О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 06.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно
отделение, ІV въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шести ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Дончева в.н.ч.д. № 4483 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба, подадена от защитник на
подсъдимия И.З.Б., срещу определение от 25.10.2019 г. по н.о.х.д. № 3166/2019
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав, с което е
оставено без уважение искането на подсъдимия за изменение на взетата спрямо
него мярка за неотклонение „задържане под стража“. Наведени са доводи за
неправилност на атакувания съдебен акт, в подкрепа на което се твърди, че
подсъдимият е имал добросъвестно процесуално поведение, както и че същият не се
е явил пред първоинстанционния съд по
обективни причини – тъй като на 19.01.2019 г. бил задържан на територията на
Република Словения, където все още се намира и е задържан. Към момента на
внасяне на обвинителен акт в съда, подсъдимият вече бил задържан на територията
на другата държава и веднага щом узнал за образуваното пред районния съд
съдебно производство, подсъдимият упълномощил защитник, чрез който представил
доказателства за задържането му под стража. Твърди се, че в Република Словения
по отношение на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода, по което
предстои да бъде предсрочно освободен на 19.11.2019 г., след което възнамерява
да се яви лично в производството пред Софийски районен съд. Изразява се
становище, че ако мярката за неотклонение „задържане под стража“ не бъде
отменена и ако процедурата по издадената срещу подсъдимия ЕЗА се проведе, то
това ще забави производството пред първоинстанционния съд с не по-малко от 3
месеца. Редом с тези аргументи се поддържа, че съдебният състав, постановил
обжалваното определение е незаконен, тъй като в случая е налице предубеденост
по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК, съставляваща основание за отвод. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за отмяна
на мярката за нетоклонение „задържане под стража“.
Препис от частната жалба е връчен на представител на
Софийска районна прокуратура, като до момента писмено възражение не е
направено.
Софийски градски съд,
като взе предвид доводите на жалбоподателя и направеното искане, въз основа на
събраните по делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Въззивният съдебен състав подложи на внимателен анализ
събраните по делото доказателства и въз основа на това приема, че и към
настоящия момент мярката за неотклонение „задържане под стража“ се явява
законосъобразна и пропорционална намеса в правата на подсъдимия И.З.Б..
Този извод следва от събраните по делото доказателства,
които сочат към проява на недобросъвестно процесуално поведение от страна на
подсъдимия З.. Констатираната недобросъвестност следва не от факта на задържане
на подсъдимия в Република Словения, а от самото напускане пределите на
страната, съответно промяната на местонахождението на подсъдимия, въпреки
знанието му за воденото срещу него наказателно производство. В тази връзка
следва да се отбележи, че подсъдимият е узнал за воденото наказателно
производство когато същото е било в досъдебна фаза, а не едва след като същото
се е пренесло пред първоинстанционния съд. С оглед на това, обстоятелството, че
подсъдимият е упълномощил защитник не променя фактът, че въпреки яснотата
относно воденото производство, подсъдимият е напуснал Република България и е
променил местонахождението си, без да посочи актуален адрес за призоваване по
делото. Напускайки страната без да уведоми органите на наказателното
производство за актуалния си адрес, подсъдимият е допринесъл за значително
забавяне на производството с оглед невъзможността държавните органи да го
призоват по надлежния за това ред. По тази причина районният съд е взел мярка
за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия и го е обявил за
общодържавно и международно издирване, като е издал и ЕЗА. При това положение,
взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение е необходима за обслужване
изпълнението на издадената ЕЗА.
Разгледано
през призмата на визираните в чл. 63 от НПК предпоставки, задържането на
подсъдимия З. се явява законосъобразна намеса в правата му, тъй като от
доказателствата по делото се извежда не само обосновано подозрение за
съпричастност към възведената му в обвинение престъпна дейност, но и двете кумулативно
предвидени опасности – от извършване на престъпление и от укриване. От една страна,
подсъдимият е с обременено съдебно минало, а от друга страна, по-същественото
е, че процесуалното му поведение до момента, сочи несъмнено към наличието на
възможност да се укрие от органите на наказателното производство и в бъдеще.
Не
може да се приеме за основателно твърдението, че при продължаване действието на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, това ще доведе до забавяне
разглеждането на делото пред първоинстанционния съд с „не по-малко от 3 месеца“,
тъй като мярката за неотклонение е взета с оглед изпълнението на издадената ЕЗА
и в този смисъл тя има за цел тъкмо обратния резултат – да осигури провеждането
на производството пред районния съд, като ограничи наличната опасност от
укриване на подсъдимия. Още повече, че на този етап за осигуряване провеждането
на производството по делото в разумен срок, не би могло да се разчита на
добросъвестността на подсъдимия.
Следва
да се обърне внимание на жалбоподателя, че въззивният съдебен състав в
настоящото частно производство по делото, не разполага с правомощие да извършва
преценка относно твърдението за наличие на основание за отвод на
първоинстанционния съдебен състав. Доколкото жалбоподателят твърди да са налице
основания в тази насока, на този етап, той може да ги отправи към съда, пред
който същинското производство по делото е висящо.
В
обобщение на изложените съображения, въззивният съдебен състав приема, че към
настоящия момент мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо
подсъдимия И.З., представлява законосъобразна и пропорционална намеса в
неговата правна сфера, която намеса е необходима за постигане на преследваните
легитимни цели и в частност да се попречи на подсъдимия да се укрие.
По
тези мотиви, съдът,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 25.10.2019 г. по н.о.х.д. № 3166/2019 г. на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 11-ти състав, с което е оставено без уважение
искането на подсъдимия И.З.Б., ЕГН: **********, за изменение на взетата спрямо
него мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.