. Д. С..
Н. Д. С.: Не е вярно, че съм получил от служителя си Щ.,
предложението на Д.. Има разминаване две години. На самата фактура има
падеж 30.10.2022г., а тук става въпрос за 2023г. Уговорката ми е с датата,
падежа, който пише на фактурата. Аз не съм се чувал с никой. С М. се
познаваме от 1978г., той контактува с моят агроном, който не му е работа да се
занимава с финансовите плащания. Аз не съм се чувал с него. Ако той е искал
нещо, е трябвало да се обади на мен и да коментираме. Щ., не си спомням да
ми е казвал такова нещо, но това не е и негова работа, той се занимава с това
да договори стоката, да я закара и да окаже помощ на място. Всичко свързано
с плащанията са указани във фактурата и документа. Аз чакам една година
след това, за това бяха се запорирани сметките, за това предявихме
претенциите и след разговор между двамата адвокати де се вдигне запора.
Получихме главницата, това е платено. Тук става въпрос за три неща -
адвокатски хонорари, държавна така и лихвата за определения период.
Не е вярно да съм давал съгласие да бъде платено по-късно, аз не съм се
чувал с тях за да давам такова съгласие.
АДВ.Б.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото.
АДВ.К.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед на
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 149, ал. 1, изр. 1-во от ГПК съдът следва да прикани страните
към спогодба.
АДВ.Б.: Не можем да постигнем спогодба.
АДВ.К.: Доверителят ми е готов да възстанови разноските за държавна
такса и за адвокатския хонорар при положение, че се откажат от лихвите,
2
защото такава е уговорката, да се изчака края на годината. Ако са съгласни
няма пречки да сключим спогодба.
АДВ.Б.: Ако платите и половината лихва.
АДВ.К.: Не сме съгласни.
АДВ.Б.: Водихме преговори, но в краен случай имаме разминавания,
поради което няма как да постигнем спогодба.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе
постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ.Б.: Уважаеми господин Съдия, моля да уважите исковата молба,
като вземете предвид, че главницата е платена след завеждане на исковата
молба в съда, както е упоменато и в отговора на същата. Ще Ви моля да бъде
присъдена мораторна лихва за забава в размер на 3313,41лв. по приетата и
неоспорена съдебно-икономическа експертиза по делото, като отхвърлите
иска за разликата над тази сума. Моля да бъдат присъдени сторените разноски
по двете дела – ч.гр.д. №3756/2023г. по описа на РС Пазарджик, както и по
настоящето гр.д. №4250/2023г., за което представям списък с разноски, което
са адвокатските възнаграждения, държавните такси и депозит за вещото лице.
Мораторната лихва е дължима тъй като на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
установено, че има наличие на главен дълг и че длъжника безспорно е
изпаднал в забава като забавата е установена точно в хода на съдебното
производство и е изписана фактурата относно извършените доставки. В тази
връзка моля за Вашия съдебен акт.
АДВ.К.: Уважаеми господин Съдия, безспорно по делото е налице
твърдяната облигационна връзка между страните, свързана с покупко-
продажба на торове, необходими за основният предмет на дейност на
доверителят ми като земеделски производител. Отношенията са не само по
тези процесни фактури, те са трайни във времето и са прекратени по искане на
ищцовата страна. Основния иск е неоснователен, тъй като е налице плащане.
Претенциите свързани с претендираната мораторна лихва, моля също да
отхвърлите като неоснователна, по делото се събраха категорични
3
доказателства за това, че е постигнато съгласие задълженията по процесните
три броя фактури да бъдат изплатени към края на 2023г. след получаване на
субсидиите на земеделски производител. Това е в контекста на сложния
бизнес, който се упражнява от доверителя ми, установи се и от показанията на
свидетеля Щ., че много често и други земеделски производители на които
доставят торове бавят плащанията си по фактурите, но „Агрофарм“ ООД
влизат като продавач в затрудненото положение на тези консуматори на тор и
препарати с оглед трудностите, които те изпитват на пазара с реализирането на
произведената земеделска продукция. Въпреки, че има просрочие на
задълженията от 2022г. е било взето решение да се работи и за следващата
година - 2023г. Вижте показанията на свидетеля Щ., които са в протокола от
съдебното заседание от 13.09.2024г., на стр.4, въпреки че многократно в
разпита се задаваше все този въпрос –„Имало ли е или не е имало уговорка?“,
на стр.4 свидетеля ясно заявки най –накрая: „Имало е такава уговорка,
плащането да бъде извършено в края на годината със сумите, които Д. очаква
да бъдат от субсидиите, но тази уговорка е била след като са изтекли падежите
по фактурите.“ Това е нормално, те постигат тази уговорка впоследствие,
падежите са приключили, следващата година е влезнала, не е имало плащане и
Д. е предложил от субсидиите които ще се получат към края на 2023г. да бъдат
погасени задълженията.
Уговорката става ясна от показанията на свидетеля, че е постигната такава
уговорка, и иска така както е предявен става преждевременен. В контекста на
това вижте съгласието, което г-н С. дава на 29.11.2023г. за вдигане на запора,
който беше наложен по обезпечителната мярка на вземането обект на
настоящето производство. Защо на 29.11.2023г. той дава разрешение да се
вдигане запора, пояснявам, че това е една специфична процедура, вдигането
на запора от съдия изпълнител трябва да стане след влязло сила Определение
на съда с което да отмени обезпечението, освен ако самия кредитор не отправи
искане до съдия изпълнител, и съдия изпълнителя не чака Определение за
отмяна може по искане на кредитора да отмени обезпечението. Това е в
контекста на уговорката, че сумите, които са по запора не достигат за плащане
и дава предварително съгласие и тогава в контекста на уговорката да се изчака
края на 2023г., вижда че са запорирани пари, колегата може да потвърди, ние
водихме тогава многократни разговори и той даде съгласие и сумите бяха
платени. След това са завели исковата претенция, защото плащането на сумата
4
на 01.12.2023г., имахме технологическо време да се извърши плащането. За
това смятахме, че като сме постигнали споразумение с плащане на сумите по
обезпечителната мярка, каквото е претенцията, считам че всичко приключва.
Обаче след това се претендират едни адвокатски възнаграждения и това е
основната причина да се заведе делото. Нека го кажем ясно. Поради което
претенцията за мораторните лихви не основателна, тъй като има постигната
договорка за плащане към края на годината, тя е устна, но и писмената форма
не е форма за действителност, а е въпрос на доказване. Считаме, че с
доказателствата по делото се установи тази уговорка за заплащане
впоследствие.
По отношение на разноските: Доверителят ми не дължи адвокатски хонорар
при всички случаи, за обезпечителното производство. Обезпечителното
производство е прекратило своята функция, тъй като иска е заведен извън
срока, който е определил съда в обезпечителното производство. Разноски по
обезпечителното производство не може да се претендират. Доверителя ми не е
станал причина за завеждане на делото, той не дължи и разноските, които са
сторени от ищецът за адвокатски хонорар и държавна такса. Моля да
отхвърлите претенциите в тази насока.
Моля да присъдите на доверителя ми разноски по представения списък с
разноски.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 25.11.2024г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:33 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5