РЕШЕНИЕ
№………/28.05.2018
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Милена Кюркчиeва, като
разгледа докладваното от председателя т.
дело № 25/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и слeдващите от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№ 1613/05.01.2018г., подадена
от „И.К.“ АД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Т.Й., чрез адв.
Н.Г.К., срещу „С.С.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„*********, представлявано от В.Й.К..
Предявени за разглеждане са следните осъдителни искове в
условията на обективно кумулативно съединяване:
1./ искове по чл.327,
ал.1 ТЗ, във вр. с чл. 288 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 39 801,36 лв., с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от 05.01.2018
г. /датата на подаване на ИМ/ до окончателното й плащане, която представлява парично
вземане срещу продадени стоманобетонови елементи тип „ЛПС“, бетонови и
гофрирани тръби и доставени услуги – транспорт и работа с кран, на основание
сключен договор за търговска продажба на бетон и доставка на стоманобетонови
елементи, като за продажбата на стоките и извършването на услугите са издадени:
проформа фактура №24/20.04.2015 г. и фактура № 1273/19.12.2015 г.
2./ искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 11 416,14 лв. – представляваща обезщетение за
забава в размера на законната лихва върху главното вземане за продажна цена,
което обезщетение за забава е дължимо за периода от 19.12.2014 г. до 05.01.2018
г. за вземане по фактура № 1273/19.12.2014 г. и за периода от 20.04.2015 г. до
05.01.2018 г. за вземане по проформа фактура № 24/20.04.2015 г.
Ищецът в своята искова молба твърди, че между страните е
възникнало търговско правоотношение, въз основа на сключен неформален договор
за търговска продажба на бетон и доставка на стоманобетонови елементи. Въз
основа на така учредената договорна връзка, ищецът в качеството му на продавач
е предприел изпълнение на поето от него спрямо ответника договорно задължение
за продажба и предаване на количества бетон, както и на стоманобетонови
елементи, при обща стойност на тези стоки и уговорена цена между страните в
размер на 39 801,36 лв., с вкл. ДДС. Доставката на продаваните стоки е била
извършена в периода от 26.11.2014 г. до 23.02.2015 г., като за установяване на техните
количества, вкл. за услуга по транспортирането им до мястото, посочено от
купувача, от страна на продавача били издадени два броя счетоводни документи,
както следва: 1./ проформа фактура № 24/20.04.2015 г. и 2./ фактура №
1273/19.12.2015 г. Поддържа се също така, че след надлежно изпълнение от страна
на продавача на поетото с договора за продажба задължение за предаване на
стоката, за ответника е възникнало насрещно задължение да заплати уговорената
продажна цена, както и цената на услугата за транспортиране на стоките в
уговорения между страните размер. На следващо място е въведено твърдение, че
ответникът не е пристъпил към очакваното изпълнение, изразяващо се в плащане на
дължимата уговорена цена на стоките, въпреки изпълнението на задължението на
продавача за предаване на така индивидуализираните стоки. Купувачът не е
изпълнил своето парично задължение и след като е бил поканен от продавача с
покана за доброволно изпълнение, с
указание за срока на изпълнение, банкови сметки на кредитора, както и размера
на дължимата продажна цена.
Въз основа на така въведените твърдения ищецът сочи, че има
качеството на кредитор по вземане за цена по извършена търговска продажба на
стоки. Твърди, че вземането му е възникнало и изискуемо, считано от момента на
получаване на предадените от него стоки.
На слеващо място, при условията на кумулативно обективно
съединяване, ищецът предявява иск за обезщетение за забава в размера на
законната лихва, доколкото от купувача е допуснато отклонение в срочното
изпълнение на задължението му да заплати уговорената продажна цена в рамките на
установените падежи, а именно – от момента на предаване на стоката, предмет на
търговската продажба и предоставяне на услугата по транспортиране на същите.
Ищецът в своята искова молба изразява становище, че забавата за плащане на
цената, установена във фактура № 1273/19.12.2014 г. обхваща периода от 19.12.2014
г. до 05.01.2018 г., а тази по проформа фактура № 24/20.04.2015 г. обхваща
периода от 20.04.2015 до 05.01.2018 г.
Претендират се съдебно-деловодни разноски в размера на
сторените от ищеца разходи в хода на настоящия съдебен процес.
В двуседмичния срок за отговор на исковата молба ответното
дружество не се е възползвало от правото си да депозира такъв по делото в срока
по чл. 367 от ГПК.
Софийски
градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, от фактическа страна намира за установено
следното:
По делото към
подадената искова молба са приложени и приобщени към доказателствения материал
по делото следните писмени доказателства - 1./ Товарителница №
020493/23.02.2014 г.; 2./ Товарителница №0204494/26.12.2014 г.; 3./
Товарителница № 437598/24.02.2015 г; 4./ Товарителница № 437599/25.02.2015 г.;
5./ Товарителница № 536579/24.02.2015 г.; 6. Товарителница № 536581/25.02.2015
г.; 7./ Товарителниа № 536583/26.02.2015 г.; 8./ Товарителница №
536582/26.02.2015 г.; 9./ Товарителница № 437600/26.02.2015 г.; 10./
Товарителница № 016523/26.12.2014 г., въз основа на които е съставена проформа
фактура № 24/20.04.2015 г. на стойност 27 201,36 лв. с вкл. ДДС.
Сред
събраните по делото доказателства са също и представените от ищеца : 1./
Товарителница № 020462/2014 г.; 2./ Товарителница № 020464/18.12.2014 г.; 3./
Тпварителница № 020409/18.12.2014 г.; 4./ Товарителница № 020410/18.12.2014 г.;
5./ Товарителница № 020404/17.12.2014г.; 6./ Товарителница №
020408/18.12.2014г.; 7./Товарителница № 020460/16.12.2014 г.; 8./Товарителница
№ 032375/16.12.2014 г., въз основа на които е съставена и издадена фактура №
1273/19.12.2014г. на стойност 12 600 лв. с вкл. ДДС.
Видно от
ангажираните доказателства е и обстоятелството, че ищецът е поканил ответното
дружество към доброволно изпълнение на съществуващото парично задължение по
упоменатите фактура и проформа фактура с Покана за доброволно изпълнение от
31.10.2017 г., връчена на ответника чрез куриерска фирма Speedy с товарителница № *********. В поканата е
индивидуализирано подробно основанието и размера на задължението, за което
ищецът се счита за кредитор, като на длъжника му е даден 7-дневен срок за
изпълнение на посочената от кредитора банкова сметка.
***сната
съдебно-счетоводна експертиза, по която от вещото лице - Д.Т. е изготвено и
защитено пред съда заключение, което е прието с определение от 20.04.2018 г. Съгласно
така съставеното експертно заключение, което не е оспорено от страните и съдът
кредитора дадените с него отговори по поставените задачи във връзка с
изясняване на спора, се установява следното : Въз основа на извършено
всестранно проучване и анализ на счетоводната документация водена при двете
дружества и съобразяване на доказателствените материали, представени от ищеца
по делото е констатирано, че Фактура с № 1273/19.12.2014 г., на стойност 12 600
лв., е осчетоводена редовно и при съблюдаване на счетоводните изисквания при
водените и при двете дружества счетоводства. На следващо място, от дадените в
заключението отговори се установява, че Проформа фактура № 24/20.04.2015 г. е
действително издадена от ищеца, но по естеството си същата не представлява
валиден данъчен документ. Вещото лице отбелязва, че във връзка с нея няма данни
да е бил издаден окончателен данъчен документ, поради което тя не е било осчетоводена
при нито едно от счетоводствата на двете дружества. На трето място, от
заключението на вещото лице става ясно, че ответното дружество - „С.С.“
ЕООД е ползвало данъчен кредит по
фактура № 1273/19.12.2014 г. в данъчния период отнасящ се за месец - януари
2015 г. Наред с горното, е изказана и позиция, че Фактура № 1273/19.12.2014 г.
фигурира, както в дневниците за продажби по ДДС на ищцовото дружество /на ред
33 за 12.2014 г./, така и в дневниците за покупки на ответното такова /на ред
12 за 01.2015 г./ Що се касае до Проформа фактура № 24/20.04.2015 г. е
споменато, че тя не фигурира в дневниците за покупките и продажбите водени по
ЗДДС, тъй като същата не е валиден и окончателен данъчен документ. Установено е
също така, че Фактура № 1273/19.12.2014 г. е подадена редовно със
справка-декларация по ЗДДС за 12.2014 г. от „И.К.“ АД към Национална агенция за
приходите и е приета с Уведомление от НАП с вх. № ДДС060001116171/14.01.2015 г.
Същата фактура е била подадена редовно и със справката-декларация по ЗДДС за
01.2015 г. от „С.С.“ ЕООД към НАП и е била приета с Уведомление вх. №
ДДС2204-1258143. По отношение на поставения от страна на ищеца Въпрос № 6 „Какъв е размерът на дължимата законна лихва
по всяка от процесните фактури, считано от падежа й до 05.01.2017г.?“,
вещото лице е изразило следното експертно становище. За периода от 03.01.2015
г. до 05.01.2017 г. по Фактура № 1273/19.12.2014 г. лихвата е изчислена в
размер на 2 568,05 лв., а до 05.01.2018 г. – в размер на 3 845,55 лв. По Проформа фактура е
установено, че размерът на дължимата лихва е на стойност 7 379,17 лв.
Други допустими и относими доказателства по делото не са
представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено от правна страна следното:
Относно исковете с правна квалификация чл. 327 от ТЗ, във
връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си за заплащане на сумите от
общо 39 801,36 лв. при твърдения за наличие на търговски отношения с
ответника по неформален договор за
продажба на стоки. Следователно, в тежест на ищеца съобразно чл. 154 ГПК е да
установи, че между страните е съществувало твърдяното договорно правоотношение
и че е доставил стоките предмет на цитираните /фактура и проформа фактура/ на
купувача. При предявен иск за изпълнение на основното задължение на купувача по
търговска сделка, в тежест на продавача е да докаже предаването на стоката във
фактическата власт на приобретателя, или предаването на документите, даващи
право на купувача да получи стоката /чл.327, ал.1 ТЗ/, а купувачът следва да
установи при условие на пълно главно доказване изпълнението на основното си
задължение – плащането на цената. Втората хипотеза на чл. 327, ал.1 ТЗ ще е
налице при продажба на стока чрез прехвърляне на ценна книга /чл. 336 ТЗ/,
материализираща право на собственост върху стока и право за получаването на
стоката срещу предявяването на ценната книга /напр. коносамент, товарителен
запис и др./. Съвсем различна е хипотезата, когато е налице съгласие на страните, продавачът да предаде на купувача и определени документи
(чл. 321 ТЗ). При наличие на такова съгласие, продавачът следва да установи, че
е изпълнил и това си задължение.
Предвид позоваването на продавача-ищец, че е встъпил в
търговско правоотношение по договор за търговска продажба на стоки с ответника-
купувач е необходимо провеждането на доказване, че между страните е било
постигнато съгласие към даден момент продавачът да достави на купувача
определено количество - стоманобетонови елементи тип „ЛПС“, бетонови и
гофрирани тръби, чието доставяне да е придружено от услуги – транспорт и работа
с кран, съответно купувачът да заплати уговорената между страните цена за
тяхната стойност.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се
пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. В повдигнатия за разрешаване от съда правен спор ищецът доказва
частично твърдението си, че е встъпил в договорно правоотношение с ответника с
източник договор за търговска продажба на стоки, а именно такова правоотношение
се установява да се е породило само що се касае до уговорената доставка на
стоки визирани във фактура № 1273/19.12.2014 г.
Изводите в тази насока се базират на това, че за установяване
постигането на съгласие за продажба на упоменатите в цитираната фактура стоки
са събрани достатъчно по обем писмени доказателства, които свидетелстват, че
ответникът е пожелал да му се достави конкретно количество стоки при определена
цена, като е договорил техен доставчик да бъде именно ищеца. Действително
представената фактура № 1273/19.12.2014 г. е подписана единствено от представител
на дружеството-доставчик на стоките, но същевременно еднозначно бе установено,
че обсъжданата фактура е била обект на двустранно осчетоводяване, както при
ищеца, така и при ответника, вкл. по нея е пристъпено към ползването на данъчен
кредит от ответника във връзка с извършената към него доставка по тази фактура.
В този контекст безспорно от ищеца е доказано възникване на търговско правоотношение
с предмет доставка на определено количество бетон и неговото транспортиране до
гр. Криводол, чиито общ размер възлиза на сумата от 12 600 лв. Във връзка
с така учредилото се търговско правоотношение за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения - да прехвърли правото на собственост върху визираното
във фактурата количество бетон, вкл. да го транспортира до неговото
местоназначение – гр. Криводол и да предаде владението върху бетоновата смес на
купувача, а за ответника - да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да
получи вещите, предмет на договорите - арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 288 ТЗ.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за
да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите,
предмет на договорното правоотношение.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени
документи, както и въз основа на констатациите
на вещото лице по приетото и неоспорено по делото заключение съдебно-счетоводна
експертиза, се установява правнорелевантното обстоятелство, че ищцовото
дружество като продавач в изпълнение на поето облигационно задължение по
договор за търговска продажба е доставило на датите – 16.12.2014 г.; 17.12.2014
г. и 18.12.2014 г. уговорените за продажба количества бетон на
ответника-купувач. Фактът на получаването на стоката по сделката съдът приема
за доказан най-вече с оглед осъщественото при ответника осчетоводяване на
сумите по фактурата, като парични задължения към ищеца. Косвени по
характеристиката си доказателства в подкрепа на доставката са и приобщените по
делото товарителници за извършен превоз на бетоновите смеси до гр. Криводол.
Със сбъдването на очертаните два факта с правно значение за
пораждането на спорното материално право на парично вземане, което е предмет на
съдебно претендиране възлизащо в размер на сумата от 12 600 лв. и съставлява
договорена продажна цена за доставка на бетонови смеси, настоящата инстанция
формира убеждение, че възложеното в тежест на ищеца доказване по отношение на
това вземане е надлежно осъществено и той е установил качеството си на кредитор
за него, като е разкрил и това, че негов длъжник е именно ответника. Изложеното
създава за ответника процесуалното задължение да проведе доказване на
положителния факт, че е изпълнил възникналото за него задължение да заплати
установената продажна цена по продажбеното правоотношение, в което е встъпил по
своя воля и е приел доставените му от продавача стоки. Подобно доказване в
рамките на провелото се съдебно дирене не е реализирано, а напротив ответника
изобщо не е взел участие в него, вкл. не е привел дори твърдения за предприето
от негова страна изпълнение. Посоченото мотивира сезирания съд да приеме, че
ищеца е носител на изискуемо и ликвидно парично вземане спрямо ответника в
размер на сумата от 12 600 лв., което означава, че предявения за тази сума
осъдителен иск с правна квалификация иск по чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
По отношение претенцията на ищеца почиваща на твърдения за
сключен договор за търговска продажба на стоки с предмет упоменатите такива в Проформа фактура №
24/20.04.2015 г. решаващия състав намира, че от събраните по делото
доказателства не би могъл да се формулира доказателствен извод за валидно
възникнало продажбено правоотношение с предмет продажба на стоманобетонови
елементи, бетонови, тръби, ПВЦ тръби и извършени услуги с кран по тяхната
доставка. Съгласно с чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗСч основание за счетоводни записвания
са надлежно оформени стопански операции от първични и/или вторични счетоводни
документи. Такива могат да бъдат приходните и разходните ордери, фактури,
разписки, актове и други документи, изхождащи от страната, задължена по тях,
които по характера си могат да се противопоставят на същата страна. Проформа
фактурата не представлява по своето правно естество първичен счетоводен
документ, поради което не може за данъчни цели да удостовери факта на осъществената
облагаема доставка, нито да свидетелства за постигнато съгласие във връзка със
сключен договор за продажба на стоки. Проверката на вещото лице в
счетоводствата на двете дружества не разкрива допълнителни сведения в насока,
че във връзка с цитираната проформа фактура впоследствие е била издадена
данъчна фактура, която да е била предмет на вписване във водените при страните
по делото дневници за продажбите, респективно покупките. Следователно
обсъжданата фактура не е документ, които да се приеме, че обективира в себе си
договор за продажба, съответно няма данни във връзка с така издадената фактура
ответника да е получил упоменатите в съдържанието й стоки. Приложените товарителници
във връзка със стоките по тази фактура, доколкото не носят подписите на
представител на ответника не могат да послужат, като достатъчно надеждно
доказателство, че описаните в тях стоки и услуги са били предадени на купувача.
Всичко изложено създава у сезирания съд убеждението, че заявената от ищеца
претенция за присъждане на основание чл. 327 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1, т.
1 ЗЗД на сумата в размер от 27 301,36 лв. /с вкл. ДДС/ е недоказана по
своето основание, което означава, че същата следва да бъде отхвърлена.
Относно исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Задължението за заплащане на покупната
цена за доставените в полза на ответника стоки описани във фактура №
1273/19.12.2014 г. стоки, за което се
установи да е възникнало в тежест на ответника е парично, поради което и
последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
От съдържанието на представените по
делото фактури се установява, че страните не са уговорили срок, в който
купувачът се задължава да заплати цената на доставените стоки. С оглед на това
и доколкото коментираната сделки за продажба е търговска по смисъла на чл. 286,
ал. 1 ТЗ, то приложение намира разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, в която е
предвидено, че ако страните по търговска сделка не са уговорили срок за плащане
на дължимо по нея паричното задължение, то трябва да бъде изпълнено в 14-дневен
срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, като ако денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или
когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката
или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
В случая доколкото фактура с №
1273/19.12.2014 г., която обективира задължение за заплащане на покупна цена в
размер на сумата от 12 600 лв. е осчетоводена от купувача, като същия е
отразил този първичен счетоводен документ във водения при себе си дневник на
покупките, то следва да се приеме, че цитираната фактура е била получена от
ответното дружество на датите, на която е била съставена – 19.12.2014 г. От фактите,
удостоверени във фактурата и в изготвените товарителници, се установява, че
продадените стоки са получени от купувача към период не по-късно от датата на
издаване на фактурата, поради което и това е датата, от която тече предвиденият
в чл. 303а, ал. 3 ТЗ 14-дневен срок за доброволно плащане. Той изтича на 02.01.2015
г., поради което ответникът е изпаднал в забава неговото изпълнение, считано от
03.01.2015 г. Относно размерът на обезщетението за забава, което се формира за
заявения от ищеца период обхващащ времето от 03.01.2015 г. до 05.01.2018 г. от
заключението на вещото лице се установява, че се касае за сумата от
3 845,55 лв. Следователно претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с главното вземане по фактура №
1273/19.12.2014 г. /12 600 лв./ се явява частично доказана за периода от 03.01.2015 г. до 05.01.2018 г. и за сумата в
размер от 3 845,55 лв., съответно е
недоказана за периода от 19.12.2014 г. до 02.01.2015 г. за разликата над сумата
от 3 845,55 лв. до пълния й предявен размер от 3 906,21 лв. Именно
съобразно тези констатации искът подлежи на уважаване за сумата от 3 845,55 лв.
дължима за периода от 03.01.2015 г. до 05.01.2018 г. и на отхвърляне в
останалата му част.
По отношение на вземането за обезщетение
относно забава в плащането на заявеното главно вземане за неплатена продажна
цена в размер на сумата от 27 201,36 лв., доколкото касателно същото се
прие да не са налице предпоставките за неговото пораждане в правната сфера на
ищеца, то е невъзможно спрямо ответника да се заключи, че е допуснал поведение
свързано със забава в неговото изпълнение, респективно това като юридически
факт да доведе до генериране на обезщетение за забава по смисъла на чл. 86, ал.
1 ЗЗД, каквото се претендира за присъждане в размер на сумата от 7 509,53
лв. за периода от 20.04.2015 г. до 05.01.2018 г. Изтъкнатото мотивира
настоящата инстанция да приеме за недоказан обсъждания иск, а като последица от
това да го отхвърли с настоящото решение.
Относно отговорността свързана с
разноските, които страните си дължат една на друга във връзка с разрешения спор
сезираният съд приема следното :
Ищецът изрично е поискал присъждане на
разноски в производството, като доказва да е направил такива в общ размер от
4 518,00 лв. /2 048 лв. – заплатена държавна такса; 400 лв. –
възнаграждение за вещо лице; 2 070 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение/. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК за ищеца се е породило право да
получи репарация на извършените от него разноски в размер съответен на
уважената част от разгледаните искове, а именно сумата съставляваща -
1 450,70 лв. При съблюдаване на същия принцип на присъждане подлежат и
разноските, които ищеца доказва да е направил във връзка с привеждане в
изпълнение на допуснатото в негова полза обезпечение на предявените искове.
Ангажирано е доказателство тези разноски да възлизат в размер на сумата от 534,00
лв., от които съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца се
следва сумата от 171,46 лв.
Ответникът не е взел участие в
производството, като не е поискал присъждане на разноски, нито е доказал
извършването на такива, което означава, че в негова полза разноски не следва да
се възлагат с настоящия съдебен акт.
По
изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„С.С.“
ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. ул.
„*******, да заплати в полза на „И.К.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във връзка
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер от 12 600 лв., с вкл. ДДС,
ведно със законната лихва от 05.01.2018 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до
окончателното й плащане, която сума представлява дължима продажна цена за
доставено количество бетонова смес, на основание сключен договор за търговска
продажба, във връзка с която доставка е издадена фактура № 1273/19.12.2015 г.
ОСЪЖДА „С.С.“
ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „*******,
да заплати в полза на „И.К.“АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 3 845,55 лв., представляваща
обезщетение за забава в размера на законната лихва върху главното вземане за
продажна цена /12 600 лв./, което обезщетение за забава е дължимо за периода от
03.01.2015 г. до 05.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения му размер от 3 845,55 лв. до
пълния му предявен размер от 3
906,21 лв. и за периода от 19.12.2014 г. до 02.01.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „И.К.“АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** срещу „С.С.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „*******, иск с правно основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер от 27 201,36 лв., с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от
05.01.2018 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното й плащане,
която сума се претендира като продажна цена за доставени стоманобетонови
елементи, бетонови тръби, ПВЦ тръби гофрирани, и извършени услуги с кран, на
основание сключен договор за търговска продажба, във връзка с която доставка е
издадена проформа-фактура № 24/20.04.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „И.К.“АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** срещу „С.С.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „*******, иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 7 509,93 лв. - представляваща
обезщетение за забава в размера на законната лихва върху главното вземане за
продажна цена /27 201,36 лв./, което обезщетение за забава е претендирано за
периода от 20.04.2015 г. до 05.01.2018 г.
ОСЪЖДА „С.С.“
ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „*******,
да заплати в полза на „И.К.“АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 1 450,70 лв. –
представляваща направени от ищеца разноски във връзка с провеждане на
производството по предявените искове пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „С.С.“
ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „*******,
да заплати в полза на „И.К.“АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 171,46 лв. –
представляваща направени от ищеца разноски във връзка с привеждане в изпълнение
на допуснато в негова полза обезпечение по реда на чл. 389 ГПК по повод
издадена му обезпечителна заповед от 10.01.2018 г.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :