О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...05.2018
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на осемнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
търговско дело № 624 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна
жалба с вх. № 66020/15.11.2017 г. от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, гр. София, чрез адв. Владимир
Павлов - САК, срещу решение № 4136/18.10.2017 г., постановено по гр. дело № 14785/2016
г. по описа на ВРС, 41-ти състав.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана.
Препис от въззивната
жалбa e връчен
на насрещнaтa странa.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от В.С.В.,
чрез адв. Мариана Деведжиева – ВАК. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ.
По предварителните въпроси.
В жалбата си
въззивникът „Банка Пиреос България“ АД, обосновава подробно оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението в цялост. Твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е изключил като доказателство по делото представеното заверено
от него копие на договора за издаване на кредитна карта, във връзка
неизпълнение на двукратни указания за представяне на оригинала на договора,
поради открита процедура по оспорване на документ по чл. 193 ГПК. Адвокат Влaдимир Павлов, който се легитимира като единствен
пълномощник на въззивника, оспорва получаването на такива указания от
първоинстанционния съд, както лично, така и чрез друг служител от кантората му.
Сочи, че единственото съобщение, което е получил по делото е това за насрочване
от 18.04.2017 г., ведно с определението на съда, с което му е указано да внесе
депозит за вещо лице, а не да представя оригинал на договор. Излага също, че
още на 21.04.2017 г. е входирал молба до ВРС, към която е приложил документ за
платена държавна такса и е заявил, че ще се ползва от всички приложени към
исковата молба доказателства. Със същата молба е направил изрично искане
насроченото за 24.04.2017 г. съдебно заседание да бъде насрочено за друга дата,
поради нередовното му уведомяване, предвид неспазване на задължителния
седемдневен срок преди заседанието, а освен това и предвид липсата на изготвена
и представена ССчЕ от вещото лице, назначено за извършването й. Сочи, че освен
съобщението за насрочване от 18.04.2017 г., не е получавал друго по делото,
като намира, че е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 56, ал. 3, изр.1 ГПК. Също претендира за нередовно връчване и на съобщения с указания на съда от
29.05.2017 г. и от 25.07.2017 г., както и на крайния съдебен акт –
първоинстанционният съд е указал решението да се връчи на адрес гр. София, ул.
„Света София“ 5, т.е. чрез юрисконсулт, а не чрез адвоката на въззивника.
Излага съображенията си, че всички съобщения по делото са връчени на този
адрес, което е опорочило целият съдебен процес, тъй като още с исковата молба е
посочен като съдебен адрес на въззивника: гр. София 1421, бул. „Черни връх“ №
33 Е, ет. 4. При съобразяване правилото на чл. 39, ал. 1 ГПК, счита, че след
като страната е посочила на съда лице, на което да се
връчат съобщенията - съдебен адресат или има пълномощник по делото, връчването
се извършва на това лице или на пълномощника, а съгласно чл.51, ал.1 от ГПК,
връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където
той се намира по служба. Сочи, че с нарушаване на разпоредбите на чл. 38 ГПК за
връчване на съобщенията по делото на адреса, който е посочен по него е нарушена
и трайната съдебна практика на ВКС, според която връчване на адрес, различен от
този, който е посочен от страната, прави връчването нередовно, дори да е
направено на официалния регистриран адрес на юридическото лице (напр.
Определение № 674 от 30.09.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2204/2014 г., I т. о.,
ТК, Определение № 24 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7837/2013 г., IV г.
о., Определение № 771 от 18.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3499/2013 г., II т.
о.). Аргументира невъзможност за пълноценно участие в процеса по доказване
именно с ненадлежното връчване на указанията на съда за представяне на
оригинален документ по делото.
Моли за отмяна на решението в цялост и постановяване на друго, с което
да се уважи предявения установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК срещу В.С.В.,
както и да се присъдят извършените съдебни разноски за предходната и тази
съдебна инстанция.
В срока за
отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата
страна В.С.В., чрез адв. Мариана Деведжиева – ВАК, е постъпил отговор, с който
се оспорва жалбата като изцяло неоснователна и необоснована. Счита, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. Намира всички аргументи за обосноваване на ненадлежно връчване на
съобщенията в първоинстанционното производство на въззивника за неоснователни.
Твърди, че редовността на призоваването на въззивника на съдебния му адрес е
установена от първата инстанция в протокола от с.з. от 29.05.2017 г. - първото
съдебно заседание. Сочи, че съдът е счел правилно, че ищецът с подаването на
молбата си от 21.04.2017 г. по делото, докладвана от съда в с.з. от 24.04.2017
г., произвежда валиден ефект на призоваването - да е доведено валидно до
знанието на пълномощника /съдебният адресат/, поради което и решаващият състав
е постановил в същото съдебно заседание - страните да се считат уведомени за
последващото с.з. от 29.05.2017 г. Счита, че именно с тази молба ищецът е
заявил, че ще се ползва от оспорения документ - процесния договор. С молбата си
в това с.з. от 24.04.2017 г. той е заявил своето процесуално поведение. Излага,
че съгласно чл. 51, ал. 1 от ГПК
призоваването е редовно, а на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК, за следващите съдебни
заседания, веднъж редовно призованата страна не се призовава. Намира нормата на
чл. 41, ал. 6 от отменения ГПК, разяснения по тълкуването на която са дадени в
т. 3 от TP №
1/2000 г. на ОСГК за аналогична на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Излага, че след като с
първоначалното призоваване въззивникът е бил редовно призован, не се е налагало
призоваването му в следващите съдебни заседания.
С
оглед характеристиките на предявения иск, сочи че в тежест на ищеца - въззивник
в настоящото производство е било да докаже: издаване на процесната заповед за
изпълнение и постъпването на възражение срещу дължимостта на сумите по нея в
срока по чл. 414, ал.2 ГПК; сключването на договор за издаване на кредитна
карта на 28.05.2008 г.; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита,
считано от 07.02.2013г., включително и уведомяването на длъжника за обявяването
на кредита за предсрочно изискуем; размера на дължимите от ответницата суми за
главница, договорна лихва за периода 07.01.2013 г. до 26.02.2014 г и неустойка
/наказателна лихва/ за периода 07.01.2013 г. до 26.02.2014г., произтичащи от
процесния договор за кредит. Намира, че
предвид оспореното от въззиваемата извлечение от сметка по счетоводните книги
на въззивника, в тежест на последния е било да докаже, че счетоводните
записвания са извършени въз основа на годна документация и че изобщо счетоводните
книги са водени редовно според общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Счита, че след като такова
доказване не е било предприето от въззивника, въпреки указаната му от съда
доказателствена тежест, ирелевантно се
явява приетото заключение по допуснатата ССчЕ, тъй като при изготвянето вещото
лице е ползвало само предоставени от банката извлечения от електронната система
на банката, като не е извършило анализ дали тези записвания в извлеченията
съответстват на счетоводните записвания. Сочи, че неизпълнението на
задължението по чл. 183 ГПК за представяне на оригинала на Договора за кредитна
карта от 28.05.2008 г. има за последица изключване на този документ от
писмените доказателства по делото, за да не може въззивника да черпи изгодни за
себе си правни последици.
Не
на последно място, излага твърдения за неспазена процедура за уведомяване й за
предсрочната изискуемост на задължението по процесния договор, като сочи, че
въззивникът се е домогвал да докаже автоматичното й настъпване, без да е
необходимо изрично отправяне на волеизявление в този смисъл. Счита, че липсата
на уведомяване за предсрочна изискуемост съставлява самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения иск, като се позовава на даденото в т. 18 на ТР
4/2014г. на ОСГТК на ВКС тълкуване.
Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като
неоснователна и необоснована, потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1
от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с вх. № 66020/15.11.2017 г
от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, гр. София, чрез адв. Владимир
Павлов, срещу решение № 4136/18.10.2017 г., постановено по гр. дело № 14785/2016
г. по описа на ВРС, 41-ти състав, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Св. София“ № 5 срещу В.С.В.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес *** искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които
е издадена Заповед № 4629/02.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8380/2014г. по описа на ВРС,
XLI-ви състав: 7961.03 лева /седем хиляди деветстотин шестдесет и един лева и
три стотинки/, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта
Visa Electron, Visa, Mastercard, сключен на 28.05.2008 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 1362.11 лева /хиляда триста
шестдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода 07.01.2013 г. до 26.02.2014 г.;сумата от 120.50 лева /сто и двадесет
лева и петдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода
07.01.2013 г. до 26.02.2014 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.06.2018 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето
определение, като на въззивника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, да се връчи и
препис от отговора на въззивната жалба от В.С.В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.