Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.2020г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание
на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 1315 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от Б.Н.Р. с ЕГН **********,***.
“Кочмар“ 222, депозирана чрез адв. Д., против Заповед № 0289/28.01.2019 г. на
зам. кмета на Община-Варна, с която е наредено в срок до 30 (тридесет) дни от
влизане в сила на заповедта да бъде премахнат незаконен строеж: „Гараж“,
находящ се в имот с идентификатор 10135.3523.222 по Кадастралната карта на гр.
Варна.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Конкретните възражения се свеждат до
това, че в констативният акт, с който е положено началото на административното
производство по чл.225а от ЗУТ, не е посочено на коя дата е извършена
проверката в имота на жалбоподателя. В нарушение на материалния закон в
оспорената заповед, както и в съставения преди това констативен акт, не било
посочено времето на извършване на незаконното строителство. Твърденията за
допуснати нарушения на процесуалните правила се свързват с обстоятелството, че
като страна в административното производство е участвал единствено
жалбоподателя Р. в качеството му на собственик и възложител на незаконния
строеж, но не и съпругата му И.Р.предвид режима на съпружеска имуществена
общност /СИО/ върху част от имота. Респективно, твърди се незаконосъобразност
на акта поради непосочване на И.Р.като негов адресат. В заключение иска от съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваната Заповед № 0289/28.01.2019
година на зам. кмета на Община-Варна като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата, като по съществото на спора счита, че при
издаване на процесната заповед за премахване, административният орган е нарушил,
както разпоредбите на материалния закон, така и тези с
административнопроцесуален характер. Поддържа искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, за което представя списък. Становище по
съществото на правния спор е изложено и в представени писмени бележки с.д. №
1675/03.02.2020 г.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като изразява становище за
нейната неоснователност и недоказаност. Сочи, че събраните в хода на съдебното
производство доказателства подкрепят изводите на ответника за наличие на
незаконен строеж „гараж“ в имота на жалбоподателя. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата. Отправя искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски , съставляващи депозит за допълнителна експертиза в
размер на 200 /двеста/ лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
/двеста/ лева в полза на ответника на основание чл.143 от АПК във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за правната помощ,
като в случай, че съдът счете предявения размер за прекомерен, моли да бъде
редуциран до предвидения минимум.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от
фактическа страна следното:
Във връзка с постъпила в Община Варна жалба рег. №
РД18019331ВН/ 05.10.2018 г. на 19.12.2018 г. служители на Община Варна от Отдел
„Строителен контрол“, Дирекция УСКОР - инж. Д.С.Д. на длъжност главен инспектор
и инж. К.Й.Й., извършили проверка в имот
с идентификатор 10135.3523.222 по КК на гр. Варна, находящ се в СО „Кочмар“. Въз
основа на представените нотариален акт №28, том VІ, дело № 1719/1983 г.; нотариален
акт № 57, том ІV, рег. № 7074, дело № 683 от 2000 г. и нотариален акт № 99, том
ІІ, рег.№ 3020, дело № 296 от 2001 г. е установено, че собственик на имота е Б.Н.Р..
Проверката била извършена в негово присъствие, при което било установено, че в
ПИ с идентификатор 10135.3523.222 е извършено незаконно строителство на
едноетажна постройка – гараж, с приблизителни размери в план 5,00 м. х 13,00 м., приблизителна
височина – 2,50 м. и застроена площ /ЗП/ - 70 кв.м. Констатирано било, че
строежът е напълно завършен и представлява полумасивна конструкция, изпълнена
от тухлени стени, дървени колони и дървен едноскатен покрив. За реализирането
на описания строеж от собственика не са били представени необходимите документи
- разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Горните факти и
установявания били обективирани в съставения Констативен акт /КА/ №
11/19.12.2018 г. Въз основа на констатираното било отразено в КА, че описаният
гараж е построен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от същия закон, което е основание за откриване на
производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Неразделна част от КА са
направената окомерна скица на строежа върху извадка от актуалната КК за имота,
както и приложения снимков материал /2 снимки/.
Екземпляр от КА е връчен на собственика Б.Р., който го
подписал без възражения. Такива са
направени в предоставения 7-дневен срок, видно от приложеното на лист 54 и 55
от административната преписка заверено за вярност копие. Във възражението се оспорват
констатациите досежно параметрите на гаража. Твърди се, че описанието на строежа
е схематично, без необходимата конкретика, както и че изводите за наличие на
незаконно строителство са направени без да са събрани необходимите
доказателства.
На 28.01.2019 г., след като се запознал с
административната преписка и след като приел възраженията на Р. за
неоснователни, заместник кметът на Община Варна издал разглежданата в
настоящото съдебно производство Заповед № 0289. Като правни основания за
издаването ѝ ответникът посочил чл.225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.
С нея наредил в срок до 30 (тридесет) дни от влизане в сила на заповедта да
бъде премахнат незаконен строеж: „Гараж“, находящ се в имот с идентификатор
10135.3523.222 по КК на гр. Варна. В т.2 от заповедта като извършител на
незаконния строеж е посочен Б.Н.Р. като с административния акт е разпоредено до
същия да се отправи покана за доброволно изпълнение. Заповедта е връчена лично на адресата Б.Р. на
16.04.2019 г.
По искане на жалбоподателя и за изясняване на
релевантните факти съдът е допуснал по делото да се изготвят две съдебно-технически
експертизи /от стр.48 до стр. 55 и от стр. 71 до стр. 75 от делото/, заключенията
на които не са оспорени от страните в производството и съдът кредитира същите като
дадени обективно, компетентно и безпристрастно. От заключението на вещото лице
е видно, че ПИ – 222 попада в югозападния край на СО „Кочмар“, с подход от
запад, като пътят към него от запад граничи с дере. В имота на жалбоподателя
има двуетажна жилищна сграда, законно построена въз основа на РС № 109 от 17.09.2002
г., която е въведена в експлоатация с Удостоверение за експлоатация № 47/26.07.2005 г. При огледа на място е
установено, че по цялата североизточна страна на двуетажната жилищна сграда до
имотната граница на север допълнително е изградена едноетажна полумасивна
постройка (пристройка). Същата е изградена от бетонови блокчета (от север и от
запад), с дървени колони и дървен едноскатен покрив, строен в два етапа.
Постройката е с размери 5,2 м. на северозапад, 6,00 м. на югоизток и дължина –
14,80 м.; височината е измерена от около 2,20 м. до 2,50 м. Изчислена въз
основа на посочените показатели, застроената площ на постройката е 76,55 кв.м.
Според описанието, дадено от експерта, източната половина (първи етап) от
описания строеж е оформена като навес, без стена от юг, и се ползва за
паркиране. Западната половина (втори етап) е оформена като зона за
велосипеди и склад, с алуминиева врата и
прозорец от северозапад. В помещението е изпълнена мазилка. Подът е покрит с
теракот, стените са с мазилка и гипсокартон, а таванът е с видима дървена
конструкция и OSB, покрит с хидроизолация с посипка. В заключението си експертът сочи, че поради
наличието на голяма денивелация на терена от западната страна на имота, където
има съществуващ път, временно е осигурен достъп от югоизток, попадащ в трасето
на уличната регулация, предвидена по ПУП-ПРЗ от 2005 година. Сочи, че обектът,
описан в КА № 11/19.12.2018 г. и в оспорената заповед, представлява строеж в
смисъла на легалната дефиниция на понятието, съгласно т.38 от §5 на ДР на ЗУТ,
като същият съответства по описание и местоположение на описанието на
незаконния строеж, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, с
изключение на размерите и застроената площ. Строежът е от V категория, съгласно
чл.10, ал.3 от Наредба №1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи във връзка с чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ от ЗУТ. За процесния гараж не
са открити строителни книжа както в Община Варна, така и в Район Младост.
Вещото лице дава заключение, че строежът е изпълнен след 2011 г. с оглед на
обстоятелството, че същият не е отразен нито в ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“, одобрен
с решение на Общински съвет – гр. Варна през 2005 година, нито в КК на гр.
Варна, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК – София,
както и в Заповед № КД-14-03-2724/24.10.2011 г. на Началник СГКК – Варна, с
която КК на гр. Варна е изменена конкретно в частта за ПИ с идентификатор
10135.3523.222. Процесният строеж не е деклариран по реда на §183, §184 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ и/или § 16 от ПР на ЗУТ. Същият не е допустим по действащия за
територията подробен устройствен план и по правилата и нормативите на ЗУТ,
доколкото строежът е реализиран именно при действието на този закон.
Допълнително се сочи, че процесният гараж не се вписва в линиите на застрояване
по действащия за имота план за застрояване и дори частично (в източната си
част) попада в трасето на уличната регулация, съгласно действащия за СО
„Кочмар“ план за регулация.
В заключението на допълнителната експертиза вещото лице
сочи, че за СО „Кочмар“, територията на който попада имотът на жалбоподателя Р.
във времето са изработвани множество планове като първият кадастрален план /КП/
е от 1968 година. В КП, изработен и одобрен от МРРБ през 1998 г., имотът на
жалбоподателя е обозначен с пл. № 222.
През 2000 г. с Решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет-Варна са
одобрени околовръстните полигони на териториите по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСППЗЗ,
сред които попада и територията на СО „Кочмар“.
Със Заповед № Г-2/26.02.2002 г. на Кмета на Район Младост е одобрен
ПУП-ПРЗ конкретно за имота на Б. Р. УПИ Х-222, находящ се в кв.24 на селищното
образувание. Този план е съобразен с проекто-плана за ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“ от
1992 г., който обаче не е одобрен, не е влязъл в сила, респективно – не е
процедиран. С него не са направени предвиждания за улична регулация със
съответните осеви точки. Извършеното от вещото лице проучване е показало, че
планът от 2002 г. не е приложен по отношение на регулацията. През 2005 г. с
решение на Общ. Съвет – Варна № 2483-5 по Протокол № 33 от 19, 26.10.2005 г. е
приет и одобрен ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“, който е изработен върху кадастрална
основа по КП от 1998 г. С този план е предвидено пълно съвпадение между
регулационните и кадастралните граници на имота на жалбоподателя от север, от
запад и от юг, а от източната страна е предвидено от имота да се отнемат около
310 кв.м. за провеждането на уличната регулация. В отговора си по въпрос №3 от
допълнителната експертиза вещото лице отговаря, че от съдържанието на решение
на Общ. Съвет – Варна № 2483-5 по Протокол № 33 от 19, 26.10.2005 г., с което е
одобрен ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“, и от останалата документация не може да се
установи категорично дали същият е изготвен на основание чл.16 или на чл.17 от ЗУТ. Имот с идентификатор 10135.3523.222 е урегулиран като УПИ Х-222 и попада в
кв. 10 в СО „Кочмар“, гр. Варна, в устройствена зона Жм и има следните
устройствени показатели: Макс плътност – 30%; макс. Кинт – 1,0; мин.
Озеленяване – 50%; височина – ет. (Нстр.) – 3 ет. (10 м.). Предвидено е
свободно застрояване или свързано само в два УПИ. Съответно линиите на
застрояване са на по 5,00 м. от уличната регулация на изток и на запад и на по
3,00 м. от страничните регулационни граници на север и на юг. Експертът е установил,
че в кадастралната основа към ПУП-ПРЗ от 2005 г. не са отразени изградената в
имота на жалбоподателя жилищна сграда, съгласно РС№ 109 от 17.09.2002 г., а
така също и пристроения към нея гараж, чието премахване е разпоредено с
процесната заповед. Според експерта, проучванията във връзка с изготвяне на
експертизата сочат, че планът от 2005 г. също не е приложен по отношение на
регулацията за ПИ – 222. Вещото лице е онагледило заключенията си в съответните
приложения, които са неразделна част от експертизите – основна и допълнителна.
В съдебно заседание експертът поддържа заключенията
си. В изявлението си в открито съдебно заседание, проведено на 30.10.2019 г.
арх. К. потвърждава заключението си, че ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“ от 2005 не е
приложен по отношение на съставката за уличната регулация. Отговаря на въпроси
досежно методиката, по която са изчислени параметрите на процесния строеж за
нуждите на експертизата. В тази връзка сочи, че данните в СТЕ са получени въз
основа на извършени компютърни изчисления след направени замервания на място,
тъй като процесният строеж не е нанесен в КК на гр. Варна. На въпрос на
процесуалния представител на ответника отговаря, че законът позволява допълващо
застрояване в УПИ да се извърши и с виза, издадена на основание чл.140 от ЗУТ
при условие, че няма несъответствие между действащия за имота подробен
устройствен план и предвиденото с визата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че жалбата разгледана по същество, е неоснователна по следните
съображения:
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т.3 ЗУТ и в
преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 215, ал.4 ЗУТ - заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 16.04.2019 г., видно от
саморъчно направения запис на гърба на втория лист от заповедта /л. 57 –гръб от
административната преписка/. Жалбата е депозирана пред органа, издал акта, на
30.04.2019 г. и е заведена в деловодството с рег. № РД1900790ВН. Жалбоподателят
е процесуално легитимирано лице – адресат на заповедта, предмет на
разпореждането за премахване на незаконен строеж. Със спора е сезиран родово и
местно компетентният съд, съгласно чл. 215, ал.1 ЗУТ.
Жалбата срещу Заповед № 0289/28.01.2019 г. на зам.
кмета на Община-Варна е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в
законоустановения срок, като е налице
правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
При преценка на законосъобразността на атакувания
административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен
да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225,
ал.2, или на части от тях. В конкретната хипотеза от доказателствата по делото,
в това число и от заключението на СТЕ, безспорно се установи, че разпореденият
за премахване строеж е пета категория, т.е. компетентността в това производство
е на кмета на съответната община или на упълномощено от него лице. Заповедта -
предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, е подписана от Т.И. в
качеството му на заместник–кмет на Община Варна, на когото със Заповед №
4793/25.11.2015 г. /л. 58 от адм. преписка/ кметът на Община Варна са
предоставени правомощия да издава заповеди от вида на процесната /виж. т.6 от
заповедта/. Оправомощаването е направено от компетентен орган и на основание
изрично овластяване от закона – чл. 225а, ал.1 ЗУТ. Изложеното налага извода,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на изрично
делегираните му правомощия.
Заповедта е издадена при спазване изискванията за
писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК,
включително и фактически и правни основания за издаването ѝ.
Неоснователни са доводите на оспорващия за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че
съпругата му И.П.Р.не е привлечена като заинтересована страна в производството
пред ответника, тъй като част от имот с идентификатор 10135.3523.222 е
придобита в условията на съпружеска имуществена общност /СИО/. Страните в производството по чл. 215 от ЗУТ, образувано по оспорване срещу заповед за премахване на незаконен строеж
по чл. 225а ЗУТ са само административния орган и адресатите на заповедта за премахване на
незаконния строеж. Действително ½ от имота е
придобита от оспорващия Р. още преди той да навърши пълнолетие по дарение от Й.В.Б./негова
баба/ съгласно представеното на лист 8 от делото заверено копие на нот.акт № 28, том VІ, дело
№ 1719/1983 г., както и останалите два титула за собственост - нот.акт № 57, том ІV, рег. № 7074, дело № 683
от 2000 г. и нот.акт № 99, том ІІ, рег.№ 3020, дело № 296 от 2001 г., с които
жалбоподателят е придобил собствеността върху останалата част от имота, са с
дата след като Р. е сключил граждански
брак с посоченото лице. Това обаче не повлиява на извода на съда за
законосъобразност на оспорената заповед. На първо място, както съдебната
теория, така и съдебната практика не допуска защитата на собствени права да се
осъществява посредством навеждане на доводи за нарушени чужди такива. В чл.161,
ал.1, изречение първо от ЗУТ законодателят изчерпателно е посочил кои лица имат
качеството на възложители на строежа. Това са собственикът на имота, лицето, на
което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да
строи в чужд имот по силата на закон. И трите приложени по делото акта за
собственост легитимират като собственик на
имот с идентификатор 10135.3523.222 жалбоподателя Б. Н. Р. въпреки
настъпилата през 1995 г. промяна в семейния му статус. Следователно,
основателно в оспорената заповед като възложител на незаконното строителство
ответникът е посочил жалбоподателя Р..
Следва
да се отбележи също, че Разрешение за строеж № 109 от 17.09.2002 г., с което е
разрешено в имота на оспорващия да се изгради двуетажна жилищна сграда, както и
Удостоверение № 47/26.07.2005 г., с което същата е въведена в експлоатация,
също са издадени само на името на Б.Р., въпреки обстоятелството, че към датата
на издаване на тези документи върху ½ от имота е действал режимът на
СИО. Неуведомяването на съпруга на
адресата на акта, за образуваното административно производство не представлява
съществено процесуално нарушение. Съдебната практика е категорична, че
уведомяването на единия съпруг за
съставения констативен акт ползва и другия съпруг.
Собственикът
на строежа е бил запознат със съдържанието на констативния протокол, подаденото
възражение ползва и другия съпруг.
Правото на собствениците на обекта на защита срещу констатациите в акта е
упражнено, поради което липсата на доказателства по делото за точната дата, на
която съпругът е узнал за издадения констативен протокол, не може да се
квалифицира като съществено процесуално нарушение, довело до лишаване от
възможност на засегнатата страна да се защити и да доведе до отмяната на
заповедта на това основание. Жалбоподателят в жалбата сам сочи, че е извършител
на строежа, като сочи освен за своето участие и за дейното участие на съпругата
си, за което не е ангажирал доказателства. Ето защо недоказани остават
твърденията на жалбоподателя досежно заявеното качество на „извършители“ на
строежа.
Оспорената заповед е и материално законосъобразна. Съгласно нормата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато
се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Установеният при проверката "гараж" е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е изграден без одобрени инвестиционни
проекти и без разрешение за строеж. От заключението на СТЕ, която съдът кредитира
като обективна и компетентно дадено е видно, че описаният в Заповед №
0289/28.01.2019 г. строеж: „Гараж“, находящ се в имот с идентификатор
10135.3523.222 по КК на гр. Варна, представлява строеж по смисъла на т.38 от §5
на ДР на ЗУТ и е от V категория, съгласно чл.
137, ал.1, т.5, б."в" от ЗУТ и чл. 10, ал.3 от Наредба № 1/2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. Относно това липсва спор между страните. Не
е оспорено и заключението, че строежът е извършен след 2011 г. не са ангажирани
от жалбоподателя доказателства за различна година и/или период на извършване на
незаконния строеж. С оглед на горното, за този строеж са приложими разпоредбите
на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, посочена от ответника
като основание за издаване на процесната заповед, строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон. А съгласно чл.137, ал.3 от същия
закон строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и
по реда на този закон. Липсата на надлежно издадени строителни книжа е
отрицателен юридически факт, с оглед на което в тежест на жалбоподателя е било
да представи доказателства, с които да обори изводите на административния орган
за извършено незаконно строителство на гараж в имота му. В хода на настоящото
производство това не е сторено. След като за процесния гараж не са представени
необходимите строителни книжа, издадени по предписания от закона ред, то това
категорично квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, каквото правно основание е посочил ответникът в издадената заповед.
Обстоятелството дали процесният строеж попада частично
в трасето на предвидената с ПУП-ПРЗ от 2005 г. улична регулация е ирелевантно
към предмета на настоящия правен спор, доколкото предмет на съдебния контрол за
законосъобразност на административния акт е да се установи налице ли е
кореспонденция между изложените в акта фактически и правни основания за
издаването му. Както се посочи по-горе, се установи по безспорен начин, че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ в имота на
жалбоподателя. Независимо от горното СТЕ установява, че процесният гараж не се
вписва в линиите на застрояване по действащия за имота план за застрояване и
дори частично (в източната си част) попада в трасето на уличната регулация,
съгласно действащия за СО „Кочмар“ план за регулация. Строежът не е допустим по
действащия за територията подробен устройствен план и по правилата и
нормативите на ЗУТ, доколкото строежът е реализиран именно при действието на
този закон. Следва да се посочи, че предвид установения период на извършване на
незаконния строеж – след 2011 г. строежът не е търпим – за него са
неприложими разпоредбите на § 16 от ПР
на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. По отношение на него не са налице
материалните предпоставки и за иницииране на процедура по §183 и §184 ПЗР на
ЗУТ, а и не се твърди да е предприемана или приложима някоя от горепосочените
предпоставки на закона.
Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на
заповедта предвид установените с експертизата отклонения в размерите на
строежа, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, тъй като същите
са несъществени. Съдът съобрази, че в заповедта техническите параметри на
незаконния строеж са възпроизведени такива, каквито са отразени в КА №
11/19.12.2018г., с който е положено началото на административното производство
по чл.225а от ЗУТ. Скицата към КА е окомерна. За разлика от нея при изготвяне
на СТЕ, както уточни вещото лице в съдебно заседание, са използвани компютърни
изчисления, след което е интергрирана графика, тъй като процесния строеж не е
нанесен в КК т.е. допустимо е да се установят несъществени несъответствия в
размерите. Още повече, че от доказателствата по делото е видно, че в имота на
оспорващия Р. 10135.3523.222 няма друг строеж със сходни характеристики и
местоположение, което да води до неяснота относно предмета на заповедта. Тук
следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно твърдението за
незаконосъобразност на заповедта предвид непосочване датата на извършване на
проверката в имота на жалбоподателя. От съдържанието на КА №11 е видно, че
същият е съставен след извършена проверка на 19.12.2018 г. в присъствието на
собственика Р., което се потвърждава и от обстоятелството, че актът е подписан
от него. Възражението е несъстоятелно и предвид това, че както към момента на
откриване на административното производство по чл.225а от ЗУТ, така и към
момента на изготвяне на СТЕ по настоящото дело разпореденият за премахване
строеж е запазил техническите си параметри такива, каквито те са описани в КА и
в заповедта.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден
в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи
е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Предоставеното на
административния орган публично субективно право е упражнено за осъществяване
на интереса, който е установен в закона. Недопускането на извършване на
строителство без разрешение за строеж и одобрени проекти, респ. премахването на
извършено такова е с цел за строежите да се даде възможност да се оцени, дали
инвестиционното намерение съответства на строителните правила и нормативи и
действащия ПУП, дали проектираното и изпълненото удовлетворява съществените
изисквания към строежите, регламентирани в Раздел ІІІ, Глава девета от ЗУТ.
По така изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че Заповед №
0289/28.01.2019 г., на Зам. Кмета на Община Варна е
издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл.146 АПК и жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, своевременно заявената
претенция за присъждане на разноски в размер на 200 лева – за СТЕ депозит за
вещо лице и предявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника в размер на 200/двеста/ лева съдът съобрази, че предмета на
спора не се отличава с завишена фактическа и правна сложност и такова следва да
бъде присъдено в минималния размер или жалбоподателят следва да бъде осъден да
възстанови направените разноски в общ размер от 300 лева, от които 100 /сто/
лева, юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП)
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.
144 от АПК и 200/двеста/ лева депозит за вещо лице за изготвяне на допълнителна
СТЕ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.Р.
с ЕГН **********,*** против Заповед № 0289/28.01.2019 г. на зам. кмета на
Община-Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: „Гараж“,
находящ се в имот с идентификатор 10135.3523.222 по кадастралната карта на гр.
Варна.
ОСЪЖДА Б.Н.Р. с
ЕГН **********,***.“Кочмар“ ***, да заплати в полза на Община Варна сумата в
общ размер на 300 /триста/ лева съставляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: