Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 93 от 19.03.2021 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: А. СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 364 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е образувано по жалба от И.Ц.Н., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № 8121К-8491/12.08.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи. С посочената заповед на И.Н. – полицейски инспектор V степен (началник на смяна) на Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) – Гюешево от Гранично полицейско управление (ГПУ) – Гюешево към Регионална дирекция „Гранична полиция” (РДГП) – Кюстендил при Главна дирекция „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи (ГДГП – МВР), на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с т. 8, 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Претендира се отмяна на заповедта.
В съдебните заседания по делото жалбата се поддържа от адвокат А.П., от Адвокатска колегия – Кюстендил – процесуален представител по пълномощие на И.Н.. С молба с вх. № 894/18.02.2021 г. се претендират направените разноски по делото.
Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Р.М., представя писмени бележки с вх. № 4917/03.11.2020 г., с които оспорва жалбата като неоснователна и прави възражение за прекомерност на платеното от Н. адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
И.Н. е инспектор – полицейски инспектор V степен (началник на смяна) на ГКПП – Гюешево от ГПУ – Гюешево към РДГП – Кюстендил при ГДГП – МВР. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 8121К-4918/20.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи във връзка с Предложение №4077р-2162/06.03.2020 г. на директора на РДГП – Кюстендил, съдържащо данни за допуснато от инспектор Н. нарушение на т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс. Заповедта е издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР и с нея е определен дисциплинарно разследващ орган, в състав председател и трима членове, всички служители на РДГП – Кюстендил. На 26.03.2020 г. на Н. е връчена Покана рег. 4077р-2699/26.03.2020 г. за запознаване със Заповед № 8121К-4918/20.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР и даване на писмени обяснения. В поканата са описани постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение, в какво се изразява то и правната му квалификация. На същата дата жалбоподателят е запознат със заповедта, както и с правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.
И.Н. е представил писмени обяснения до министъра на вътрешните работи с рег. № 4077р-2738/27.03.2020 г. Посочил е, че на 04.03.2020 г. около 11:00 часа е пазарувал в магазин „Кауфланд” в гр. Кюстендил. Минавайки между рафтовете, забелязал, че се продават фенерчета с размер 7-8 см и цена около 5,00 лева, разгледал няколко от тях, докато намери работещо фенерче, и продължил с пазаруването, като държал фенерчето или в ръка, или го оставял върху стоките в пазарската количка, тъй като няколко пъти го включвал и изключвал, съмнявайки се в неговата изправност и колебаейки се дали да го закупи. Някъде между щанда за кафе и пекарната в магазина фенерчето изпаднало между металните решетки на количката поради малките си размери и той го сложил в един от джобовете на якето си, където била и дебитната му карта, с която възнамерявал да заплати на касата. Стойността на сметката обаче не надвишила 50,00 лева и заплатил в брой, а в джоба при дебитната му карта останало фенерчето, за което забравил. На излизане от магазина бил спрян от служители на охранителната фирма, които му казали, че ще бъде проверен, влезли в помещението за проверка, и когато му предложили да заплати трикратната цена на фенерчето, той се съгласил и платил, тъй като обхванат от срам и огромно притеснение предпочел всичко да приключи бързо. На 10.06.2020 г. на Н. е връчена Покана рег. 4077р-5079/05.06.2020 г. за даване на писмени обяснения във връзка с процесното деяние, като е посочено, че е нарушил разпоредбите на т. 8, 15, 19 и 20 от Етичния кодекс. Същият представил писмени обяснения до министъра на вътрешните работи с рег. № 4077р-5264/11.06.2020 г., в които заявил същото като в обясненията с рег. № 4077р-2738/27.03.2020 г., както и че по време на проверката от охранителите в магазина им показал съдържанието на багажа и на джобовете си, но фенерчето го нямало, от което и той се изненадал. Посочил е и че не са му били искани документи за самоличност, че се е представил с фамилното име Н., но не е сигурен дали за собствено е посочил името И. или Иво, както и че се е подписал в представения му дневник без да чете съдържанието на написаното, тъй като искал всичко да приключи по-бързо. На 06.07.2020 г. на Н. е връчена Покана рег. 4077р-6128/03.07.2020 г. за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. Той е представил Възражение с рег. № 4077р-6231/07.07.2020 г., в което посочил, че при проверката от служителите на охраната в магазина фенерчето не е открито в него или в багажа му, и че допуска, че е изпаднало от джоба му някъде в магазина, както и че е сложил фенерчето в джоба си не с цел да го присвои противозаконно, а за да не изпадне от количката с оглед размерите му.
По делото като доказателства са приобщени сведения от Т.В.Н. и П.И.Б. – служители към 04.03.2020 г. в охранителната фирма на магазин „Кауфлад” в гр. Кюстендил, и сведение от А.Г.Д. – дежурен управител на магазина на 04.03.2020 г. В сведенията от Т.Н. и П.Б. е посочено, че на видеокамерите установили клиент, който взима фенерче „Hama” и вместо да го сложи в пазарската количка, го държи в ръка, поради което те се усъмнили дали ще го заплати на касата и започнали да го наблюдават. При щанда за кафе фенерчето изчезнало от ръце му, а на касата не било заплатено. След като го спрели за проверка и го уведомили защо го спират, той притеснен започнал да търси по джобовете си, без да показва какво има в тях, и след известно време им заявил, че не може да го намери. Заплатил фенерчето в троен размер. С цел изготвяне на сведение по образец казал имената си (заявил че не носи лична карта), запознал се със съдържанието на сведението и се подписал. В сведението от А.Д. е посочено, че след като е била уведомена за нарушението от служителите на охранителната фирма, тя прегледала записите от камерите и подписала протокола за нарушението (Сведение за констатирано нарушение № 278/04.03.2020 г.). В Протокол № 4077р-3558/23.04.2020 г. е отразено съдържанието на видеозаписите. Видно от протоколи № 6287/30.03.2012 г. и № 11459/20.05.2013 г., Н. е запознат с длъжностната характеристика за длъжността „полицейски инспектор VI – V степен (началник на смяна) в ГКПП на ГПУ към РГДП” и допълнението към нея, а видно от протокол от 31.03.2011 г. и протоколи № 25953/07.11.2013 г., № 455/20.12.2011 г., №18821/18.08.2014 г., № 4985р-9306/04.07.2016 г. и № 4485р-6786/24.07.2018 г., е запознат със съдържанието на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, измененията и допълненията му.
Дисциплинарно разследващият орган е изготвил Обобщена справка рег. №4077р-6122/03.07.2020 г. по описа на РДГП – Кюстендил, с която министърът на вътрешните работи се е запознал на 12.08.2020 г. В справката са описани подробно поводът за образуваното дисциплинарно производство, получените предварителни данни, установената фактическа обстановка, събраните доказателства, извършителят на нарушението и нарушените разпоредби. Посочено е, че с поведението си И.Н. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно – правилата, регламентирани в т. 8, 15, 19 и 20 от кодекса. След оценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства дисциплинарно разследващият орган е предложил на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР на И.Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР. Обобщената справка е връчена на Н. на 06.07.2020 г. На 12.08.2020 г. е издадена оспорената заповед.
По делото са разпитани като свидетели Т.В.Н., П.И.Б. и А.Г.Д.. От показанията на свидетелите Т.Н. и П.Б. се установява, че не навсякъде в магазин „Кауфлад” в гр. Кюстендил има видимост на камерите и че докато са проследявали движението на Н. в магазина същият е попадал в зони без видимост, макар и за кратко, и че е възможно през това време да е оставил фенерчето в количката и същото поради малките си размери да е изпаднало през решетките ѝ. Свидетелят Б. сочи, че на мястото, където е изчезнало фенерчето от ръцете на Б., няма абсолютна видимост – когато влязъл в зона „Хлебни изделия”, Н. държал нещо в ръцете, но след като излязъл от тази зона, фенерчето го нямало в ръцете му. Свидетелите заявяват и че когато спрели Н. за проверка и му обяснили за какво го спират, той в продължение на няколко минути търсил фенерчето по джобовете си, но казал, че не може да го намери, като бил видимо притеснен. При предложените му два варианта – да извикат полиция за обиск или да заплати фенерчето в троен размер, предпочел втория вариант. Свидетелят Б. сочи, че за да не се притесняват клиентите, заплащането става като същите дават парите и охранителите отиват на каса и заплащат от тяхно име. В случая свидетелят се обадил на дежурната управителка, взел едно от същите фенерчета от магазина, занесъл го на касата, заплатил го и го върнал в магазина, като през това време Н. стоял в стаята за проверка. Свидетелката Д. заявява, че артикулът – джобно фенерче, не е заплатен на касата, но и че не е открит у лицето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, доколкото съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи може да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности. Заповедта е издадена в предвидената от чл. 59 от АПК и чл. 210 от ЗМВР писмена форма. Същата съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяната ѝ. Спазена е процедурата, предвидена в ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. С оглед постъпилите данни за извършване на дисциплинарно нарушение министърът на вътрешните работи е назначил проверка по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР. Служителят е уведомяван за всичко, извършено в хода на дисциплинарната проверка. Изготвени са обобщена справка и становище, с които Н. е запознат. Същият е поканен да даде писмени обяснения, като такива са представени от него и приети от дисциплинарно наказващия орган. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР (съгласно посочената разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му). Съгласно чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя (ал. 1), като дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (ал. 2). Както бе посочено по-горе, министърът на вътрешните работи се е запознал на 12.08.2020 г. с обобщената справка от назначената от него проверка, а заповедта е издадена на същата дата. Въпреки че е издадена по време на ползван от жалбоподателя отпуск поради временна неработоспособност (видно от издадения на 20.07.2020 г. болничен лист, Н. е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода от 14.07.2020 г. до 19.08.2020 г.), заповедта е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 229 от ЗМВР, допускаща прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР през време на отпуск в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”).
Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя. В тежест на дисциплинарно наказващия орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение. В оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган е приел, че като на 04.03.2020 г. се е опитал да изнесе от магазин „Кауфланд” в гр. Кюстендил фенерче „Hama” без да го заплати, Н. е осъществил състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, а именно – неспазване правилата на т. 8, 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, което е довело до уронване престижа на службата и е обосновало налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно посочените правила от Етичния кодекс чрез спазването на правилата на поведение, заложени в кодекса и приети от всеки държавен служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР (т. 8), като държавният служител следва да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме (т. 15), да пази доброто име на институцията, която представлява (т. 19) и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си (т. 20). Дисциплинарно наказващият орган е приел от фактическа страна, че на 04.03.2020 г. И.Н., докато пазарувал в магазин „Кауфланд” в гр. Кюстендил, около 11:19 часа взел фенерче с търговско наименование „Hama”, на стойност 6,49 лева, което не поставил в количката при останалите продукти – първоначално го държал в ръка, а после го поставил в страничен джоб на връхната си дреха, и не го заплатил на касата, а когато бил спрян от охранителите в магазина и бил помолен да покаже съдържанието на джобовете и багажа си, пребърквайки джобовете си, без да покаже съдържанието им, заявил, че не може да намери фенерчето, и впоследствие заплатил същото в троен размер. Приел е, че деянието е извършено при пряк умисъл.
От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин извършването на вмененото на Н. дисциплинарно нарушение. Липсват безспорни и безпротиворечиви доказателства относно приетото за установено от дисциплинарно наказващия орган обстоятелство, че на 04.03.2020 г. жалбоподателят се опитал да изнесе от магазин „Кауфланд” в гр. Кюстендил фенерче „Hama” без да го заплати, с което е изразил незачитане на закона и уронване престижа на полицейската институция. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че не навсякъде в магазина има видимост на камерите и че докато охранителите Т.Н. и П.Б. са проследявали движението на Н. в магазина, същият е попадал в зони без видимост, макар и за кратко, и че е възможно през това време да е оставил фенерчето в пазарската количка и то поради малките си размери да е изпаднало през решетките ѝ. От показанията на свидетелите Т.Н. и П.Б. е видно и че след спирането му за проверка Н. е търсил фенерчето в джобовете си, но не успял да го намери.
Дисциплинарно наказващият орган не е събрал достатъчно доказателства във връзка с твърдението си, че фенерчето е било у жалбоподателя, когато е минал през касите в магазина. Действително, както е отбелязано в оспорената заповед, в Сведение за констатирано нарушение № 278/04.03.2020 г., съставено от Т.Н. и подписано от П.Б. и А.Д., е посочено, че на 04.03.2020 г. в 11:19 ч. в магазин „Кауфланд” в гр. Кюстендил мъж с черно яке и бяла шапка взима фенерче и в 11:54 ч. минава на каса № 5 без да го заплати, и е спрян за проверка, като е отразено, че е извършена кражба на фенерче „Hama”, на стойност 6,49 лева, в троен размер – 19,47 лева, а Н. е подписал сведението, въпреки погрешно посочените му в същото имена – Иво Николов. Обстоятелството, че Н. е подписал сведението, не е достатъчно, за да се приеме, че фенерчето е било у него, когато е минал през каса № 5 в магазина. Съдът намира за необоснован изводът на дисциплинарно наказващия орган, че вписването на други имена в Сведение за констатирано нарушение № 278/04.03.2020 г., разгледано в съвкупност с останалите доказателства, води до единствения възможен извод, че след като е бил спрян при опит да изнесе от магазина посоченото фенерче без да го заплати, Н. умишлено е направил всичко възможно, за да остане скрита неговата самоличност, а действителната причина, поради която е отказал предложението за намеса на полицията и се е съгласил да заплати фенерчето в троен размер, е притеснението, че същото ще бъде намерено у него. Този извод се основава на предположения. Дисциплинарно наказващият орган е подходил едностранчиво, като не е съобразил, че именно притеснението на жалбоподателя към момента на проверката е възможно да е довело до подписването на сведението без възражения, както и като е посочил, че в обясненията и възражението си Н. не оспорва, че фенерчето се е намирало у него – такова оспорване е направено с писмените обяснения с рег. № 4077р-5264/11.06.2020 г. и с възражението с рег. № 4077р-6231/07.07.2020 г. Отделно от това, следва да се отбележи и че видно от приетата като доказателство по делото справка с вх. № 407700-932/22.06.2020 г. по описа на РДГП – Кюстендил, в периода от 04.03.2020 г. до 04.05.2020 г. в магазин „Кауфланд” в гр. Кюстендил не е извършвана ревизия.
По изложените съображения оспорената заповед за налагане на И.Н. на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното му правоотношение в МВР следва да бъде отменена.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на И.Н. направените от него разноски по производството на делото в размер на 310,00 лева, в това число: 10,00 лева – платена държавна такса, и 300,00 лева – платено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител по пълномощие на ответника за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в по-нисък размер от предвидения минимален такъв по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-8491/12.08.2020
г., издадена от министъра на
вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните
работи да заплати на И.Ц.Н., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, сумата в
размер на 310,00 (триста
и десет) лева –
разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: