№ 554
гр. Сливен, 05.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело
№ 20242200100146 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът В. В. М., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. П.
Н. от АК Сливен, с пълномощно представено по делото с исковата молба.
За ответното „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, редовно призовано, се явява представител по пълномощие -
адв. Р. Ц., с пълномощно представено по делото с отговора на исковата
молба.
Вещото лице Х. В. У., редовно призован, се явява лично.
Адв. Н.: Нямам възражения. Да се даде ход на делото.
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице условията и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и докладва, че то е в първата фаза по събиране на
доказателствата, допуснати с определение по чл. 140 ал.1 от ГПК, а именно №
772/18.10.2024г.
На страните до момента не е предявен проект за доклад по делото.
АДВ. Н.: Поддържам исковата молба. Запознат съм с отговора по
исковата молба. Нямам възражения.
АДВ. Ц.: Поддържам възраженията за съпричиняване от страна на
водача на автобуса, така и останалите възражения.
На основание чл. 146 ал.1 от ГПК, съдът ПРЕДЯВЯВА следния доклад
по делото.
Производството е образувано по искова молба, подадена от адв. Н., като
пълномощник на В. М., наследник на В. М., с която предявява против
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради причинената в
1
ПТП на 09.10.2020 г. смърт на неговия баща В. А. М., ведно със законна лихва
върху така посочената сума, считано от датата на увреждането – 09.10.2020 г.
до окончателното й изплащане.
Обстоятелства на които се основават предявените права и
възражения:
Ищецът В. В. М. е сина на В. А. М., починал на 09.10.2020 г., като
непосредствено пострадало лице от пътно-транспортно произшествие (ПТП),
настъпило на същата дата 09.10.2020 г., за което е било образувано
наказателно производство, приключило с присъда № 260000/19.01.2021 г. по
НОХД № 386/2020 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, с която подсъдимият О.
Б. (OCTAVIAN BETIAN), роден на ******* в Р. М., е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 2
- ро, във вр. с ал. 1 б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, а именно за това, че на
09.10.2020 г. в 05.36 часа, на път 1-7, км. 315+816 м., между град Елхово и
ГКПП Лесово, област Ямбол при управление на МПС - товарен автомобил
марка „Волво“, с рег. № ********, с прикачено към него полуремарке марка
„Шмитц“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение, като паркирал
управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента
за движение, вследствие на което предизвикал ПТП с движещо се по това
време, по същия път, в същата посока и в същата лента за движение МПС -
автобус марка и модел „ИВЕКО 50 Ц 14В“, с рег. № ********, управляван от
В. А. М.. С решение № 74/25.11.2021 г., по ВНОХД № 160/2021 г. по описа на
Апелативен съд Бургас, присъдата е изменена, като деянието е
преквалифицирано по чл. 343а, б. „г“, във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“, във вр. с
ал. 4, във вр. ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като съдът оправдал
подсъдимия за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Така постановеното
решение на въззивния съд било оставено в сила с решение № 58 от 11.04.2022
г. по н.д. № 117/2022г. на ВКС на РБ, 3-то нак. отд.
Твърди се, че причината за смъртта на пострадалия в ПТП В. А. М. е
„Автомобилна травма - тежка несъвместима с живота съчетана травма с
обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците“, причинени в вследствие
на настъпилото на 09.10.2020 г. и описано по-горе ПТП.
С така причинената на 09.10.2020 г. неочаквана смърт бащата на ищеца,
на последния били причинени непоправими и изключително тежки болки и
страдания.
За товарен автомобил марка „Волво“, с рег. № ********, с прикачено
към него полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № ********, бил сключен
застрахователен договор „гражданска отговорност на автомобилистите“,
съответно е съставена и издадена съответна застрахователна полица от
ответното „КНЯЖА VIENNA INSURANCE GROUP“, Република Украйна.
Приживе отношенията между ищеца и неговият баща В. А. М. са били
прекрасни, с установена между тях изключително близка духовна и
емоционална връзка, която обаче е разрушена завинаги от причинената смърт
2
на последния. Загубата била непреодолима, поради което ищецът претендира
парично обезщетение в размер на 100 000 лева.
На основание чл. 511, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ, пред
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, в качеството му на
кореспондент за територията на Република България на ответното ЗАД
„КНЯЖА VIENNA IN¬SURANCE GROUP“, Република Украйна, била
депозирана извънсъдебно претенцията на ищеца, получена на 18.08.2023 г. от
служител на кореспондента на ответника. С внесената застрахователна
претенция били предоставени пълни и точни данни за личната банкова сметка
на ищеца, по която да бъдат извършени дължимите плащания. Изрично било
посочено, че ищецът като увреден, не е претендирал обезщетение чрез
граждански иск в наказателното производство.
До момента, застрахователят не се произнесъл и не изплатил
обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” е подал отговор на исковата молба, в която предявеният
иск се оспорва като неоснователен.
Оспорва се твърдението за изключителна вина на водача О. Б. за
настъпване на пътнотранспортното произшествие и смъртта на В. А. М. при
ПТП от 09.10.2020 г.
Настоява се, че съществена вина за настъпването на ПТП и вредите има
и наследодателят на ищеца, който е управлявал МПС - автобус „ИВЕКО“, peг.
№ ********, със скорост, която е била несъобразена с пътните и атмосферните
условия и най-вече с условията на видимост и зоната на видимост при
осветяване напред от къси светлини, за да може да спре при възникнала
опасност за движението, поради което приносът му за реализиране на ПТП и
вредоносния резултат е значителен. Във връзка с това се поддържа възражение
за съпричиняващо поведение от страна на загиналия за настъпване на ПТП,
което било отчетено от наказателния съд при определяне наказанието на
чуждестранния водач.
Оспорват се претендираните неимуществени вреди по вид, обем,
характер, интензитет и продължителност.
Оспорва се твърдяната близост между ищеца и баща му.
Оспорва се предявения иск по размер, като завишен.
Претенцията за законна лихва се оспорва, с оглед неоснователност на
главния иск.
Правна квалификация на предявените права и възражения – чл. 513, ал.
2, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 496 и л. 380 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 51, чл. 52
ЗЗД.
Не се оспорват обстоятелствата, свързани с пасивната легитимация на
НББАЗ и наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и
влязлата в сила присъда по НОХД № 386/2020 г. по описа на ЯОС.
3
В доказателствена тежест на ищцата е установяването на твърденията за
виновно допуснато нарушение на правилата за движение по ЗДвП от
посочения в исковата молба деликвент, неговата вина и противоправността на
деянието; наличието на причинно-следствена връзка между това виновно
поведение и настъпилия вредоносен резултат; дължи доказване на естеството,
вида и обема на търпените от него болки и страдания, за които е справедливо
да получи обезщетение за неимуществени вреди в претендираните размери;
В доказателствена тежест на ответника е установяването на
обстоятелствата относно възражението за поведение на съпричиняване от
страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат; обстоятелства,
които изключват наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на водача на МПС и претърпените от ищцата вреди;
обстоятелствата, на които ответникът основава възражението за прекомерност
на претендираните обезщетения; обстоятелствата, които освобождават
застрахователя от отговорност за забава.
АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. Ц.: Уважаема г-жо Председател, нямам възражения по доклада.
Съдът ДОКЛАДВА, че с определение по чл. 140 ал.1 от ГПК, съдът е
допуснал и е назначил САТЕ. Ответникът е внесъл своевременно определения
от съда депозит и на 18.11.24г. по делото е представено заключение от вещото
лице Доц. д-р инж. Х. В. У..
АДВ. Н.: Ние сме посочили в исковата молба двама свидетели за
установяване на фактическите отношения на пострадалото лице и неговия син
– ищец по делото. Имената сме ги посочили в исковата молба, поради което
моля същите да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание. Други
искания нямаме.
АДВ. Ц.: Нямаме нови искания. До момента не сме получили съдебното
удостоверение, съгласно определението, с което е допуснато доказателства.
Моля да ми бъде дадена възможност да го получа и съответно да представя
доказателства във връзка с това. Необходимо ми е във връзка с възраженията.
Съдът КОНСТАТИРА, че на л.166 от ГПК се съдържа съдебно
удостоверение, издадено в полза на Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи, във връзка с което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Издаденото съдебно удостоверение ДА СЕ ПРЕДАДЕ на ответника
непосредствено след приключване на настоящото съдебно заседание.
АДВ. Ц.: На този етап, освен изслушването на експертното заключение,
нямам други доказателствени искания.
Съдът ДОКЛАДВА, че с разпореждане от 07.11.24г. е разпоредил по
делото и на основание чл. 113 ал.1 от ПАС са изготвени преписи от влязлата в
сила присъда по НОХД № 386/2020 г. на ЯОС, като същото наказателно
4
производство съдът е констатирал, че е приложено към гр. д. № 145/2024г.
Същите съдът намира, че следва да приеме като доказателства.
Във връзка с всичко гореизложено и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с определение № 772/18.10.24г.
писмени доказателства.
Намира, че няма пречки съдът да пристъпи към изслушване на вещото
лице по назначената с горното определение съдебно-автотехническа
експертиза.
Съдът СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Доц. Д-р инж. Х. В. У. на 56 г., български гражданин, с висше
образование, неосъждан, без родство със страните по делото.
Вещото лице, ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност по чл.
291 от НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Изготвил съм заключение, което поддържам и
нямам какво да допълня. Скоростта от 80 км/ч е нормираната скорост,
съгласно Закона за движение по пътищата, с която автобусът е следвало да се
движи. Тя е съобразена и с видимостта. Няма категорични доказателства
относно причините, при които се е движил с къси светлини, но предвид
разстоянието, което е възприел товарния автомобил, то е логично
обяснението, че се е движил на къси светлини. При движение на дълги
светлини, осветената зона е значително по-голяма пред автомобила. С оглед
възприятията му, определено от мястото на което е реагирал от обективна
страна, от това съм направил извода, че той се е движил на къси светлини. При
движение на дълги светлини нелогично е неговото голямо закъснение с
реакцията. Ако се е движил на дълги светлини, мястото на което е реагирал би
било с огромно закъснение спрямо момента за началото на възприятие за
препятствие.
Няма конкретни данни за висок интензитет. Няма никакви данни какъв е
бил интензитета на движение. Ако в насрещната лента за движение не е имало
друго превозно средство или непосредствено пред него, водачът на автобуса
би могъл да се движи на дълги светлини, но тогава хипотетично трябва да се
предположи, че е реагирал късно на опасността, която би била видима
значително в по-ранен момент.
Страните: Нямаме въпроси.
СТРАНИТЕ: Да се приеме заключението.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице като доказателство по делото.
На вещото лице Доц. Д-р инж. Х. В. У. ДА СЕ ИЗПЛАТИ
5
възнаграждение в размер на 800 лв. от внесения по делото от ответника
депозит по набирателна сметка на СлОС.
Съдът намира, че следва да извърши в днешното съдебно заседание
разпит на свидетелите, доведени от ищеца и допуснати с определение по чл.
140 ал.1 от ГПК.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
М. И. Е. - 59 г., българска гражданка, неосъждана, без родство със
страните и техните пълномощници и други участници по делото.
А. Н. А. – 60 г., български гражданин, неосъждан, без родство със
страните и техните пълномощници и други участници по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.
290 от НПК. Същите обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид. Андонов от залата и пристъпи към разпита на
свид. Енева.
СВИД. М. Е., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам В. В. от 1986 г. Познавах неговия баща,
може би от година по-рано. Наясно съм какво се случи с бащата на В.. Есента,
преди около четири години загина при катастрофа. Трябваше да запазим
първоначално малко тайна от В., защото той е малко емоционален. Получава
паник атаки. Майка му се обади и каза да не пишем нищо във Фейсбук като
съболезнования, да не му се обаждаме. Тя иска да му каже. Понеже ние с
майка му имаме постоянна връзка, ми каза, че той почти месец не е ходил на
работа. Много тежко го е преживял и по лекари, с лекарства, докато се
възстанови. Той получи паник атака. И преди това се е случвало да има паник
атаки. Той беше често с баща си, въпреки че бяха разведени с майка му.
Нямаше правила кога ще го вземе. Той беше малък тогава. Тъжеше за баща
си, не е имало проблем, но често беше при баща си. Когато майка му на В.
замина в Англия, тогава още повече се засилиха контактите с баща му. Той
беше в една проблемна тинейджърска възраст. Баща му понеже имаше много
интересни коли, и той като момче беше му интересно двамата да ги поправят.
Купуваха колелета, моторчета. Баща му беше винаги с него. Те не бяха баща и
син, повече бяха приятели за мен. Аз разговарям често с В., защото и когато
майка му беше в Англия и я нямаше, той си е споделял с мен. И сега си е
споделял с мен. Много плачеше. Даже в два часа през нощта ми говори, за да
може да си сподели. Това е по повод смъртта на баща му.
Това състояние продължи повече от шест месеца. Сега е добре, въпреки
че съжалява, че не можа да види второто му дете. На В. му се роди второ дете
след смъртта на неговия баща.
Една година след като завърши средното си образование В. е семеен и
сега има две момчета. В. живее в момента със семейството си в Лондон. След
средното си образование замина за Лондон. Една година след това се ожени.
6
Жена му също замина за Лондон. От този момент нататък живее в Лондон.
Идват си всяка година по два, три пъти, различно. Баща му не е ходил при него
в Лондон. Не знам дали е провеждал терапия за паник атаките. Той беше в
емоционално състояние, рухваше. По моему не е имал такива проблеми като
по-голям, след тинейджърска възраст.
Страните: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните, съдът освободи свидетелката от залата.
СВИД. А. А., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам В. В. М., тъй като живеем в близко
съседство. Приятели бяхме с неговия баща В.. Аз бях приятел с бащата. С
бащата сме израснали като деца. Детето се роди там, където живее В.. Там го
гледаха. След това се разведоха. В. беше малък. Майката замина 1993,1994,
1995 година някъде. Детето беше тук. В. се грижеше за него. Той има дете и
дъщеря от друг брак. И за двете деца е бил много всеотдаен и отговорен. В.
държеше В. да завърши образованието си и тогава да замине за Англия. Знам,
че държеше да си завърши образованието, което е започнал. Другата му
дъщеря беше пълна отличничка в ПМГ. В. е бил всеотдаен във всяко едно
отношение и приятел с децата си. След като се разведоха, В. идваше при баща
си, при баба си. Знам, че искаше да бъде добре облечен, водеше го на
екскурзии. Той пътуваше често по разни екскурзии, които се организираха.
Грижеше се като нормален баща с най-добри чувства към децата си.
Доколкото знам, след развода, поддържаха със съпругата си нормални
взаимоотношения. В. винаги се допитваше кое е доброто, кое е лошото.
Нормални взаимоотношения имаха между баща и син. Знам, че апартамент
правиха последно съвместно. Коментирах в непринуден разговор с него.
Помагаха си. Майката на В. каза, че доста са страдали, нормални
взаимоотношения и от дъщеря му и от сина му.
Бащата на В. поддържаше много близки отношения с дъщеря си.
Отношенията към децата не са делени и са били най-отговорни. Дъщеричката
му е във Варна. В. беше разведен и с първата и втората съпруга. Дъщеря му от
втория брак живее във Варна. До последно, до смъртта му поддържаха
прекрасни взаимоотношения. Когато са се развели с майката на В., В.
живееше при майка си. След като майката на В. замина за Англия, В. остана да
живее при баща си. Той се грижеше за него. Мисля, че В. е живял с
преродената си сестра, но не мога да кажа откога и докога.
Страните: Нямаме въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните, съдът освободи свидетеля от залата.
АДВ. Ц.: Поддържам искането си за снабдяване с удостоверение, с което
да установим адресната регистрация на ищеца към момента на смъртта на
неговия баща. Предвид това обаче, че това е единственото доказателство,
заради което ще се отложи делото, не поддържам искането. С оглед все пак
7
събраните доказателства – гласни, съответно разпита на свидетелите относно
периодите, в които са общували бащата и сина, считам че би могло да се
изясни това обстоятелство.
АДВ. Н.: Нямам други искания. Нямам разноски.
АДВ. Ц.: Представям списък с разноски. В него е посочено адвокатско
възнаграждение, съобразено с минималните размери по Наредбата за
адвокатското възнаграждение, заедно с ДДС.
Съдът намира, че са налице условията за преустановяване на съдебното
дирене и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. Н.: Уважаема г-жо Съдия, моля да постановите съдебно решение,
с което да ангажирате отговорността на ответника, респективно да го осъдите
да заплати претендираната искова сума като главница от 100000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, а именно датата на
настъпилото ПТП на 09.10.2020г. до окончателното изплащане. Моля да ни
бъде присъдено адв. възнаграждение при условията на чл. 38 ал.2 от ЗА.
Заявявам, че поддържам изцяло обстоятелствената част на исковата молба.
Моля да кредитирате показанията на двамата свидетели, които бяха разпитани
днес. Същите установиха естеството и близостта на отношенията, които
приживе на пострадалия В. М. са съществували с неговия син В. В. М., поради
което предявената претенция в размер на 100000 лв. считаме за абсолютно
обективна и съобразена с практиката на съдилищата в страната. Пояснявам, че
така претендираният размер е съобразен с възможност за съпричиняване,
което настоящият съдебен състав вероятно ще приеме във връзка с настъпване
на ПТП. Но аз считам, че съответното съотношение на съпричиняване би
следвало преимуществено да бъде отнесено на виновния водач на товарния
автомобил, който пряко с установените забрани на ЗДвП е бил паркирал
товарната композиция на основен главен път, без да е сигнализирал по
никакъв начин така извършеното паркиране, било със светлини, било с други
пособия, регламентирани от закона. Ето защо, считам че претенцията в
размера, в който е предявена, е съобразена с казаното по-горе, тъй като в
противен случай основният и главен иск би бил предявен в размер на 200000
лв. Моля да постановите решение във вида, в който беше поискан още в
началото на пледоарията ми.
АДВ. Ц.: Уважаема г-жо Председател, моля да постановите решение, с
което да не уважавате исковата претенция. Съобразно доказателствата по
делото, включително и приетата присъда по НОХД, както от изготвеното
заключение на съдебната авто-техническа експертиза, безспорно беше
8
установено, че много съществен принос за настъпване на ПТП и на вредите,
като последици от същото, е именно поведението на водача на микробуса В.
М., който е наследодател, баща на ищеца. По повод неговата отговорност за
настъпване на ПТП, отражение на което е и присъдата и тя е взета предвид
при осъждане на водача на чуждестранната товарна композиция, съществен
принос, много значителен, има именно водача на българското МПС, който
освен, че се е движил с превишена за съответния път скорост, се е движил,
видно от съдебната авто-техническа експертиза и с несъобразена такава.
Отделно, но не на последно място е и обстоятелството, че той е превозвал
пътници - хора. Служебно известно ни е, от приетата присъда се установява,
че при процесното ПТП са загинали няколко човека, единият от които е самия
водач и с най- различни травми са останалите пътници в микробуса, което
предполага една завишена грижа, каквато водача не е положил, да съобрази
скоростта си в тъмната част на денонощието, за да не допусне настъпването на
пътния инцидент. В този ред на искане, считам, че неговият принос, ако не
равен на този на водача на товарната композиция, който макар и неправомерно
престрояващ на пътното платно, не е превозвал хора, а стоки. По същество,
претенцията за неимуществени вреди от страна на ищеца, считам че тя не
беше доказана в пълен обем. Освен възражението на Националното бюро във
връзка с отговорността на водача за настъпване на ПТП, сме въвели
възражение относно близостта между ищеца и неговия баща, което считаме,
че не обосновава присъждане на претендираното обезщетение. От
свидетелските показания, а и от писмените доказателства по делото, в част от
удостоверението за наследници, се установява, че бащата на ищеца е имал и
друго семейство, съответно е имал друго дете. Също така, от свидетелските
показания беше установен, че ищеца и неговият баща, поради развода с
майката на ищеца, не са общували ежедневно, което не само по причина на
развода, а и поради факта, че ищецът е заминал непосредствено след
завършване на средното си образование в Англия, е направило връзката не
толкова непосредствена и близка. Самият ищец от завършването си до
настоящия момент, съгласно свидетелските показания живее в Англия,
отделно има свое семейство, което е създал също непосредствено след
завършване на образование, има две деца и срещите и контактите с баща му са
при редките идвания в страната, определени от свидетелите като две, три в
годината. Предвид тези факти и изложеното преди това, считам че
претенцията не е доказана в пълен обем. Отделно, вредите като болки и
страдания - душевни и емоционални, считам че за същите пряк принос има не
само смъртта на бащата, а и характерното за ищеца емоционално състояние,
което свидетелката определя на моменти като нестабилно с изпадане в паник
атаки, които паник атаки ищецът е имал и са наблюдавани при него преди
смъртта на баща му и преди този стресов фактор. В тази връзка при
определяне на размера на обезщетение, моля да съобразите същественото
съпричиняване, което ние определяме на 50 %, поне равно на това на другия
водач, да съобразите и всички обстоятелства, които бяха установени по делото
9
във връзка с отношенията между син и баща. Претендирам разноски, сторени
от доверителя ми в настоящото производство, включително за адв.
възнаграждение с ДДС. Представила съм списък. Моля съобразно него да
бъдат уважени.
РЕПЛИКА НА АДВ. Н.: Не ми е известно да има други загинали
пътници от същия инцидент. Това първо. Второ, факт е, че ако товарният
автомобил не беше допуснал това нарушение, което е първото нарушение, до
ПТП не би се стигнало изобщо. Трето, скоростта е била съвсем малко над
допустимата, която касае управлявания от пострадалия микробус или автобус.
Отсъствието на моят доверител от страната по същество е засилила още
повече връзката му със собствения му баща, именно че са се виждали по-
рядко. Следва да се има предвид, че неговото емоционално състояние, такова
каквото беше установено от единия от свидетелите, фактически е било в
основата на още по-тежко емоционално изживяване на причинената смърт на
неговия баща, което е засилило тези болки и страдания, именно поради
прякото му емоционално състояние. Ето защо, моля тези обстоятелства да
бъдат съобразени.
ДУПЛИКА НА АДВ. Ц.: По отношение на всички факти, без първия,
оставам на преценката на съда и доказателствата по делото. По отношение на
факта за причиняване на смърт на още няколко лица, тя е обективирана в
присъдата. Трима души са.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12.15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10