№ 33458
гр. София, 11.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110160392 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба вх. № 230910/01.07.2025 г., подадена от името на ****** ООД
се иска изменение на решение № 9751/27.05.2025 г., постановено по гр.д. №
60392/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, като: 1/ в
полза на насрещната страна в производството /****** ЕООД не бъде
присъждано адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото
производство, доколкото по делото не били представени доказателства за
действително извършване на тези разноски по делото, алтернативно да бъде
уважено релевираното от името на ****** ООД възражение за прекомерност
на претендираното от името на ищеца адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д. № 39273/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав; 2/ в полза на ****** ООД бъдат присъдени разноски в пълния им
претендиран размер, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции,
като не бъде зачитано, релевираното от ищеца възражение с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Насрещната страна в производството, ****** ЕООД, изразява
становище по направените искания, като счита същите за неоснователни.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
1
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
60392/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна
и се явяват процесуално допустими. Разгледано по същество, същото се явява
неоснователно.
В мотивите на решение № 9751/27.05.2025 г., постановено по гр.д. №
60392/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството,
съобразно изхода на спора.
По отношение искането за изменение на решение № 9751/27.05.2025 г.,
постановено по гр.д. № 60392/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за
разноските, като в полза на насрещната страна в производството /******
ЕООД не бъде присъждано адвокатско възнаграждение в заповедното и
исковото производство, доколкото по делото не били представени
доказателства за действително извършване на тези разноски по делото,
настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Както в
исковото, така и в заповедното производства са представени доказателства за
действителното извършване на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което и възраженията на ответника в този
смисъл са неоснователни.
За неоснователно, съдът намира и искането на молителя да бъде
уважено релевираното от името на ****** ООД възражение за прекомерност
на претендираното от името на ищеца адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д. № 39273/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в това
заповедно производство бъде редуцирано до размера от 150 лева.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на
съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от
спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по
принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че
от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
2
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори
като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе
загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали
тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да
може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни
съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение
в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС,
Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава,
като на ответника бъдат присъдени разумни, пропорционални и
справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на
размера им съдът следва да съобрази наличните обективни фактори,
включително реално извършените действия от процесуалния представител.
Доколкото присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, следва да бъдат разумни и най-вече справедливи,
следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на всяка една от
страните в това производство, както и реално извършените процесуални
действия. При така очертаната рамка, настоящият съдебен състав не намира
основание за ревизиране произнасянето си по отношение разпределението на
отговорността за разноските в заповедното производство по ч.гр.д. №
39273/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, обективирано в решение №
9751/27.05.2025 г., постановено по гр.д. № 60392/2024 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че от страна на
ищцовото дружество /заявител в заповедното производство/ е депозирано
мотивирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което в
достатъчна степен е описана фактическа обстановка, от която заявителят-
ищец черпи правата си на вземания, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове. За същата работа между заявител и адвокат
3
е уговорено възнаграждение в размер на 1300 лева. От друга страна, от името
на ****** ООД е депозирано бланково и абсолютно немотивирано възражение
по чл. 414 ГПК в предвидения от законодателя образец, без същото да е
мотивирано по какъвто и да било начин /тоест възражението е със
съдържанието, предвидено в одобрения от законодателя образец и за
изготвянето и подаването му не са необходими професионални правни знания
и умения/, като за същата работа от името на длъжника в заповедното
производство се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1560
лева.
Както се посочи по-горе, при решаване въпроса за присъждането на
разноски за адвокатско възнаграждение, при релевирани възражения по чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът, следва да присъди такива разноски, които да са разумни,
пропорционални и справедливи, като следва да се вземе предвид и
процесуалното поведение на всяка една от страните в това производство,
както и реално извършените процесуални действия. Съобразявайки всички
изложени по-горе обстоятелства, както и обстоятелството, че от молителя се
прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение,
претендирано от насрещната страна в производство, като същевременно за по-
малък обем от процесуална защита от името на същия се претендира
адвокатско възнаграждение в по-голям размер, настоящият съдебен състав
намира, че искането на молителя да бъде уважено релевираното от името на
****** ООД възражение за прекомерност на претендираното от името на
ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
39273/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение в това заповедно производство бъде
редуцирано до размера от 150 лева, следва да бъде оставено без уважение.
За неоснователно, съдът намира и искането на молителя за допускане
изменение на решение № 9751/27.05.2025 г., постановено по гр.д. №
60392/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, като в
полза на ****** ООД бъдат присъдени разноски в исковото производство в
пълния им претендиран размер, съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции, като не бъде зачитано, релевираното от ищеца възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
В полза на ****** ООД е определено възнаграждение в размер на
2932,70 лева, при претендирано от същата страна адвокатско възнаграждение
от 3600,00 лева. Така определеното в полза на молителя възнаграждение е
определено при съобразяване процесуалното поведение на всяка една от
страните в това производство, както и реално извършените процесуални
действия. Тук следва да се посочи, че в полза на ответника – молител, е
определено възнаграждение два и половина пъти по-голямо от това,
определено в полза на насрещната страна в производството.
По изложените съображения, искането, направено от името на ******
ООД, обективирано в молба вх. № 230910/01.07.2025 г. се иска изменение на
4
решение № 9751/27.05.2025 г., постановено по гр.д. № 60392/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, се явява неоснователно и като
такова следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
9751/27.05.2025 г., постановено по гр.д. № 60392/2024 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, в частта за разноските, в частта за разноските, обективирано в молба
вх. № 230910/01.07.2025 г., подадена от името на ****** ООД.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
9751/27.05.2025 г., постановено по гр.д. № 60392/2024 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5