Р Е Ш Е Н И Е
№971/4.12.2020г.
гр.
Пазарджик, 04.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 928 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба
на П.В.Г. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-1006-000397/01.06.2020 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила,
поради което се иска да бъде отменена. Твърди се, че липсва описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и конкретни мотиви за
издаването на заповедта, поради което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. От процесуалния му представител е постъпило писмено становище, с
което се поддържа жалбата, моли за отмяна на ЗППАМ и присъждане на сторените
разноски.
Ответната
страна - Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище счита,
че жалбата е неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
срещу оспорената заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред
компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна се установи следното:
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1006-000397/01.06.2020
г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, на основание
чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДВП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство
– лек автомобил „ф. Г.“ с рег. …за срок от шест месеца, считано от 30.05.2020 г.
Основание за издаване на заповедта е съставен АУАН серия GA, № 221128/30.05.2020 г. против жалбоподателя
П.Г. за това, че на 30.05.2020 г., около 19,15 часа в село П., на ул. „Т.“, пред № .., е управлявал лек автомобил
„Ф. Г.“ с рег. №.., негова собственост след употреба на алкохол, установено с
проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с фабричен № 0194 ARDM, отчел 0,85 промила на хиляда в
издишания въздух. На жалбоподателя е издаден и талон за изследване, който е
подписал и получил. Страните не спорят по горните обстоятелствата по делото. Те
се установиха и от събраните писмени доказателства по делото.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН серия GA, № 221128/30.05.2020 г., в който е
изложена идентична фактическа обстановка на тази в оспорената заповед.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК,
настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган,
в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен
орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана
писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на АУАН серия GA, № 221128/30.05.2020
г., като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е в
заповедта, че се издава на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДВП, тъй като на 30.05.2020
г., около 19,15 часа в село П., на ул.
„Т..“, пред № .., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф.. Г..“ с рег. №…,
негова собственост след употреба на алкохол, установено с проба с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510+ с фабричен № 0194 ARDM, отчел 0,85 промила на хиляда в
издишания въздух, което е нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган,
посочени са обстоятелствата по извършеното нарушение от жалбоподателя.
Заповедта
е съобразена с материалния закон и неговата цел. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки. Предпоставка за издаване на заповед за
прилагане на ПАМ е съставеният АУАН, който представлява официална констатация
за извършеното деяние, като описаните фактически обстоятелства за
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на превантивната ПАМ. Както
се посочи по-горе са налице предпоставките по чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДВП за
прилагане на оспорената ПАМ. Съгласно посочената норма се прекратява регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на
преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност.
При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за
прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи
предвидената в ЗДвП
ПАМ. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане
на мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство
да е управлявано от собственик
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Концентрацията
е установена с техническо средство. Установяването ѝ с кръвна проба в
конкретното производство не е елемент от фактическия състав и не е предпоставка
за издаването на ЗППАМ. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен по надлежния ред АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно
чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има доказателствена сила. Принудителната административна
мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за
извършване на други подобни нарушения. Принудителните административни мерки не
са наказание, а средство за преустановяване на административните нарушения,
видно и от формулировката на чл.171 ЗДвП. Това ясно личи и от разпоредбата на
чл. 22 ЗАНН: „За предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки“.
Съгласно
чл. 142, ал.
1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на
заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ
не е безсрочна – приложена е за определен срок, а именно за шест месеца, което
е минимално предвидено по закон. При наличието на визираните материалноправни
предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган
прилага предвидената в закона ПАМ, което е сторил с процесната заповед, за
което не следва и да излага някакви допълнителни мотиви в каквото насока са
неоснователните възражения в жалбата. Както се посочи по-горе при реализиране
на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката,
същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП
ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в
условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от
шест месеца до една година. В случая с оглед минимално посочения срок 6 месечен
срок, в тази част заповедта не подлежи на корекция.
Неоснователни
са възраженията в жалбата, че липсва описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и конкретизация коя точно правна норма е нарушена. И в
АУАН и в издадената ПАМ ясно личи, че последната се налага, тъй като МПС-то,
собственост на жалбоподателя, е управлявано от него след употреба на алкохол с концентрация над 0,5
промила на хиляда. На следващо място вярно е посочена точната норма,
въз основа на която се издава ЗППАМ, а именно чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП, като
по този начин нито се затруднява, нито по някакъв начин се нарушава правото на
защита на жалбоподателя. Всеки административен акт следва да се разглежда в единство
от обстоятелствена част и законови разпоредби, поради което и волята на
издателя на процесната заповед е ясна и не поражда съмнения.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по
жалбата, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на П.В.Г. *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1006-000397/01.06.2020 г. на началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/П/