№ 16199
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110146927 по описа за 2023 година
Р. В. С. е предявил срещу „Д.....“ ЕАД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
сумата 16 825,02 лева, представляваща дължимо, но незаплатено застрахователно
обезщетение по договор за автомобилна застраховка "Каско+ - специални условия " за вреди
на МПС марка „Тойота“, рег. № .., по щета № 4... в резултат на застрахователно събитие –
ПТП, настъпило на 19.10.2022 г. в гр. София, бул. „...“, ведно със законна лихва от 22.08.2023
г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът сочи, че увреденото МПС „Тойота“, с рег. № .., е предмет на договор за
финансов лизинг на автомобил, сключен на 24.01.2022 г. между ищеца и „...“ ЕАД. Твърди,
че в срока на застрахователното покритие по договор за автомобилна застраховка „Каско+ -
специални условия“, сключен между „...“ ЕАД и ответника, е настъпило застрахователно
събитие по покрит застрахователен риск и са нанесени щети на МПС марка „Тойота“, рег. №
.., чийто водач при частично навлизане в лява съседна пътна лента не пропуска и реализира
ПТП с попътно движещото се МПС „Фолксваген Битъл“, рег. № ... За възстановяване на
МПС „Тойота“, рег. № .., ищецът направил разходи в размер на 16 825,02 лева и уведомил
застрахователя, при когото била образувана преписка по щета № 4.../20.10.2023 г. С писмо с
изх. № 0..24.11.2022 г. застрахователят отказал да изплати дължимото застрахователно
обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск, като сочи, че не е налице
основание за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в Протокол за ПТП №
1835963 като водач на МПС „Тойота“ е посочено лицето И. Р. С., което е различно от
действителния водач, управлявал МПС към момента на ПТП. Твърди, че това е М.. Р. С.,
която на мястото на ПТП е предоставила на автоконтрольора свидетелството за управление
1
на МПС на сестра си - И. Р. С.. Намира, че съгласно ОУ застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на деклариране на обстоятелства от
представител на застрахования, различни от действително случилото се и/или в резултат на
представяне от представител на застрахования документи с невярно съдържание. Сочи, че
действителният водач М.. Р. С. към момента на настъпване на ПТП е била неправоспособна
да управлява МПС. Намира, че съгласно ОУ застрахователят не предоставя застрахователно
покритие за щети, настъпили в резултат на управление на МПС от лице, което не притежава
или е загубило правото да управлява свидетелство за управление на МПС. Оспорва
стойността на щетите да възлиза на 16 825,02 лева, като счита размерът им за завишен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По делото е представен Договор за финансов лизинг от 24.01.2022 г. сключен между
„...“ ЕАД и Р. В. С., касаещ МПС „Toyota C-HR 1.8 HYB GR Sport”
Представена е застрахователна полица № 4..., обективираща сключен между „...“ ЕАД
и „Д.....“ ЕАД договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско”, клауза „Пълно
каско“, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно
обезщетение на застрахованото лице Р. В. С. при настъпване на застрахователно събитие
относно лек автомобил „Тойота“, рег. № ... Застрахователният договор е със срок на действие
от 27.01.2022 г. до 26.01.2023 г.
Представени са Общи условия по автомобилна застраховка „Каско”, в които е
предвидено, че застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени от посочени рискове. Застрахователят не предоставя застрахователно
покритие при действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на
застрахователя в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или негов
представител, различни от действително случилото се и/или представи документи с невярно
съдържание.
От Протокол за ПТП от 19.10.2022 г. и Уведомление за щета от 20.10.2022 г. се
установява, че ищцата, при управлението на процесното МПС „Тойота“, се движи по бул.
„Панчо Владигеров“ в посока от ул. „Ломски път“ към бул. „Царица Йоанна“ и след
кръстовището с бул. „Сливница“ при частично навлизане в лява съседна пътна лента не
пропуска и реализира ПТП с попътно движещото се МПС „Фолксваген Битъл“.
Съставен е АУАН от 19.10.2022 г. на И. Р. С. за това, че е управлявала лек автомобил
„Тойота Ц ХР“, рег. № .. в гр. София по бул. „П. Владигеров“ с посока на движение от ул.
„Обелско шосе“ към бул. „Сливница“ и на около 58 метра преди кръстовището с бул.
„Сливница“ поради частично навлизане в съседна пътна лента не пропуска и реализира ПТП
с попътно движещия се от ляво автомобил „Фолксваген Битъл“, рег. № ...
В писмо от 24.11.2022 г. до ищеца ответникът е посочил, че не са налице основания за
изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото обстоятелствата, декларирани при
завеждането на претенцията, не съответстват с установените факти и събраните данни
2
относно настъпилото събитие.
По делото е приета неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, от
която се установява, че всички увреждания по лек автомобил „Тойота Си Ейч Ар“, отразени
в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Тойота
Си Ейч Ар“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 16825,02 лева.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на която разказва, че при
процесното ПТП през 2022 г. на бул. „Панчо Владигеров“ около 20-годишна жена излизала
след паркиране и я ударила силно странично отзад и понеже управляваната от свидетелката
кола не можела да се движи се наложило да повикат полиция, която пристигнала към 22-23
ч. Момичето било с качулка, но лицето се виждало. Вечерта свидетелката я потърсила във
фейсбук. При завеждане на щетата при застрахователя отново срещнала същото момиче,
което шофирало автомобила и неговата сестра, като забелязала, че актът е написан на сестра
, но момичето, което завеждало щетата и на което бил написан актът, не било момичето,
което шофирало и което било само. Двете сестри много си приличали. След ПТП
свидетелката не забелязала размяна.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка “Каско на МПС” е вид имуществена застраховка, по силата
на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат на настъпване на застрахователно събитие.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. Съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквито твърдения не са ангажирани от страна на
ответното дружество в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайната съдебна практика, възприета с решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г.
на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното
3
събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ.
Съдът намира, че не са били налице основанията за отказ от страна на застрахователя
да изплати застрахователно обезщетение, доколкото не се установява да са налице
декларирани неверни обстоятелства, а именно че лицето, подало посочено като управлявало
МПС е различно от лицето, което действително го е управлявало. Съдът намира, че
събраните в тази връзка свидетелски показания не са съвсем житейски логични,
последователни и безпротиворечиви, както и не кореспондират на останалия събран по
делото доказателствен материал, доколкото свидетелката прави извод, че лицето, шофирало
процесният автомобил и лицето, деклариращо щетата, са различни вследствие на неясни
проучвания и бегли наблюдения. Самата свидетелка заявява, че не е забелязала размяна на
лица след ПТП, както и че водачът на другия автомобил е бил младо момиче с качулка. На
следващо място следва да се вземе предвид обстоятелството, че АУАН след процесното ПТП
е съставен на И. Р. С., чиято самоличност е била установена от длъжностното лице при
съставяне на акта, с оглед на което съдът намира, че предположенията и личните съждения,
направени от свид. Войчева, не са в достатъчна степен пълни и конкретни, за да могат да
оборят констатациите в АУАН и са по-скоро в сферата на вероятностите, отколкото да могат
да обосноват безпротиворечиви и обективни изводи.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да вземе предвид определената от
САТЕ сума от 16825,02 лева като стойност на вредите, които подлежи на възстановяване.
Тази стойност по пазарни цени съответства на обезщетителния характер на
застрахователното правоотношение, адекватна е на стойността, необходима за ефективното
отстраняване на вредите, причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие,
респективно съответства на действителната стойност на вредата към момента на
увреждането и в този размер подлежи на обезщетяване от застрахователя по имуществената
застраховка.
Така предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
който е направила слените разноски: 673 лева - държавна такса, 350 лева – депозит за
експертиза и 2814 лева - адвокатско възнаграждение, което следва да бъде намалено до
сумата от 1915 лева с оглед направеното възражение за прекомерност, фактическата и
правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.....“ ЕАД, ЕИК ...., да заплати на Р. В. С., ЕГН **********, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 16 825,02 лева, представляваща дължимо, но незаплатено
застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка "Каско+ - специални
условия " за вреди на МПС марка „Тойота“, рег. № .., по щета № 4... в резултат на
4
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 19.10.2022 г. в гр. София, бул. „...“, ведно със
законна лихва от 22.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Д.....“ ЕАД, ЕИК ...., да заплати на Р. В. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2938 лева – сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5