МОТИВИ
към присъда по НОХД № 929/2009 год. на ЛРС,
VІІІ наказателен с-в
Срещу подсъдимата М.К.Л.,***, било предявено обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за
това, че на 15.07.2008
г. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у Ц.К.Ц.,
ЕГН: ********** *** заблуждение, относно получената от нея цена в размер на
3000 лв. при извършената от Л. в качеството и на пълномощник продажба на собствения му недвижим имот – горски
имот № 231119 в землището на с.Лисец, обл.Ловешка и с това му причинила имотна
вреда в размер на 4 500 лв.
В хода на съдебното следствие, по
реда на чл.287, ал.1 от НПК, представителят на обвинението е направил изменение
на обвинението касаещо диспозитива и цифровата квалификация, което съдът е
допуснал с протоколно определение от 01.03.2010 г., като обвинението срещу
подсъдимата Л. се счита за предявено, както следва:
За това, че
на 15.07.2008г в гр.Ловеч противозаконно присвоила чужда движима
вещ - пари в размер на 4 500 лева
получени при продажбата на горски имот № 23 1119 находящ се в землището на
с.Лисец, Ловешка област, собственост на Ц.К.Ц. ЕГН-********** ***, която
владеела, престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие, по
реда на чл.287, ал.1 от НПК, представителят на обвинението е направил изменение
на обвинението касаещо диспозитива и цифровата квалификация, което съдът е
допуснал с протоколно определение от 14.09.2010 г., като обвинението срещу
подсъдимата Л. се счита за предявено, както следва:
За това, че на 15.07.2008 г. в гр. Ловеч противозаконно
присвоила чужда движима вещ – сумата от 4 500 лева, която владела по
силата на договор за покупко- продажба на дървесина –дърва за огрев от горски
имот № 231119 в землището на с. Лисец, обл. Ловеч, сключен между Л. като
пълномощник на Ц.К.Ц. ***«Вилиян В.-П. ***, представляван от П. Георгиева
Илиева, престъпление по чл.206, ал.1 във
вр с чл.2 ал.2 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Ловеч в с.з. поддържа
предявеното и изменено обвинение с протоколно определение от 14.09.2010
год. срещу подсъдимата, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Развива подробни съображения в тази насока. Сочи наличието,
както на отегчаващи, така и на смекчаващи отговорността обстоятелства и
предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на
престъплението, като й се наложи наказание, което изтърпяване се отложи на
основание чл.66 от НК. Предлага гр. иск да бъде уважен като основателен и
доказан.
В хода на съдебното производство е
предявен и приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство
граждански иск от Ц.К.Ц. *** против подсъдимата Л. за сумата от 4500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от 15.07.2008 г. до окончателното й изплащане.
Съдът е конституирал Ц.Ц. като граждански ищец и частен обвинител по делото. В
съдебно заседание, когато е даден ход на устните прения по делото, редовно призован, гражданския
ищец не се явява и не изразява становище по иска.
Подсъдимата М.К.Л., редовно
призована, се явява лично в съдебно заседание. Дава подробни обяснения, като
отрича да извършила престъплението за което е предадена на съд. Твърди, че
никога не е присвоявала каквато и да било сума, и че уговорката й с гр. ищец
била да му даде само сумата от 3000 лева. Моли да бъде оправдана, тъй като не е
виновна. Защитникът й – адвокат К. от ЛАК пледира подсъдимата да бъде призната
за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение. Излага многобройни и подробни
доводи, с които оспорва твърдяната от прокурора фактическа обстановка по
случая. Изтъква, че липсват доказателства, които да уличават по какъвто и да е
начин подсъдимата в извършване на престъплението.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени и гласни доказателства, от
приобщените по реда на чл.281 от НПК гласни доказателства, от обяснението на подс. Л., съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата
М.К.Л. *** на 2***. Завършила средно
образование в ЕСПУ „Панайот Пипков” в гр. Ловеч, след което изкарала курсове по
„Готварство” и „Счетоводство” в гр. София и гр. Ловеч. Работила през различни
периоди от време в Завод „Балкан”, „Спарки Елтос” АД – гр.Ловеч, „Бирена
фабрика”, „Симен” ЕИЛ – гр.Ловеч. Понастоящем била безработна.
Свидетелят Ц.К.Ц. ***, притежавал
в наследство от баща си, наследствен имот с кадастрален № 231119, находящ се в
землището на с. Лисец, обл. Ловешка. През 2008г., разговарял с подс. М.Л., че имал намерение да продаде гората си.
Същата му заявила, че се познавала с Горския на с. Лисец и можела да му
съдейства при продажбата на гората. Ц.
се съгласил, но поставил условие да присъства при маркирането на гората.
Няколко дни след проведеният между тях разговор, подс. Л.,*** и поискала от Ц.
да й подпише Пълномощно, за да можела от негово име да уреди продажбата на
гората. На 03.04.2008 г., свидетелят Ц.К.Ц. ***, упълномощил с Пълномощно №
2160/03.04.2008 г. на Нотариус Пепа Цакова с Рег. № 467 при Нотариална камара и
с район на действие Районен съд – гр.Плевен, подс. М.К.Л. *** да го представлява пред Държавно лесничейство –
гр. Ловеч и Поземлена комисия – гр. Ловеч във връзка с изсичането, извозването
и продажбата на дървен материал в имот с кадастрален № 231119, находящ се в
землището на с. Лисец, обл. Ловешка, както и Л. да подписва от негово име и за
негова сметка, там където е необходимо във връзка с горепосоченото. Изпратил
Пълномощното в плик по автобус, след което Л. му се обадила, че го е получила. Подс.
Л., изготвила всички документи по сделката. В средата на юли 2008г., подсъдимата
отишла в гр. Плевен и оставила на св. Ц. сумата от 3 000 лв., като му
заявила, че била продала процесната гора за тази сума без да му каже, на коя
фирма. Не поискала нищо за направената услуга, тъй като фирмата, която закупила
гората й обещала да и закарат 1 куб. дърва. Съпругата на Ц., св. Й.Ц. поискала
от подс. Л. да съставят разписка за получената сума от 3 000 лв., но подсъдимата
отказала под предлог, че бързала, след което си тръгнала. След няколко дни Ц. ***,
за да види гората и разбрал, че същата не можела да струва само 3 000 лв.
Св. Ц. се обадил на подс. Л. и я попитал дали е виждала гората, казал и също,
че гората не можела да струва само 3 000 лв. Същата му заявила, че това
била само половината сума. С цел Ц. да разбере, на коя фирма подсъдимата е
продала гората, поискал от нея да говори със закупилия гората дали ще закупи и
земята, върху която се намирали дърветата. Л. след няколко дни му се обадила и
двамата отишли при едно момче, което се казвало В.В.. При срещата с В.
присъствала и св. Й.Ц.. Св. Ц. му поискал сумата от 550 лв. на декар и му
казал, че вече бил получил сумата от 3 000 лв. от Л.. Св. В. казал на св. Ц.,
че подс. Л. го помолила преди да се срещне с него да не му казва, колко пари
била получила за гората. В последствие В. дал подписания Договор между него и Л.,
като упълномощен представител на Ц., в който било записано, че процесната гора
била продадена за сумата от 7 500 лв., бил му предаден ведно с него и
разходен касов ордер под № 91/15.07.2008 г., с който В. изплатил дължимата сума
от 7 500 лв. по договора на Л.. Св. В. обещал да съдейства на Ц., същият
да си получи цялата сума от подс. Л..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимата М.К.Л. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.206, ал.1 във
вр. с чл.2, ал.2 от НК, като на 15.07.2008 г. в гр. Ловеч противозаконно присвоила
чужда движима вещ – сумата от 4 500 лева, която владела по силата на
договор за покупко - продажба на дървесина – дърва за огрев от горски имот №
231119 в землището на с. Лисец, обл. Ловеч, сключен между Л. като пълномощник
на Ц.К.Ц. ***«Вилиян В. - П. ***, представляван от П. Георгиева Илиева.
От
обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние чрез действие – като противозаконно присвоила чужда движима вещ, която владеела – сумата от 4 500 лева, собственост на Ц.К.Ц. ***, като се е разпоредила като със своя с
поставената в нейна фактическа власт движима вещ от нейния собственик.
Настоящата
инстанция намира, че от събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимата е автор
на деянието, за което е предадена на съд. Изводите за виновността на подсъдимата в осъществяване от
обективна и субективна страна на състава
на престъплението за
което е предадена на съд се
подкрепя от показанията на
свидетелите: Ц., Ц. и В., подкрепени и допълнени от приложените по делото писмени доказателства. Съдът намира, че дадените от
подс. Л. обяснения, видно от които последната категорично отрича да е извършила
деянието за което е предадена на съд, за нейна защитна теза, и не кредитира
тези нейни обяснения, тъй като цялостния доказателствен материал и обективните
данни по делото опровергават категорично обясненията на подсъдимата и доказват
приетата по горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод съпоставяйки
обясненията на подс. Л. със събраните по делото писмени доказателства и с
показанията на св. Ц., Ц. и В.. Съдът изцяло дава вяра на показанията на тези трима
свидетели, които са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват
на събраните по делото писмени доказателства. С оглед на показанията на
посочените по горе свидетели и събраните по делото писмени доказателства съдът
дава вяра на показанията на св. Ц., въпреки, че последния е пострадал от
престъплението и показанията му следва да се преценяват на база това, тъй като
последните кореспондират със събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а от друга страна са дадени при условията на чл.290 от НК, и
въпреки, че последният като пострадало от престъплението лице е заинтересован
от изхода на делото, съдът намира, че по делото не са събраха доказателства,
които да опровергават показанията на този свидетел.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимата Л., при пряк умисъл, като е съзнавала обществен
опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено опасни
последици и е искала тяхното настъпване.
Настоящият състав намира направените от адв. К.
възражения, че в случая не е на лице извършено от подс. Л. престъпление
обсебване, а са налице гражданско правни отношения за неоснователни. Съдът
намира, че неправомерното поведение на подс. Л. се субсумира от правната
норма на чл.206, ал.1 от НК. От доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимата Л. противозаконно е присвоила чужда движима вещ пари на обща стойност 4500лв.,
придобити от нея по силата
на договор за покупко- продажба на дървесина – дърва за огрев от горски имот №
231119 в землището на с. Лисец, обл. Ловеч, сключен между Л. като пълномощник
на Ц.К.Ц. ***«Вилиян В.-П. ***, представляван от П. Георгиева Илиева. Изпълнителното деяние на
престъпното посегателство е обективирано в не даването на горепосочената сума
на пострадалия, въпреки, че за продажбата на дървесината е получила сумата от
7500 лева.
Неоснователно е и възражението на
адв. Генова, че не са доказани субективните измерения на престъпното
посегателство. Видно от сключения между подсъдимата Личава, като пълномощник на
пострадалия Ц. и ЕТ «Вилиян В.-П. ***, писмен договор, както и разходен касов ордер
№91/15.07.2008 год., Л. за продажбата на дървесината предмет на договора е
получила сумата от 7500 лв. Липсват, каквито и да било доказателства от които
да се установява, че уговорката на подс. Л. *** Ц., е била от тази сума
последния да получи само 3000лв. Всичко
това обоснова по категоричен начин съзнателно обмислена и волево мотивирана
дейност от страна на подсъдимата, индицираща на съдържанието на пряк умисъл,
като форма на вина, и опровергаваща твърденията й, че не е имала намерение да обсебва сумата
от 4500 лв,, а че уговоркатата й със Ц. е била да му даде само сумата от
3000лв. от продажбата на дървисената. Безспорно от показанията на св. В. се
установява, че бил предупреден от подс. Л., да не казва на Ц., каква сума е
заплатил за дървесината. Тезата на подс.
Л.,*** Ц. само сумата от 3000 лв. се опровергава категорично – доказателствата
по делото – отказване на разговори и срещи с пострадалият, укриването й, укриване на
продажбата, и с кого е осъщесствена, и непредаване на получената сума, която
очевидно не е нейна след като и сумата от продажбата на дървисината, с която е имала задължение да се
разпореди по определения начин никога не е била нейна собственостот а само в нейно
владение. Предмет на обсебване могат да бъдат само движими вещи, а на общо
основание и заместимите вещи, каквито са парите и които в конкретния случай
представляват равностойността на лекия автомобил на пострадалите. Парите в установения размер са
се намирали правомерно във владение на подсъдимата, които последната е получила
от правомерната продажбата на дървесината, за което е била упълномощена, но
последната не е изпълнила определеното й задължение да предаде цялото получане
сума на пострадалия, а е предала само част от нея. Основание за задържане на част от сумата, а именно 4500
лв. подсъдимата
не е имала. За нея е съществувало единствено задължението след получаването на
сумата от 7500 лв. да я предостави на пострадалия, като не е направила това
подсъдимата е осъществила деянието за което е предаден на съд, и действията й
представляват разпоредителни действия с чуждо имущество като със свое. Тези
действия подсъдимият е извършил без знанието и съгласието на собствениците на вещта, а обстоятелството, че
подсъдимата е установил първоначалното владение върху дървесината от процесния
горски имот въз основа на пълномощно дадено й от собственикът на горския имот,
е довело до квалифициране на противоправното му поведение не като кражба, а
като обсебване на чужда движима вещ, по смисъла на чл.206 от НК.
Становището на защитника на
подсъдимия, че неправилно е допуснато изменение на обвинението, тъй като не
били налице нови обстоятелствата, с оглед обстоятелството, че и в хода на
досъдебното производство било водено разследване и за обвинение по чл.206, ал.1
от НК, което в последствие било квалифицирано по чл.209, ал.1 от НК, не се
споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл.287, ал.1 от НПК дава
възможност на прокурора да повдигне ново обвинение, във всеки един момент,
когато на съдебното следствие се установят основания за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по тежко
наказуемо престъпление, както в случая безспорно бе на лице.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимата за виновна и я осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от писмените и
гласни доказателствата по делото и от приобщените по реда на чл.281 от НПК
гласни доказателства.
Причини за извършване на престъплението,
се явява желанието на подсъдимата за неправомерно облагодетелстване.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подсъдимата Л. за престъплението по чл.206, ал.1 от НК при условията на чл.2, ал.2 и чл.54 от НК, съдът като взе предвид чистото съдебно минало,
семейното и имотно състояние на подсъдимата, възстановяването на част от
причинените имуществени вреди в хода на съдебното следствие, а от друга страна, като взе предвид,
способа и начина по които е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите
и подбудите й, както и като взе предвид обстоятелството, че за престъплението за което е предадена на съд е било предвидено
наказание лишаване от свобода до шест години, наложи на подсъдимата наказание 3
/три/ месеца лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимата Л. е с чисто
съдебно минало и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане целите
на наказанието и поправянето на осъдената, не е наложително същата да го
изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода за срок от три
години от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че с оглед постигане
целите на специалната генерална превенция по чл. 36 от НК, реалното изтърпяване
на наказанието ще окаже необходимото възпитателно и възпиращо въздействие.
Съдът
не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за
конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха
съдът да наложи на подс. Л. посоченото по горе наказание.
В съответствие с разпоредбите на
чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за
имуществени вреди от Ц.К.Ц. против подс. Л. за сумата от 2500 лева,
представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва, начиная от 15.07.2008 год. до окончателното изплащане на сумата,
като основателен и доказан, като прие, че подсъдимата Л. с виновното си,
противоправно поведение е осъществила фактическия състав на непозволеното
увреждане и между виновното и противоправно поведение на подсъдимата и
настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна връзка. Стойността на
нанесените имуществени вреди се установява от писмените и гласни доказателства
по делото.
Съдът отхвърли предявения от Ц.К.Ц.
*** за имуществени вреди за сумата над 2500 лева до 4 500 лева, като
неоснователен, като се съобрази с обстоятелството, че в хода на съдебното
производство подс. Л. *** Ц. част от причинените имуществени вреди, а именно
сумата от 2000 лева.
При
този изход на процеса, съдът осъди подс. Л. да заплати на ЛРС сумата от 100.00
лева представляваща д.т. върху уважения размер на гр. иск.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: