ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 786
гр. Варна, 08.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20233001000526 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №4626/14.07.2023г. по описа на ДОС на
ответника „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище град София,
подадена чрез пълномощник юрисконсулт Г. Р., срещу решение №69/23.06.2023г. на
Окръжен съд - ******, постановено по търг. дело №105/2022г. по описа на ДОС, в
частта му, в която ответното дружество – застраховател е осъдено да заплати на
ищеца К. В. А., ЕГН **********, от село **********, обл. ******, допълнително
обезщетение за обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на ***********, около 17,50 ч. на път III-293, в участъка между
********* - **********, обл.******, по вина на водача на л.а. „************* ”, с рег.
№ ********* А.С.И., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
„Дженерали Застраховане“ АД, в размер на 16 000 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.05.2021г. (датата на предявяване на претенцията) до
01.09.2021г., на основание чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ, съответно считано от 01.09.2021г. до
окончателното й плащане.
Въззивникът излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Основното оплакване за неправилност на постановеното решение касае приложението
на чл. 52 ЗЗД и разписания там принцип на справедливостта при определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Препращайки към
формулировките, застъпени в ППВС №4/68г., твърди че при отчитане на установените
в конкретния случай обстоятелства - нормалния ход на лечението, краткото му
времетраене, възстановяването без усложнения, психичното състояние на пострадалата
ищца, определеният общ размер на обезщетението от 50 000 лв. е явно завишен.
Според жалбоподателя, при определяне справедлив размер на обезщетение следва да
се отчетат и социално-икономическите показатели в страната разгледани към
1
релевантния момент - 2021 г., с оглед на които определеното обезщетение от 50 000 лв.
се равнява на средния доход на едно лице от домакинство в България за повече от 7
години. Твърди се също така, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразен с обичайната съдебна практика за обезщетяване
за подобни по вид и тежест вреди, съгласно която присъжданите обезщетения за
подобни травми са в пъти по-ниски. Така аргументиран въззивникът моли за отмяна на
решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявените искове изцяло.
Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна по смисъла на чл.260
и чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищцата К. В. А., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адвокат Н. Д., ШАК, е подал писмен отговор вх.
№5711/12.09.2023г., в който обосновава становище за неоснователност на въззивната
жалба, а решението в обжалваната му част се цени като законосъобразно. Като оспорва
оплакването на въззивника за неправилно отчетен принос на пострадалата, твърди че
всъщност в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Смята, че обезщетението е определено справедливо и е съобразено с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдебната практика и действително претърпените болки и
страдания. Според въззиваемата страна в постановеното решение правилно са взети
предвид времето, отнело на пострадалата да се излекува, влошеното ѝ психично здраве
след инцидента, както и икономическата ситуация в страната. Моли за отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на съдебното решение. Отправя
искане за присъждане на съдебни разноски, като в условията на евентуалност
възразява за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от насрещната
страна, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на първоинстанционния ******ки окръжен съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
Страните не посочват и представят нови доказателства. Не се установяват
допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в
първото съдебно заседание на първата инстанция. За изслушване на устните състезания
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание. Във връзка с исканията
за присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже
необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №4626 от 14.07.2023г. по
описа на ДОС на ответника „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Г. Р., срещу решение
№69/23.06.2023г. на Окръжен съд - ******, постановено по търг. дело №105/2022г. по
описа на ДОС, в частта му, в която ответното дружество – застраховател е осъдено да
2
заплати на ищцата К. В. А., ЕГН **********, от село **********, обл. ******,
допълнително обезщетение за обезвреда на претърпените от него неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на ************, около 17,50 ч. на път III-293, в
участъка между ********* - **********, обл.******, по вина на водача на л.а.
„************* ”, с рег. № ********* А.С.И., обхванат от действието на валидна към
момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с „Дженерали Застраховане“ АД, в размер на 16 000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2021г. (датата на
предявяване на претенцията) до 01.09.2021г., на основание чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ,
съответно считано от 01.09.2021г. до окончателното й плащане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.12.2023г. от 14,00 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез пълномощници, на посочените по делото
съдебни адреси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, като на въззивника се връчи и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3