Решение по дело №1476/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			07.06.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV-Н.О.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	28 май		2019

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		1476		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                   

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0348-000542  от 17.08.2018 г., на Началник РУП към ОДМВР гр. Кюстендил,РУ Дупница, с което на И.Й.С. с ЕГН:**********,***,са наложени административни наказания –„глоба”, в размер на 200.00 лева ,на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,”глоба”в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175,ал.1,т.5,от ЗДвП, за нарушение по чл.123,ал.1,т.2,б.”б” от ЗДвп, и „глоба”, ва размер на 10.00 лева на основание чл.183,ал.1,т.1 предл.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.100,ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

 

            Жалбоподателят, редовно призован,  не се явява лично,вместо него адвокат С., който заявява, че поддържа жалбата, моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно,като излага подробни съображения в тази насока.

 

            Въззиваемата страна – РУП гр. Дупница, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид  събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 01.08.2018г., около 04.40 часа,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№КН4054ВР, в гр.Дупница,по ул.”Булаир”, в посока ул.”Св Иван Рилски”,като в следствие на несъобразена скорост с пътните условия губи контрол над автомобила и на кръстовището с ул.”СВ Иван Рилски”,продължава напред и се блъска в металната ограда пред магазин „Симона”,в следствие на което реализира ПТП,с материални щети по МПС,метална ограда и стъкла на витрината на близкия магазин,и като не спазва задължението си при ПТП и напуска,като е изпробван за употребата на алкохол с техническо средство Алкотест 7510,с фабричен № 0154,което отчело 1,56 промила алкохол.Не представил на служителите на въззиваемата страна СР на МПС, част 2-ра.

 

На водача бил съставен АУАН № 542 от 01.08.2018г., от мл. автоконтрольор при ОДМВР В.Р.Х. в присъствието на свидетеля И.Л.М..Водачът подписал акта,без възражение,като екземпляр от същия му бил връчен.

 Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е описана същата фактическа обстановка, нарушенията са  квалифицирани по чл. 20,ал.2 ,чл.123,ал.1,т.2,б.”б”, и чл.100,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и са му наложени административните наказания посочени по-горе.

 

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан-свидетеля И.Л.М..

Свидетелят при разпита си е заявил, че не си спомня случая, но потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.Актосъставителят В.Р.Х., многократно призоваван не се явява, поради което същия е бил заличен от списъка на лицата за призоваване.

 

      Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

            АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН.

            Неправилно и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, АУАН е съставен при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушенията и не въз основа на официален документ.

            Наказателното постановление е издадено, без наказващия орган да изпълни задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като провери съставения против жалбоподателя АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, задължително преценявайки и събраните доказателства, в контекста на изискванията на чл. 40, ал. 1 и сл., чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

            Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението, както и няма описание на обстоятелствата, при които нарушението е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.

            По отношение на нарушението, санкционирано по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.

            В АУАН липсва констатация (обвинение), че жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена скорост. Такава констатация (обвинение) се съдържа за пръв път в НП, което е недопустимо. Не може да се налага наказание за нарушение, за което не е съставен АУАН.

Няма описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В АУАН и НП  не се установява с каква скорост се е движело процесното МПС, в резултат на какви точно причини е настъпило ПТП, с какво точно е следвало да бъде съобразена скоростта от водача и каква е трябвало да бъде тя. Съвсем бланкетно се твърди, че скоростта не е била несъобразена с пътните условия, без да са индивидуализирани с кои именно обстоятелства не е била съобразена и връзката им с твърдените последици.

Понятието "съобразена скорост" е в контекста на задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в тежест на наказващия орган е за всеки конкретен случай е да определи съобразената скорост.  Тоест  в АУАН и НП  словесно е описано деяние, което не покрива признаците на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и не може да бъде санкционирано по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - движение с несъобразена скорост. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение. Недопустимо е тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика - същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението. С презумптивната материална доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е обвързан единствено административнонаказващият орган, като в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. 

            Според разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

            Разпоредбата на закона - чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5  от  ЗАНН-, е ясна, категорична и точна. В наказателното постановление трябва да се посочи описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а също така и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Изключено е, при това положение, едва в наказателното постановление да се възвеждат факти и обстоятелства, които не са констатирани с АУАН, въз основа на който то е издадено.

            На второ място, и по-същественото от констатираните нередовности, в наказателното постановление е посочено, че съм нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. По никакъв начин цитираната хипотеза на чл. 20, ал. 2 на ЗДвП не съответства на отразеното като фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление. Законовата норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не е приложена правилно. Самата тя предвижда две хипотези, като съгласно първата водачите следва да съобразят скоростта с посочените фактори, за да могат да спрат пред предвидимото обстоятелство и съгласно втората - за да могат да намалят и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай не е ясно кое от двете предложения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП ми се вменява нарушение по чл. 20, ал. 2, предл. І-во, като е описано като предвидимо препятствие.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание се основава на разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, предвиждаща налагане на санкция на водач на ППС, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. Следователно, причиняването на ПТП е съставомерен елемент на деянието за квалифицирането му като административно нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП. В случая изложената в наказателното постановление фактическа обосновка е непълна, като непълнотата касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само, че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Описанието на нарушението не съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен характер - не е изрично посочено в какво точно се изразява ПТП по смисъла на легалната дефиниция на понятието по §6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение. Недопустимо е тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика - същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението. 

 Относно приложението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,  касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Налице е нарушаване на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.   Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение, и че е извършено от конкретно лице. В процесния случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.

           

            По отношение на нарушението, санкционирано по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

            В съставения АУАН липсва словесно описание на нарушение, което може да бъде квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. (Във връчения на жалбоподателя екземпляр от АУАН изобщо няма описание на такова нарушение, поради което той не би могъл да разбере за какво нарушение е привлечен под отговорност, а това го лишава от правната възможност да даде писмени възражения по см. на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.) В НП нарушението е описано като „не спазва задълженията си при ПТП и напуска“. Не е ясно какви именно задължения и въз основа на кое материално право жалбоподателят е бил длъжен да изпълни, но не е изпълнил. Нарушено е правото му на защита.

            От изложеното дотук,следва извода, че както законовите разпоредби, които са нарушени, така и самите деяния, с които се твърди, че са били нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Така констатираните процесуални нарушения, допуснати от страна на административнонаказващия орган, са от категорията на съществените, те опорочават наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна, тъй като всичко това води до неяснота в административнонаказателното производство, тъй като не се дсава  възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и въз основа на кои материално правни норми, за да може да организира защитата си в пълен обем, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1 т. т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

            Пропускът да се опишат нарушенията със всичките им обективни и субективни признаци представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по начало крие неопределеност на обвинението и нарушава правото на защита на обвиненото лице.

            По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не бих могъл да научи в извършването на какви именно нарушения е обвинен, тъй като такива, конкретно индивидуализирани, липсват и въз основа на какви доказателства, поради липса на описани такива в НП.

            В случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.           В т. 2 на НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификации и санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.

            Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е неотносима към нарушението, описано в НП като „(…) Водачът не изпълнява задълженията си като участник в ПТП и напуска“, което е квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗДвП. Тази правна норма визира случаите, когато при произшествието са пострадали хора и водачът трябва да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. В настоящия случай не е налице тази хипотеза, тъй като няма пострадали хора. Така словесно описано нарушението в НП, е несъставомерно по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

            Нещо повече, в НП са посочени допълнителни обстоятелства около извършването на нарушението („Не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или Следствието”), непосочени в акта за неговото установяване (никъде в АУАН не е записано, че е имало пострадали хора, че е имало някакви разногласия, че са дадени някакви указания и че не са изпълнени), което е недопустимо доколкото с НП се санкционира установено по надлежния ред нарушение, пропуските при установяване на нарушението и неговата недостатъчна конкретизация не могат да бъдат отстранени чрез пълно описание на нарушението за пръв път в НП. Съгласно изискванията на закона нарушението е следвало да бъде описано в акта за неговото установяване и посочването на нови обстоятелства около нарушението за пръв път в НП води до осъществяване на неприсъщи на АНО функции - индивидуализиране на нарушението, което той санкционира, чрез установяване на обстоятелствата, при които е извършено. Разширяването на обективните предели на производството чрез въвеждането за първи път в НП на ново обстоятелство, е недопустимо.

 защото по този предмет не съм привлечен да отговарям с акта по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН По този начин се въвеждат изцяло ново фактическо описание на нарушението. Последното обаче е недопустимо, тъй като между АУАН и НП следва да има припокриване между фактическото описание на поведението, възведено в състав на административно нарушение, и правното му квалифициране. Доколкото в случая с НП  е вменено изцяло ново нарушение, не може да бъде възприета тезата, че наказващият орган се е възползвал от възможността, предоставена му с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

                       

             Не се събраха безспорни доказателства, които да установяват, че жалбоподателят е извършил административни нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, които да ангажират неговата административнонаказателна отговорност по чл. 20, ал. 2, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл.  100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно като такова следва да бъде отменено.

 

Водим от горните мотиви, съдът  

  

                                                    Р Е Ш И:

 

    ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0348-000542  от 17.08.2018 г., на Началник РУП към ОДМВР гр. Кюстендил,РУ Дупница, с което на И.Й.С. с ЕГН:**********,***,са наложени административни наказания –„глоба”, в размер на 200.00 лева ,на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,”глоба”в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175,ал.1,т.5,от ЗДвП, за нарушение по чл.123,ал.1,т.2,б.”б” от ЗДвп, и „глоба”, ва размер на 10.00 лева на основание чл.183,ал.1,т.1 предл.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.100,ал.1 и ал.2 от ЗДвП,като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Кюстендил.

 

 

                              

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :