ПРОТОКОЛ
№ 1087
гр. Варна, 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Цвета Б. Б. Въззивно гражданско
дело № 20253100500282 по описа за 2025 годИ..
На именното повикване в 15:49 часа се явиха:
Въззивницата И. Н. П., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не
се явява, представлява се от адв. Л. Ш., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемата В. Б. К., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не
се явява, представляват се от адв. Т. П., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемите Т. Х. Т., Т. Н. Т. и В. С. О., редовно уведомени от предходно
съдебно заседание, не се явяват, представляват се от адв. Д. П., редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемият Д. Е. Е., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не
се явява, представлява от адв. Н. Й. и адв. А. А., редовно упълномощени и приети от
съда отпреди.
Вещото лице Т. Х. О., редовно призован, явява се лично.
Свидетелката Е. И. Х., редовно призована, не се явява.
АДВ. Ш.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ.Й.: Да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че е депозирано заключение по допуснатото от въззивния
съд, съгласно указанията дадени с отменително Решение №56 от 05.02.2025 г. по
гр.дело №********** г. по описа на ВКС на Р България съдебно – техническа
експертиза в срока по чл.199 от ГПК.
Страните заявиха, че не възразяват по изслушването на вещото лице Т. О..
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата съдебно –
техническа експертиза на вещото лице Т. Х. О. след снемане на самоличността му:
Т. Х. О.: 67 г., женен, неосъждан, българин, бълг.гражданин, без родство и дела
със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение. Известна ми е
наказателната отговорност по чл.290 от НК. Поддържам заключението, което съм
представил.
АДВ. Ш.: На стр.2 по предмета на договора само искам да отбележа, по
отношение на собствеността, която е по предварителния договор от 27.10.2004г. това е
преди проектирането нали така, защото „ще бъдат проектирани“ казвате Вие, а след
това разрешението за строеж е от месец май 2005г., следващата годИ. нали така?
В.Л. О.: Аз предполагам, че към този предварителен договор все пак е имало
някакъв идеен проект, когато е бил сключван, защото все пак са описани някакви
обекти. Не е точно инвестиционен, а е идеен проект.
АДВ. Ш.: Това означава, че е преди да бъде одобрен проекта така ли?
В.Л. О.: Да преди да бъде одобрен проекта.
АДВ. Ш.: Имате ли данни по одобрения проект/проекти каквито и да са, дали
има промяна по отношение на така предполагаемите площи, които са по
предварителния договор?
2
В.Л. О.: Ако направим една съпоставка с данните от предварителния договор и
с тези, които са в тази възпроизведена таблица за площоопределяне, виждаме, че има
разлика, както в застроената площ, така и в номерацията на тези обекти, които са
описани в този предварителен договор.
АДВ. Ш.: Т. е., ако трябва да бъдем конкретни и ап.1 и ап. 2 са по
предварителния договор и половИ.та гараж, който е ясен защото е общо между двете и
съответно са претърпели трансформация, съответно ап.1 остава ап.1, но друг
апартамент се получава и съответно друга площ нали?
В.Л. О.: Да.
АДВ. Ш.: Можем ли да съдим променени ли са уговорките каква площ ще се
доплати при последващото вече получаване съгласно правото на строеж на
апартаменти, спрямо предварителния договор?
В.Л.О.: Не, няма как да се твърди точно какво се е договорило вече, когато е
постъпил одобрения проект и когато вече са разпределени действителни обекти. Тук
ако погледнем в този предварителен договор можем да видим, че нямаме граници,
съседи. Тези обекти не са „заковани“, значи това е било нещо съвсем идейно, когато те
са се договаряли. Поне аз смятам, че е така.
АДВ. Ш.: Би ли трябвало, след като те имат еднаква идеални части, да получат
и еднакво обезщетение, имам предвид Момчилови и Д. Е.? Би ли трябвало след като
имат еднаква площ и са съсобствени по на 1 / 2 идеална част от дворното място да
получат и еднакво обезщетение? Говорим за обезщетение много условно, защото
всъщност това е замяна на собственост.
СЪДЪТ не допуска така зададения въпрос към вещото лице, т.к. на първо място
подобен въпрос е извън поставените му задачи и второ: съдържа значителна доза
предположение, а не отговор на конкретен факт от областта на науката, техн. правила
и т. н., на който вещото лице да отговори.
АДВ. Ш.: Предположение ли е или е точно определено в проценти
обезщетението от 12, 60 %?
В.Л. О.: Обезщетението от 12, 60 % е посочено от мен по изчислителен начин
на база данните, с които разполагам. Това РЗП на сградата съм го извлякъл от
разрешението за строеж и вече данните от предварителния договор.
3
АДВ. Ш.: Т.е., Вие сте извадил тази площ от предварителния договор така, а
именно която е записана като площ, която трябва да се заплати, от площта, която
получавате по разрешението за строеж - така ли е?
В.Л. О.: Тук вече съм направил съответните изчисления, като от
предварителния договор съм извадил площите, които е следвало той да получи, така
че съм ползвал и данните с колко тези площи надвишават договореното и по
изчислителен метод вече получавам тези 12, 60 %.
АДВ. Ш.: По втория вариант, по който той получава правото на строеж ние
нямаме данни за такава договореност, така ли е?
В.Л. О.: Не, нямаме данни за такава договореност.
АДВ. Ш.: Съответно изводите Ви са, че тези 39,73 кв.м. е площта, която е
трябвало да бъде платена от Д. Е. за да получи съответните обекти, така ли е?
В.Л.О.: Тези 12, 60 % отнесени вече към таблицата за площообразуване, която
аз съм направил и вече получавам следните данни, които съм описал.
АДВ.Ш.: По т.2, понеже трябваше да кажете на съда, поне така е поставена
задачата: каква е сумата? Вие на кв. м. сте казал, а остава за нас ние да я изчислим,
така ли?
В.Л.О.: Каквото ме попитат това отговарям. Определил съм сумата на кв. м.
така, както ми е поставен въпроса, не съм продължил по-нататък, защото щях да
изляза извън поставения ми въпрос.
АДВ. Ш.: Понеже има продължение на въпроса за да се извърши преценка
макар, че аз лично не разбирам дали трябва да я извърши вещото лице или юристите,
съда и ние, дали твърдените за дадени от бащата на ищцата суми, установени от
доказателствата по делото, съответстват на надвишената квадратура 31, 79 кв. м.
Макар, че тук става ясно, че тя е надвишена в повече още около 10 кв. м., или са
вложени в довършителни работа? Така е поставен въпроса.
СЪДЪТ разяснява на адв. Ш. указанията на Върховния касационен съд относно
поставените задачи на съдебно – техническата експертиза.
4
АДВ. Ш.: Може ли тогава да бъде отговорено тази степен на завършеност, която
е договорена и вещото лице е описал на стр. 3, съответства ли на цените, които той е
дал на кв. м., т. е., това което е трябвало да се предаде по БДС?
В.Л. О.: Тази таблица е съставена точно на базата на степента на завършеност,
която е описана в предварителния договор.
АДВ. Ш.: Благодаря. Нямам повече въпроси.
АДВ. Й.: В заключението си посочвате, че полученото в действителност
обезщетение от Д. надвишава договореното с 39, 73 кв. м. Моля да обясните, каква е
разликата, а по – подробно как е изчислена тази разлика, защото тя е по - голяма от 37,
79 кв .м. споменати в чл. 6 от договора, като договорена в повече квадратура?
Конкретно за разликата между 31, 89 кв. м. до 39, 73кв. м.
В.Л. О.: Подробно съм обяснил в заключението си в съобразителната част
методите и подходът, които съм използвал при даване на този извод.
АДВ. П.: Въпросът ми е в заключителната част на заключението, където е
подписа на последната страница преди приложенията. Посочва се РЗП от 127, 47 кв. м.
за трите обекта на база изчислените от Вас 12, 60 %. Това на какво РЗП стъпва и
същата ли е към датата на издаване на разрешението за строеж и съответно при
предаване обекта, има ли промяна в РЗП –то?
В.Л. О.: Площта от 127, 47 кв.м. това е на базата на тези 12, 60 % отнесени към
РЗП –то на цялата сграда от таблицата за площоопределяне, което е различно от РЗП-
то, което е посочено в разрешението за строеж.
АДВ. П.: Т. е., когато е сключен договора РЗП е в по- голяма или по – малка?
В.Л. О.: Когато е сключен договора РЗП –то е повече -1079 кв. м.
АДВ. П.: Тъй като не срещаме анекс или изменения, а въпросът е зададен при
точно фиксирано увеличение от 31,79 кв.м. можете ли да получите това разпределено
по обекти колко би било? Вие достигнахте до 39,73 кв.м., но т.к. въпросът е конкретен
и отговорен на 31,79 кв.м. може ли тази площ да се разпредели по трите обекта и сега
можете ли да го направите?
В.Л. О.: Евентуално по изчислителен начин чрез интерполиране. Друг метод
няма, но ми е невъзможно да го направя в това съдебно заседание. Просто ми трябва
време и ако съдът ми постави такава задача бих отговорил.
5
АДВ. П.: Как отговаряме на първия въпрос: какво е следвало Д. Е.
първоначално да получи като обезщетение? Според Вас това е 127, 47кв.м. или 136, 05
кв. м.?
В.Л. О.: Това, което е трябвало да получи по предварителен договор и то е
описано в самия предварителен договор -167,20 кв.м..
АДВ.П.: И това включва 31,79 кв.м., така ли е?
В.Л. О.: Това е по предварителен договор.
АДВ. П.: Последният ми въпрос по т. 2, т.к. е зададена задачата да се определи
стойността към датата на издаване на разрешението за строеж зачитам т.6 –та от
предварителния договор: „пазарни цени на кв. м. за даден район към момента на
издаване на строителното разрешение“, а това е месец май 2005г. Вашите цени към
коя дата са определение?
В.Л. О.: Моите цени са към 2005 г. – 2006г. и са без ДДС, както съм посочил.
АДВ. П.: Приемаме ли, че това са точно към датата на издаване на
разрешението за строеж, т.к. продължението на въпроса е към датата на въвеждане на
сградата в експлоатация на същия този въпрос 2 поставен от ВКС?
В.Л. О.: Така беше формулиран въпроса от съда: 2005 г. – 2006 г. и аз така съм я
изпълнил. Не съм се съобразил с датата на въвеждане на сградата в експлоатация.
АДВ. П.: Т.е. това са цени и към датата на издаване на разрешението за строеж,
така ли е?
В.Л. О.: Да, може да се каже, че са цени и към датата на издаване на
разрешението за строеж.
АДВ. П.: Няма повече въпроси към вещото лице.
АДВ. П.: Това, което казвате, че може да има разлика, а ако разлика, защото
разрешението за строеж е от май месец 2005г., а 2006 г. това вече още годИ. и половИ..
Възможно ли е към днешна дата – датата на заседанието да посочите дали би могло да
има разлика, в какви проценти или това би могло пак да стане с допълнителна задача.
6
Разлика в цените по въпрос 2. В какъв диапазон са варирали цените ако можете сега да
отговорите към датата конкретно на разрешението за строеж до края на 2006 г., до
въвеждането в експлоатация?
В.Л. О.: Аз по принцип в тази таблица към 2005 г. мисля, че сложих само
изкопните работи, а всичко останало е към 2006г. Има разлика и тя е от порядъка на
около 9 % между 2005г. -2006г., но ако отиваме вече към датата на въвеждане на
сградата в експлоатация през 2007г. там вече разликата става чувствително по -
голяма, т.к. през 2007 г. вече цените започват да нарастват.
АДВ. П.: Може ли да кажете, когато адв.Ш. Ви задаваше въпрос казахте, че тези
12, 60 % обезщетение сте ги получили, след като сте взели предвид данните от
разрешение за строеж и площообразуване, ако не греша?
В.Л. О.: Не. Тези 12,60 % се получават като вземаме данните от предварителния
договор и от разрешението за строеж, съответно РЗП-то.
АДВ. П.: По време на строителството казвате, че имало промяна в това, което
реално е построено. Вие намерихте ли в някаква документация в делото или извън
делото, което да показва, че е имало екзекутивна документация за такива промени?
В.Л. О.: В кметство „М.“ действително има екзекутивна документация обаче в
екзекутивите са нанесени тези промени, които касаят вътрешното разпределение на
отделите обекти без промяна на РЗП – то на цялата сграда. Само на партерен етаж
имаше някакви стъпала, които са под 1,20 м. и не влизат в РЗП-то.
АДВ. П.: Във връзка с въпрос 2: има ли данни в делото или извън делото, от
които да е видно на коя дата е издаден Акт 14, т.е. когато е приетата сградата на груб
строеж? Кога е завършен грубият строеж на сградата?
В.Л. О.: Аз не открих такива данни. Аз съм се възползвал само от данните,
които са от удостоверението за въвеждане в експлоатация, където имаме цитиран акт
Образец 2 и няколко дати, като последната дата е „Кота Било“, когато е покрита.
Датата е февруари 2006г. Това приемам за време, малко след тази дата би трябвало да
има и такъв акт.
АДВ. П.: Вие казахте, че въпреки екзекутивите РЗП – то, при което са
договаряли предварителния договор и това, което реално е построено е едно и също
В.Л. О.: Не, не казвам това. По предварителния договор, когато са договаряли
РЗП - то е била по – голяма.
7
АДВ. П.: Засега нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ. П.: Възниква въпроса за 12,60 % разбираме, че е изчислено на РЗП –
1078,93 кв.м., така ли е?
В.Л. О.: Да, точно така.
АДВ. П.: В случай, че беше изчислено на реално получено РЗП друг процент ли
щяхме да получим, съответно друга площ?
В.Л. О.: Не разполагаме по принцип с данни какво точно е договорено. Това е
получено по изчислителен начин, както посочих и по -рано.
АДВ. П.: Ние разполагаме точно с какво е договорено. Ния нямаме проценти.
То е договорено конкретно.
АДВ. Ш.: Но не знаем нищо първоначално.
АДВ. П.: Въпросът ми беше дали щяхме да получим същия процент ако бяхме
изчислили на 1011кв.м., колкото е реалната?
В.Л. О.: Не съм сигурен дали ще се получи, т.к. аз изхождам от този процент.
Трудно ми е сега да отговоря на този въпрос.
АДВ. П.: Аз нямам други въпроси към вещото лице. Ще поискам поставяне на
допълнителни задачи.
АДВ. Й.: В „Приложение 2“ сте посочили договорената степен на завършеност
на апартаментите. Въз основа на тези договорени условия можете ли да потвърдите, че
обектите са предадени във вид, който включва допълнителни разходи за довършителни
работи и съобразени ли тези допълнителни разходи при определяне стойността на
реално получените имоти в заключението Ви?
В.Л. О.: Не. Допълнителните разходи не са начислени и това са разходи само за
строително – монтажни работи. За изграждане на сградата до етап „груб строеж“
приблизително около 7,5 %, без довършителните работи, т.е. до покриване на сградата,
чиято стойност е около 7,5% - 8% приблизително. Това са допълнителни разходи,
които съпътстват строителството. Това, което съм дал е само стойност на строително –
монтажните работи, а в тези допълнителните разходи – това са административни такси
и всичко останало, което се плаща по проекти. Това, което съм дал са само строително
8
– монтажните работи. Обикновено стойността е с около 7,5% -8% повече от цялата
стойност на строително – монтажните работи и тези 7,5% -8 % е стойността на
допълнителните разходи, съпътстващи строителството за цялостно завършване на
сградата. В тази таблица съм посочил на база степента на завършеност каква е
стойността за отделните обекти: апартаменти, общи части, изби и гаражи, и в тях има
и довършителни работи, където е договорено да има такива. В общите части там
трябва да са на 100% завършени, това е стойността. Върху тази стойност на общите
части, като сложим 7,5% - 8% и РЗП – то получаваме стойността на тези
допълнителни разходи.
АДВ. Й.: На какво основание заявявате, че е невъзможно за строителя да даде
такъв висок процент при положение, че този процент от 21,10% дори не достига
долната граница от 25 % от всички собственици?
В.Л. О.: Защото и за строителя трябва да остане нещо. Той строи и проектира
със собствени средства и за да може да продължи да съществува трябва да остане на
печалба. Тази печалба са точно тези обекти, които остават за него и които той ще
продаде, и ще продължи да работи. Той ако даде повече от 25%-30%, той е обречен на
гибел. Нямам как да се получи. Това е моя отговор от практиката.
АДВ.Ш.: Може ли да задам един въпрос?
АДВ. Й.: Нека колегата Ш. да зададе своя въпрос.
АДВ. Ш.: Тези 21 % имате предвид за всеки един собственик, т.е. общо 42 %
стават нали така?
В.Л. О.: Точно така.
АДВ.Ш.: Тези 21 % за всеки собственик казва вещото лице е невъзможно,
защото общото обезщетение става 42% и никой строител не дава такова обезщетение.
В.Л. О.: В случая са 12, 60%, т.е. за двамата приблизително е 25%, т.е. около
горната граница на обезщетенията между 15%- 30%.
АДВ. Ш.: Аз Ви попитах и моля да потвърдите тези цени по таблицата са ли
цени на това, което фирмата е обещала да извърши в степен на завършеност по
предварителен договор, т.е. външна и вътрешна мазилка, гипсова шпакловка, замазка
на пода на тераси, напълно завършени, т.е. това описание на стр.3, което сте
направили. Моля това да се запише, защото за какво говорим в момента до къде сме
стигнали. Какво фирмата е трябвало да извърши цените на вещото лице са на това,
9
което е обещала да извърши фирмата по предварителния договор по БДС.
В.Л. О.: Точно така. Да, цените които съм дал са съобразени със степента на
завършеност, която е обещана по предварителния договор.
АДВ. Ш.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението
по съдебно – техническата експертиза.
АДВ. П.: Аз оспорвам заключението и в т.1-ва и в т.2-ра и ще направя изявление
защо. Поставения въпрос по задача 1-ва е вещото лице да установи каква е била
площта на всеки от трите обекта, която Д. Е. е следвало първоначално да получи и
конкретно съгласно договорената в повече квадратура 31,79кв.м. Вещото лице прави
изчисление и получава различна от договорената площ като се преценява в проценти,
за които нито има данни да са договаряни, нито съответстват на РЗП, която реално е
получена за обект. В тази връзка правя искане вещото лице да съобрази поставената
задача, договореното в чл.6 от договора между страните по посочена квадратура на
надвишени от 31,79 кв м. и в този смисъл да се определи точно по какъв начин се
разпределя тази площ на трите обекта. Дали е договаряно обезщетение, няма данни за
това. Още по – малко, че това е 12,60% изчислено на РЗП, каквато не е постигната на
обекта. В тази връзка правя оспорването. Имам искане за повторно заключение, т. к.
считам, че не е отговорено на поставения въпрос, защото са правени изчисления, които
не отговарят на договора. По втори въпрос задачата е да се определи цената към точно
опредЕ. дата посочена в чл. 6 от договора: пазарни цени на кв. м за района към
момента на издаване на строителното разрешение месец май 2005 г. Това са моите
искания.
АДВ. П.: Аз също оспорвам заключението, като изцяло се присъединявам към
изложените доводи от колегата П.. Искам повторно заключение.
АДВ. Й.: Ние също се присъединяваме към колегата.
АДВ. П.: Моля при поставяне на задачите евентуално ако прецените да
разширим малко задачата във връзка с това ако може вещото лице да посочи данни за
това кога и към коя дата е извършен грубия строеж на сградата и да приложи такава
документация, включително и екзекутивна ако има такава налична в архивите на
ОбщИ. - Варна или в ответното дружество.
СЪДЪТ след като изслуша становището на страните счита, че следва да приеме
заключението на вещото лице Т. О. по съдебно – техническата експертиза, поради
което
10
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателства по делото заключение с вх.№18687
от 27.06.2025 г. по допуснатата съдебно – техническата експертиза на вещото лице
инж. Т. Х. О..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Т. О. от предварително
внесения депозит в размер на 600 /шестстотин/ лева. /изд.РКО/
АДВ. Ш.: Мисля, че изключително компетентна е написана експертизата при
данните по делото. Данните са оскъдни, т.к. действително няма никаква договореност.
Никъде в предварителния договор не е посочено от каква площ предвидена за
застрояване ще се даде това обезщетение в кв.м. по апартаменти. Вещото лице е
трябвало да съобрази тази площ с площта по разрешение за строеж, защото никому не
е известно преди проектирането дали площта ще бъде 20 кв.м., 50 кв.м. или 100 кв.м.
повече от това, което в главите им на хората към тоя момент е седяло като възможност.
След като няма договори за процент обезщетение, след като няма договорка за площ,
която да бъде застроена единственият метод е този на изчисляване по начИ., по който
вещото лице го е направил, т.е. аз смятам, че обективно е невъзможно да се отговори
на въпроса при липса на данни какво са договорили страни. Отделно от това какво е
следвало първоначално да получи вещото лице отговорило. Въпросът е какво е
получил Д. Е. и на този въпрос също е отговорил. Така, че какво е следвало да получи
и какъв би бил процента тогава е въпрос без правно значение след като е отговорено
точно какво в действителност е получил в повече и това е 39,73 кв. м. Какво се
предполага, че е могъл да получи е без правно значение към предварителния договор,
към който пак казвам нямаме данни какво са предвиждали като обща застроена площ
тогава, а обичайната практика е да се обещае на собственици повече от колкото в
действителност ще е възможно за застрояване по общия градоустройствен план и
парцелите на застрояване с оглед действително да се реализира строителство .
По отношение на втория въпрос каква е цената, защото и там е оспорена
експертизата. Отговорът на този въпрос също граничи с някакъв правен абсурд при
положение, че нямаме договорена цена на кв.м. за тази площ и да пише, че тя тепърва
ще се установи по предварителния договор е записано така към някаква дата. Към
датата на издаване на разрешението, но тя и така никъде не е записана, никъде не е
установена. Затова беше поискан и разпит на свидетелка, на строителния предприемач
да отговори каква цена са договорили в крайна сметка на кв.м. за да има яснота по
този въпрос. Върховният съд е казал да изчислим частта от процесните имоти
представляващи лично имущество. В противен случай такава средна цена каквато е
11
дало вещото лице е единственият отговор, т.к. един собственик би могъл да продаде
имота и за 500 лева и за 5000 лева. Цената в крайна сметка се определя между
предлагането и търсеното и представата на един собственик затова колко ценно е това,
което той предлага. Така, че да гадаем какво страните са си представяли, че трябва да
бъде цената на кв.м. няма как направим в момента и да поставим задача на вещото
лице отново и отново да прави някакви оценки. Той вече е дал средна пазарна цена на
кв.м. За 2005г. и 2006 г. вещото лице така или И.че вече отговори.
АДВ. П. /реплика/: Аз считам, че вещото лице си е направило много добри
изчисления, но заключението му е хипотетично. Задачата, която е поставена от ВКС е
ясна, а вещото лице е направило нещо друго. Тук имаме договор между страните. В
този договор за строителство никъде по никакъв начин, никъде не се говори за
процентно обезщетение. Там страните очевидно са си казали „ти ще получиш два
апартамента, ти ще получиш само един апартамент и половин гараж“ и са договорили
обаче превишение. Еднакво точна квадратура на превишение като явно са взели
предвид и вероятно са знаели, че може би няма да построят онова, което са имали като
идеен проект. И тук имаме едно много точно превишение от 37, 79 и задачата на
вещото лице е била да изчисли, да даде заключението си, водейки се от това число, а
не да дава предположение за някакво процентно обезщетение, което вече изцяло
променя според мен договорките на страните, от които ние всъщност не можем да
избягаме от тях.
АДВ. Ш.: Каквито няма.
АДВ. П.: Има договор. Същото е и с цената на строителството. Да, не е
посочено конкретно, но както каза и колегата П. определяема цената в този вид на
степен на завършеност към дата на разрешение за строеж, която ние имаме конкретно:
05.05.2005г., а вещото лице и тук каза, че процентът на отклонение може да е 9 %, а
защо не и повече, което също има значение.
АДВ. П.: Ако ми позволите да направя опровержение на казаното от колегата
Ш., защото вещото лице изцяло е работило при някакви хипотези приемайки, че РЗП
за обекта е постигната, но в крайна сметка договорката е била към дата преди издаване
на разрешението за строеж. Липсват, каквито и да е доказателства за анекси,
предоговаряне на квадратури, на проценти, за което ако приемем, че страните са
договорили някакво превишение, то следва от тази площ да се ръководи и вещото
лице, а не да прави разработки на база общата застроена площ. Аз отделно от това
считам, че предвид довършителните работи страните може би са заплащали и
доплащали именно такива довършителни работи като се вземе предвид кога са
12
извършвани плащанията. Не случайно беше направено искане да се установи датата на
Акт 14 – изграждане на грубия строеж, когато вече обектът съществува и
собствеността е установена. По отношение на цената, без да се повтаряме, тя е
заложена по договор и няма нужда да се търсят някакви други дати, още по -малко
датата на въвеждане на сградата в експлоатация две години по – късно и е резонно да
има разлика в цените. В тази връзка беше поискано повторно единично заключение,
дори нямаме нищо против да бъде същото вещото лице. Вещото лице трябваше да
отговори на точно определените задачи, а той се отклони. Така е според мен и затова
искаме повторна единична съдебно-техническа експертиза.
АДВ. Й.: Ние с колегата А. сме на същото мнение като колегата П..
По направеното искане за допускане на повторна единична съдебно –
техническа експертиза Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по това
искане след като изчерпи възможностите за разпит на призования свидетел – Е. И. Х..
СЪДЪТ констатира, че същата е призована в качеството на свидетел по искане
на всички страни в процеса, подобно искане е направено включително и в
първоначалната въззивна жалба, като свидетелката Е. И. Х. е призована за днешното
съдебно заседание, като й е връчена призовка на 22.05.2025 г. лично; в призовката е
вписано и посоченото процесуално качество, в което е призована. Същата не се явява
в днешно съдебно заседание и няма никакви ангажирани от нейна страна
доказателства за причините за неявяването й, поради което съдът намира, че са налице
условията на чл. 85, ал. 1 от ГПК да й бъде наложена глоба в размерите по чл. 91, ал. 2
от ГПК, предвид повторно неявяване без уважителни причини в съдебно заседание за
да бъде разпитана, въпреки надлежното й призоваване, поради което и Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
НАЛАГА ГЛОБА, на основание чл. 85, ал. 1 във вр. чл. 91, ал. 2 от ГПК, на Е.
И. Х., ЕГН **********, с посочени адреси: гр. Варна, ул. “Б.М.“, № 156, ап. 10 и гр.
Варна, бул.“С.“, №***, В РАЗМЕР НА 300 (ТРИСТА)ЛЕВА.
УКАЗВА на Е. И. Х., че срещу наложената глоба може да бъде подадена молба
до настоящия съд за нейната отмяна или намаляването й, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за наложената й глоба.
УКАЗВА на Е. И. Х., ЕГН **********, че при следващо неявяване в съдебно
заседание за да бъде разпитана в качеството й на свидетел, същата отново ще бъде
13
глобена и ще бъде постановено принудителното й довеждане.
АДВ. П.: Ако прецените, че е необходим и допустимо към този момент моля да
бъде допуснат допълнителен разпит на свидетелката Д.М., която е разпитана във
въззивното производство при предходното разглеждане на въззивната жалба.
Свидетелката е разпитвана относно това плащани ли са суми на строителя за
строителство на обектите и за придобиване на собственост, но считам че във връзка и
с експертизата, която е поставена и указанията, които са дадени от Върховния
касационен съд да се формира извод относно характера на плащанията свидетелката
би могла да бъде полезна с това да се доуточни кога са плащани пари, ако са плащани
и за какво знае тя, че са плащани. Евентуално в какъв размер и от кого, защото
доколкото имам спомен толкова подробни показания не е дала, а само е казала, че
дъщеря й е трябвало да доплати някакви долари, а за Д. не знае с точност, но и той е
доплащал. Считам, че следва да се установи ако са давани такива в действителност и
ако тя има лични впечатления да ги изложи пред настоящия съдебен състав, дали са
преди груб строеж плащанията, дали са след грубия строеж най – вече.
АДВ. Ш.: Противопоставям се. Първо считам, че този въпрос не е съотносим
към предмета, за който Върховния касационен съд е дал указания да извършим
процесуално действие, а именно какви плащания е извършил Д. Е.. Току що самата
процесуална представителка заяви, че тя на въпроса какви суми са плащани е казала,
че не знае какви суми е плащал Д. Е., но може да отговори какви суми и аз помня
нейният отговор, защото съм го цитирала неведнъж в моите писмени защити отговор,
че 11000 долара, или евро е доплатила нейната дъщеря по договор за отстъпено право
на строеж. Това е казано и това е написано, но това са плащанията на дъщеря й. Към
момента след като тя самата е отговорила, че не знае какви пари е платил Д. Е. не
следва въпросът, който изследваме да бъде отнесен към свидетелски показания
касаещи плащанията на трето лице, чийто права вещни или облигационни към
момента не ни касаят. Отделно от това плащанията, както знаем се доказват с писмени
доказателства. Говорим за плащания от 11 хил. евро в писмен вид получени от тази
свидетелка, която сега призоваваме. Подписала, се е че е ги е получила от бащата на
И. П., както и за издадени фактури, има счетоводна експертиза, в която също е
записано какви суми са били плащани, ДДС - то на тези фактури е платено за
осъществено строителство и са вписани в дневниците за продажба. В този смисъл да
се допускат гласни доказателства при наличие на писмени такива за платените от Д. Е.
суми и то такива над 10 хил. лева считам че са недопустими, а и пак казвам не касаят
изобщо предмета, за който ВКС е върнал делото.
По направеното искане от адв. Д. П. за допълнителен разпит на свидетелката
14
Момчилова, разпитана в първата инстанция, за установяване на изнесените в днешно
съдебно заседание обстоятелства Съдът намира искането за неоснователно, доколкото
са събрани множество писмени доказателства, включително и съдебно – техническа
експертиза за тези обстоятелства. Освен това подобно искане е и преклудирано.
Поради изложеното Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ направеното в днешно съдебно заседание искане от адв. Д. П. за
допълнителен разпит на свидетелката Д.М. за установяване на обстоятелствата: Кога
са плащани пари и ако са плащани за какво знае тя, че са плащани, съответно дали са
правени плащания преди процесната сграда да е достигнала етап „груб строеж“ или
след този етап; евентуално в какъв размер са били плащанията и от кого са
извършвани?
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване отделно от акта по съществото
на делото.
АДВ. П.: На този етап нямаме други доказателствени искания.
АДВ. А.: Нямаме други доказателствени искания.
АДВ Й.: Нямаме други искания по доказателствата.
С оглед необходимостта от попълване на делото с доказателства Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 15.09.2025 г. от 16.00
часа, за която дата и час страните са уведомени чрез процесуалните си представители
от съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗПРАТИ нова призовка до свидетелката Е. И. Х. за датата на
следващото съдебно заседание, ведно с препис – извлечение от протокола от днешно
съдебно заседание за наложената й глоба по чл. 85, ал. 1 във вр. с чл. 91, ал. 2 от ГПК,
ведно с предупреждението, че ще бъде доведена принудителна при неявяването й без
уважителни причини.
15
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:01 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16